Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 08.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА
БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3221/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 32730/13.03.2020 г., предявена от К.Я.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***
против З. „Е.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 24.10.2019 г., около 09.10 ч.,
на АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. Пазарджик към гр. София, в района
на 2ри км. + 600м., преди входа на гр. София, П.Б.Ц., при
управление на товарен автомобил - влекач „Скания П 450“, с
рег. № *********и прикачено към него полуремарке „Шмитц
СГФ С3“, с рег. № *********, нарушил правилата
за движение по пътищата, и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се пред него и намаляващ скоростта си
лек автомобил „Ситроен Ц 5“, с рег. № *****, който в следствие на удара ударил
движещия се пред него и намаляващ скоростта лек автомобил „Форд Транзит“, с
рег. № *********който се ударил в движещия се пред него лек автомобил „Ситроен
Берлинго“.
По случая било образувано досъдебно производство №
11381/2019 г. по описа на РТП - СДВР.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното
ПТП е бил водач на лек автомобил „Форд Транзит“, с
рег. № *****
В
резултат на ПТП на ищеца били причинени следните увреждания:
-
Фрактура на тялото на прешлен
Тн12 с разкъсване на осифициларния преден надлъжен лигамент;
-
Фрактура на дъгата –
артикулиращите израстъци на Тн11 и Тн12 в дясно;
-
Ротация на прешлена с навлизане
на фрагменти от дясната страна в интервертебралния канал;
-
Фрактура на проксималната диафиза
на хумерус;
След настъпване на ПТП, ищецът бил приет за
лечение в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където му била
извършена оперативна интервенция под обща анестезия, при която били
имплантирани К-игли и педикуларни винтове на нива Тн11 и Тн12 двустранно.
Имплантирани били и вертикални компоненти на стабилизацията. На 31.10.2019г., ищецът
бил изписан от лечебното заведение.
За периода от 19.12.2019
г. до 22.12.2019 г., ищецът отново бил
хоспитализиран, поради настъпило усложнение на здравословното му състояния, в резултат
на фрактурата на проксималната диафиза на хумеруса,
изразяващо се в наличие на киста на синовиалната торбичка на лявото рамо и на
ищеца била направена операция на лявото рамо.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от
ПТП увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства.
През първите 3 месеца след приключване на болничното лечение, той бил
изцяло на постелен режим, като за най-обикновените му нужди се грижели близките
му. Започнал да се предвижва на кратки разстояния, и то изключително болезнено,
чак 4 месеца след процесното ПТП. Използвал обезболяващи медикаменти поради
силните болки. Изпитвал слабост в краката и се предвижвал само на кратки
разстояния посредством инвалидна количка или патерици. Към предявяване на
исковата молба, на ищеца била необходима чужда помощ за задоволяване на всички
негови битови нужди. Освен това, ищецът изпитвал чувството на безпомощност,
това че бил в невъзможност да посреща със собствени сили обикновените си битови
потребности, за задоволяването на които
получавал помощ от своите близки, силни болки и кошмари, стрес, чувство
на страх да пътува с автомобил, притеснение от това дали би се възстановил
напълно и дали би проходил самостоятелно.
Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение – заплатен комплект стабилизиращи метални импланти,
винтове, игли и др. на стойност 3240 лева, за което била издадена фактура №
**********/29.10.2019 г.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен
автомобил - влекач „Скания П 450“, с рег. № *****, включително
и на водача П.Б.Ц..
