Решение по дело №581/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 97
Дата: 12 август 2022 г. (в сила от 12 август 2022 г.)
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20211240200581
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Разлог, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Христина Д. Паскалева
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200581 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.Л.В.,
ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Ш.п.“№29, е.3, а.5, против НП №21-3794-000005 от 26.01.2021 г. на
ВПД Н-к при РУ към ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя за извършено адм.
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм.
наказание „глоба“ от 200.00 лв.
С жалбата се оспорва атакуваното НП, като моли да бъде изцяло отменено от съда като
неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се сочи липса на фактическо описание на
нарушението, тъй като не са посочени конкретните обстоятелства свързани с изискванията
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства от
значение за наличието на съставомерните елементи на деянието, според жалбоподателя
имат за последица необоснованост на повдигнатото адм. обвинение по чл.179, ал.2, във вр.
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изразява допълнително
становище по жалбата.
Административно-наказващият орган и РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 01.01.2021 г. е подаден сигнал за настъпило ПТП на главен път 2-19 км 49 в посока г.Д.
за г.Г.Д.. На място за проверка били изпратени св. Р.К. – на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ-Б. и св. В.М. – полицай при РУ-Б.. Същите на място установили автомобил марка
„А..“, с рег. №*, който поради изгубен контрол върху движението на десен завой навлязъл в
насрещната пътна лента и се блъснал странично в край пътно бетонна ограда, одрасквайки
същата и продължил движението си около 200-250 м., установявайки в първото уширение
на пътя в посока на насрещната страна за движение. На място бил установен водача на
автомобила К.В.. На място би съставен протокол за ПТП №1586275 от 01.01.2021 г., в който
били отразени настъпилото ПТП, участниците в него и схема на ПТП, включително и
причинените материални щети.
1
За констатираното нарушение свидетеля Р.К., в присъствието на свидетеля В.М., съставили
на жалбоподателката АУАН за това, че управлява по гл. път 2-19 км. 49 в посока от г.Д. за
г.Г.Д., лек автомобил марка „А..“, с рег. №*, като поради движение с несъобразена скорост с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, състоянието на ППС,
губи контрол над управляваното от нея МПС и на десен завой навлиза в насрещна пътна
лента и се блъска странично в крайпътна бетонна ограда и реализира ПТП с материални
щети, което контролните органи приели като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на К.В., като същата го подписала без възражения, такива не са
постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на акта за нарушение на 01.01.2021 г. компетентния орган ВПД Н-к при РУ към
ОДМВР-Б., РУ-Б., е издал атакуваното НП, с което на жалбоподателя за адм. нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложена Глоба от 200.00 лв.
НП е връчено на жалбоподателя на 16.11.2021 г., а жалбата е депозирана пред наказващия
орган на 24.11.2021 г. по пощата, като видно от пощенското клеймо е подадена на
22.11.2021 г.
В хода на съдебното следствие са приети приложените към административно-наазателната
преписка писмени доказателства и са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които
поддържат написаното в АУАН. Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от
приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и
логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
адм. нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона
реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява адм. нарушение по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, във вр. чл.179, ал.2, пр.2 от
ЗДвП, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); НП издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда
спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи
/Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. – л.14/ и са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-наказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на адм. нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи. При
съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които,
за да бъде редовен актът за установяване на адм. нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП. Съдът намира, че възраженията в тази насока са
неоснователни. И двата акта обективират процесното нарушение в достатъчна пълнота с
2
обстоятелства по неговото извършване и всички елементи на приложената нарушена норма,
поради което не може да се приеме, че е нарушена правото на защита на жалбоподателя.
Още повече с подаване на жалбата пред съда той е осъществил това си право в пълен обем.
Такова право му е било предоставено още при съставяне на АУАН, от което той не се е
възползвал.По отношение доводите за процесуално нарушение, изразяващо се в непълно
изписване на нарушения нормативен акт, съдът намира, че това не е процесуално
нарушение, от категорията на съществените, доколкото от обстоятелствената част на НП,
може по безспорен начин да се установи за какво е санкциониран жалбоподателя.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачът на ППС е длъжен при избиране скоростта на
движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и
на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Съдът намира за доказано обстоятелството, че
жалбоподателят не е съблюдавал съобразена с пътните условия скорост, поради което е
реализирано ПТП като посочените в НП обстоятелства не се оспорват в настоящия процес.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват констатациите по АУАН,
послужил за издаване на процесното НП, а последните се потвърждават безпротиворечиво
от свидетелските показания на свидетелите, които установили на място автомобила – св. К.
и М.. Посочват, че автомобилът се е установил на уширение в насрещната страна по
посоката на движение на около 200-250 метра след мястото, където е реализирано ПТП,
водейки се от останалите следи по бетонната крайпътна ограда. На място е съставен и
протокол за ПТП, като отразените в него обстоятелства относно механизма на ПТП,
участниците в него и причинените материални щети се потвърждават от показанията на
разпитаните свидетели. При това положение съдът приема, че с категоричност е установено
нарушението от обективна страна, като доказателства оборващи отразеното в протокола за
ПТП и съставения АУАН не бяха ангажирани от страна на жалбоподателката. Текстът, по
който е реализирана отговорността /чл.179, ал.2, пр.1/ предвижда санкциониране за
нарушение по чл.20 ЗДвП. Нормата на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП гласи: Наказва се с глоба от
200.00 лв. водач, който: поради движение с несъобразена скорост, причини ПТП, като
първото законово предложение от санкционната разпоредба /описано и в НП/ следва да бъде
отнесено към конкретния случай. Административно-наказващият орган е конкретизирал
правилно нормата, съгласно която е санкциониран нарушителя. На същия е вменено във
вина да е нарушил едно от правилата, посочени по-горе, а именно - тези, свързани с избора
на скорост. Водачът на ППС е длъжен да се движи с такава скорост, която му позволява да
владее непрекъснато ПС, което управлява. Той съобразява скоростта на движението си с
релефа на местността, състоянието на пътя, състоянието и товара на ПС, което управлява, с
метеорологичните условия, интензивността на движението, собствените си възможности и
всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължава водачите да съобразят всички конкретни
фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за ПТП.
Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и
за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а
съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно
е длъжен да избира, с оглед недопускане на ПТП. Деецът сам се е поставил в невъзможност
да избегне произшествието, като не е изпълнил изискването по чл.20, ал.2 ЗДвП. Няма
никакво съмнение, че допуснатото нарушение на правилата за движение е в непосредствена
причинна връзка с настъпилия резултат.
По това административно наказателно обвинение жалбоподателят е санкциониран от
административно-наказващия орган при наличието на безспорност относно неговата вина за
констатираното нарушение и правилно е приложен закона.
3
Санкцията, наложена на нарушителя с НП е във фиксирания от Закона размер съгл.чл.179,
ал.2 от ЗДвП и съобразно правилата на чл.27 ЗАНН.
Като прие че, атакуваното НП не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, а
нарушението за доказано намира, че същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №21-3794-000005 от 26.01.2021 г. на ВПД Н-к при РУ към ОДМВР-Б.,
РУ-Б., с което на жалбоподателя К.Л.В., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Ш.п.“№29, е.3, а.5, за
извършено адм. нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Бл.АС в 14-дневен срок, считано от
съобщението му.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4