№ 1
ГР.Б., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20211200900210 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. К. Г., ЕГН **********, с
адрес: ГР.Б., ул.„Я.С.” ***, чрез адв. Ч. А. Н., срещу Г.Ф., ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул.”Г.И.”
****, представлявано от М.К. и С.С..
Твърди се в ИМ, че на 03.04.2021год. около 16:30 часа, в ГР.Б., на паркинг в междублоково
пространство на ул. „Я.С.” ***, лек автомобил с неустановена марка, модел, регистрационен
номер и водач, движейки се на заден ход блъска движещия се зад него с патерица
пешеходец Р. К. Г..
Сочи се, че вследствие на удара ищеца е паднал на земята, като е получил силни болки в таза
и лява ръка и е изпаднал в шок. След настъпването на произшествието на Р. К. Г. е оказана
първа помощ, от водача на автомобила, който го е блъснал, като пострадалия се обадил и на
дъщеря си К.Р.И., която веднага дошла на местопроизшествието. Неустановеният водач
транспортирал ищеца в болница МБАЛ „Пулс АД след което си тръгнал, без да уведоми
органите на МВР.
След извършена проверка от служители на 02 РУ-Благоевград с Постановление на прокурор
при РП Благоевград от 12.04.2021год. е образувано досъдебно производство/ДП/ № 7852
ЗМ- 148/2021г. На 08.10.2021г. с постановление на РП Благоевград, воденото досъдебно
производство е спряно, поради неразкриване на извършителя.
Сочи се в ИМ че след настъпването на ПТП, ищецът е настанен в Отделението по ортопедия
и травматология в „МБАЛ Пулс” АД- ГР.Б., със силна палпаторна болезненост в областта на
лява гривнена става и лява тазобедрена става. След извършени прегледи, изследвания и
1
рентгенографии са констатирани: счупване на горния и долния клон на лявата срамна кост,
счупване на шиловидния израстък на лявата лъчева кост- счупване на лъчевата кост на
типично място. На ищеца е поставена диагноза: Фрактура РЛТ синистра.
С оглед на получените травми и наранявания на 04.04.2021г. на ищеца е извършена
операция, като под обща анестезия и под Ро контрол е извършена едномоментна репозиция
на фрактурата на дистален радиус и метална фиксация с помощта на 3 броя киршнерови
игли с последвала гипсова имобилизация.
На 08.04.2021г. Р. К. Г. е изписан от болничното заведение с препоръки за носене на гипсова
имобилизация за пет седмици, след което може да се придвижва с патерици или проходилка.
Дадени са указания за насочване към физиотерапевт, активно наблюдение, хигиенно
диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на
терапевтична схема.
Сочи се в ИМ, че независимо от предприетото лечение, болките и страданията по повод
счупването на гривнената става продължили и Р. К. Г. бил принуден отново да потърси
лекар- специалист. На 17.05.2021г. постъпва в Отделението по ортопедия и травматология
в” МБАЛ Пулс АД- ГР.Б. за продължаване на лечението. С оглед последиците от счупването
на ниво китка и длан, ищеца е подготвен за оперативна интервенция: Екстракцио клави. На
същия ден под местна анестезия с Лидокаин и след щателно почистване на оперативното
поле е направен разрез в областта на лява гривнена става. Отстранени са 2К игли и е
поставена стерилна превръзка. На 21.05.2021г. Р. К. Г. е изписан от лечебното заведение с
указания за отстраняване на конците на 12 постоперативен ден, насочване към
физиотерапевт, активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.
Поддържа се с ИМ по делото, че по своя медико-биологичен характер, счупването на лявата
лъчева кост е състояние, причинило силни болки и страдания, довело до трайно затруднение
на движенията на ляв горен крайник с период на възстановяване около 3 месеца. По своя
медико-биологичен характер, счупването на горния и долния клон на лявата срамна кост е
състояние, причинило силни болки и страдания, довело до трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник с период на възстановяване около 5 месеца и последици
оставащи за цял живот.
Сочи се с ИМ, че с оглед травмите на ищеца му е било трудно да се обслужва сам и да
извършва редица нормални ежедневни дейности и любими занимания. Болките в областта
на левия крак и лява ръка са с голям интензитет и Р. К. Г. е изпитвал болки постоянно, не
можел да спи нормално и имал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Твърди се от
ищцовата страна, че предвид възрастта на ищеца, нанесените травми, както и стреса и
психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще окажат негативно влияние
върху нормалния му начин на живот за дълъг период от време, като последиците ще останат
за цял живот.
Сочи се с ИМ, че настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие върху
2
психиката на ищеца, което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност,
интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента той
изпитва силен страх да напуска жилището си, затворил се е в себе си и спрял да общува със
своите близки и познати.
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, като се иска от съда да приложи
принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид всички
обстоятелства, обуславящи нанесените на Р. К. Г. неимуществени вреди. Сочи се, че към
момента предвидения в КЗ застрахователен лимит е 10 420 000 лева за събитие, при което е
причинена телесна увреда, като повишаването му през последните години отговаря, както на
повишаването на Европейския индекс на потребителските цени, така и на изменението на
икономическата обстановка и стандарта на живот в нашата страна.
Поддържа се, че Г.Ф. е надлежен ответник по делото, тъй като изплаща на увредените лица,
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Р. България от неидентифицирани МПС.
Автомобилът ударил ищеца остава неустановен към момента и попада в хипотезата на
покритие на отговорност от страна на Г.Ф.. Налице е правен интерес за Р. К. Г., в качеството
му на увредено лице, от предявяване на настоящия иск за претърпените неимуществени
вреди срещу Г.Ф..
Сочи се с исковата молба, че пострадалят е сезирал по реда на КЗ ответника- Г.Ф., като е
поискал да определи и му изплати обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди със заявление с вх. № 24-01- 223/29.04.2021г. по описа на Г.Ф.. С писмо от
29.07.2021г. ответникът е отказал изплащане на обещетение на Р. К. Г. за претърпените
неимуществени вреди.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди Г.Ф., ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул.”Г.И.” ****, представлявано от
М.К. и С.С., да заплати на Р. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: ГР.Б., ул. „Я.С.” ***, сумата от
90 000лв./деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 03.04.2021год. около 16:30 часа, в ГР.Б., на
паркинг в междублоково пространство на ул. „Я.С.” ***, от лек автомобил с неустановена
марка, модел, регистрационен номер и водач, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, заедно със законната лихва от 29.04.2021г.- датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция, до окончателното изплащане на дължимото.