По повод на процесното ПТП, на 25.11.2019г. с молба
с вх. № 13880/16.01.2019 г. ищецът отправил
искане доброволно да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, като
ответникът определил обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди в общ размер на 24240лева, което не било изплатено.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
-
сумата от 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и
-
сумата от 3240 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Сумите се претендират ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на
претенцията по доброволен ред - 25.11.2019
г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „Е.” АД, е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на
процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е
застраховал гражданска отговорност на водача на товарен
автомобил - влекач „Скания П 450“, с рег. № *****.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са
неоснователни. Оспорва, че процесното ПТП
е настъпило по вина на водача П.Б.Ц.. Твърди, че ищецът не е приложил
доказателства, които по безспорен начин да установяват вината му. Сочи, че
представеният Констативен протокол № К – 638/24.10.2019г., издаден от СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ не се ползва с материална доказателствена сила. Заявява,
че тъй като образуваното досъдебно производство не е приключило, не е
установена деликтната отговорност на застрахования, а по този начин не може да
се ангажира и тази на застрахователя му.
Ответникът оспорва твърдените неимуществени вреди,
както и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Оспорва и твърденията на
ищеца за влошеното му качество на живот, тъй като изброените в исковата молба
обстоятелства не били подкрепени с надлежни доказателства.
Ответникът твърди, че след предявяване на
извънсъдебна претенция за заплащане на неимуществени вреди в полза на
пострадалия от ПТП, на 02.03.2020 г., е изплатил на ищеца общо сумата от
24 240 лева, от които 21 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 3240
лева – обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на ищеца, като твърди, че К.Я.Н. не е използвал
предпазен колан, което довело до свободно движение на тялото му и
съприкосновение с вътрешния интериор на купето на МПС. Според ответника,
неизползването на обезопасително средство е довело до появата на травми, които
са били или напълно предотвратими, или
са щели да бъдат в по-ниска степен и интензитет. Не се установило и
наличието на типични травми от колан, които пострадалият е следвало да получи
при евентуалното му използване. Според ответника приносът на пострадалия следва
да е в размер не по-малък от 30%.
Ответникът оспорва и размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, която според него е прекомерно завишена, би
довела до обогатяване на ищеца и е в противоречие с принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ответникът твърди, че с извънсъдебното удовлетворяване
на претенцията, чрез изплащане в полза на пострадалия К.Я.Н. на обезщетение в
общ размер от 24 240 лева, платени от застрахователя на 02.03.2020г., счита за
удовлетворени в пълен размер всички имуществени и неимуществени вреди.
Заявява, че извънсъдебната претенция е била
депозирана пред застрахователя на 25.11.2019 г., а не както неправилно било
посочено в исковата молба на 16.01.2019 г.
Ответникът
оспорва и претенцията за лихва. Счита я за неоснователна, тъй като
обезщетението било изплатено от застрахователя на 02.03.2020 г. – преди
образуване на настоящото дело.
Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение, и моли съда да остави без уважение искането на
ищеца да бъде освободен от внасянето на държавни такси и депозити.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителни иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 24.10.2019
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/07/118002933182, валиден от 31.10.2018 г.
до 30.10.2019 г., З. „Е.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно товарен автомобил влекач „Скания
П 450“, с рег. № *****, включително и на водача П.Б.Ц.. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 21.09.2020 г.), а и
се установява от представената по делого Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд (л. 27).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 24.10.2019 г., около 09.10 ч., на АМ
„Тракия“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: товарен
автомобил - влекач „Скания П 450“, с рег. № *********и прикачено към него
полуремарке „Шмитц СГФ С3“, с рег. № *********, управляван от П.Б.Ц., който е
ударил движещия се пред него лек автомобил „Ситроен Ц 5“, с рег. № *****, който
в следствие на удара е ударил движещия
се пред него лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *********управляван от
ищеца К.Я.Н., който се ударил в движещия се пред него лек автомобил „Ситроен
Берлинго“, с рег. № *****.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К – 638 (л.10 и сл.), съставен на 24.10.2019 г.
