Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІ-ти
граждански състав, в публично заседание на 29-ти октомври
през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7739
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-
гр.София, твърди, че Ищецът твърди, че
на 1.02.2016 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2270525/18.03.2015 г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за
доставяне. „Изи Асет
Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника било изпратено
от страна на „Изи Асет
Мениджмънт"АД, чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД,
уведомително писмо от 02.02.2016 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за
кредит постоянен адрес. Писмото било получено от роднина на ответника, живущ на
същия адрес на 09.02.2016г. (видно от известието за доставяне).
Към настоящата
искова молба ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия за
връчване на ответника, в случай че последния оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания.
На 18.03.2015
г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Н. С.Д.
/Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем №
2270525, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем
и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е
задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя,
се уреждали от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на
договора, страните постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора,
т.е. реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване на
договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя съставлявало изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща, съставлявали изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на
Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
била договорена на 577,84 лв., а договорната лихва по кредита възлизала на
77,84 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
13.11.2015 г. на 8 равни седмични погасителни вноски, в размер на 72,23 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 17.04.2015 г., а на
последната погасителна вноска - 13.11.2015 г. С подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи, съгласява се с тях и желае договорът да
бъде сключен. В случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можели да
надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на Заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер-Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не представил нито
едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал.
2 от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
454,24 лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8
равни вноски, всяка в размер на 56,78 лева, платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят, била в общ размер на 129,01 лева. На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор на длъжника, била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 18.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 144,57 лева, който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 65.00 лв., с която били погасени:
неустойка за неизпълнение 38,00лв., такса разходи 27.00 лв.
Срокът на
договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 13.11.2015
г и не бил обявяван за предсрочно изискуем. В тази връзка за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
уважил претенцията им за сумите: главница 500,00 лв., договорна лихва 77,84
лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението,
неустойка за неизпълнение 416,24 лв., обезщетение за забава в размер на 144,57
лв. и такса разходи в размер на 18,00 лв. и по образуваното ч. гр. д. 2053/2018
г. по описа на Районен съд - Русе била издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите: 500,00 лв. – главница
по договор за паричен заем; 77.84 лв. договорна лихва за периода от 17.04.2015
г. до 13.11.2015 г.; 18.00 лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 416,24 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 17.04.2015 г. до 13.11.2015 г.; 144,57 лв. обезщетение за забава за
периода от 18.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда
-28.03.2018г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на разноските, направени в заповедното
производство и по настоящото дело.
Ответникът Н.С.Д.,
чрез назначения му особен представител оспорва иска като неоснователен и
недоказан и моли съда да го отхвърли.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
В чл. 3 от процесния договор страните са уговорили, че с подписването
му заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка. Ответникът не
е оспорил факта на подписването на договора, поради което съдът намира за
доказано твърдението на ищеца за реалното предаване на сумата на ответника,
както и че Н.С.Д. е надлежно пасивно процесуално легитимирана да участва в
делото.
Разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава
възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 10 от сключения Договор за
паричен заем № 2270525 от 18.03.2015 год.
Във
формираната с редица решения на ВКС задължителна практика (вж. решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК.
Така е и в
разглеждания случай. Като приложение към исковата молба ищецът е представил и
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2270525 от 02.02.2016г.
за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента
и адресирано до ответника в качеството му на длъжник - на адреса, посочен в договора между страните,
получен от лице (роднина), живущо на този адрес. Уведомлението, заедно с
исковата молба и останалите писмени доказателства, се считат връчено на
ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр.
ал. 2 от ГПК, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията
по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело
действие спрямо последния.
Последователна
е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.
143 – чл.148 от ЗЗП.
На първо място
следва да се отбележи че, макар и поместени в индивидуалния договор с
ответника, а не в общи условия към него, клаузите на същия не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори
за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е
служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени
идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това
ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били
уговорени с ответницата индивидуално. По тези съображения съдът намира, че
същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението
на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл
клауза, като уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, според която се
дължи неустойка в размер на 454.24 лева при неосигуряване в тридневен срок от
датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на две лица
или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се
увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността
на потребителя, както е и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му
да се сключи договора за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е
извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на
кредитния консултант.
На следващо
място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето
на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно
място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната
клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
– недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и
в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата
да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според
тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи
длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил
задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на
ответника съгласно чл. 16 от ЗПК, ищецът щеше сам да стигне до заключението, че
със същия не следва да бъде сключван договор за кредит, преди да бъде
предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на
клаузата по чл. 4, ал. 2 от договора съдът намира, че ответникът не дължи
уговорената неустойка в размер на 454.24 лева.
По отношение
на начислените такси в размер на 45.00 лева, които са уредени в чл. 8 от
договора, съдът намира, че срещу тази такса не се дължи никакво поведение от
страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, без значение дали са
извършени посочените действия. По делото липсват както твърдения, така и
доказателства такива разходи да са били действително извършени. При това
положение следва да се приеме, че тази клауза всъщност прикрива една неустойка
за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на мораторната
лихва. По изложените съображения съдът намира, че сумата 45.00 лева, претендирана на основание 8, ал. 1 от договора също не се
дължи от ответника.
Според чл. 5
от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази
информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2
към закона. В чл. 1 от процесния договор е споменато,
че е сключен на основание предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от заемателя и стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя и
посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Посочените в договора
и изискуеми от ЗПК документи не са приложени към исковата молба, липсват и
данни в нея въобще да са били подписвани, както и да са били налице условията
на чл. 5, ал. 13 от ЗПК.
В съображение 31 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация
да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя
да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за
разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на
договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване
да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни
условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в
писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване
е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за
кредит – чл.22 от ЗПК. След изследване на вида на шрифта в приложения към
исковата молба Договор за паричен заем № 2270525 от 18.03.2015 год., съдът
установи, че това е шрифтът Times New Roman, размер 12.
В исковата
молба се признава, че ответникът е заплатил сумата 65.00 лева. Общият размер на
задължението, включващо главница, и възнаградителна
лихва (при годишна възнаградителна лихва в размер на
40.00 % и ГПР в размер на 49.01 %, който е в допустимите съгласно чл. 19, ал.4
от ЗПК граници), възлиза на 577.84 лева, разсрочено на 8 равни месечни вноски,
всяка от по 72.23 лева. Съдът приема, че с платената сума първо са погасени по-
старите задължения в предвидената в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД поредност.
Така заплатената сума е достатъчна за частичното погасяване на първата месечна
вноска - с падеж 17.04.2015г., като от тази вноска неплатена остава сумата от 7.23
лева – главница. От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че неплатена остава сумата 451.67 лева – главница и сумата 61.17
лева – възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД не се прилага по отношение на мораторните
лихви. По тези съображения искът за главницата следва да бъде уважен до размер
от 451.67 лева като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 500.00 лева, а
искът за възнаградителната лихва следва да бъде
уважен до размер от 61.17 лева като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
77.84 лева.
Поради
гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищцовото дружество сумите: 451.67 лв.
главница по Договор за потребителски кредит № 2270525 от 18.03.2015 год. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, 61.17 лв. договорна лихва и 144.57 лв. лихва за
забава.
Съразмерно с
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на направените в исковото и заповедното производства разноски в общ размер на 42.63
лева в заповедното производство и 639.02
лева- в исковото производство за държавна такса, възнаграждение за особения
представител на ответника и вещото лице, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Д., ЕГН **********,***,
че дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Берон“, №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано поотделно от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата 451.67 лева – неплатена
главница по Договор за паричен заем № 2270525 от 18.03.2015 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.08.2018
год. до окончателното й изплащане, 61.17 лева- договорна лихва от 17.04.2015
год. до 13.11.2015 год., както и сумата 144.57 лева- обезщетение за
забава от 18.04.2015 год. до 28.03.2018 год., за които вземания по ч.гр.д. № 2053
по описа за 2018 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1069/02.04.2018
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част – за горниците над тези суми, както и за претендираните неустойки по договора, а именно: 416.24 лева-
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.04.2015 год.
до 13.11.2015 год. (падеж на последна вноска) и 18.00 лева- такса
разходи за събиране на просрочени вземания
ОСЪЖДА Н.С.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Берон“, №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано поотделно от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата 639.02 лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото производство и сумата 42.63
лева -разноски по ЧГД №2053/2018г.
по описа на РРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Районен съдия: