№ 5340
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ***ОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110170546 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Г. Ц. Д. с ЕГН ***, с. ***, ул. „***“ 2 и ответникът Н.
Т. Т. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.22, вх.А, ет.6.
Ищецът твърди, че е собственик на имот с ид. № 32216.2291.406 , а ответникът е собственик
на съседен имот с ид. № 32216.2291.330. Ищецът преминавал през имота на ответника, за да
достигне до своя имот, но на 9.10.2020г. ответникът поставил ограда/ врата с катинар, която
препятствала ищеца да преминава през имота на ответника.
Иска от съда да осъди ответника да възстанови фактическата обстановка отпреди
нарушението – да премахне оградата и да не възпрепятства правото му на преминаване.
Ответната страна оспорва иска. Възразява, че след като купил имота, се съгласил ищецът да
преминава временно – само докато ответникът си построи къща, а след това последвали
скандали, тъй като ищецът отказвал да достига имота си от другаде. Затова ответникът
поставил оградата.
С решение на СГС е обезсилено решение на СРС по гр.д. №19963/2021г. на 82 състав на
СРС, с мотиви, че СРС е разгледал непредявен иск – а именно, такъв по чл.109 ЗС, вместо
предявения иск по чл.75 ЗС за защита на нарушено владение върху право на преминаване, и
е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира от фактическа и правна следното:
Съгласно указанията на СГС, дадени с Решение № 2239/02.05.2023 г. по в.гр.д. 12045/2022
г., СГС, III-б въззивен състав – предявен е иск по чл.75 ЗС.
Като свидетел по делото е разпитан ***, съсед на двете страни по делото. В показанията си
1
свидетелят посочва, че ищецът Г. Д. живее в имота от 1982 г., имал е птицеферма на това
място и свидетелят му е помагал с работата и често са минавали по пътя, който в момента е
заграден, за да товарят пилета и да минават с колите си. Посочва, че през 2007 г. Н. Т. се е
настанил в съседство със свидетеля и ищеца Г. Д. и след това са започнали скандали между
тях, тъй като Н. Т. е казал, че пътят, по който минават свидетелят и Г. Д., за да стигнат до
имотите си не е път. през октомври 2020 г. Н. Т. е сложил ограда с надпис „частен имот“.
Посочва, че Г. Д. на два пъти е махал катинарите и е влизал насила, вследствие на което
между страните е имало скандали и на място е идвала три пъти полиция. Посочва, че Г. Д. е
минавал по пътя без да е искал разрешение от Н. Т. да минава по него. Твърди, че след
завеждане на настоящото дело Н. Т. е преместил оградата с 5 метра напред.
Съдът кредитира свидетелските показания, в частите,в които свидетелят установява, че с
ищеца ползват пътя от 1982г. и че от 2007г. с ответника са във влошени отношения, тъй като
същият се противопоставя на преминаването през имота му. В останалата част съдът не
кредитира свидетелските показания, предвид висящия вещен спор между свидетеля и
ответника и преценявайки ги по вътрешно убеждение по реда на чл. 172 ГПК. На следващо
място, част от твърденията на свидетеля, че ищецът е мислел, че пътят, по който преминава
към дома си е негов собствен („Не е имало уговорка Г. да минава, ама този път си е бил на
Г., не на Н..“) противоречат на извънсъдебни изявления на ищеца пред ответника Н. Т. и
пред органите на Столична община в производство по чл. 192 ЗУТ.
От представените доказателства по гр.д. 19963/2021 г., СРС, 82 състав (при предишното
разглеждане на делото пред първа инстанция, решението на която е обезсилено от СГС) се
установява, че ищецът Г. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор 32216.2291.406
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-12/17.01.2012 г., а имотът на ответника Н. Т. с
идентификатор 32216.2291.330 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-12/17.01.2012 г. е
съседен на имота на ищеца.
Видно от представени по реда на чл. 186 ГПК по гр.д. 19963/2021 г., СРС, 82 състав
документи от Столична община, ***он Банкя, се установява, че между ищеца и ответника
към момента на водене на делото е имало висяща процедура за прокарване на сервитут за
преминаване в полза на ищеца през имота на ответника по реда на чл. 192 ЗУТ, по която е
назначена експертиза за стойността на сервитутното право, в хода на което е изготвена
скица-предложение за обособяване на пътен достъп до ПИ с идентификатор 32216.2291.678
и 32216.2291.406 и 32216.2291.680, находящи се в с. ***, ***он Банкя, община София-град.
В тежест на ищеца по иска по чл. 75 ЗС да докаже: че е упражнявал непрекъснато, явно и
спокойно владение върху правото на преминаване през имота на ответника в продължение
на 6 месеца преди нарушението, както и факта на нарушението от страна на ответника –
поставяне на врата с катинар, която препятства достъпа на ищеца до пътя, по който
преминава, за да стигне до имота си.
Между страните не се спори, а и от представените доказателства по делото, в това число и
от показанията на свидетеля Мечкаров, дадени в открито съдебно заседание на 05.03.2024 г.,
се установява, че на 9.10.2020г. ответникът Т. е поставил врата с катинар по протежението
2
на ограда на собствения си имот, който купил през 2007г. Вратата е поставена пред
обособен черен път, по който ответникът преминавал, за да стигне до имота си.
Чрез иска по реда на чл. 75 от ЗС може да бъде защитавано владение на недвижим имот или
на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило
непрекъснато повече от шест месеца. Стига да са налице посочените предпоставки, както и
да е спазен шестмесечният срок от нарушаването до предявяването на иска, владението
може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. При разглеждането на иска за нарушено
владение не могат да се преценяват спорове за собственост. Действията на нарушителя
могат да се състоят в отстраняване на фактическата власт на владелеца и установяване на
своя фактическа власт, както и в лишаване на владелеца от възможността сам да упражнява
фактическа власт върху вещта.
В производството по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС ищецът следва да установи единствено факта на
осъществяване на владението и факта на нарушението. Под „нарушение“ по смисъла на чл.
75 от ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото
господство на владелеца и което е вън от неговата воля. Искът по чл. 75 от ЗС защитава
самото владение като фактическо състояние.
Ответник по иск с правно основание чл. 75 от ЗС може да бъде лице, което фактически
извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от осъществяване на
фактическа власт върху имота.
Поради това за основателността на иска следва да бъде установено дали ищецът е
осъществявал владение на ограничено вещно право – сервитут за преминаване, през имота
на ответника, което владение на сервитут за преминаване да е продължило повече от 6
месеца.
В решение № 122 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 3549/2019 г., ВКС, I г.о. се изясняват разликите
между държането и търпимите действия: „Позитивното ни право урежда институтите на
владението – упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си /чл.68, ал.1 ЗС/ – и
държането – упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл.68, ал.2 ЗС/ и
свързва с тях определени правни последици. Липсва правна уредба на търпимите и
съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на
фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането.
Практиката на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – е
възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези
действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство,
по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Към това тълкуване следва да се добави, че общото между държането и търпимите действия
е в обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в
3
субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на
която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта
предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива
противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно
условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на
собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но
основано на добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/,
поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го
извършва няма никакво право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот,
е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето,
което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото
се извършва то. Ако волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са
налице съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е налице
държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако волята /изрична или
предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква
облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.
Със защита по чл.76 ЗС се ползват владението и държането, но не и търпимите действия.
Последните могат да бъдат прекратени едностранно от собственика или владелеца.“
В процесния случай, видно от представените от страна на Столична община документи по
реда на чл. 186 ГПК по гр.д.19963/2021 г., СРС, 82 с-в се вижда, че ищецът Г. Д. е подал
жалба до Столична община, ***он Банкя с вх. № СОА20-ГР94-3329/02.07.2020 г. (л.93 по
гр.д.19963/2021 г.), с която посочва пред органите на Общината, че е подал заявление за
учредяване на право на преминаване с вх. № РБН19-ГР94-3232/09.10.2019 г. веднага след
като е установил, че пътят, осигуряващ достъп до имота на ищеца, е частна собственост, с
което е поискал учредяване на право на преминаване през чужд имот. Посочва, че между
страните е имало чести конфликти и че често се случва съседът му да затруднява достъпът
до имота му. В заявлението ищецът посочва, че пътят, обслужващ достъпа до имота му, е
частна собственост и желае от Общината да разреши спора с цел предотвратяване и
задълбочаване на конфликтите. Също така от представената от Столична община
административна преписка по гр.д. 19963/2021 г., СРС, 82 с-в се установява, че със
заявление за внасяне на допълнителни документи с вх. № Към РБН19-ГР94-3232-
(8)/22.07.2020 г. (л. 94-96 по гр.д.19963/2021 г.) Г. Д. е представил в административното
производство по реда на чл. 192 ГПК копие от нотариална покана с рег. № 8568, т. V до Мая
Т.а и Н. Т., подадена чрез нотариус Стилиян Тютюнджиев, с която кани адресатите на
поканата в 14-дневен срок от връчването й доброволно, по реда на чл. 55 ЗС, да учредят на
Г. Д. право на преминаване през собствения си имот с идентификатор 32216.2291.330,
находящ се в с. ***, гр. Банкя, като посочва, че при неоказване на необходимото съдействие
4
от страна на лицата ще бъде принуден да сезира кмета на гр. Банкя с молба за откриване на
производство за учредяване на право на преминаване по чл. 192 ЗУТ през имота на
адресатите на поканата.