от дежурен ТПТП – О „ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП. Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че водачът
на товарен автомобил влекач „Скания П 450“, с рег. № *********и прикачено към
него полуремарке „Шмитц СГФ С3“, с рег. № ********* - П.Б.Ц., удря движещия се пред него лек автомобил „Ситроен
Ц 5“, с рег. № *****, който в следствие на удара е ударил движещия се пред него
лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *********управляван от ищеца К.Я.Н.,
който се ударил в движещия се пред него лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с
рег. № *****.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на П.Б.Ц. в него се установява от
представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 65 и сл.),
съставен на 24.10.2019г. от полицейски инспектор при ОПП – СДВР. Протоколът за
оглед на ПТП е съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 11381/2019 г. по описа на РТП – СДВР,
пр.пр. № 20946/2019 г. по описа на Софийска градска прокуратура.
Относно
настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите П.Б.Ц. и В.В.А..
Свидетелят Ц. заявява, че си спомня и процесното ПТП. Било през
есента, на 24.10.2019 г., сутринта, на АМ „Тракия“. Свидетелят управлявал товарен
автомобил „Скания“, в посока от гр. Ихтиман за гр. София. Времето било хубаво, ясно,
сухо. Ц. карал в крайна дясна активна лента, а в дясно от него била аварийната
лента, около 70 и „нещо“ км.ч. Според свидетеля, там е нямало ограничения и са важали общите ограничения – 90 км.ч. за
камиони и 120 км.ч. за колите. На около
300 метра имало ремонт и превозните средства от трите ленти трябвало да минат в
една лента. Свидетелят сочи, че
автомобилът пред него рязко е спрял, Ц. не могъл да спре и го ударил. Не
може да каже на какво разстояние е бил
автомобилът пред него, преди да види стоп светлините. Заявява, че е гледал
напред, но колата спряла много бързо. Ц. натиснал спирачките след като видях
стоповете на автомобила пред него. Предният автомобил се ударил в автомобила
пред него, пред който имало бус.
Свидетелят
В.В.А., при настъпване на процесното ПТП, е бил пътник в лек автомобил „Форд Транзит“,
като се е возел на предната седалка до водача. Движели се в посока гр. София, във
втората лента, до аварийната лента, с около 80–90 км.ч. Пред тях нямало друг
автомобил, карали „леко“, тъй като в буса имало деца. Движели се нормално,
както другите коли.
Изведнъж,
докато пътували, настъпил силен удар. Тирът ги ударил „много яко“ и повдигнал
малко буса, като свидетелят уточнява, че са били трета кола от удара. Според А., скоростта на тира е била много
висока. Бусът бил смачкан. Преди удара, водачът на буса нито „удрял рязко
спирачки“, нито намалил.
Вследствие
на удара, К. се ударил в сенника. Имало му „нещо“ и на гърба, имал и три или
четири спукани ребра. Изпитвал силни болки в крака и не можел да ходи. Боляла
го и ръката и главата.
Свидетелят
заявява, че водачът на буса, в който е пътувал, е бил с колан, както и че
всички в буса са били с колана.
След
ПТП, синът на свидетеля му казал, че шофьорът на тира е заспал и е дал газ.
По делото е прието заключението по автотехническата експертиза (АТЕ),
извършена от вещото лице А.А.. Вещото лице, след като се е запознало с
представените по делото доказателства, е приело, че процесното ПТП е
реализирано при следния механизъм:
На 24.10.2019
г., около 09.10 часа, на
Автомагистрала „Тракия”, в района на км. 2+600 м., преди околовръстния път, в
платното за движение към гр. София, в дясната пътна лента, са се движили колона
от автомобили.
Най-отзад се е движил л.а. „Ситроен С5“, с peг.
№ *****, управляван от Н.М.А.със скорост
около 40 км/ч. Пред него на дистанция от 5-10 метра се е движил л.а. микробус
„Форд Транзит“, с peг. № *****,
управляван от К.Я. Ненов, а пред микробуса се е движил л.т.а. „Ситроен
Берлинго“ с peг. № *****управляван
от И.П..П., като най-вероятно и тези 2 автомобила са се движили със скорост
около 35 км/ч.
В района на произшествието е имало поставена табела
Ж16, а в зоната след мястото на удара са извършвани ремонтни дейности в двете
леви активни пътни, поради което и автомобилите са се престроявали в
най-дясната активна пътна лента и колоната ог автомобили са се движили с
намалена по-ниска скорост.
В същото време, зад тях, в дясната пътна лента се е
движил товарен автомобил - седлови влекач „Скания П450“, с peг.
№ ********с полуремарке „Шмитц СГФ СЗ”
тип гондола, с peг. № ********,
управляван от П.Б.Ц. със скорост около 79 км/ч., който бързо е застигнал
процесиите автомобили.
По неустановени причини, водачът Ц. не е възприел
правилно параметрите на движение на автомобилите пред себе си или си е отвлякъл
вниманието, но не е предприел своевременно действия за намаляване на скоростта
и не е осигурил безопасна надлъжна дистанция спрямо движещия се пред него л.а.
„Ситроен С5“. В последния момент е задействал спирачките, но вече е било твърде
късно, защото е допуснал да се доближи до л.а. „Ситроен Ц5“ на дистанция
значително по-малка от безопасната. Поради това, товарният автомобил „Скания“,
в процес на спиране, е застигнал и ударил с предната си част задната част на
л.а. „Ситроен С5“ със скорост около 63 км/ч.
От удара л.а. „Ситроен Ц5“ мигновено е ускорен да
скорост не по-малка от 60 км/ч., отблъснат е силно напред и е застигнал
движещия се пред себе си микробус „Форд Транзит“ и го е ударил отзад, като от своя
страна също е ускорил. Ускорен микробусът също с по-висока скорост от скоростта
на колоната застига движещия се пред него лекотоварен автомобил „Ситроен
Берлинго“ и го удря отзад. Така се е стигнало до тази верижна катастрофа с 4
автомобила, които са били увредени в зоните на ударите се. Най-силно е
пострадал л.а. Ситроен, с два удара отзад и отпред, защото е ударен с
най-висока скорост 63 км/ч от автокомпозицията на т.а. Скания с обща маса 43
тона, затова е буквално скъсен и разрушен. Следващия по щети е микробусът, също
с два удара отпред и отзад. Най- леки са щетите на „Ситроен Берлинго“.
Ищецът Я. Н., водач на микробуса от двата удар е
получел телесни увреждания, описани в медицинските документи.
Видно от
АТЕ, причината за настъпване на произшествието е в действията на
водача на товарен автомобил - седлови влекач „Скания П450“, който е допуснал да
застигне движещи се пред него автомобил със значително по-ниска скорост, без да
осигури необходимата безопасна надлъжна дистанция и е реагирал за аварийно
спиране твърде късно, когато вече не е имал техническа възможност да намали
скоростта си до скоростта на движещия се пред него л.а. „Ситроен“, независимо
дали л.а. „Ситроен“ се е движил с постоянна скорост или е предприел спиране.
ВЛ е посочио, че тъй като препоръчителната дистанция на л.а. „Ситроен“ при скорост 35 км/ч. е 17 метра, а в действителност той се е движил на дистанция около 10 метра, ако се е движил на безопасната си дистанция 17 метра, вторият удар с микробуса пак би настъпил, но с малко по-ниска скорос,т намалена с около 1,0 м/сек = 3,6 км/ч., защото водачът му няма време да предприеме спиране, а намаляването на скоростта към момента на удара с микробуса се дължи на спирането от двигателя. Освен това, при удара водачът най- вероятно е загубил съзнание.
Тъй като движението на лек автомобил „Ситроен“ е
било в колона зад други автомобили, а е застигнат от движещ се значително
по-бързо от него автомобил, водачът му не е имал никаква възможност да
предотврати удара. Той е трябвало да
внимава и да осигури безопасността си на движение спрямо движещия се пред него
микробус. Дори и водачът на лек автомобил „Ситроен“ да е видял в огледалата
застигащия го т.а. „Скания“, то не е знаел, че водачът му няма да намали
скоростта и да я изравни със скоростта на колоната. Когато е разбрал, че водачът на т.а. „Скания“ няма да
намали скоростта, за него вече е било късно,
разполагал е теоретично с около 1,8 сек, от които само за реакция са били
необходими 1,2 -1,4 сек, а за задействане на кормилния механизъм - 0,2 сек., или
общо 1,4 - 1,6 сек са били необходими за предприеме действие. За оставащите му
до удара 0,4 - 0,2 сек. той не е могъл да направи нищо, с което да предотврати
удара.
По делото е прието основното и допълнителното заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМЕ), извършена от вещото лице д-р М. Марко.
Вещото
лице по СМЕ,
след като се е запознало с представената по делото медицинска документация, е
приело, че вследствие на процесното ПТП,
К.Я.Н. е получил следните увреждания:
- Счупване на 12-ти гръден прешлен -
тялото, дъгата в дясно, артикулиращия /ставен / израстък към 11 гръден прешлен
в дясно с ротация на прешлена и навлизане на фрагменти от дясната страна в
интервертебралния канал;
- Счупване на 11-ти гръден прешлен - артикулиращия
израстък към 12 гръден прешлен в дясно и дъгата в дясно;
- Контузия на главата в ляво;
- Контузия на лявата раменна област;
ВЛ
е обяснило, че патоморфологичното счупването на тялото на Тх 12 е
многофрагментно с разкъсване на осифициралия преден надлъжен лигамент
/лигаментум лонгитудинале антериор/, счупване на дъгата в дясно и артикулиращия
горен израстък в дясно към Тх 11 с ротация на прешлена и навлизане на фрагменти
от дясната страна в интервертебралния канал. Тази фрактура определя нестабилност
на гръбначния стълб със стеснения на медуларния канал и е индикация за оперативно лечение.
Фрактурата на 11 гръден прешлен засяга артикулиращия долен израстък към 12 гръден прешлен в дясно и дъгата в дясно.
Контузиите на главата в ляво и на лявата раменна става са с повърхностен характер и не са описани в първичната епикриза.
От медикобиологична гледна точка, счупването на 12-ти гръден прешлен определя трайно нарушаване във функцията на гръбначния стълб за период по - голям от 30 дни. Счупването на 11-ти гръден прешлен води до трайно нарушена функция на гръбначния стълб за период по - голям от 30 дни. Контузиите на главата в ляво и на лявата раменна област са причинили болки и страдания.
След ПТП, на ищеца по спешност е проведено болнично лечение, което включва:
- Постелен режим, клинично наблюдение, медикаменти (аналгетици, водно-солеви разтвори, антикоагулант) и подготовка за оперативно лечение;
- Оперативно лечение – видно от Оперативен протокол № 209/30.10.2019 г., извършени са кожни разрези на нива Txll и Тх 12, двустранно. Под рентгенов контрол са инплантирани педикуларни винтове на нива Тх 11 и Тх 12 двустранно. Поставени са вертикалните компоненти на стабилизацията и е извършено заключване. Постигната е добра редукция на ангулацията;
- Постоперативни рентгенографии - състояние след транспедикуларна стабилизация наТх11-Тх12с редукция на ангулацията;
- Ищецът е изписан на 31.10.2019 г. за продължаване на лечението в амбулаторни условия. Продължил е рехабилитацията в къщи, при предимно постелен режим в началото. Няма данни за провеждане на контролни прегледи и рехабилитационни специализирани процедури;
Според ВЛ, описаните
диагнози в епикриза от УМБАЛ „П.“ ООД, гр. Пазарджик и проведеното лечение, нямат причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и оплакванията са били описани 7-8 месеца преди травмата.
Видно от СМЕ, в острия период, болките са били много силни и се дължат на счупването на прешлените и стеснението на интервертебралния канал, нарастващия хематом и посттравматичен оток. Бил е на строг постелен режим. Постоперативно болковия симптом е продължил поради наместването на фрактурата, фиксацията й и достъпите през меките тъкани, както и от развитие на постоперативен оток. В периода на раздвижване, болките са били индицирани от все още незарасналите фрактури, контрактурите на интервертебралните стави и ограничената подвижност в гръбначния стълб. ВЛ е посочило, че ищецът продължава да има леки болки при раздвижване в гръбначния стълб (заключението е депозирано в СГС на 12.03.2021 г.).
Срокът за възстановяване е около една година и включва проведеното оперативно лечение, необходимото време за зарастване на счупванията и функционалното възстановяване на гръбначния стълб, както и отстраняване на металните импланти при желание на пострадалия.
На въпроса „Налице ли са
ограничени движения и болезненост у пострадалия, както и посттравматичен болков
синдром“, вещото лице е отговорило, че е налице
болков симптом в гръбначния стълб и сакроилиачните стави. Патоморфологичните причини за това са свързани с дегенеративните промени в гръбначния
стълб, артрозата на сакроилиачните стави, остеопорозата на прешленните тела,
описана на КАТ и травматичните
увреждания на ТХ 11 и ТХ 12 прешлени.
Последиците от счупванията на Txl 1 и Тх12 са свързани и развитието на дегенеративни промени и с наличие на 4 броя цикатрикси от инцизии по гърба от оперативните достъпи за поставяне на транспедикуларните винтове.
Оперативната интервенция е
била необходима, поради нестабилния тип счупвания на Txll и Тх12, както и от наличието на костни фрагменти стесняващи
интервертебралния канал и притискащи структури на гръбначния мозък.
В открито съдебно заседание на 22.03.2021 г., ВЛ уточнява, че рри
стабилизацията на гръбначен стълб е преценено, че не е необходимо поставянето
на корсет, което означава, че тя е стабилно направена, тоест има възстановена
стабилност на гръбначния стълб. Пациентът е можел да извършва движение в къщи,
да се храни, да отиде до санитарни възли, но е имал болка, която го е
ограничавала. Периодът, в който е бил ограничен от свободно движение, е бил
около 40 до 50 дни.
ВЛ
е посочило, че след извършения личен преглед е констатирал, че във функционално
отношение лявата раменна става е доста ограничена ,като функция. Има и леко
ограничение в зоната на счупването на двата гръдни прешлена. Има и артроза в
други зони на гръбначния стълб, които са един дегенеративен процес, свързан с
възрастта.
В допълнителната СМЕ, след като е анализирал новопредставените
медицински документи вкл. рентгенографии, и след втори медицински преглед на ищеца, извършен в края
на месец ноември 2021 г., ВЛ е приело, че се потвърждава, че К.Я.Н. е получил по време на процесното Контузия на лявата раменна
област, като ВЛ е отчело и наличието на редица придружаващи страдания в тази
област: ставните повърхности на лявата раменна става за разположени в нормална
анатомична позиция, без наличие на фрактури; има рентгенови данни за артрозни
промени (остеофити, намалена ставна цепка и лека деформация) на
акромиоклавикуларната става и малък осификат по долната повърхност на
акромиона, към делтоидо акромиалната бурса, като разстоянието между горната
част на раменната кост и акромиона, във външната част, е 12 мм., а във
вътрешната част – 8 мм.
ВЛ е обяснило анатомично тази зона и е приело, че контузията на
лявата раменна става е протекла на фона на патоморфологични промени в костния
скелет
на акромиоклавикуларния комплекс и придружаващия хематом и посттравматичен оток
са допринесли за прогресия и по -
голяма тежест на оплакванията.
След като е съобразило и анализирало и новопредставените доказателства,
ВЛ е приело, че
диагнозата с описаните оплаквания от болки и ограничени движения в лявата
раменна става биха могли да се дължат на ускореното развитие на стесняването на
пространството между раменната кост и акромио -клавикуларния комплекс,
потвърдено образно от изследванията. В този случай болките могат да се появят и
на по- късен етап и имат обикновено хронично обострящ се характер. Записаната операция е с код 80.81 - друга локална
ексцизия на деструкции на ставни лезии в раменната става, е индицирана от
ограничените движения и болките в лявата раменна става. Предприета е
медикаментозна терапия (Далацин, Дексофен, Фраксипарин).
