Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
ЮЛИЯ АСЕНОВА като разгледа
докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА
в. гр. дело № 10759 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното
производство М.Д.А., срещу решение № 178097/17.08.2020 г., постановено
по гр. д. № 31329/2019 г. по описа на
СРС, Гражданско отделение,
141 състав, с което са отхвърлени предявените
срещу „Е.Г.Т.“ ООД искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността
„Програмист софтуерни приложения“ при ответника, извършено със заповед № 1135/15.04.2019 г.
и за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност.
В подадената
въззивна жалба се излагат съображения,
че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните
правила. Наведен е довод, че от
събраните в хода на съдебното дирене
доказателства не се установява наличието
на уволнителното основание по чл.
328, т. 5 КТ. Сочи се,
че причина за уволнението му е не липсата
на качества за изпълняване на работата, а съществените организационни пропуски, водещи до честа промяна
на сроковете и заданията, устното възлагане на задачи,
нетолерирането на задаване на въпроси
и търсене на помощ между колегите.
Искането до въззивната инстанция е да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови такова,
с което предявените искове да бъдат
уважени.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство
„Е.Г.Т.“ ООД, чрез адв. М.В.,
с представено пълномощно. С
отговора въззивната жалба се оспорва с подробни
доводи за неоснователност на съдържащите се в същата съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Заявява се искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски за производството.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че между страните
е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на
безсрочен трудов договор от 03.11.2014 г., по силата на който въззивникът-ищец е изпълнявал длъжността „Програмист
софтуерни приложения“ при условията на пълно работно време от 8 часа.
Настоящият състав намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за необоснованост на
обжалвания акт, за решаване на делото въз основа на свидетелски показания без
извършването на съпоставка на същите, както и въз основа на представени от
ответника писмени доказателства без да са обсъдени техните реквизити и
съдържание.
Показанията на свидетелите М.Б.–
на длъжност „Ръководител екип програмисти“ – пряк ръководител на М.А. от
началото на 2017 г. до прекратяване на трудовия договор на ищеца, кактo и показанията на свидетеля Ю.К.–
заместник на св. М.Б., който е работел с въззивника -
ищец в продължение на две години, са изключително подробни, детайлни,
последователни, кореспондират помежду си по отношение на твърденията на
свидетелите за неизпълнение в срок на поставяните на М.А. индивидуални задачи и
обстоятелството, че той не се е справял с изпълнението на същите. В подкрепа на
твърденията си и двамата свидетели дават конкретни примери за неизпълнение на възложена
на А. задача, свързана с играта Legendary
heroes, както и
поставена задача за регистриране на звуци в игри, които примери са посочени и в
процесната Заповед за прекратяване трудовото
правоотношение на А. № 1135/15.04.2019 г. във връзка с посоченото в нея
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно липса на необходими
качества за ефективно изпълнение на длъжността – умение за работа в екип,
способност за справяне със самостоятелни задачи, аналитично мислене,
концентрация, мотивация и ангажираност с работния процес, основни знания в
програмирането. С оглед изложеното настоящият състав споделя констатацията на
първоинстанционния съд, че показанията на двамата свидетели следва да бъдат
кредитирани.
Показанията на свидетелите по
отношение на дадените от тях конкретни примери за задачи, с които А. не се е справил
във времево и качествено отношение, кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства, отнасящи се до поставените на А. две конкретни задачи,
послужили за основание за издаване на конкретната заповед – извадка от
кореспонденция, проведена във фирмения чат между А. и св. Б., от съдържанието
на която се установява, че А. е имал множество въпроси по отношение на
поставените му задачи и е получавал насочващи отговори от прекия си
ръководител. Посочените доказателства са представени от ответника с отговора на
исковата молба и не са били оспорени от ищеца.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран,
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта
му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение
на задълженията си, посочени
в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни
констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите, релевирани
в подадената въззивна жалба досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение.
Настоящият състав намира
за неоснователни изложените
в жалбата оплаквания относно организационни пречки в работния процес, препятстващи възможността на въззивника да изпълнява трудовите си задължения, а именно устно възлагане
на задачи, което предпоставяло
възможност съсщите да не бъдат разбрани, за наличието на неясни правила за комуникацията и
чести промени в сроковете и
заданията, което според въззивника е довело до невъзможност същият да изпълнява поставените му задачи. От представената като писмено доказателство
по делото извадка от кореспонеденция между А. и прекия
му ръководител св. Б. по
повод конкретно поставени на А. задачи, неизпълнението на които е посочено в процесната заповед за неговяото уволнение, се установява, че въззивникът-ищец А. е получавал насоки и отговори на поставените
от него въпроси по повод изпълението
на конкретние му задачи и е
имал осигурена възможност за комуникация при неяснота във връзка
с поставените задачи. От показанията
на св. Б. и св. Койнов се установява,
че задачите са били възлагани най-често устно, като както при възлагането, така и след това, служителите са имали възможност
да поставят уточняващи въпроси,
а заданията са били променяни, за да могат служителите да се справят срочно със
заданията и срокът за изпълнение е бил удължаван при промяна на заданието. Възраженията на въззивника - ищец по отношение на обстоятелството,
че на същия са били поставяни тестови задачи при постъпването му в екипа през 2017 г., макар същият да е бил дългогодишен служител от 2014 г.,
както и по отношение на обстоятелството,
че св. Б. е изисквал от него да обясни
начинът на изпълнение на посочените задачи, също са неоснователни. Видно от докладна записка № 01-10 от 03.04.2017 г., изготвена от Й. М.,
ръководител на първия екип, в който е работел А., е посочено, че А. показва
невъзможност да се справя с поставените му задачи и често отсъства при
възлагането им, което налага същите да му бъдат обяснявани допълнително, не
посещава проведени обучения, налага се поради невъзможност за самостоятелно
справяне със задачите член на екипа да го консултира или да бъдат преразпределяни
задачите му. С оглед съдържанието на посочената докладна записка е обяснимо
поставянето на тестови задачи на А. при преместването му в нов екип. От
показанията на св. Б. се установява, че А. е бил преместен в екипа му поради
наличието на разнообразни задачи с различна степен на сложност в този екип,
както и че св. Б. е насърчавал различното мислене и подход при изпълнение на
поставените задачи, но е изисквал да бъде обяснен начинът, по който се служителят
е достигнал до крайния резултат. В процесната заповед
за уволнение е даден именно пример за невъзможност на А. да обясни как е
стигнал до крайния резултат на поставени задачи, което работодателят е
обосновал с предположение за оказана му помощ от колега, чийто насоки А. не е
успял да разбере. Посочените от въззивника
обстоятелства не обуславят извод за наличие на отганизационни
проблеми в работния процес, които обективно да са препятствали възможността му
да изпълнява възложените му задачи.
Настоящият състав
намира за неоснователно релевираното в жалбата
възражение, че обстоятелствата, изложени в мотивите на процесната
заповед, представляват дисциплинарни нарушения, но с издаването на тази заповед
е заобиколена процедурата да му бъдат изискани
обяснения и да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. Неизпълнението/ неефективното изпълнение на възложената
работа може да се дължи както на липса
на качества за изпълнение на възложената работа, така и на виновно поведение на
работника/ служителя. Когато по преценка на работодателя работникът/ служителят не изпълнява
възложената му работа поради липса на
качества, основанието за уволнеието му е именно чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ. При сезирането на съда със спор за основателността на
уволнението преценката на съда
ограничена до това дали констатацията на работодателя за липса на
качества за изпълнение на възложената работа
отговаря на действителните факти, без да се изследва въпросът дали
допуснатите нарушения са основаия за ангажирането и
на дисциплинарна отговорност на работника/служителя. В случая посочените в
мотивите на заповедта за уволнение факти, послужили като основание за
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, касаят трайна, а не
инцидентна невъзможност на А. да изпълнява служебните си задължения.
Видно от приложената
по делото длъжностна характеристика за заеманата от А. длъжност – „Програмист
софтуерни приложения“ сред необходимите качества за заемане на длъжността са
посочени умения за работа в екип и самостоятелност, способност за анализиране
на проблеми и предлагане на решения, отговорност за своевременно и качествено
изпълнение на поставените задачи, които качества обективно се обуславят от
дейността, която служителят на тази длъжност следва да извършва.
Настоящият състав споделя крайния извод на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установяват
по безспорен начин обстоятелствата, послужили като основание за издаване на процесната заповед спрямо въззивника-ищец
– неспазване на срокове за изпълнение на поставени конкретни задачи,
затруднения при изпълнение на тестови задачи, неумело боравене с похватите в
програмирането, недобра работа в екип, безотговорно отношение към поставяните
екипни задачи, липса на способност за анализиране на проблеми и предлагане на
решения.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен
и като такъв правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд, както
и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото изходът му е предопределен от преюдициалния
спор относно законосъобразността
на уволнението.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца
съобразно уважената част на иска, като дължимостта на последните следва от нормата
на чл.78, ал.3 ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение,
вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. С
оглед направеното с отговора на въззивната жалба искане на въззиваемата
страна за присъждане на разноски по делото в размер на 700 лв. без
ДДС, 840 лв. с ДДС, представляващи
разноски за заплатен адвокатски хонорар,
и доколкото въззивният състав намира същите
за доказани от представения
по делото Договор за правна
защита и съдействие от 23.09.2020 г., фактура № ********** от 03.11.2020 г. и
преводно нареждане от 13.11.2020 г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Д.А. следва да бъде осъден да заплати на „Е.Г.Т.“ ООД сумата от 840 лв. – разноски по делото.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
178097/17.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 31329/2019 г. по описа на СРС, Гражданско
отделение, 141 състав, включително в частта за
разноските.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Д.А., ЕГН **********, да заплати
на „Е.Г.Т.“ ООД, ЕИК ********, сумата от 840 лв., представляваща сторени по
делото разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./