О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
260230 27.01.2021 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА
ПЕТКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
частно
гражданско дело номер 2694 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е частна жалба от Д.Ц.Р., ЕГН **********, като назначен настойник на В.Д.Р.,
ЕГН ********** чрез адвокат Женя Маркова против Определение №261417 от
05.10.2020г., постановено по гр. дело №3740/2020 г. по описа на БРС, с което
съдът е оставил без уважение молбата на В.Р., действаща чрез настойника си Д.Ц.Р.,
за изменение на постановеното по делото Решение № 260046/14.08.2020г. в частта
за разноските.
Страната
изразява недоволство от постановеното определение на съда, което намира за
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и постанови ново, с
което да осъди ответницата Д.Д.Й. ЕГН ********** да заплати сумата от 5700 лева
– разноски по гр. дело №3740/2020 г. по описа на БРС, както и сума в размер на
3080 лева по обезпечаване на иска по ч.гр.д. №7016/2019 г. по описа на БОС.
Излага съображения. В частната жалба се прави искане на основание чл.247 от ГПК
да се допусне поправка на явна фактическа грешка в решение №260046/14.08.2020г.
по гр.д. №3740/2020 г. на БРС.
В предвиденият в закона срок е постъпил
отговор на частната жалба от Д.Д.Й. чрез адвокат Киселичков, с който моли съда
частната жалба да бъде оставена без уважение. А при условията на евентуалност,
да уважи направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Излага
съображения.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, намира за установено
следното:
Производството по делото пред първата съдебна
инстанция е образувано по искова молба от Д.Р. като настойник на В.Р. против Д.Й.
за намаляване на саморъчно завещателно разпореждане от 19.12.2018 г. на
завещателя Д.В.Р., с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН, като
първоинстанционният съд е удовлетворил претенцията и е възстановил запазената
част на ищцата от наследството оставено от баща й в размер на 165000 лева. С
молба от 03.09.2020г. ищцата чрез своя настойник е поискала от съда на основание
чл.248 ал.1 от ГПК да се измени постановеното решение, като ответницата Д.Й.
бъде осъдена да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 5700 лева по
гр.д. №3740/2020 г. на БРС, както и 3080 лева по обезпечаване на иск по ч.гр.д.
№7016/2019 г. на БРС.
С обжалваното определение БРС е отказал да присъди
исканите суми, като е счел, че от една страна ответницата е направила признание
на иска, което е изрично, а от друга страна не е дала повод за завеждане на
претенцията, тъй като изрично е декларирала на 23.04.2019 г., че е уведомена от
нотариус Надежда Маркова, че прекият наследник на Д.Р. – дъщеря му В.Р. /ищца
по делото/ има право на ½ запазена част от цялото му наследство. Съдът е
счел, че тъй като представената декларация е приложена по делото, то и двете
комулативно изискуеми условия на чл.78 ал.2 от ГПК са налице, поради което е
приел, че разноските следва да се възложат на ищцата. Поради тези съображения
първостепенният съд е оставил молбата без уважение.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното
определение за неправилно. Предявеният иск по чл.30 от ЗН е конститутивен. Чрез
него се упражнява потестативно право, т.е. предизвиква се чрез едностранно
волеизявление промяна в чужда правна сфера. Правото да се иска възстановяване
запазена част от наследство като самостоятелно субективно право може да бъде упражнено
чрез предявяването му пред съд, респективно чрез доброволно уреждане на
отношенията между наследниците и лицето, в чиято полза е завещано имущество от
наследодателя. В този смисъл с оглед естеството на претенцията ищцата не
разполага в конкретната ситуация с друга възможност, освен да предяви
претенцията си по чл.30 от ЗН. В този смисъл без значение е представената
декларация пред нотариус Маркова, на която ответницата се позовава. Ответницата
не би дала повод за завеждане на иска по чл.30 от ЗН само, ако между страните
беше сключено споразумение, с което да се уредят отношенията по възстановяване
на запазената част. В този смисъл липсата на доброволно уреждане на отношенията
между страните изключва приложението на чл.78 ал.2 от ГПК, въпреки направеното
от ответницата признание на иска. При това положение съдът намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено.
Що се отнася до размера на дължимата сума, съдът
намира, че ответницата своевременно е направила възражение за прекомерност по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, което следва да бъде отчетено. Тъй като
производството по чл.30 от ЗН, съгласно практиката на ВКС, е по своята същност
претенция по неоценяем иск, то дължимата сума съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според чл.7
т.4 възлиза на сумата от 600 лева. В този смисъл искането за присъждане на
разноски по гр. д. №3740/2020г. следва да бъде уважено до размера на сумата от
600 лева, а не за сумата от 5700 лева, която се претендира от частната
жалбоподателка.
Що се отнася до сумата от 3080 лв. по ч.гр.д.
№7016/2019 г. в производството по обезпечаване на иска на ищцата, същата се
дължи, тъй като отговаря на минималните изисквания на наредбата. В този смисъл
атакуваното определение следва да бъде отменено, като на частната
жалбоподателка се присъди сумата от 3680 лева общо. По отношение на искането за
поправка на ЯФГ, същото следва да бъде докладвано на БРС за произнасяне по
молбата.
По
изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА
Определение №261417 от 05.10.2020г., постановено по гр. дело №3740/2020 г. по
описа на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Д.Д.Й. ЕГН ********** чрез адвокат Киселичков, да заплати на В.Д.Р. ЕГН **********
чрез настойника й Д.Ц.Р. ЕГН **********, представлявана от адвокат Маркова,
сумата от 3680 лева, представляваща разноски в размер на 600 лева по гр.д.
№3740/2020г. на БРС и 3080 лева по ч.гр.д. №7016/2019г.
по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на БРС за произнасяне по молбата за
поправка на очевидна фактическа грешка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчване препис от определението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.