Въз основа на така представените писмени доказателства, съдът намира, че ищецът не е
упражнявал владение на ограниченото вещно право на преминаване през процесния период.
За да се осъществява владение се изисква владелецът да осъществява съдържанието на право
на собственост или на ограничено вещно право без да разполага с това право и с намерение
да придобие вещта за себе си, респективно – с намерение да придобие ограниченото вещно
право за себе си, като демонстрира това намерение спрямо всички трети лица и отблъсква
техни фактически действия, които му пречат да осъществява владението. В процесния
случай се установява, че ищецът Г. Д., още преди издигане на оградата е признавал пълното
и неограничено право на собственост на ответника върху имота, през който е преминавал
ищеца (поземлен имот с идентификатор 32216.2291.330), за да достигне до своя имот
(поземлен имот с идентификатор 32216.2291.406), като ищецът извънсъдебно не е твърдял,
че притежава ограничено вещно право на преминаване и не е демонстрирал намерение за
придобиване на правото на преминаване спрямо ответника. От представените по
гр.д.19963/2021 г., СРС, 82 с-в заявления пред органите на Столична община и нотариална
покана до ответника се установява, че ищецът признава, че не разполага с право на
преминаване през имота на ответника, като именно затова на 13.06.2019 г. изпраща до
ответника нотариална покана за учредяване на право на преминаване по договорен ред, а
след това започва процедура пред Столична община по учредяване на право на преминаване
по административен ред, поради липсата на доброволно съгласие от страна на ответника. По
този начин ищецът демонстрира липса на намерение (animus) за владение на сервитутно
право на преминаване, тъй като признава, че не разполага с право на преминаване през
имота на ответника. Доколкото намерението за придобиване на ограничено вещно право е
един от двата конститутивни елементи на владението, поради липсата на този елемент в
процесния случай фактическите действия на ищеца по преминаване през имота на ответника
не представляват владение на ограничено вещно право. Поради това съдът намира, че
извънсъдебните изявления на ищеца, обективирани в нотариалната покана до ответника и в
жалбата до Столична община отричат ищецът да осъществява фактически владение на
сервитут за преминаване и навеждат на извода, че осъществяваното преминаване през имота
на ответника представлява по своята правна същност търпими действия от страна на
ответника.
Доколкото в случая се установява, че ищецът не е осъществявал владение на сервитутно
право, а неговите фактически действия по преминаване през имота на ответника са търпими
действия, за който няма правна защита, предявеният иск по чл. 75 ЗС се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ответника. От
представените от ответника доказателства се установява, че разноските са в общ размер от
250,00 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза от вещо лице по гр.д.19963/2021 г.,
5
СРС.
Воден от горното, Софийски ***онен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. Д. с ЕГН ***, с адрес: с. ***, ул. „***“ 2, чрез адв. Г.
срещу Н. Т. Т. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.22, вх.А, ет.6, чрез адв. Т. иск с
правно основание чл.75 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената метална
ограда в своя имот, с която възпрепятства достъпа до имота на ищеца с идентификатор №
32216.2291.406 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-12/17.01.2012 г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА Г. Ц. Д. с ЕГН ***, с адрес: с. ***, ул. „***“ 2 да заплати на Н. Т. Т. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ***, бл.22, вх.А, ет.6 сумата от 250 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски ***онен съд: _______________________
6