Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.11. 2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
21.10. 2019година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Таня Кемерова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 353 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от Т.С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, действаща чрез
пълномощника си адв. П.Х.К. против ЗАД „Б.” АД, със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н ***, ЕИК: *** с
правно основание чл.432 КЗ и чл.45 ЗЗД.
Ищцата Т.С.Й., ЕГН ********** твърди,че на 11.08.2016г. около 21.30 ч.
между селата Б. и П. в посока от с. Б. към с.П. община С.З. на около 1100 м.
след указателна табела за село П. настъпва ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с ДКН *** собственост и управляван от П.Д.В., ЕГН:********** /в пияно
състояние/ и стоящите на пътя А.С.Т., ЕГН:********** и синът му С.А.Т., ЕГН:**********
-установени в покой за ремонт на мотопед „Симеон" с per. №СЗ-Н 0227 ПС,
както и с паркиран лек автомобил „Пежо“ 206 с per. №***. В следствие
настъпилото ПТП А.Т. почива на място, а С.Т. изпада в кома, продължила 48 часа,
както и получава множество травматични увреждания изразяващи се в контузия на
главата, шията, гръдния кош и крайниците. Сътресение и контузия на мозъка. Оток
на мозъка.
Причина за настъпилото ПТП било виновното
поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДКН ***- П.Д.В.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20 и чл. 77
от ЗДвП, в следствие на което причинил смъртта на А.Т. и средна телесна повреда
на С.Т..
За увреждащия л.а. марка „Фолксваген Голф“
с ДКН ***, управляван от водача В., имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ със зад„Б.”АД, обективирана в полица №BG/03/l
16000210960 със срок на валидност от 12:00ч. на 06.01.2016г. до 23:59 ч. на
05.01.2017г., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 11.08.2016г. същият е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този
договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, в размер на 10000000лв., която сума
представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2016г.
при повече от едно увредено лице, какъвто бил настоящия случай.
По внесен обвинителен акт в Окръжен съд С.З.
срещу виновния водач П.В. било образувано НОХД №313/2017г. по описа на ОС С.З..
С присъда от 11.07.2017г. по цитираното дело деликвентьт П.В. бил признат за
виновен в това, че на 11.08.2016 година, около 21:30ч., по път между с. Б. и с.
П., общ. С.З., около 1100м. след указателна табела за с. П., при управление на
МПС - лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с регистрационен номер ***, нарушил
правилата за движение визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
-чл.
20, ал. 2 изр. последно от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, косато възникне опасност за движението“ - като
не направил това и не намалил своевременно скоростта, и
-
чл. 77 от ЗДвП: „При заслепяване водачът е длъжен да намали скорост» и при
необходимост да спре“ - като не намалил скоростта и не спрял при възникналата
необходимост за това, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на
едно лице - на А.С.Т. и средна телесна повреда на друго лице - на С.А.Т.
изразяваща се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците,
сътресение и контузия на мозъка, отток на мозъка, представляващи разстройство
на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно
състояние, и oт него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго
лице, поради което и па основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. “б“, предл.
I-во, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК Наказанието
е лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за
изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е влязла в сила ма 26.07.2017г.
Безспорно установено било, че както
настъпилата смърт на А.С.Т., така и телесните увреждания получени от С.А.Т. са
в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача П.Д.В..
Ищцата е сестра на починалия А.Т. като в
исковата молба са изложени твърдения за силната емоционална връзка помежду
им.Двамата живеели в едно домакинство в село Памукчии, област С.З. със своите
родители, през уйкендите и през ваканциите на децата,тъй като от 2011-та година
Т. има проблеми в брака си и все по -рядко се виждала със съпруга си. През
седмицата същата живеела с детето си на квартира в гр. С.З.. Брат й се грижил
за нея и за детето й непрекъснато, помагал й във всеки един аспект от нейния
живот, След неговата смърт Т. окончателно се разделила със своя съпруг и
останала сама. Работила на 4-часов трудов договор, като месечната й заплата е
260лв. Получавала детски надбавки в размер на 37лв. Освен това към настоящия
момент продължавала да живее на квартира заедно с детето си, като заплащала
месечен наем в размер на 250лв. Доходите й били крайно недостатъчни, за да
задоволят дори най-елементарните човешки потребности, поради което откакто го
нямало брат й се справяла изключително трудно. Т.Й. обичала изключително много
своя брат. След смъртта му станала необщителна, затворила се в себе си и
отказвала да общува с когото и да било..
