О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 455
31.07.2017г., гр. Варна,
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и седемнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 366
по
описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби подадени от НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО
РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София (вх. № 4016/04.07.2017г.) и „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА
ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ“ ЕООД (вх. № 4021/04.07.2017г.),
срещу решение № 170/07.03.2017г., постановено по т. д. № 104/2016г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което частично
е уважен предявеният от НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр.
София срещу „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ“
ЕООД иск с правно основание осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР
ЗА ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ“ ЕООД гр. Варна е осъдено да заплати на НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София сумата от 33 684 лв., без ДДС,
представляваща неизплатен остатък от 20% от цената за фаза „Предварителен
проект“, дължима на осн. чл. 6, т. 4 от Договор № Д-5-9200/01/25.11.2005г.,
сумата от 3 368,40 лв., представляваща договорна неустойка за закъснение
на осн. чл. 16 от Договора, в максималния размер от 10 %, дължима върху
главницата от 33 684лв. за периода от 14.09.2012г. до 02.09.2015г., ведно
със законните лихви върху главниците от датата на предявяване на иска –
03.09.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 803,05лв.
разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил иска за разликата над 33 684 лв., без ДДС, до
претендираните 40 420,80 лв., с включено ДДС, за сумата 91 867. 20
лв., представляваща 100% неизплатено възнаграждение за фаза „Окончателен
проект“ на ОУП по чл. 6, т. 5 и т. 6 от Договора и иска с правно основание чл.
92 ЗЗД за разликата на д 3 368,40лв. до претендираните 30 622,50 лв.,
представляващи договорна неустойка за закъснение по чл. 16 от Договора,
изчислена върху договорената цена по договора за периода от 14.09.2012г. до
02.09.2015г.
Депозирана е и частна жалба от
НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София (вх. №
4025/04.07.2017г.) срещу постановеното по т.д. № 104/2016г. по описа на
Варненски окръжен съд определение № 1449/15.05.2017г., с което съдът е оставил
без уважение депозираната от НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр.
София молба по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта
за разноските.
Въззивникът НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София, чрез адв. Б.-САК, обжалва първоинстанционното
решение в отхвърлителната част на същото, намирайки решението за неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.
Навежда оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като не е приел към доказателствените материали
по делото представената в провелото се на 07.02.2017г. о.с.з. фактура №
**********/02.02.2017г., издадена от ищеца в полза на ответника по иска на
стойност 132 288 лв., с включено ДДС, платима на основание „възнаграждение по Договор №
Д-5-9200/01/25.11.2005г.“. Като причина за забавеното издаване на фактурата
се сочи несвоевременното установяване падежа на фактурираното вземане, който е
установен едва в хода на делото и след приемане на ССЕ и СТЕ. Твърди се противоречие
с трайната и задължителна практика на ВКС, обективирана в решения постановени
по т.д. № 90/2006г., т.д. № 492/2004г., т.д. № 475/2003г., т.д. № 249/2007г.,
т.д. № 655/2006г. и др., в които е застъпено становището за дължимост на
плащането за изпълнена работа, независимо дали за дължимото възнаграждение има
издадена данъчна фактура. Навежда доводи за незаконосъобразност на извода на
първоинстанционния съд за недължимост на ДДС върху договорното възнаграждение.
По отношение претенцията за заплащане на
сумата от 91 867,20 лв., представляваща дължимо възнаграждение за работа
по Договора, платимо при окончателното разплащане на инвеститора на ОУП на
Община Варна, въззивникът намира, че ВОС неправилно е възприел извода за липса
на писмени доказателства установяващи дали ищецът е предал, респ. ответникът
приел извършената работа по план. Счита, че са налице достатъчно доказателства
в тази насока, но съставът не е обсъдил същите – както поотделно, така и в
съвкупност, а обсъдените такива са разгледани изолирано и тенденциозно, което е
довело до неправилно установяване фактическата страна на спора и достигане до
погрешни правни изводи. Счита, че постановеното от ВОС решение е постановено
при нарушение на правилата на чл. 12 ЗАПСП и чл. 90 ЗОП (отм.). Не на последно
място намира за неправилно пренебрегването на технологията на работния процес
по финализирането на предварителния проект във фаза окончателен проект,
излагайки подробни съображения в тази насока. Погрешен е и изводът на съда, че
ищецът е работил до 30.11.2011г., като до тогава е извършвал дейност само и
единствено по предварителния проект на ОУП. Излага съображения за това, че
погрешно е възприета като дата на приемане на предварителния проект по ОУП
датата 30.11.2011г., което освен, че е технически и организационно невъзможно,
но е и в противоречи с възприетото с изготвената по делото ССЕ, съгласно която
окончателното разплащане между ответника и Община Варна по договора за ОУП на
Община Варна за фаза „Предварителен проект“ е извършено на 23.12.2010г. по
фактура № 3802/16.12.2010г. Пояснява, че дейността по отразяване на забележки и
препоръки по одобрения на 09.12.2008г. предварителен проект попада в работата
по фаза окончателен проект. В тази връзка протокол № УТ-01-02-26/30.11.2011г.
на НЕСУТРП на МРРБ не съставлява ново приемане на предварителния проект на ОУП,
приет на 09.12.2008г. с Протокол № КАЕП-02-42/09.12.2008г. на съвместно
заседание на НЕСУТРП при МРРБ и ОЕСУТ при Община Варна. От изложеното на стр. 3
от протокол № УТ-01-02-26/30.11.2011г. на НЕСУТРП на МРРБ става ясно, че
предварителният проект към този момент е приет и по отношение на същия са
проведени съгласувателните процедури. На следващо място, счита, че съдът не е
съобразил разпоредбата на чл. 121, ал. 2 ЗУТ (действащ към 30.11.2011г. и
отменен по-късно). Предварителният проект е одобрен и приет надлежно на
09.12.2008г. и извършваните след тази дата дейности са обхванати от процедурата
по съгласуване на проекта на ОУП,утвърден от кмета на Община Варна и от МрРРБ,
и са част от работата по окончателния проект на ОУП. Става въпрос за един
продукт – независимо, че ОУП на Община Варна е разделен на фази, а цената е
една обща за целия продукт.
По отношение претенцията за заплащане на
договорна неустойка за сумата над 3 368,40лв. до пълния размер от
30 622,50лв. счита, че ВОС неправилно и необосновано, в наручение на
правилата на чл. 20 ЗЗД, е отхвърлил същата. Счита същата за основателно на
осн. чл. 16 от процесния Договор, като същата следва да се уважи в размерът
изчислен съгласно предложеният в ССЕ първи вариант или в размер от
30 622,50 лв.. Респ. намира възприетият от ВОС вариант за неправилен.
Моли въззивната инстанция да уважи
депозираната от него жалба и да отмени решението в обжалваните му части, като
постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове, както и
присъди законна лихва върху главницата и направените разноски в пълен размер
пред двете инстанции. В жалбата се съдържат и искания по доказателствата за
приобщаване на фактура № **********/02.02.2017г. към доказателствения материал
по делото.
С оглед наведените от НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР
ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София оплаквания срещу решението и в частта за
разноските, ВОС е разгледал същите като молба по чл. 248 ГПК, като с
определение № 1449/15.05.2017г. е оставил същата без уважение. В указния срок е
депозирана частна жалба срещу определението, с което се иска отмяна на същото
като неправилно.
Жалбите от НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ
ЕАД гр. София са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 248,
ал. 3 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, при наличие на
правен интерес от обжалването, и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК,
поради което се преценяват от въззивния съд като процесуално допустими и
редовни.
В срока за отговор въззиваемата страна
„ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ“ ЕООД е
депозирала писмени отговори както по въззивната, така и по частната жалба на
НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София, излагайки съображения
за тяхната неоснователност. Оспорена е основателността и на направените
доказателствени искания.
От своя страна, „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА
ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ“ ЕООД обжалва решението в частта, с
която исковете са уважени и дружеството е осъдено да заплати сумата от 33 684 лв., без ДДС,
представляваща неизплатен остатък от 20% от цената за фаза „Предварителен
проект“, дължима на осн. чл. 6, т. 4 от Договор № Д-5-9200/01/25.11.2005г., ведно със законните лихви върху тази
сума от датата на предявяване на иска – 03.09.2015г. до окончателното
изплащане, както и сумата
от 3 368,40 лв., представляваща договорна неустойка за закъснение на
осн. чл. 16 от Договора, в максималния размер от 10 %, дължима върху главницата
от 33 684лв. за периода от 14.09.2012г. до 02.09.2015г., а също и
сторените разноски съразметно уважената част от исковете в размер на
2 803,05лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита, че поради необсъждане в цялост
на събрания по делото доказателствения материал, съдът е достигнал до погрешен
извод за основателност на главния иск за дължимост на доплащане на
възнаграждение за всъщност непредоставени проектантски услуги по проект на ОУП
във фаза „Предварителен проект“, респ. за дължимост на неустойката за забава.
Твърди, че подизпълнителят не е отстранил всички внесени от експертните съвети
и от обществените обсъждания забележки в изработката, като предадената с
протоколите от 2006г. и 2008г. изработка не е идентична с окончателно приетия
предварителен проект на ОУП съгласно Протокол № УТ-01-02-26/30.11.2011г. на
НЕСУТРП на МРРБ, като разликата в изработката се дължи единствено на изработка
от „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ“ ЕООД. Друга
изработка, освен предадените с протоколите от 22.12.2006г. и 28.03.2008г. не е
предавана на дружеството, за което липсват доказателства, респ. твърдения в
тази насока. Поддържа възражението си, че полученото от ищеца възнаграждение за
изработката му по фаза „Предварителен проект“, в размер на 161 688лб., без
включен ДДС, за което са издадени фактури №№ 305/17.12.2007г., 362/24.03.2008г.
и 3252/29.12.2006г., е достатъчно и съответно на действително предоставените от
него услуги в тази фаза на плана и горницата не се дължи. Поради недължимост на
главното вземане, намира и акцесорните претенции за плащане на неустойката за
забава от падежа до предявяване на иска и за законаа лихва след това за
неоснователни. Моли за отмяна на обжалваното решение в съответните му части и
отхвърляне на исковете изцяло. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски в размер на 2 711,45лв., от които 741,05 лв. държавна такса за
въззивно обжалване и 1 970,40 лв. заплатен адвокатски хонорар, за което
представя доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се
преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Въззиваемото дружество НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София, депозира писмен отговор по реда и в срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.
Съдът намира, че исканията в жалбата на НАЦИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София за събиране на нови доказателства
във въззивното производство са неоснователни по следните съображения:
Не се установяват допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които да обосноват извода за наличие на предвиденото в
чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266,
ал. 1 от ГПК, постановяваща забрана за събиране на доказателства във въззивното
производството. Данъчната фактура следва да бъде издадена независимо от
уговорения срок за нейното плащане, като падежът на плащането не е данъчно
събитие по смисъла на ЗДДС и не би могло да се приеме, че неустановеността на
датата на падежа е основание за отлагане издаването на фактурата. Датата на
нейното издаване не води автоматично до охарактеризирането ѝ като ново
доказателство по см. на чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради това съдът приема, че
сочената фактура не следва да бъде приемана като ново доказателство, респ.
кредитирана като такова.
Съдът, предвид изводите за допустимост и редовност на
въззивната жалба, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, намира, че за
разглеждането й по същество следва да бъде насрочено открито съдебно заседание,
с призоваване на страните.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивни жалби подадени от НАЦИОНАЛЕН
ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София (вх. № 4016/04.07.2017г.) и „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР
ЗА ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ“ ЕООД (вх. № 4021/04.07.2017г.),
срещу срещу решение № 170/07.03.2017г., постановено по т. д. № 104/2016г. по
описа на Варненски окръжен съд и частна
жалба от НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София (вх. №
4025/04.07.2017г.) срещу постановеното по т.д. № 104/2016г. по описа на
Варненски окръжен съд определение № 1449/15.05.2017г. по реда на чл. 248 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ ЕАД гр. София за допускане и събиране във въззивното
производство на нови доказателства, на основание на чл. 266, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.10.2017г. от 14:30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.