Оперативната
диагноза, свързана с лечението в областта на китката, описано като други кисти
на синовиалната торбичка китка, няма връзка
с травмата по време на ПТП. Има оперативен белег по воларната страна на
китката на ниво тенар (основата на палеца).
Видно
от допълнителната СМЕ, ограничените
движения в лявата раменна става, затрудняват ежедневието на пострадалия.
Болките са с хронично обострящ се характер.
По
време на клиничния преглед, ВЛ е установило, че са налице трайни ограничения във функцията на дясната раменна става - основно
е засегнато отвеждането. Отчитайки дългия срок от датата на втората операция,
експертизата е приела, че тези ограничения най- вероятно са с траен характер.
В заключение, ВЛ е приело, че от документацията по делото и
извършените прегледи се установяват тежки дегенеративни промени в гръдно
поясния отдел на гръбначния стълб с транспедикуларната фиксация на 11 и 12
гръдни прешлени и дегенеративна деструкция (наличие на костни остеофити,
блокиращи телата на всички прешлени, артроза на интервертебралните стави,
променени и осифицирали интервертебрални дискове и стеснен гръбначно мозъчен
канал). Основната причина за промяната на походката се дължи на стеснения
гръбначно мозъчен канал и масивните костни разраствания на прешлените. При
приемането и престоя в УМБАЛ „Царица Иоанна - ИСУЛ” ЕАД е установено, че движи
крайниците видимо еднакво и сетивността е запазена.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
За установяване на твърдените неимуществени вреди, по делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на Д.М.М., който е съпруг на сестрата на
ищеца. След ПТП на 24.10.2019 г., свидетелят заедно със своята съпруга и
съпругата на ищеца, отишли в болницата, но К.Н. не ги познал. Всеки ден, докато
ищецът бил в болницата, а именно - 8 дни, свидетелят ходел при него. Ищецът не
можел да се храни, не можел да се обръща, бил на памперси. Съпругата му и Д.М.му
помагали. След като го изписали от болницата, К.Н. не можел да стои. След около
един месец, свидетелят закарал ищеца в болницата в Пазарджик, заради болки в
ръката. Там му оперирали ръката и
престоял 4-5 дни. Свидетелят сочи, че са вкъщи са гледали ищеца, като „малко дето“.
Той постоянно плачел, имал постоянни болки около 5 – 6 месеца. През тези
месеци, свидетелят почти всеки ден ходел при него. От месец май се изправил на
крака, но пак не бил способен за работа. Стоял си вкъщи и не можел да работи.
Свидетелят сочи, че преди ПТП, ищецът бил здрав, работел, занимавал се със
земеделие, двамата заедно работели. След това, не можел да яде, да пие, бил
болен човек. Към датата на разпита (07.12.2020 г.), ищецът все още имал болки,
стоял по час-два, не можел постоянно да ходи, не можел да се качва по стълби и
трябвало някой да го подпира.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на товарен автомобил влекач „Скания П 450“, с рег. № *****, не е виновен за настъпване на процесното ПТП. С оглед
установеното от фактическа страна, водачът П.Б.Ц. е действал
противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и на чл. 23, ал. 1
ЗДвП, предвиждащ, че водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Тук следва да се
посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо
доколкото не е установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта
на движение, в резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия
автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи
контрол върху автомобила поради други причини, извън режима на скорост. Такива
биха могли да бъдат липсата на внимание при управление, разсейване и др.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Е.“ АД дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява К.Я.Н. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на К.Я.Н., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 60 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № **********/29.10.2019 г., издадена от
УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, като доставчик на описаните стоки -
„перкутанна стабилизираща система“, за сумата от 3240 лева. Видно от фискален бон от
същата дата, сумата по фактурата е била заплатена (л. 15).
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установи, че за
извършването на оперативната интервенция и фиксацията на счупванията са били
необходими описаните импланти във фактура с № ********** от 29. 10. 2019 г. на
стойност 3240 лева.
С оглед на това, съдът приема за доказано и необходимо за лечението на
ищцата, извърщването на разход в размер на 3240 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за
настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между
неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че при настъпване на процесното ПТП, К.Я.Н. е бил без
поставен предпазен колан, което е нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Свидетелят
В.В.А., при настъпване на процесното ПТП, е бил пътник в лек автомобил „Форд
Транзит“. Свидетелят заявява, че водачът на буса, в който е
пътувал, е бил с колан, както и че всички в буса са били с колана.
Отчитайки
механизма на ПТП, видът, патоморфологията и топографската анатомия на
получените травматични увреждания, вещите лица, извършили комплексната
медико-автотехническа експертиза са приели, че при настъпване
на процесното ПТП, К.Я.Н. е бил с поставен предпазен колан.
Други доказателства, в тази връзка не са
събрани и с оглед на така установените факти, съдът приема, че възражението на
ответника, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, е неоснователно.
Поради
изложеното, определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани,
поради наличието на принос на пострадалия ищец.
Не се спори по делото, че преди
предявяване на исковата молба (на 12.03.2020 г. – по пощата), с преводно
нареждане от 02.03.2020
г. (л. 50), ответникът е изплатил на ищеца общо сумата от 24 240 лева, от
които 21 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 3240 лева –
обезщетение за имуществените вреди, претърпени от ищеца, в резултат от
процесното ПТП. В постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение № 108/4.10.2012 г. по т. д. № 441/2011 г. на ВКС, I ТО
се приема, че „Кредиторът, в случая пострадалият не може да бъде задължен да
получи частично плащане (арг. от чл. 65, ал. 1 ЗЗД), но след като той сам е поискал
доброволно уреждане на спора, доброволно изплатената му от застрахователя сума
ще следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Противното би противоречало както на
принципа за определянето от съда на дължимото възмездяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди по справедливост, така и на принципа за забрана от
неоснователно обогатяване. Ако не се приспадне от съда доброволно
изплатеното от застрахователя обезщетение, то пострадалият ищец би получил два
пъти обезщетение за едни и същи неимуществени вреди. Поради това съдът
приема, че със заплащането на сумата от 21 000 лева, ответникът частично е изпълнил породеното парично
задължение, представляващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди от процесното ПТП, а със заплащането на сумата от 3240 лева – изцяло е
погасил задължението си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
Поради
изложеното, искът за заплащане на обезщетение за неимущестени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 39 000
лева (60 000 лв. – 21 000 лв.), а за разликата до пълния предявен
размер, следва да се отхвърли, както и следва да се отхвърли искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 25.11.2019 г. С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 26.02.2020
г., а за периода от 25.11.2019 г. до 25.02.2020
г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. И. Д., сумата от 1278.34
лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска (3994.80 лв. х 0.32).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
357 лева от общо направените
разноски в размер на 525 лева (525 лв. х 0.68), вкл. депозити за експертиза
(400 лв., л. 216), депозит за свидетел (120 л., л. 118) и държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение (5 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 204 лева (300 х 0.68) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1960 лева, в т.ч.: 1560 лв. - държавна такса и 400
лева – депозит за АТЕ и СМЕ (1250 лв. х 0.32), от внасянето на които, ищецът е
бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Е.“
АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Я.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 39 000
лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от К.Я.Н. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2020
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 39 000 лева до пълния
предявен размер от 120
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
и иска по чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата от 3240 лева –
обезщетение за имуществени вреди, както и претенцията за лихва за
забава, за периода от 25.11.2019 г. до 25.02.2020 г.
ОСЪЖДА
З. „Е.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат М. И. Д., с адрес: ***, офис 215, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1278.34
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.Я.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 357
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 204 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1960 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: