№ 13
гр. , 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20231860200213 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от Е. Б. П. с ЕГН ********** - законен представител на „М.Т. и С.“
ЕООД с ЕИК:**********, гр. ******, бул.******, срещу Електронен фиш серия К №******,
издаден от ОДМВР гр. София за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който е наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП. В жалбата
жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно
наказание в обжалвания електронен фиш, в ЕФ липсват факти на извършено нарушение,
както и в него липсват реквизити относно неговото съдържание, претендира разноски, не
ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по жалбата, заявява
неоснователност на същата, претендира разноски, заявява становище за прекомерност на
заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, приети по приложено
АНД №10481/2023г. по описа на Софийски районен съд, административно-наказателна
преписка в цялост, съдържаща писмени доказателства по опис, а именно: Електронен фиш
1
серия К №****** от 05.07.2023г. на ОДМВР София; копие от регистрационен талон на
тежкотоварен автомобил марка „*******“- Влекач, доказателства за местоположението на
ППС – товарителница и GPS извлечение; протокол от проверка №*******/03.02.2023г.;
справка за техническа годност на стационарна видео – радарна система; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване; протокол за монтиране и тестване на стационарна
система от 16.11.2012г.; снимков материал; заповед №********/29.02.2016г.; заповед
№******/30.08.2016г.; служебна справка за регистрация на МПС, като ЕФ е обжалван на
19.07.2023 г., за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182,
ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2,вр.чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 03.04.2023 г. в
12,24 часа на ГП І-6 – Мирково, км. 179+158, до бензиностанция „Петрол“, с АТТС „Sitraffic
ERS 400“ насочено към гр.София при ограничение на скоростта 60 км/ч. за извън населено
място, въведено с пътен знак В-26, с МПС Мерцедес МЛ 350 вид л.а.с регистрационен №
********, жалбоподателя е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №1*************, като установената скорост е 80
км/час, при разрешена скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 20
км/час. В ЕФ е отразен отчетен толеранс от 3 %.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и
приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на
жалбоподателя ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок, като ЕФ е връчен на
05.07.2023 г., а жалбата срещу същия е подадена на 19.07.2023г. (пощ.клеймо), входирана в
ОДМВР-София на 20.07.2023 г.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания
електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено
превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е
определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на
вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4, изр. 2 от
ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
респективно ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната
2
инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
като не се установиха сочените от жалбоподателя липси на реквизити, като следва да се
отбележи, че посочването на точния вид на техническото средство не е част от реквизитите
на електронния фиш. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български
институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ
номер на техническото средство може да бъде направена справка за релевантната
информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя. За пълнота следва да се
посочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител”, е пояснение, което се отнася до
електронния фиш, а не до техническото средство. Аргумент за това, е че няма как
нарушението да е установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен
случай няма да има нарушение. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява техническата изправност на автоматизираното техническо
средство, с което е установено и заснето нарушението, както и факта, че същото е
преминало съответна последваща проверка. Факт е, че е налице разминаване в стойностите
на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от
техническото средство, като е отбелязан допустимият толеранс. По делото има
доказателства разликата да се дължи на толеранс (в представения протокол за проверка на
БИМ е посочена възможна грешка при измерването на скоростта +/- 3км. до 100 km.h. и +/- 3
% над 100 km.h.), като съдът приема, че разликата се дължи именно на приспадната
допустима грешка, и в този смисъл правото на защита на санкционираното лице не е
нарушено, защото „разминаването” не води до приложение на по – тежък състав на
нарушение. Правилно е посочена санкционната разпоредба в електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.189, ал.4 от
ЗДвП, което прави неоснователни възраженията в жалбата. Настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №
********5 от 29.02.2016 г. - образец, изм и доп.със Заповед № ****** от 30.08.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи. Смисълът на специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от
ЗДвП се изразява в следното: когато е налице нарушение, което е установено и заснето с
техническо средство /независимо стационарно или не/, тогава се издава електронен фиш,
като издаването му става в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Макар и чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни
фишове. Това е така, защото законодателният смисъл на процедурата по чл.189, ал.4 от
3
ЗДвП следва да бъде тълкуван в нейната взаимна връзка с дефиницията на понятието
„електронен фиш”, дадена в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП, съгл. която „електронен фиш” е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. Нарушението в случая се установява с
електронна система. Следователно е неправилно правилата и процедурата за съставяне на
актове и наказателни постановления по ЗАНН механично да се пренасят и по отношение на
електронния фиш, тъй като това би било в противоречие с технологията на тази система и
би направило всеки един електронен фиш незаконосъобразен. Същевременно настоящата
въззивна инстанция намира, че в представената в административнонаказателна преписка
Снимков материал, посочен в описа с №1************* от 03.04.2023 г., който рег.номер
не се установи по делото, не са посочени координати на местоположение на уреда,
съответно на посоченото такова в ЕФ, като и на самата разпечатка-фотоснимка
действително е заснето МПС, чиято марка, както и рег.№, не биха могли да бъдат
конкретизирани безусловно в конкретния случай, така че не може да се съпостави дали
номерът на автомобила в кадър е същият, който е представен в приближение. а
предположението, че е процесния, описан в обжалвания ЕФ, не води до друг извод, а
именно, че с това е допуснато съществено процесуално нарушение, препятстващо
възможността за проверка на съответствието както на точното местонахождение на
мястото на контрол, съответстващо с посоченото такова в ЕФ като място на извършване
на нарушението, така и на МПС. В ЕФ не е посочен собственика, на когото е регистрирано
превозното средство. Вместо него е посочен законен представител. В случая разпоредбата
на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима,
тъй като чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и
нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на
наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между
електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в нормата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на конкретен
издател, датата на издаване и срок за обжалване на електронния фиш, то липсата им не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на електронния фиш. Безспорно е, че жалбоподателят е реализирал в пълен обем
правото си на защита, като е упражнил предоставената му правна възможност да обжалва
санкционния акт - електронен фиш пред настоящата съдебна инстанция. От страна на
наказващия орган не са представени надлежни доказателства за това, че е била спазена
процедурата по установяване на действителния извършител на административното
нарушение, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
4
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая
липсват доказателства за това, че в съответствие с чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш е
бил връчен на представляващия дружеството, което е собственик на МПС, с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им, респ. дали му е била дадена възможност да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. От представената административнонаказателната
преписка такава разписка не е установена, като съдът не е в състояние да направи извод кой
и как е връчил фиша и съответно е имал представителна власт. Не се спори по делото, както
и се установява от събраните писмени доказателства, че процесния л.а. е собственост на
посоченото ЮЛ, което потвърждава и в жалбата си законния представител на ЮЛ, като от
служебно извършена справка в ЕПЗЕУ на ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията се установява,
че към момента на извършване на нарушението Е. Б. П. с ЕГН ********** е управител и
едноличен собственик на капитала на „М.Т. и С.“ ЕООД с ЕИК:**********, гр. ******,
бул.******, като при наличие на правила и норми, обезпечаващи управлението,
разпореждането и отчетността на автомобилния парк на ЮЛ, би могло законния
представител на ЮЛ да узнае кой негов служител е управлявал въпросното МПС на
конкретната дата и време, но датата и часът, не са отразени на снимката към фиша, които да
отговарят на датата и часа, отразени във фиша. От непосочените на снимката данни се
препятства възможността да се установи, че мястото на заснемане е същото, като вписаното
в електронния фиш. Наложената „глоба“ в размер на 50,00 лв., предвидена в тази
санкционна разпоредба, следва да бъде отклонена.
С оглед на посоченото е налице незаконосъобразност на обжалваното решение,
доколкото е налице нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК
нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен.
Вярно е, че допуснатите от страна на административнонаказващия орган пороци са
продиктувани от недостатъците на закона и утвърдения от страна на министъра на
вътрешните работи образец на електронен фиш, което обстоятелство, обаче е без значение за
констатираната незаконосъобразност на фиша.
Относно разноските:
По делото е поискано присъждане на разноски. Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
63д, ал. 2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая пред въззивната инстанция от жалбоподателя са представени доказателства за
5
платено възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева. От приложения договор за правна
защита и съдействие и пълномощно се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело,
образувано във връзка с обжалването на процесния електронен фиш, в размер на 400 лв.,
като е отразено заплащането му при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода
на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на
органа, издал отменения електронен фиш. В случая то е определено над минималния размер
от 400 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като искането за
прекомерност е основателно. По изложените съображения, съдът счита, че следва да
намали претендирания и договорен размер на разноските от 600,00 лв., като осъди ОД МВР
- София да заплати възнаграждение в минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. За това решение съдът е мотивиран и от обстоятелството, че делото
не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Настоящият състав намира, че наложената на жалбоподателя глоба в размер на 50,00
лв. по реда на чл.189, ал.4, вр.чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП с електронен фиш К №****** - за
нарушение на нормата на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде отменена.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
Отменя електронен фиш К №******, издаден от ОД на МВР София, с който, на
основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
50,00 лв, на Е. Б. П. с ЕГН ********** като законен представител на „М.Т. и С.“ ЕООД с
ЕИК:**********, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР София, с адрес гр. ******, ул. „*********, да заплати на Е. Б. П. с
ЕГН ********** , сума от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
6