Претендират се на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
С исковата молба са представени писмени доказателства, иска се от съда да допусне и
назначи съдебно медицинска експертиза и съдебно автотехническа експертиза, както и да
допусне до разпит като свидетел при режим на довеждане- К.Р.И..
С ИМ е направено особено искане- на осн. чл. 83 ал. 2 т. 2 от ГПК, ищеца Р. К. Г., да бъде
освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, поради
3
затрудненото му финансово положение и невъзможност да ги заплати.
С Определение № 13 от 10.01.2022г., от закрито съдебно заседание по настоящото т.д. №
210/2021г. по описа на ОС Благоевград, ищеца Р. К. Г. е бил освободен от предварително
заплащане на държавна такса във връзка с предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди срещу Г.Ф..
По делото в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Г.Ф., чрез пълномощника му юристконсулт Шишков.
С писмения отговор се оспорва изцяло механизма на настъпване на ПТП във връзка с
твърдените уврежданията за пострадалия, като се оспорва верността на представения с ИМ-
Констативен протокол за ПТП. Възразява се, че в частта относно механизма за настъпване
на ПТП, обстоятелствата и причините при които ПТП е настъпило, оспорения протокол има
качеството на частен свидетелствуващ документ, а не официален документ, с обвързваща
сила за съда и страните по делото.
Изказва се становище, че единствената причина за настъпването на уврежданията на ищеца
и настъпилото ПТП, е поведението на Р. К. Г., който е предприел пресичане на коридора за
движение на лекия автомобил на неопределено за целта място, като с тези си действия е
ограничил възможността на водачите на МПС да го възприеме като предвидимо
препятствие на пътя в съответствие с чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и е създал опасност и пречки за
движението - нарушения на чл. 5. ал. 1 т. 1 и чл. 113 ог ЗДвП, както и поради това че се е
намирала но средата на пътното платно, с което е поставила водачът на неустановеното
МПС в невъзможност да реагира.
Оспорва се от ответната страна, че не са установени по делото фактите които законът
сдързва с риска „Гражданска отговорност”, за се обусловия отговорността за изплащане на
застрахователно обезщетение- противоправност на поведението на водача, механизма на
причиняване на увреждането, както и наличието на причинно следствена връзка между тях.
В този смисъл поддържа се от отвтетната страна, че вина за настъпилото ПТП има само
ищецът по делото, който не е предприел необходимите действия за собствената си
безопасност.
Навадено е с отговора на исковата молба, при условията на евентуалност и възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, поне в размер на 90%, поради предприетото пресичане
на коридора на движение на неустановеното МПС, на неопределено за целта място, като се
поддържа че с тези си действия Р. К. Г. е ограничил възможността на водачите на МПС да го
възприеме като предвидимо препятствие на пътя в съответствие с чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и е
създал опасност и пречки за движението - нарушения на чл. 5. ал. 1 т. 1 и чл. 113 ог ЗДвП,
както и поради това че се е намирал но средата на пътното платно, с което е поставила
водачът на неустановеното МПС в невъзможност да реагира.
Оспорва се с писмения отговор на исковата молба, исковата претенция за неимуществени
вреди на ищеца по размер- като изключително завишена, тъй като не съответства на
икономическото положение в страната, със стандарта на живот и с установената съдебна
4
практика. Излагат се съображения за установената практика във връзка с понятието
„справедливо обезщетение”, като се сочат актова не ВКС.
Акцентира се, че в случая искане се застрахователното обезщетение да бъде изплатено не от
застраховател, а от Г.Ф.. създаването иа който има за цел да не бъдат напълно лишени от
застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за
изплащане па такова по договорно правоотношение със застраховател. Сочи се че в тази
връзка следва да се има предвид, че по силата на чл. 558 ал.1 от Кодекс за застраховането
размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината,
в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл.492
от КЗ лимити се явяват за Фонда максимални, в рамките на които конкретният размер бива
съобразен с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот, и трайната съдебна практика към датата па
ПТП. Установените с изменения на чл. 266 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ. бр. 103
от 23.12.2005г., в сила от 1.01.2006 г.. отм.. бр. 102 от 29.12.2015г.. в сила от 1.01.2016г.)
сега чл. 492 от КЗ промени на лимити на отговорността отразяват договорното задължение
на държавата като страна-членка на Европейския съюз по хармонизиране на вътрешното
право с общностното по отношение на правни норми от Директиви на ЕС, получаващи
пряко приложение ог момента, в който станат част от вътрешното законодателство на
държавата-членка. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии като
минимална работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското
население, поради което правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за
значението на лимитите наред със всички други критерии при определяне на справедливи
обезщетения във всеки спор /Решение № 83 от 6.07.2009г. на ВКС по т.д. № 795/2008г.. II
т.о. на ТК/.
Излагат се с писмения отговор съображения, че независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би
следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите
на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
Оспорва се претенцията за лихви за забава, респ. нейното присъждане считано от
29.04.2021г. Излагат се съображения че в съответстве с разпоредбата на чл. 288 ал. 7 от КЗ,
предвиден е 3 месечен срок за заплащане на претендираното обезщетение, който тече от
момента в който Г.Ф. е сезиран с искане за такова плащане. Ето защо възразява се, че Г.Ф.
може да изпадне в забава спрямо ищеца, най- рано след изтичане на тримесечен срок от
датата, на който е сезиран с искане за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца
по делото.
Отделно излагат се съображения, че след писмена покана от Г.Ф., ищецът не е представил в
дадения му срок писмени доказателства за правнорелевнтните за изплащане на
5
обезщетението факти, поради което от Фонда е взето решение за отказ да му бъде изплатено
обезщетение. В този смисъл наведени са от отвтната страна доводи, че с поведението си
ищецът е поставил Г.Ф. в обективна невъзможност да му заплати претендираното
обезщетение, поради което иска се от съда да приеме, че ответникът е изпаднал в забава след
депозирането на исковата молба по настоящото дело пред съда.
С писмения отговор са направени доказателствени искания:
Да се изиска и представи по делото досъдебно производство/ДП/ № 7852 ЗМ- 148/2021г.,
респективно образувана след него прокурорска преписка или НОХ дело, образувано в съда.
Поставени се с писмения отговор, въпроси към САТЕ и СМЕ, като не се възразява същите
да бъдат допуснати, в каквато насока е искането и на ищеца по делото.
При пледоариите при устните състезания по делото, адв. Н. като пълномощник на ищеца Р.
К. Г., поддържа предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди като доказан и
основателен и моли съда да го уважи за пълния претендиран с исковата молба размер.
Поддържа се от ищцовата страна, че са налице кумулативно предвидените от обективна
страна предпоставки в разпоредбата на чл. 557 ал.1 т. 1 от КЗ, за да бъде уважен като
основателен предявения иск по чл. 558 ал. 5 от КЗ. Оспорва се възражението на ответната
страна за съпричиняване на настъпилите за ищеца вреди, като се възразява че по делото
остана недоказано твърдението че Р. К. Г. е нарушил правилата за движение и е попречил на
водача на неустановения автомобил, да го възприеме своевременно като опасност на пътя и
да избегне настъпването на ПТП. От друга страна поддържа се, че по делото се доказват по
несъмнен начин настъпилите за пострадалия здравословни проблеми- психически и
емоционални такива, както претърпените от него болки и страдания в резултат на
настъпилите в причинна връзка с ПТП травматични увреждания. Поддържа се искането за
уважаване на предявения осъдителен иск за пълния му претендиран от ищеца размер, тъй
като пострадялия няма как да бъде възстановен, като следва да се приеме че след
увреждането, живота му е променен напълно и същият вече няма да бъде пълноценен човек.
Претендират се от ищцовата страна и разноските направени пред настоящата съдебна
инстанция.
Фактическите констатации, изведени въз основа на наведените твърдения на ищеца в
исковата молба по делото, становищата на страните по делото, както и анализа на
събраните по делото по реда на ГПК доказателства в тяхната съвкупност, мотивират
съдът в ОС Благоевград, да приеме за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на приетото от съда заключение по изготвената и изслушана съдебно техническа
експертиза, установява се механизма на настъпване на ПТП, от което са получени
увреждания за ищеца Р. К. Г.: на 03.04.2021г., около 16.30 часа, в ГР.Б., лек автомобил с
неустановена марка, модел, регистрационен номер и водач- на възраст около 35 години,
погегля на заден ход от спряло положение на паркинг, обслужващ блок 5 Г, на ул. „Я.С.”.
Достигайки след около 1.5- 2 м., скорост от около 5 км./час, автомобилът удря пресичащия
отляво на дясно, спрямо посоката му на движение пешеходец- Р. К. Г., на 70г. от ГР.Б..
6
Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че пешеходецът се е
разхождал по платното за движение на посочения път, като е използвал патерици.
Автомобилът удря със задната си броня- лявата патерица на пешеходеца, като ищецът губи
равновесие и пада на асфалта, като чупи китката на лявата си ръка и таза. Експерта по
приетата САТЕ сочи в писменото си заключение, че автомобилът е спрял без да прегази
пешеходеца, след което водачът е оказал помощ на пострадалия, като го е превозил до
спешния център на болница „Пулс” в ГР.Б..
След извършена проверка от служители на 02 РУ-Благоевград с Постановление на прокурор
при РП Благоевград от 12.04.2021год. е образувано досъдебно производство/ДП/ № 7852
ЗМ- 148/2021г. На 08.10.2021г. с постановление на РП Благоевград, воденото досъдебно
производство е спряно, поради неразкриване на извършителя.
Установени се по несъмнен начин по делото както механизма за настъпването на ПТП, така
и причините за неговото настъпване, като в тази насока съдът приема за достоверно
заключението на експерта инж. Ж. С., по изготвената и приета по делото СТЕ, тъй като
изводите на експерта кореспондират на събраните по делото доказателства и на
обстоятелствата установени през време на досъдебното производство при проведеното
разследване.
Експерта сочи в писменото си заключение пред съда, че преди потегляне назад, водачът на
лекия автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер е имал възможност
чрез използване на огледалата за обратно виждане, да види и възприеме намиращия се зад
автомобила пешеходец, да се съобрази с неговото движение и да предотврати
произшествието. От своя страна пострадалия пешеходец е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, като не се движи по платното за движение, предназначено за
МПС. В този смисъл експерта инж. Ж. С. сочи че за да бъде предотвратено настъпването на
ПТП, водачът е следвало да възприеме пешеходеца на лявото огледало на лекия автомобил
за обратно виждане и да не започва движението си назад, тъй като пешеходеца е бил в
зоната му на видимост- 1.6м.>0.93м. ПТП е могло да бъде предотвратени и ако пешеходецът
е спрял и е пропуснал движението на автомобила, без да навлиза в коридора на неговото
движение.
Експерта по приетата СТЕ сочи, че при удар между лекия автомобил и пострадалия, в
задната дясна част на автомобила, следва да се приеме че при потеглянето на автомобила,
пешеходецът е бил вече в коридора му на движение и удара е бил непредотвратим, тъй като
пешеходецът вече не е имал възможност да се изнесе от коридора на автомобила, още
повече че се е предвижвал с патерици и не е бил бързо подвижен. В този смисъл
заключението на експерта е, че настъпването на ПТП е било предотвратимо само ако водача
на лекия автомобил не е започвал движение назад, докато пешеходеца не премине или ако
пешеходецът изчака автомобила да извърши маневрата с движение назад, тъй като експерта
е категоричен в заключението си, че пешеходецът се е движел перпендикулярно на
движението на автомобила и е могъл да забележи МПС, а водачът на лекия автомобил също
е могъл да го види в лявото огледало за обратно виждане, т.е. и двамата са могли да се видят
7
и възприемат един друг.
Установява се от заключението на експерта по приетата САТЕ, че удара между МПС и
пешеходеца е станал в средата на платното за движение на път, обслужващ блок *** Г, на
ул. „Я.С.”, в ГР.Б., по дължина на около 30 м. от вх. „Г”, без да може да се уточнят точно
координатите, тъй като липсват данни за точното място на удара. В писменото си
заключение експерто сочи, че пострадалият пешеходец се е разхождал по паркинга пред
блока, който принципно е място за паркиране на МПС. Експерта пояснява, че на място
липсват данни за създадена организация на движение на мястото на ПТП, която да
обособява района като паркинг. Направените снимки от фотоалбума, приложен по
досъдебно производство/ДП/ № 7852 ЗМ- 148/2021г., не сочат на данни на място да са
обозначени и обособени паркоместа. В заключението си експерта сочи, че липсва
хоризонтална и вертикална сигнализация.
В писменото си заключение експертът сочи, че действията на водача на лекия автомобил с
неустановена марка, модел и регистрационен номер, са неправилни, тъй като при потегляне
назад, същият е следвало да се увери че зад него няма МПС или друго препятствие в
периметъра на движението на автомобила, а същият е имал обективно възможността чрез
огледалата за обратно виждане, да види намиращия се зад автомобила пешеходец, да се
съобрази с неговото движение и да предотврати настъпването на ПТП.
Сочи се още в писменото заключение от експерта инж. Ж. С., че пешеходецът Р. К. Г., не е
навлязъл внезапно в платното за движение, като той е бил там когато водачът на лекия
автомобил е потеглил на заден ход. Няма данни дали и кога водачът на МПС е задействал
спирачната система. Според експерта това е станало в момента на удара. Автомобила обаче
е спрял и не е прегазил падналия на земята пешеходец. В обстоятелствената част на
писменото заключение се сочи, че скоростта на движение на лекия автомобил е била 5
км./час, а от потеглянето до спирането автомобила не е изминал повече от 0.50м.
В писменото си заключение експерта по приетата САТЕ дава заключение, че поради малкия
път изминат от лекия автомобил и ниската му скорост- от погегляне до спиране на
автомобила, опасната зона не би следвало да е задача за определяне. Основният въпрос е
дали водачът е могъл да види пресичащия пешеходец в момента на погегляне, а в
заключението се сочи, че водачът на лекия автомобил е имал възможността за забележи
признаците за опасност, ако е бил внимателен.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на експерта
по приетата СМЕ, че в резултат на настъпилото на 03.04.2021г. ПТП, за ищеца Р. К. Г. са
настъпили увреждания. При процесното ПТП пострадалият е бил блъснат от лек автомобил
с неустановена марка, модел, регистрационен номер и водач, при което е получил средни
телесни повреди: счупване на горния и долния клон на лявата срамна кост, счупване на
шиловидния израстък на лявата лъчева кост. Въз основа на приетата по делото медицинска
документация, експерта д-р С. сочи в писменото заключение, че в Отделението по
ортопедия и травматология в „МБАЛ Пулс” АД- ГР.Б. е било проведено оперативно лечение
за фрактурата на дисталния край на лявата срамна кост, като е извършена репозиция на
8
фрактурата и метална фиксация с три броя К. игли. Поставена е гипсова шина. За
фрактурата на горния и долния клон на лявата пубисна кост е проведено консервативно
лечение- отбременяване на левия долен крайник за 2 месеца/през това време пациентът се е
движел само с патерици и проходилка, без да стъпва на увредения крак/. Експерта обаче
сочи в писменото си заключение, че поради счупване в областта на дисталния край на левия
радиус, шщицът не е могъл да използва патерици или проходилка, а е трябвало да използва
инвалидна количка за период от около 3 месеца. Обездвижването е забавило и затруднило
възстановяването на Р. К. Г. след претърпяното ПТП.
В писменото си заключение експерта по приетата СМЕ сочи, че счупването на радиуса се
получава при падане от собствен ръст и подпиране на ръката. Счупването на таза е резултат
от притискане или удар в областта на таза. Експерта д-р С. дава заключение, че така
получените травматични увреждания за пострадалия Р. К. Г., могат да бъдат получени по
механизма, описан в ИМ- чрез удар на пешеходеца от движещ се на заден ход лек
автомобил, при което пешеходеца е бил ударен от автомобила в областта на таза и се е
подпрял на лявата си ръка при падането на земята.
При разпита му в съдебно заседание, експерта по приетата СМЕ- д-р С. пояснява, че
пострадалият се е разхождал към момента на удара с помощта на патерици, тъй като се е
раздвижвал поради извършена му операция на другата тазобедрена става/поставена
изкуствена става/. Експерта пояснява, че счупването на таза е било без разместване, поради
което е проведено консервативно лечение. Счупването в областта на лявата гривнена става е
с дислокация, поради което се е наложило разместване с репозиция, под рентгенов контрол,
при което ставата се фиксира безкръвно и през кожата с метални спици за около 42-45 дена.
Експерта посочва, че пострадалия се е получило залежаване, което е затруднило неговото
възстановяване, тъй като при счупване на крак и на ръката едновременно, той не може да
държи патериците. В случая пострадалия е бил обездвижен и е залежал, поради което
прогнозата на експерта е за липса на всякаква перспектива да се възстанови след тази
поредица от здравословни проблеми- операцията на ставата и травмата получена от удара с
МПС. Експерта сочи че с оглед на сегашното състояние на Р. К. Г., переспективата за
неговото възстановяване не е добра. Той освен че е обездвижен, вече има и лека степен на
деменция, не е ориентиран и е неадекватен.
Пред настоящия състав на съда е разпитана като свидетел К.Р.И.- дъщеря на ищеца. Същата
на 03.04.2021г. е била на гости при родителите си- в дома им на ул.“Я.С.“, в ГР.Б.. В
показанията си свидетелката сочи, че същият ден баща и излязъл на разходка пред блока,
като се придвижвал с патерици, тъй като едната му става била увредена, а другата сменена
при операция. Сочи се от И. че баща и страда от коксартроза на двете тазобедрени стави и
не може да се възстанови напълно. Бил в очакване на втора операция на другата става.
В показанията си И. сочи, че половин час след като бил излязъл баща и се обадил по
телефона и казал че го е блъснала кола. Бил много притеснен и стресиран. Дъщеря му
излязла веднага навън с детето си, като го намерила седнал на една пейка с двама непознати
мъже. Не можел да ходи, като се оплакал че много го боли ръката и областта на сменената
9
става. Мъжете които седели на пейката му били оказали съдействие и помощ. Свидетелката
сочи че била много притеснена, детето тичало наоколо, като тя не съобразила в този момент
да извика линейка и полиция. Тогава двамата мъже предложили да откарат пострадалия в
болницата, качило го в атомобила и го откарали в ортопедичното отделение на болника
„Пулс“. Р. К. Г. бил приет по спешност в болничното отделение и свидетелката И. не била
допусната да го види, като на другия ден разбрала че му е направена операция на ръката,
тъй като била счупена в областта на гривнената става. Свидетелката го видяла след няколко
дни и ръката му била синя и оточна, като Г. се оплакал че много го боли. В болницата се
опитали да го раздвижат, но не успели в продължение на 2-3 дни, тъй като не можел да стои
на краката си. Направили му скенер и установили и счупване на пубисната кост, от лявата
страна на сменената му тазобедрена става. След една седмица в болница, пострадалия бил
изписан и се прибрал в къщи.
Свидетелката И. сочи в показанията си, че в продължение на 40 дни, Р. К. Г. бил лежащ и
неподвижен- на катетър, на подлога и на памперси. Не можел изобщо да става, да се
обслужва сам, като се нуждаел постоянно от чужда помощ. Тъй като свидетелката е с малко
дете, наложило се неговото настаняване в частен дом в гр. Симитли. Преди да постъпи в
частния дом, той бил откаран отново в болница „Пулс“, за да свалят иглите които били
поставени на ръката му, като отново прекарал в болницата 5 дни.
Разпитаната свидетелка сочи че посещава баща си всеки ден в частния дом в гр. Симитли,
но състоянието на баща и не се подобрява особено, въпреки че там той ползва и услугите на
рехабилитатор. При посещенията в дома Р. К. Г. не можел да се движи с помощта на
патерици, а бил поставян от санитари на инвадилда количка и така слизал до долния етаж да
свиждане с дъщеря си. Свидетелката сочи, че пострадалия е убеден че няма да проходи,
поради което постепенно с времето се сринал психически напълно. След консултация с
ортопед на свидетелката било разяснено, че при положението в което се намира баща
и/постоянно лежащо болен/, извършването на операция е изключително рисковано, поради
риск от тромбози и т.н.
В показанията си свидетелката сочи, че баща и изпитвал и продължава да изпитва силни
болки в областта на ръката и таза. И до настоящия момент пострадалия не може да се движи
сам, дори с помощта на патерици и се придвижва само с инвадилдна количка.
Свидетелката И. сочи, че от баща си разбрала че същият е бил блъснат от лека кола, докато
се разхождал по асфалта на междублоковото пространство. Понеже му било трудно да ходи
с патериците по тротоара, разхождал се по асфалта. Бил на разстояние около метър- метър и
половина, когато колага потеглила на заден ход и го блъснала в едната патерица, която е
изкривена от удара. При падането си той получил счупването на пубисната кост и на
гривнената става на ръката си, след като паднал настрани. Двамата мъже от леката кола му
помогнали да седне на пейката, като свидетелката си спомня че идиния бил по- млад, а
други по- възрастен и вероятно били баща и син, но тя не ги познава, тъй като не били от
квартала. Не се установило нито номера на автомобила, който блъснал баща и, нито неговия
водач.
10
Установява се от писмените доказателства събрани по делото, че с писмено заявление с вх.
№ 24-01-223/29.04.2021г. от пострадалият Р. К. Г., чрез пълномощника му адв. Ч. Н., до
Гаранционния фонд, ответника е бил уведомен по надлежния ред за настъпилото събитие,
като е депозирана претенция за настъпило събитие „ПТП” на 03.04.2021г., от което са
настъпили телесни увреждания за Р. К. Г., причинени на територията на Р България, от лек
автомобил с неустановена марка, модел, регистрационен номер и водач, като е заявено
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 90 000лв., като е
образувана щета № 21210087/29.04.2021г.
С Уведомление с изх. № 24-01-223/29.07.2021г. по описа на Г.Ф., отправено до Р. К. Г., е бил
отказано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради липса на представени
убедителни писмени доказателства, като е дадена препоръка за отправяне на ново искане за
заплащане на обезщетение, след представяне на допълнителни писмени доказателства или
завеждане на иск пред съда на осн. чл. 558 ал. 5 от КЗ.
При така установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка,
съдът след обстоен анализ на доказателствената съвкупност, при преценка на
становищета на представителите на страните и по вътрешно убеждения, съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи:
По допустимостта на предявения иск:
Въз основа на фактическите твърдения изведени в обстоятелствената част на исковата молба
и заявения от ищцата петитум на същата, следва да се приеме че е предявен за разглеждане
пред съда осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен
от Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул. „Я.С.” ***, чрез адв. Ч. А. Н., срещу Г.Ф.,
ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул.”Г.И.” ****, представлявано от М.К. и С.С., като предявения иск
е с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД и във връзка с чл. 558 ал. 5 от
КЗ.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове, счита същите за процесуално допустими.
Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване правото на иск по чл. 557 ал. 1 т. 1
от КЗ са изпълнени, тъй като ищецът със заявление с вх. № 24-01- 223/29.04.2021г. е заявил
претенцията си за заплащане на обезщетение пред Г.Ф., но с писмо от 29.07.2021г. е бил
постановен отказ за изплащането на такова. Предвид изложеното съдът приема предявения
иск за неимуществени вреди от ищеца- Р. К. Г., срещу Гаранционния фонд за процесуално
допустим.
Предявена е претенция от увреденото лице от настъпило ПТП на територията на Р България,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ГФ, поради това че вредите са
причинени от МПС, което към момента на настъпването на ПТП е напуснало
местопроизшествието и не е било установено по- късно от органите на полицията. За
увреденото лице в този случай е предвидена в закона възможността да предяви иска си за
неимуществени вреди срещу Г.Ф., който е пасивно легитимиран да отговаря по така
11
предявения иск, съгласно чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ. Не е налице нередовност във връзка с
активната и пасивната легитимация по делото.
Налице е според съда и специалната предпоставка за допустимост на предявения иск във
връзка с разпоредбата на чл. 558 ал. 5 от КЗ.
Съгласно чл. 558 ал. 5 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди пред съда, само ако Гаранционият фонд не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. В настоящия казус от страна на
увреденото лице е подадено заявление по чл. 380 от КЗ. Процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила с отказ за изплащане на определеното обезщетение от
Г.Ф., което обосновава извод за наличието на правен интерес от исковата претенция, както и
за допустимост на прекия иск по чл. 558 ал. 5 КЗ.
Направените от ответника възражения с писмения отговор на ИМ, съставляват възражение
срещу размера на петендирания пред съда за разглеждане иск с правно основание чл. 557 ал.
1 т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 558 ал. 5 от КЗ, основани на доводи за несъответствие на
исковата претенция с принципа на справедливост на определянето на обезщетението за
неимуществени вреди на осн. чл. 52 от ЗЗД, за несъответствие на исковата претенция по
размер с приетата съдебна практика за подобни случаи, както и с условията за живот в
страната към 2021г.
Предявеният иск се оспорва от ответната страна и по основание, като се възразява че
недоказан е по делото механизма на настъпването на ПТП и вината на водача на
неустановеното МПС.
Навадено е и възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия ищец, в значителна
степен.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 558 ал. 5 от КЗ, във вр. с чл.
557 ал.1 т. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 557 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането, безвиновната
отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на пострадали лица от
ПТП, причинено от лек автомобил с неустановена марка, модел, регистрационен номер и
водач, се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията
на Република България, същото да е причинено от неидентифицирано МПС; от ПТП да са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На
общо основание тук важи изискването по отношение на водача на неидентифицираното
МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово
виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при
кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу
Гаранционния фонд ще бъде основателна. Доказателствената тежест се носи от ищеца в
условията на пълно доказване. По правило това доказване се извършва с преки
доказателства, които установяват пряко релевантния юридически факт. В определени случаи
12
обаче, когато страните не разполагат с преки доказателства, фактът може да бъде установен
и с верига от косвени доказателства, стига при обсъждането им в тяхната взаимна връзка и
при спазване на правилата на логиката да бъде изключена друга възможност, освен
осъществяването на главния факт. Възможността за осъществяване на пълно доказване чрез
косвени доказателства се приема както в правната теория /проф. Ж. С., Българско
гражданско процесуално право, "С. " 2000 г., стр. 260/, така и в практиката на ВКС по чл.
290 ГПК - Решение № 226/12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение №
31/09.03.2012г. по гр. д. ***02/2011г. на ВКС, III г.о., Решение № 198/10.08.2014г. по гр. д.
***252/14г. на IV г. о. на ВКС; решение ***54/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/10г. на IV г. о.
на ВКС; и др.
Макар да не е съставен в настоящия случай констативен протокол за настъпилото ПТП, то
от мотериалите по ДП № 7852 ЗМ- 148/2021г. по описа на 02 РУ Благоевград, видно е че
мястото на ПТП е било посетено от органите на полицията, макар и не в деня на
осъществяването му, като е съставен и Протокол за оглед на местопроизшествието от
органите на разследването. Данните за механизма за настъпване на ПТП се потвърждават от
начина, характера и вида на получаване на нараняванията на Р. К. Г., както и от
свидетелските показания на свидетелката К.Р.И.. От друга страна с отговора на исковата
молба от ответната страна се оспорва механизма на настъпване на ПТП, но липсва
оспорване на наведеното твърдение с ИМ- че уврежданията на пострадалия Р. К. Г. са
настъпили именно в резултат на осъщественото ПТП на 03.04.2021г. в ГР.Б., в
междублоково пространство на ул. „Я.С.” ***, на паркинг, обслужващ блок 5 Г. В този
смисъл настоящият съдебен състав намира че събраните по делото доказателства, в своята
съвкупност, водят на обоснавния и логически извод че по отношение на водача на
неидентифицираното МПС са налице елементите от фактическия състав на деликта,
включително негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с
нанесените вреди.
Съвкупният анализ на събраните доказателства по делото води до обоснования извод за
наличие на виновно и противоправно поведение от страна на неустановения водач на
неидентифицирания лек автомобил, който не е съобразил поведението си с правилата за
движение по пътищата, като при предприетата маневра движение назад не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или да затрудни
движението, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила, нито има данни да е
осигурил лице, което да сигнализира за опасности. Така установява се, че водача на лекия
автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер, е действал противоправно
и в нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, която задължава водачът на МПС,
преди да предприеме каквато и да е маневра/включително движение назад/, преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се намират зад него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Неустановеният водач на лекия автомобил е действал и в
нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗДвП, която го задължава преди да започне
13
движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Виновно е
нарушена и разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗДвП, която задължава водачът на ППС, при
движението си назад, непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Така
неизвестният водач на лек автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер,
чрез противоправното си деяние в нарушение на цитираните правила на ЗДвП, по
непредпазливост е причинил на Р. К. Г., средни телесни повреди, изразяващи се счупване на
лява гривнена става, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник,
както и счупване на таза, довело до трайно затрудняване на десния долев крайник, за повече
от 30 дни.
Според съдебният състав разглеждащ делото, налице е вредоносен резултат-причиняване на
телесни увреждания на ищеца, както и причинна връзка между противоправното поведение
на водача на неидентифицирания автомобил, настъпилото ПТП и причинените на ищеца
вреди. Настъпилият на територията на РБългария пътен инцидент, липсата на
идентификация на увреждащия автомобил и на водача му и наличието на предпоставките на
чл. 45 ЗЗД е основание за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд-ответник по
реда на чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ. Налице е и писмена претенция на пострадалия отправена до
ГФ с искане за плащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -
чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Указаните в
постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл. 290
ГПК практика на ВКС (така например, решение по т. д. № 807/2011 г., ІІ т. о., решение по т.
д. № 916/2011 г., І т. о, решение по т. д. № 490/2012 г., решение по т. д. № 738/2017 г. )
Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието
вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки
отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически
условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат
самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната;
те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ( така решение по т. д. №
619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., решение по т. д. №
1948/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 2143/2014 г.,
І т. о., решение по т. д. № 2908/2015 г., І т. о. и др.)
14
При съобразяване на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК-напр. решение № 130/8.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
669/2012 г., II Т. О., решение № 151/12.11.2013 г. на ВК С по т. д. № 486/2012г, ІІ Т. О., ТК,
решение № 88/9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1015/2011г, ІІ Т. О., ТК, решение №
199/30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2432/2015 г., ІІ Т. О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете в настоящия казус, че пострадалия към момента на увреждането е бил
на 70 години, като причинените увреждания са: счупване на горния и долния клон на лявата
срамна кост, причинило силни болки и страдания и довело до трайно затрудняване на
движенията на ляв долен крайник, с период на възстановяване- около 5 месеца и последици
оставащи за цял живот; счупване на шиловидния израстък на лявата лъчева кост- счупване
на лъчевата кост на типично място, съпроводено със силни болки и страдания, довело до
затрудняване на движението на ляв горен крайник, с период на възстановяване /около 3
месеца, съгласно медицинската експертиза/, както и търпените интензивни болки
непосредствено след травмата и в продължителен период от време. Съдът следва да
съобрази, че поради неблагоприятно съчетаване на счупване в областта на дисталния край на
левия радиус, както и на пубисната кост от лявата страна, ищецът не е можел да ползва
патерици или проходилка, а е трябвало да ползва инвалидна количка за период от около 3
месеца, което е довело до значително по- големи затруднения за него и до невъзможност да
проведе интензивно и пълноценно раздвижване. Това в значителна степен е забавило и
затруднило възстановяването на пострадалия/според свидетелските показания и
заключението на експерта по приетата СМЕ/.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищеца е
страдал от коксартроза, като е бил наскоро опериран чрез замяната не една от ставите му,
което допълнително влошило състоянието му и интензитета на болките и страданията му.
Не се установява и доказва по делото от събраните доказателства, предхождащите
уврежданията заболявания на ищеца да са в причинноследствена връзка с пътния инцидент,
както и същите да допринесли за увеличаване на вредите от травматичното увреждане на
пострадалия. Установява се обаче, че в резултат на неблагоприятното съчетание на
предходното заболяване на Р. К. Г., от което същият не се е бил напълно възстановен и
раздвижен, с настъпилите в резултат на процесното ПТП травматични увреждания, са
довели до там, че същият не е могъл изобщо да се раздвижи и възстанови и към момента на
разглеждането на делото продължава да е неподвижен и да не може да се придвижва сам,
дори и с помощни средства.
15
Съставът на съда следва да съобрази, че пострадалият е лекуван за травмата в таза-
консервативно, но е претърпял оперативно лечение, чрез безкръвна репозиция за фиксиране
на счупването на гривничната става, чрез използване на метални спици за около 42-45дни,
което е довело до допълнително търпени от него болки и страдания. Установява се от
свидетелските показания събрани по делото, че след изписването му за лекуване при
домашни условия, Р. К. Г. е бил напълно неподвижен, като не е можел да се обслужва сам-
бил е на подлога и памперси, като е бил изцяло зависим от близките си. Така за него е било
невъзможно било трудно да извършва редица нормални ежедневни дейности и любими
занимания, което е довело до тежък психически и емоционален дискомфорт.
При определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от пострадалия, съдът следва да отчете изключително неблагоприятната прогноза за
възстановяването на Р. К. Г.. При разпита му в съдебно заседание експерта д-р С., изготвил
приетата СМЕ, сочи че неблагоприятното съчетаване на предходното заболяване на Г., със
счупването едновременно на горен и долен крайник от една и съща страна, са довели до
невъзможност за пострадалия да държи патерици. Поради това Р. К. Г. се е обездвижил и
залежал, като според експерта няма никаква переспективна за успешно раздвижване и
възстановяване след двата здравословни проблема за пострадалия- операцията и травмата. В
този смисъл експерта дава заключение, че переспективата за възстановяване на Г. не е
добра. Той е обездвижен, като вече има прояви на деменция в лека степен, както и е
неориентиран и неадекватен, което в значителна степен може допълнително да затрудни
неговото раздвижване. Това е довело до задълбочаване на психическите и емоционалните
проблеми. Извидът на съда е, че переспективата за възстановяване на Р. К. Г. е много малка,
като след получената травма животът на ищеца се е променил напълно и той вече няма да
може да бъде пълноценен човек.
Като взе предвид сочените по-горе критерии и икономическите условия в страната, към
момента на настъпване на ПТП, съдът намира, че по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в
размер на 40 000 лв. е справедливо и ще обезщети търпените от ищеца болки и страдания.
Ответникът може в производството по делото, по предявен срещу него иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, да наведе всички свои правопогасяващи или
правоизключващи възражения, подкрепящи отказа му да изплати същото, като съобразно
общата норма на чл. 154 от ГПК, върху него тежи задължението за пълно и главно доказване
на обстоятелствата във връка с направените възражения. По настоящото дело своевременно
и с отговора на исковата молба, от страна на дружеството ответник е навадено възражение
за съпричиняване на деянието от страна на пострадалия Р. К. Г., като се иска от съда
намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди на това
основание.
Според правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. В мотивната част на т. 7 от ТР № 1/2015г. на
ОСГТК на ВКС е посочено, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но
16
не и вина. Приносът на увредения е обективен елемент от съпричиняването, който може да
се изрази в действие или бездействие, но поведението му винаги трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този
случай според ВКС трябва да се направи разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно произшествие, като правно значим
факт, който обуславя прилагането на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и приноса му към настъпване на
вредата спрямо него, който факт също води до приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Придобилият гражданственост термин "съпричиняване" е с по-тясно значение спрямо
използвания в закона- "допринасяне за настъпването на вредите". Същият илюстрира
първата от посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпването на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата. Във всички случаи тежестта да установи факта на съпричиняване се носи от
страната, която го въвежда в процеса, тъй като чрез него тя цели да намали отговорността си
към увреденото лице.
Съгласно чл. 51 ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Следователно съпричиняване на вреди от пострадалия е
налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица -
делинквентът и увреденият. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла
на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две
причини за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а
другата- от увредения. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо пострадалият да е
действал виновно. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. ***25/2008 г. на ІІ
ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ІІ ТО, решение № 159/24.11.2010 г.
по т.д. № 1117/2009 г., решение ***8/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ІІ ТО, решение №
166/01.10.2013 г. по т.д. № 60/2013 г., ІІ ТО и др., съгласно която при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта
на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,
но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В
доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да
докаже, и то при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките на
съпричиняването.
В случая възражението за съпричиняване е основано на твърдението на ответника, че ищеца
се е намирал но средата на пътното платно, с което е поставила водачът на неустановеното
МПС в невъзможност да реагира, както и че като се е движел в зона, която не е
17
предназначена за движение на пешеходци, Р. К. Г. е ограничил възможността на водачите на
МПС да го възприеме като предвидимо препятствие на пътя в съответствие с чл. 20 ал. 2 от
ЗДвП и е създал опасност и пречки за движението - нарушения на чл. 5. ал. 1 т. 1 и чл. 113
ог ЗДвП.
Съдът намира че въз основа на заключението на експерта по приетата и неоспорена от
страните САТЕ, ответникът успешно е установил в процеса при условията на главно и
пълно доказване, че към момента на настъпване на ПТП, пострадалия Р. К. Г. се е движел с
помощта на патерици, в междуболково пространство, което е предназначено за паркиране на
автомобилите на живущите в блока, макар на място да няма обозначителни знаци за
създаване на организация на движението в мястото за паркиране и да липсва хоризонтална
или вертикална сигнализация, както и обозначение паркоместа. Съставът на съда
разглеждащ делото намира за установено и доказано по делото, възражнеието на ответната
страна че от страна на пешеходеца Р. К. Г. са допуснати нарушения на правилата на чл. 5
ал.1 т. 1 от ЗДвП и чл. 113 от ЗДвП, които задължават всеки пешеходец с поведението си да
не създава опасности и пречки за движението, както и преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразяват с приближаващите се ППС, да не удължават ненужно пътя и
времето на пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение на
автомобили. Устнавовява се от събраните доказателства, че в настоящия случай Р. К. Г. се е
разхождал, при това с помощни средства/патерици/, на място което не е определено за
движение на пешеходци, като се е намирал но средата на паркинг за автомобили, като е
създал опасност и пречки за движението, като за продължителен период от време ненужно
се е задържал в зона, предназначение за движение на автомобили- нарушения на чл. 5. ал. 1
т. 1 и чл. 113 от ЗДвП, които се намира в причинна връзка и са допринесли за настъпването
на вредоносните последици, поради което същите имат релевантно значение при преценката
на приноса на пострадалия. Ето защо на осн. чл. 51 ал. 2 от ЗЗД поради съпричиняване и по
справедливост, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде
намалено на това оснвание с 20 %, като кайния размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в настоящия случай следва да бъде определен на 32 000лв. За
разликата над 32 000лв., до пълния предявен размер от 90 000лв., иска за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Съдът намира за неоснователни възраженията за съпричиняване, във връзка с наведените
доводи от ответната страна- че с поведението си пострадалия е ограничил възможността на
водача на неустановеното МПС, да възприеме пешеходеца като опасност за движението и
като предвидимо препятствие на пътя, като преустанови движението си и избегне удара.
Неоснователни са и възраженията на ответната страна за това че водача на неустановеното
МПС следва да бъде освободен от отговорност, тъй като същият не е имал възможност да
раегира. В писменото заключение на експерта по приетата САТЕ, експерта ясно и
каегорично е посочил, че водача на неустановеното МПС е имал изцяло техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като преди да потегли на заден ход да се
убеди, че може да извърши движението безопасно, а ако няма възможността да наблюдава
18
непрекъснато пространството зад него, да осигури лице, което да го сигнализира при
наличие на опасност. Експерта е посочил че действията на неустановения водач са били
противоправни, тъй като преди погеглянето назад, същият е имал пълна възможност чрез
огледалата за обратно виждане, да възприеме намиращия се зад автомобила пешеходец, като
се съобрази с неговото движение и го изчака да премине. Налице са и пълните основания за
съда да приеме че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като вещото лице
категорично заключава в писменото си заключение, че Р. К. Г. като пешеходец не е навлязъл
внезапно в платното за движение, той е бил там преди да потегли водача на автомобила, но
също е могъл да възприеме потеглящия на заден ход автомобил и да го изчака да премине,
както и като не се разхожда в платното за движение, предназначено за паркиране на МПС.
По претенцията за законна лихва:
Дължимото се обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Съгласно
чл. 558 ал. 1 изр. последно от КЗ Г.Ф. дължи лихви за забава по реда на чл. 497 от КЗ. По
силата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати- изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106 ал. 3 т. 1 или изтичането на срока по чл. 496 ал. 1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106 ал. 3 от КЗ. От ангажираните в процеса доказателства не
се установи ответникът да е изисквал от ищцата писмени доказателства по реда на чл. 106
ал. 3 от КЗ, респ. последния да не ги е представила, поради което т. 1 от цитираната
разпоредба е неприложима в случая. Приложение намира т. 2 от чл. 497 ал. 1 от КЗ съгласно
която с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът изпада в забава и
от този момент дължи лихви за забава. Това е крайният момент на изпадане в забава на
ответника. В случая, в рамките на тримесечния срок от предявяване на претенцията Г.Ф. не
е заплатил обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия. Така той е изпаднал в
забава от деня, следващ изтичането на тримесечния срок за произнасяне или в случая от
29.07.2021г./щетата е заведена на 29.04.2021г./ Ето защо е частично основателно
възражението на представителят на Г.Ф., срещу претенцията за лихви за забава, доколкото
действително законната лихва не се дължи от датата на предявяване на писмената
претенция- 29.04.2021г., а от 29.07.2021г.
По разноските:
Съдът е уважил предявения иск по чл. 558 ал. 5 от КЗ, във вр. с чл. 557 ал.1 т. 1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди частично, като е приел че същият е основателен за
сума в общ размер на 32 000лв., като е отчел и съпричиняване от страна пострадалия.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски, на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК и не е
направил такива. Р. К. Г. е бил представляван по делото безплатно от адв. Ч. Н., който на
осн. чл. 32 ал.1 т. 2 от ЗА е защитавал правата и интересите на ищеца пред настоящата
съдебна инстанция. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
е бил уважен от съда за сумата от 32 000лв., поради което на него, на осн. чл. 7 ал. 2 т. 4 от
19
Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималното адвокатско възнаграждение, се дължат 1
788лева с ДДС, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Разноски от ответната страна не се претендират по делото.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК, Фондът следва да заплати по сметката на ОС Благоевград,
държавна такса в размер на 1280.00лв., съразмерно на уважената част от предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул.”Г.И.” ****, представлявано от М.К. и С.С., да
заплати на Р. К. Г., ЕГН **********, с адрес: ГР.Б., ул.„Я.С.” ***, сумата от
32 000лв./тридесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 03.04.2021год. около 16:30 часа, в ГР.Б., на
паркинг в междублоково пространство на ул. „Я.С.” ***, от лек автомобил с неустановена
марка, модел, регистрационен номер и водач, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.07.2021г.-
изтичането на три месеца от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция,
до окончателното изплащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди, над размера уважен от съда, до
размера петендиран с исковата молба по делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забава върху претендираната с исковата молба сума, за
периода от датата на предявяване на писмената претенция пред Гаранционния фонд, до
изтичането на 3 месечен срок от тази дата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, Г.Ф., ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул. ”Г.И.” ****,
представлявано от М.К. и С.С., да заплати на адв. Ч. А. Н., ЕГН **********, с личен
адвокатски номер ****, от АК София, сумата 1 788лева с ДДС, определени по реда на чл. 38,
ал. 2, като същата се преведе по банковата сметка, посочена в списъка за разноски по чл. 80
от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, Г.Ф., ЕИК **** с адрес: ГР.С., ул.”Г.И.” ****,
представлявано от М.К. и С.С., да заплати по сметката на ОС Благоевград, държавна такса в
размер на 1280.00лв./хиляда двеста и осемдесет лева/, съразмерно на уважената част от
предявения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
20