Решение по дело №3828/2022 на Софийски градски съд

Мотиви по Н.Ч.Д.№3828/2022г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на изпратено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено въз основа на Решение №5062542247767869, издадено от
несъдебен орган Pol. Rotterdam-Rijnmond, CVE TM на 18.04.2022г., влязло в сила на
30.05.2022г. за налагане на финансова санкция на В. Г. - роден на **********г. в гр.Скопие,
РСМакедания, български гражданин, с което му е наложена глоба в размер на 100.00 евро
/сто евро/ за нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава.
В заключителното по делото съдебно заседание представителят на СГП поддържа
становище за постановяване на решение, с което да бъде призната наложената финансова
санкция на засегнатото лице с решението на чуждестранния несъдебен орган.
Назначеният служебен защитник на засегнатото лице - адв.М. П. - САК в пледоарията
си напротив моли за недопускане изпълнение на решението за налагане на финансовата
санкция на заинтересованото лице, поради липса на каквато и да е обвързаност на Г. с
територията на РБългария.
Засегнатото лице Г., нередовно призовано, не се явава пред СГС. Съдът в настоящия
му съдебен състав положи сериозни процесуални усилия за издирване на Г., които попадат в
хипотезата на щателно издирване. След изискване на всички справки за местонахождението
на засегнатото лице, ведно със справки от мобилните оператори, от НСлС, ГДИН, от
Дирекция „Миграция“, от НОИ, НАП, от СДВР, отдел „Пътна полиция“, от Агенция по
вписвания и за задгранични пътувания и след назначаване на служебен защитник, съдът
счете, че делото следва да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.16, ал.3
от специалния закон.

СЪДЪТ след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
Засегнатото лице В. Г. е роден на **********г. в гр.Скопие, РСМакедания. Г. е
придобил българско гражданство на осн. чл.16 от Закона за българското гражданство с Указ
№115 от 22.07.2019г. на Президента на РБългария, след което на 05.11.2019г. е напуснал
пределите на страната през ГКПП „Гюешево“ и няма данни за завръщане обратно.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета и Решение №5062542247767869, издадено от несъдебен орган Pol. Rotterdam-
Rijnmond, CVE TM на 18.04.2022г., влязло в сила на 30.05.2022г. за налагане на финансова
санкция, се установява, че на засегнатото лице В. Г. е наложена глоба в размер на 100.00
евро /сто евро за нарушаване, изразяващо се в паркиране на 25.02.2022г. на превозно
средство, по-дълго от 6м и по-високо от 2,4м на забранено за това място.
На първо място, съобразно чл.31, ал.1, вр. чл.6, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен
орган в РБългария да признае и постанови изпълнение на цитираното по горе решение е
Софийски градски съд, поради обстоятелството, че засегнатото физическо лице В. Г. според
изисканата справка БДС има постоянно местоживеене в същия съдебен окръг, въпреки че се
1

касае формално за адрес на територията на район Средец.
На следващо място, налице са и предпоставките, предвидени в чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на
образеца по приложенията към закона. Коментираното решение е влязло в сила на
30.05.2022г. и като такова, представлява влязъл в сила в държава членка на ЕС акт за
задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушаване правилата за
движение по пътищата на издаващата държава. Анализирайки нарушението, извършено от
засегнатото лице, съдът констатира, че то покрива юридическия състав, посочен в чл.30,
ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС - поведение, което нарушава правила за движение по пътищата
и за него не се изисква двойна наказуемост. Касае се за наложена финансова санкция по
смисъла на изричните предписания на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Независимо от
горното, съдът е длъжен да отбележи, че това нарушение има свой аналог в Закона за
движението по пътищата на РБългария.
Въпреки това, обсъждайки възможността за признаване на коментираното решение,
съдът съобрази, че засегнатото лице няма местоживеене на територията на РБългария, което
се явява абсолютна процесуална предпоставка за признаване на чуждия съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.30, ал.3 от специалния закон, съдът признава решение за налагане
на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е постановено решението,
притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване
на територията на Република България.
Според обективираното в удостоверението на чуждите власти и надлежно изисканите
от съда данни единствено известният адрес на Г. е в гр.София, ул.“***“ №6, на който обаче
според получената призовка, същият не пребивава, а и изобщо никога не е пребивавал, а и
няма как да пребивава, доколкото се касае за адреса на район Средец на Столична община.
В случая може с голяма вероятност да се предполага, че е адреса е вписан формално на осн.
чл.93, ал.4 от Загона за гражданската регистрация във връзка с процедурата по придобиване
на българско гражданство. Поради това, не би могло да се приеме, че визираното лице има
трайна връзка със страната ни само поради факта, че е български гржданин, но и доколкото
няма собственост /имущество/ на територията на страната ни /вж. справките от Агенция по
вписвания, ТД на НАП и КАТ СДВР за липса на недвижими обекти негова собственост и
превозни средства/. Дори и формално да се приеме, че поради вписания адрес, лицето име
местопребиваване на територията на страната, същият няма имущество, което може да бъде
предмет на принудително събиране на наложената глоба и отделно от това, което насочва
към по-трайна връзка със страната ни. Според служебно изисканите от СГС данни от НОИ,
няма как да бъде установено дали Г. е полагал труд на територията на страната, поради
липса на ЕГН и/или ЛНЧ, в каквато насока е и писмото от МВР Дирекция „Миграция“, че
лицето не е подавало заявление за разрешаване на пребиваване и респ. не са му издавани
такива. Нещо повече, според справката за задгранични пътувания, Г. е напуснал пределите
на РБългария малко след като е придобил българско гражданство - на 05.11.2019г. през
ГКПП „Гюешево“ и няма данни за завръщане обратно, което на практика изключва
възможност както за организиране на трайно местоживеене на територията на страната, а
така също за получаване на доходи, придобиване на имущество и полагане на труд.
Горепосоченият извод на съда, допълнително се потвърждава и от обстоятелството, че
засегнатото лице не е абонат на нито едно от предприятията, осъществяващи обществени
съобщителни електронни услуги на територията на страната, което при наличие на
местоживеене в страната е трудно реализуемо.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законова
2

пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
В изпълнение изискванията по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, копие от уведомлението
по чл.38, ал.1 от същия закон следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на
РБългария, а съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС следва да се уведомят и
компетентните власти на Кралство Нидерландия за настоящето решение.

Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................................

ЧЛЕНОВЕ:1........................................

2.........................................

3

Номер на акта:	622
Дата:	18 октомври 2022 г.
Съдия:	Веселина Ставрева

Дело:	20221100203828
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 септември 2022 г.

Решение по дело №3828/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите