Р Е Ш Е Н И Е
№ 4846, 17.12.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 25.11.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19200 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. ***и адрес на управление – район “Изгрев”, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, представляван от пълномощника му *** В.Д.М., твърди, че на **в
гр. ***при управление на лек автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № ***,
под въздействие на алкохол и с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма В.В.Р. реализирала пътнотранспортно произшествие с
лек автомобил марка „***”, модел „**” рег. № **, собственост на третото лице М.М.,
вследствие на което по последния настъпили повреди, като с оглед на
обстоятелството, че гражданската отговорност на ответницата за причинените на
трети лица вреди при управлението на горепосочения лек автомобил била застрахована
посредством сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица № ***и въз основа на заявление за щета след извършен оглед
на увредения автомобил на собственика му било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 387.01 лева, с плащането на която сума ищецът придобил регресно вземане срещу ответницата. За същото той се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14312 по описа на Районен съд
- Пловдив, ХVІІІ гр. с. 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 Граждански процесуален кодекс, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова
молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи горната сума ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 14312/18
г. в съда – 03.09.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноски и възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Продължение на решение по
гр. д. № 19200/18 г. на РСПд – стр. 2/5
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 Кодекс за застраховането.
Назначеният по делото особен представител на ответника
В.В.Р. с ЕГН **********, *** К.А.А.,
оспорва предявения иск по основание и размер.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и становището
на особения представител на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело
ч. гр. д. № 14312 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г. на
05.09.2018 г. е издадена Заповед № ***за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.Р. да заплати на кредитора
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД сумата от 387.01 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ***за щети на увреден автомобил марка „***“, модел „**“,
рег. № ** от настъпило ПТП на **на път **при километър **, вина за което има
длъжникът, който управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № ***
под въздействие на алкохол ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – 03.09.2018 г., до окончателното й изплащане, а също и
сумата от 75 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса
и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която заповед е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова
молба за установяване на вземането си по заповедта.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Протокол за ПТП № **, съставен на
**в **от **при ОД на МВР – ****, в който са
посочени следните обстоятелства и причини за ПТП произтекло на същата дата, в
16.30 ч. на път **км **, Община
**: участник 1 - лек автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № ***, собственост на В.Г.Х.и управляван от В.В.Р. след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта
0.55 промила, не се движи на безопасно разстояние от движещия се пред него
участник 2 – лек автомобил марка „***“, модел „**“, рег.
№ **, собственост на М.М.М.и управляван
от нея, като го застига и блъска отзад, вследствие на
което са произтекли видими щети по предна част на лек автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № *** и по задна част на лек автомобил марка „***“, модел „**“, рег. № **, като
видно от направеното отбелязване в протокола на
виновния водач – В.Р., е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № ***/**за
извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 и чл. 5,
ал. 3, т. 1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, постановяващи съответно, че : „Водачът на
пътно превозно
Продължение на решение по
гр. д. № 19200/18 г. на РСПд – стр. 3/5
средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото
се пред него
друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.“ /чл. 23, ал. 1 ЗДвП/ и че : „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.“ /чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП/.
Протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ
документ, тъй като е съставен от длъжностно лице, в кръга на функциите му по
закон - чл. 125а от Закон за движението по пътищата във връзка с чл. 2, ал. 2 и
ал. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд и по предвидения в последната ред, поради което съгласно чл.
179, ал. 1 ГПК се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него
факти и обстоятелства, с оглед на което въз основа на същия настоящият състав
приема за доказани твърденията на ищеца, че на 15.03.2018 г., в 16.30 ч. на път
***, км. **, на територията на Община ****, а не както ищецът погрешно е
посочил в исковата молба – гр. ***, ответницата при управление на лек автомобил
марка „***”, модел „***”, рег. № ***, собственост на В.Г.Х.след
употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта 0.55 на хиляда, което
е над допустимата по закон норма от 0.5 на хиляда, нарушавайки правилата за
движението по пътищата – чл. 23, ал. 1 ЗДвП, ударила с последния движещия се
отпред лек автомобил марка „***“, модел „**“, рег. № **, вследствие на което по
последния произтекли повреди по задната му част.
В унисон с твърденията на ищеца от приетото като
доказателство заверено копие на Застрахователна полица № ***се установява, че собственикът на управлявания от
ответницата лек автомобил – В.Г.Х., е имал сключен с ищеца договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите със срок
на действие 09.06.2017 г. – 09.06.2018 г., покриващ риска от причинени на трети
лица вреди свързани с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „***”,
модел „***”, рег. № ***, включително и към **Констатира се още от приетите
документи, съдържащи се в щета на МПС № ***, че въз основа на уведомление за
претенция подадено от М.М.М.– собственик на лек автомобил марка „***“, модел „**“,
рег. № **, в „ЗК ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е образувана
щета под горния номер, по която при извършен оглед на увредения автомобил на
19.03.2018 г. са констатирани повреди по следните му части : броня задна,
лайсна задна броня, врата багажник, калник заден десен, врата задна дясна,
калник заден ляв /Опис-заключение – лист 12 от делото/, за възстановяването на
които застрахователят е определил и изплатил обезщетение по банков път на
23.04.2018 г. в размер на 387.01 лв. /калкулация-ремонт и преводно нареждане за
кредитен превод на листове съответно 14 и 9 от делото/.
Продължение на решение по
гр. д. № 19200/18 г. на РСПд – стр. 4/5
Съобразно
чл. 500, ал. 1, т. 1 Кодекс за застраховането : „Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят
има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението
по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействието
на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества;
Или въз основа на установените факти на база анализа
на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице визираните в
чл. 500, ал. 1, т. 1 Кодекс за застраховането предпоставки за уважаване на регресния иск на застрахователя срещу застрахования /покрит
от ищеца риск от причиняване на имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС посредством сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
настъпване на застрахователно събитие по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; причиняване на вреди на трети лица при
настъпилото събитие, като при настъпване на пътнотранспортното произшествие
застрахованият е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма;
заплащане на застрахователно обезщетение на третото увредено от
застрахователното събитие лице/, поради което предявеният установителен иск за процесното регресно вземане като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 325 лв.
разноски по производството, в това число 25 лв. довнесена държавна такса и 300
лв. депозит за особен представител, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата
от 100 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт определено в минимален
размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ както с
оглед на ниската цена на иска, така и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и разглеждането му само в едно открито съдебно заседание.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноски по
заповедното производство в размер на 75 лв.
По
мотивите изложени по-горе съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Р. с ЕГН **********, дължи на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. ***и
Продължение на решение по
гр. д. № 19200/18 г. на РСПд – стр. 5/5
адрес
на управление – район “Изгрев”, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, сумата от 387.01 лв., представляваща изплатено
от последното застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите обективиран
в застрахователна полица № ***и по щета на
МПС № *** на М.М.М.за репариране
на имуществени вреди по собствения й лек автомобил марка „***“, модел „**“, рег.
№ **, произтекли при пътнотранспортно произшествие причинено виновно от В.В.Р.
на **на път ***, километър ** в Община ****, която при управление на лек
автомобил марка „***”, модел „***”, рег. № ***, собственост на В.Г.Х.след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма в нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл. 23, ал. 1 Закон за движението по пътищата, ударила движещия се
отпред лек автомобил ***“, модел „**“, рег. № **, вследствие на което по
последния произтекли повреди по задната му част, ведно със законната лихва от 03.09.2018 г. до окончателното й изплащане,
за което вземане дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
14312 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА В.В.Р. с ЕГН **********, да
заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. ***и адрес на управление
– район “Изгрев”, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 : сумата 325 лв. разноски по
производството по гр. д. № 19200 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по производството по гр. д. № 19200 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по ч. гр. д. № 14312 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХVІІІ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ ТАНЯ БУКОВА
Вярно с оригинала: Ц.В.