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със
застрахователна претенция с вх. №187/26.07.2018г. Т.Й. била предявила претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред зад „Б. АД. Представила
е и всички налични у нея документи, в това число и Присъда по НОХД №313/2017г.
по описа на ОС С.З.. С писмо изх. от 18.10.2018г. била уведомена, че ЗАД „Б.”
АД отказва да изплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди поради
недоказано основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Моли зад „Б.” АД, ЕИК ***, да бъде осъдено да й заплати сумата
в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваш частичен иск от
150000лв. /сто и петдесет хиляди лева/ - представляващи обезщетение за понесени
неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат й А.С.Т.,
настъпила в следствие на ПТП на 11.08.2016г.Претендира и законна лихва върху
сумата, считано от датата на която е изтекъл срока за произнасяне на ЗАД»Б.”АД
по заведената на 26.07.2018г. застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, до
окончателно изплащане на сумата, а именно законна лихва от 27.10.2018г.
Ответникът ЗАД “Б." не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. Сключена била застрахователна полица по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с №BG/03/l 16000210960.
Оспорва се наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение на
ищцата.Изразява се становище,че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат
право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Видно от депозираната
искова молба ищцата се явява сестра на пострадалият при ПТП. Действително с TP
1/2016 г. разширявало възможния кръг на лицата, които имали право да получат
застрахователно обезщетение, но това право не било абсолютно. Напротив, ясно от
страна на ОСНКТКГК на ВКС е изведено, че обезщетение се дължи по изключение и
ако се установи наличието на особена близост, като тази близост следва да бъде
с по-висок интензитет от този на обикновените роднински отношения, което от
своя страна да допусне възможността за изплащане на обезщетение по изключение.
Твърди се, че в случая не са налице предпоставките, които да налагат уважаване
на предявените искове.
На следващо място ответникът счита, че
тълкувателното решение не може да урежда
отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР 1/2016 г.
не може да води до преуреждане на заварени положения.
Излагат се възражения по обстоятелствата
на които се основава иска: Към исковата молба бил приложен Констативен протокол
за ПТП от 12.08.2016 г. за събитие, настъпило на 11.08.2016 г., т.е. протокола
бил съставен ден по -късно и от лице, което не е било на мястото на ПТП и не е
имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините
за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на
участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина
за настъпването на ПТП от всеки един от участниците. Във връзка с изложеното
се оспорва изцяло приложения в копие като доказателство Констативен протокол за
ПТП от 12.08.2016 г.
Твърди се, че е налице възможност
поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна както на А.С.Т.,
така и на С.Т., да е причина за настъпилото ПТП и вредоносните последици за
тях. Съществувало обоснована възможност и двамата да са се намирали на самото
пътно платно в тъмната част на денонощието извън населено място, където липсва
осветление видимост. Нито в исковата молба, нито в документите, приложени
към нея не били налице данни паркираният мотор да е бил
обозначен със светлоотразителен-1 триъгълник на пътя, поставен на място, достатъчно
да предупреди водачите за наличие на аварирало ППС на пътя. Няма също данни
моторът марка „Симеон” да е бил оборудван със светлоотразители, които при
осветяване да дават индикация на другите водачи на пътя. Нещо повече, срещу
него е било паркирано друго МПС, марка „П.”, с per. № ***, което е било
паркирано и с включени фарове, заслепяващи насрещно движещите се автомобили,
като така е била ограничена възможността на водача на застрахованото МПС да
забележи наличието на мотор и хора на пътя, които го ремонтират в този момент.
Във връзка с изложеното остава напълно неясни причините за ПТП и механизма на
настъпилите наранявания на лицата, намиращи се на пътя. |
Към исковата молба няма представени
налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или
нарушение на правилата за движение на водачът на МПС „Фолксваген Голф“, с per,
№ ***, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя. Нещо повече,
при предявяване на доброволната претенция подобни документи са били изискани и
не представени от страна на процесуалния представител на ищеца.
Ответникът се позовава на приложението на разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите.Оспорва се твърдението, че ищцата и пострадалият са
имали изградени отношения, характеризиращи се с дълбока и изключителна емоционална
връзка.Прави се възражение по размера на предявените искове,а
така също и относно обстоятелството, че претендиращото лице не е от кръга на
лицата имащи изначално право да получат застрахователно обезщетение.
Ответникът
моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78
ал.8 от ГПК. Алтернативно, ако се
счете,че е налице основание за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, моли да се приложи
относимата норма в конкретния случай на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, във връзка с §
96, ал.1 ПЗР на КЗ.Оспорва се претендираната от ищцовата страна в исковата
молба законна лихва от датата 05.05.2017 г. Счита, че с оглед КЗ, в сила от
01.01.2016г., приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от
кой момент застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора
по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409
от КЗ.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са искове по чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В хода на производството се установява следната фактическа
обстановка: С присъда
от 11.07.2017г. по НОХД №313/2017г. по описа на Окръжен съд гр. С.З.
деликвентът П.В. е признат за виновен в това, че на 11.08.2016 година, около
21:30ч., по път между с. Б. и с. П., общ. С.З., около 1100 м. след указателна
табела за с. П., при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген голф“
с регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение визирани в Закона за
движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. последно и чл. 77, в
резултат на което по непредпазливост причинил смърт на едно лице - на А.С.Т. и
средна телесна повреда на друго лице - на С.А.Т. изразяваща се в контузия на
главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка,
отток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за
живота, като деянието е извършено в пияно състояние, и от него са настъпили
смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание
чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. “б“, предл. I-во, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл.
342, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК се осъжда на 3 /три/ години “лишаване от
свобода”. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода се отлага за изпитателен срок от 5 /пет/ години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата
е влязла в сила на 26.07.2017г., като съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно установено е
наличието и на валидно сключено застрахователно правоотношение.
В
производството пред настоящата инстанция е назначена съдебно-автотехническа
експертиза и нейното заключение е прието като писмено доказателство по делото. Деликвентът
П.В. е имал възможност да предотврати произшествието като след излизане от
десния завой съобрази пътната обстановка и сведе скоростта си на движение до
технически съобразената спрямо конкретните пътни условия. От техническа гледна
точка водачът е имал няколко възможни варианта за поведение на пътя - да намали
скоростта си така, че при необходимост да спре автомобила, да заобиколи
пострадалите и обектите, които са се намирали в дясната част на платното за
движение, както и да използва лявата пътна лента, която към онзи момент е била
свободна.
В настоящия
случай към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалите са поправяли
авариралия мотопед „Симеон“ вдясно на пътното платно. Защитата на ищцата
твърди,че по делото са събрани достатъчно доказателства, видно от които същите
не са нарушили разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
изисква пешеходците да не спират без необходимост на платното за движение. Твърди
се още,че А.Т. е бил принуден да спре в дясно от платното поради независещи от
него обстоятелства, а именно възникнала повреда на управлявания от него мотопед
„Симеон“ както и, че поправянето на мотопеда в дясно на платното за движение не
стои в пряка причинна връзка с настъпване на произшествието.Изразява се
становище, че пострадалите А.Т. и С.А.Т. са предприели необходимите мерки, за
да обозначат, че се намират в страни от платното за движение и че извършват
ремонтна дейност.
Съгласно заключението на изготвената по делото
автотехническа експертиза опасната зона на спиране на лек автомобил „Фолксваген
голф“ е около 74 метра без отчитане на количеството алкохол в кръвта на водача
и около 92 метра с отчитането на алкохол. От същото заключение се установява,че към
момента на удара А.Танев е бил ситуиран откъм дясната страница на мотора,до
около 1,0 м. в надлъжно направление от челната част на Фолксваген,на десния
край на платното за движение,гледано спрямо посоката на движение на
Фолксваген.След първият удар настъпва 2-ри удар между челните леви части на
Пежо и Фолксваген.След първият удар мотопеда и тялото на А.Танев бива
отхвърлено напред и на дясно спрямо посоката на движение на Фолксваген.След
втория удар съгласно теоремата за изменения на количеството на движение и
кинетичният момент,двата автомобила продължават напред и на ляво спрямо
посоката на движение на Фолксваген,като Пежо се установява на платното за
движение,насочен югозападно с предната си част.Лекият автомобил Фолксваген се
установява също на платното за движение,насочен североизточно с предната си
част.Вещото лице установява,че технически причини за настъпване на ПТП са
присъствието на пострадалите и мотопеда върху платното за движение и в лентата
за движение на л.а. Фолксваген и технически несъобразената скорост на движение
на л.а. Фолксваген с далечината на видимата пред автомобила зона.Видно от експертното
заключение водачът на л.а. Фолксваген е имал техническа възможност при движение
с така изчислената си скорост на движение-74 км/ч да забележи светло-отражателните елементи на
около 134 м. пред себе си,да сведе скоростта си до технически съобразената с
готовност за спиране,и/или да предприеме заобикаляне при съобразяване на
необходимото странично разстояние.Следва да се направи извода,че управлявайки
лекия си автомобил със скорост по –висока от технически съобразената с видимата
пред автомобила зона,виновният водач П.В. сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на ПТП.
Действително
съгласно практиката на ВКС не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата е основание да се приеме наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие.Предвид изводите на
назначената по делото експертиза съвкупно с всички останали по делото
доказателства съдът намира,че е налице 20 % съпричиняване от страна на
пострадалите за настъпването на вредоносния резултат.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответното дружество,че пострадалата не е
активно легитимирана да предяви настоящия иск.С постановяването на Тълкувателно
решение №1 от 21.06.2018г. по тьлк. д. № 1/2016г. на Върховен касационен съд,
ОСНГТК е разширен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Това са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г.
на Пленума на Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
По отношение
на размера на предявения иск за компенсиране на претърпените болки и страдания,
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да
бъде определено по справедливост от съда. Съгласно практиката на ВКС
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се
направи след анализ на всички факти и обстоятелства,които имат значение по
делото. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за
размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди при причиняване на смърт наред с обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат, в това число поведението на деликвента по време както на
ПТП, така и непосредствено след него, от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ
обезщетението.
В хода на
производството пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства.Съгласно
показанията на свидетелката М.Р. връзката между двамата от деца е била много
силна, но се е задълбочила значително след като през 2011г. Т. Иовчева се е
развела със съпруга си и се е върнала да живее в бащината си къща заедно с брат
си. След развода ищцата е трябвало сама да се грижи за малкото си дете, което е
било на едва 8 години, като именно А.Т. е поел грижата за нея и детето й и се е
превърнал в тяхна постоянна опора и подкрепа както в морален, така и във
финансов план. Установява се ,че след
инцидента ищцата е преживяла изключително силни по интензитет негативни емоции.
Ищцата е станала тъжна, отчаяна, изтормозена и затворена в себе си.От
показанията на свидетеля И.Т. стана ясно, че след преживяната загуба тя
постоянно плаче, а от прозореца на къщата си в с. Памукчии непрекъснато гледа
към гробищата и страда. Към настоящия момент, повече от 3 години след
инцидента, все още не е преживяла внезапната загуба, в каквато насока са
показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели лица.
Съдът намира
за основателен довода на пълномощника на ищеца,че въвеждането на лимит на размера на
отговорността на застрахователя досежно обезщетенията за неимуществени вреди на
лицата по чл. 439а, ал. 4 от КЗ противоречи на действащото право на ЕС,
уреждащо застрахователните отношения, а именно Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност".
При наличието на противоречие между европейското и националното право, за
правораздавателните органи в Република България съществува задължение да
прилагат общностното право в неговата цялост и да защитават правата, които то
дава на частноправните субекти.
Настоящата
инстанция счита ,че да справедливо обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъде определена сумата от 25 000 лв. и след
като се взе предвид процента на съпричиняване за вредоносния резултат следва да
бъде присъдена сумата от 20 000 лв. На основание чл. 497 от КЗ законна
лихва се дължи от момента на отказ за изплащане на обезщетението, а именно от
18.10.2018г. На осн.чл.38 ЗА в полза на адв.П.К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 974,40 лв. съобразно уважената част на
исковата претенция,като в тази сума се включва и 20% ДДС предвид факта, че „К.
и С. - адвокатско дружество“ е регистрирано по ДДС.Ищцата следва да заплати на
ответното дружество разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция
,които разноски се формират от сумата 450 лв-юрисконсултско възнаграждение и
сумата 690лв.-възнаграждение за вещо лице.
Водим
от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД, със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н ***,ЕИК:*** да заплати на Т.С.Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
частичен иск от 150000лв. /сто и петдесет хиляди лева/ - представляващи
обезщетение за понесени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания
от смъртта на брат й А.С.Т., настъпила в следствие на ПТП на 11.08.2016г ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 18.10.2018г.
- датата на отказ за изплащането на обезщетение до окончателното изплащане на
сумите като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени
вреди в останалата част до претендирания размер 50 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.” АД,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***,ЕИК:*** да заплати по сметка на Окръжен съд –гр.С.З. сумата 800лв./осемстотин
лева/-ДТ съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н ***,ЕИК:*** да заплати на адв.П.К. АК
С.З. сумата 974,40лв./деветстотин
седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки /-адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Т.С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на ЗАД „Б.”
АД, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***,ЕИК:*** сумата 684 лв./шестстотин
осемдесет и четири лева/–разноски по делото съобразно отхвърлената част на
иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: