№ 71
гр. Стара Загора, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20245530103607 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо
платени суми при начална липса на основание.
Ищецът ***, чрез пълномощника си адв. В. М., твърди в исковата молба,
че на 07.10.2020 г. между него и „Сити кеш” ООД е сключен Договор за
паричен заем Кредирект № ***.
По силата на договора ответното дружество се задължило да предостави
на кредитополучателя Д. М. заем при следните параметри на договора:
Заемна сума в размер на 800 лв. и срок за изплащане до 07.11.2020 г. на 1
месечнa вноска,
при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 %
годишен процент на разходите - 47,22 %.
Било посочено, че следвало да заплати такса за експресно разглеждане в
размер на 282,41 лв. като общата сума за плащане от кредитополучателя
ставала 1 110,00 лв.
В чл.3 от договора били посочени параметрите на заема, като размерът
на вноската бил 827,59 лв.
В чл.5.2. от договора било посочено, че заемателят може да ползва
допълнителна услуга удължаване на заема при условията в чл. 32 от Общите
условия и след заплащане на съответната такса.
В общите условия на „Сити кеш” ООД, в чл.31, било предвидено че
Заемодателят може да предложи на Заемателя допълнителна незадължителна
услуга за експресно разглеждане на искането за заем. Размерът на вноската с
1
включена такса за използване на допълнителната услуга експресно
разглеждане на искането за заем било посочено изрично в договора за заем.
В чл. 31 ал. 3 от Общите условия било посочено какво представлява
услугата експресно разглеждане, а именно че задължавал заемодателя да
разгледа подаденото искане приоритетно до един час или във възможно най -
кратък срок при независещи от заемодателя обстоятелства.
В чл. 32 от Общите условия била посочена друг вид допълнителна
услуга удължаване на заем, като тя позволявала на заемателя да удължава
срока на договора с избран от него в съответствие с предоставените му от това
възможности срок неограничен брой пъти. Изборът на тази услуга не
представлявала сключване на нов заем, като запазвала параметрите на лихвен
процент и дължима главница съгласно сключения договор за заем. Таксата за
услугата се дължала в края на избрания от заемателя погасителен период, като
за периода на удължаване на заема се дължала лихва, съгласно първоначално
договореното между страните.
Излага правни аргументи, че Договорът за паричен заем кредирект №
***/07.10.2020 г. не следва да противоречи на добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД, а именно
нищожност на договора в този случай.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой
от посочените основни правни принципи се правел от съда във всеки
конкретен случай, за да бъде даден отговор на въпроса дали уговореното от
страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
Излага правни аргументи, че процесният договор за заем е нищожен
поради противоречие със закона.
Счита, че по отношение на сключения между него и ответника договор
за потребителски кредит следва да бъдат прилагани правилата на Закон за
потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следвало да
бъде съдържанието на договора за кредит.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, а ал. 2 посочвала, че кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събирали такси и/или комисиони, трябвало да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски
2
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит , като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Счита, че има нарушение в посечения процент ГПР, който не
съответства на действително приложения.
Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е
налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното
значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. С други думи налице е
недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато
потребителят е лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК максимално допустимият процент на
разходите на годишна база по потребителските кредити следва да е в размер
не по- висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1. т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит бил недействителен.
Според ищеца не било изпълнено изискването на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.
1, т. 10. и т. 11 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
3
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил
обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното счита, че дължал връщане само на главницата
по кредита, но не и заплащане на лихви съгласно договор за паричен заем
№*** от 07.10.2020г., такса за експресно разглеждане в размер на 282,41 лв. и
такси за удължаване срока на кредита. В договора било предвидено заемната
сума да се върне в срок до един месец, но предвид финансови затруднения
заемателят върнал заемната сума разсрочено в срок от 4 месеца.
Към датата на подаване на исковата молба в съда заемателят твърди, че
бил погасил изцяло задължението си по договора, като на 31.11. 2020г. бил
заплатил сума в размер на 100 лв., на 07.01.2021г. -400 лв., на 05.02.2021г. -
100 лв., на 23.02.2021г. - 763,14 лв. С общата сума от 1363,14 лв. заемателят
считал, че е погасил задължението си за главница в размер на 800 лв., лихва в
размер на 67,85 лв. за ползването на заемната сума, такса експресно
разглеждане в размер на 282,41 лв. и 212,88 лв. за удължаване срока на заема.
Сочи, че договора бил недействителен и следвало да заплати само
главницата в размер на 800 лв. като останалата сума в общ размер от 563,14
лв., представляваща лихва за периода от 07.10.2020г. до 23.02.2021г. в размер
на 67,85 лв., 282 лв. такса за експресно разглеждане и 212,88 лв. за удължаване
срока на заема ответното дружество задържало без основание, поради което
следвала да се възстанови.
Искането е на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД да осъди „СИТИ КЕШ”
ООД, да заплати на ***, сумата в общ размер на 563,14 лв., от които
договорни лихви в размер на 67,85 лв., такса за експресно разглеждане в
размер на 282,41 лв. и такса за удължаване срока на заема в размер на 212,88
лв., дадени без основание по недействителен договор за паричен заем
Кредирект №*** от 07.10.2020г., в едно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се счита предявената искова молба за неоснователна.
Счита, че договорът за кредит е действителен, тъй като били покрити
всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) по реда на който бил сключен договора. В доказателство
на твърденията си прилага Лог файл по договор за потребителски кредит №
*** от 07.10.2020 г. Файлът проследявал в хронологичен ред всички
настъпили събития по кредитното правоотношение. Заедно с лог файла
прилага и попълнените от кредитополучателя Искания за сключване на
договор за кредит, както и изпратените му на на имейл адрес:
*********@*****.*** Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите
условия на „СИТИ КЕШ” ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ” били публично
4
достъпни на https://credirect.bq/obshti-uslovia, но същите са разгледани от
ищеца и при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е
видно от лог файла.
Оспорената клауза за такса за експресно разглеждане била възможност за
потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за
сключване на договор за кредит в много по - кратък период от време от
стандартния. Тази услуга била незадължителна и ищецът е заявил изрично
желание за нея, за което свидетелствала позиция 14 от Лог файла, същата не
представлявала задължително условие за отпускане на кредит, а възможност
за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Видно от
информационната система на „Сити кеш“ било, че ищецът получил експресно
разглеждане на искането си, като дружеството изпълнило точно в
количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо
разглеждане за искането за кредит. Видно било от т. 4.3 от СЕФ, че ищецът се
е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, избрана по негово
желание и бил наясно, че дължи заплащане за предоставянето на същата. Този
договор бил пореден за ищеца, от което ставало ясно, че към датата на
сключването му е бил наясно с дължимата такса по процесната услуга.
От фактическата обстановка по случая могло да се направи извод, че
ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12
ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение. Изтеглил е кредит, избирайки конкретните
услуги, които да ползва, а впоследствие инициира производство с
единствената цел да увреди кредитора си.
Избраната от потребителя такса била фиксирана и посочена ясно както в
СЕФ, така и в договора, предвид което не можело да се твърди, че
противоречала на чл. 143 ЗПК, още повече, че този договор бил поредния за
потребителя, с който той използвал допълнителната услуга експресно
разглеждане срещу заплащане на такса.
По отношение на твърдението за неравноправност, настоящите договори
следвало да се тълкуват в контекста на трайните отношения между страните,
създадени на база 3-те договора за кредит, които съдържали една и съща
уговорка и предоставяли идентични кредитни продукти при идентични
условия. Тълкуване на всеки договор за кредит в този контекст било
необходимо, тъй като преценката за неравноправност на клаузи, сключени с
потребител на първо място винаги започва от въпроса налице ли е
индивидуално договаряне на конкретното условие. А след това дали клаузите,
с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно
информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си
задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. Именно на тази
основа СЕС прави преценка за равноправност на клаузите от потребителските
договори, тяхното противоречие с добрите нрави и добросъвестността.
Въпреки твърдението си за нищожност на процесния договор ***
5
сключил с ответното дружество три договора при напълно идентични условия.
с уговорка за плащане на неустойка. Предвид това, не можело да се твърди
липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи,
доколкото г-н М. се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал
възможност да не се задължава с тях, но сам избирал да направи обратното.
От тук било явно, че в случая е налице индивидуално договаряне, което
изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно
информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Така Решение
№ 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от
13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г. и цитираната в него т. 57 от
Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело С-
186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Вапса RomBneasca SA).
Водени от гореизложеното излагат, че процесната клауза напълно
отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните
клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на
СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е
налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде
индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин.
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем
език, следвало да се схваща като налагащо задължение не само договорните
клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка,
но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и
издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. Така Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13 СЕС във връзка с
Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори,
т. 40, т. 67 - т. 75.
Невярно било и твърдението за нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Оспорените такси представлявали допълнителна услуга за експресна
обработка на искането за кредит, както и за удължаване на срока за връщане
на заемната сума, като и двете услуги не били задължително условие за
получаване на кредита. Предвид това не следвало да се включват в ГПР. Към
датата на сключване на договора максималният допустим размер на ГПР е бил
50%, а този по договора 47,22 %.
Твърдението на ищеца, че таксите били свързани с усвояването на
управлението на кредита също не отговаряли на истината. Същите не били
задължително условие за отпускане на кредита, което било ясно от договора и
СЕФ. Потребителят можел да получи заемната сума и без да избира
процесните допълнителни услуги.
Кредитополучателят разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които
да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК,
информация за което бил получил още със СЕФ, без да е обвързан по никакъв
начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни
6
последици за него - заплащане на обезщетения или такси. Именно с тази
клауза се уговаряло равновесието между страните и се защитавали в пълна
степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил
договор при недостатъчно изгодни за него условия.
Договорът за кредит и отделните му клаузи били действителни по
изложените в настоящия отговор съображения, поради което всички платени
от ищцата суми по тях са получени от ответника на валидно правно основание
и не подлежали на реституция.
Моли да се отхвърлят предявените претенции като неоснователни.
Претендира разноски като прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С депозирана от процесуалния му представител молба
поддържа иска, като претендира и разноски. Сочи банкова сметка и представя
Договор за правна помощ, сочещ платено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева.
В съдебно заседание ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД - гр.
София, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана от
процесуалния му представител молба поддържа отговора на исковата молба,
като изразява становище по разноските, поискани от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищеца ***, в качеството на кредитополучател и
„СИТИ КЕШ“ ООД - гр. София, в качеството на кредитодател, е сключен
следния договор за заем: Договор за паричен заем Кредирект №***/07.10.2020
г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски
кредит, в размер на 800 лева срещу задължението на последния да го върне в
срок от 1 месец, с размер на погасителна вноска от 827,59 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 47.22%.
В чл. 5.2 от процесния договор е посочено, че Заемодателят може да
предложи на Заемателя допълнителна незадължителна услуга удължаване на
заема при условията, посочени в чл. 32 от Общите условия и след заплащане
на такса, предвидена в Тарифата за таксите и разходите.
Страните не спорят, че такава такса е била начислена и платена от
ищеца, а именно в размер на 212, 88 лева. Ответната страна оспорва, че
клаузата била действителна, поради което и плащането е на валидно правно
основание.
7
В чл. 31 от Общите условия е посочена друг вид допълнителна услуга –
експресно разглеждане на искането за заем след заплащане на допълнителна
такса. Таксата за услугата се дължала в края на избрания от заемателя
погасителен период.
Страните не спорят, че такава такса е била начислена и платена от
ищеца, а именно в размер на 282, 41 лева. Ответната страна оспорва, че
клаузата била действителна, поради което и плащането е на валидно правно
основание.
Начисляването на тази такса е видно и от самия Договор за кредит, в
който е уговорено изрично плащане на 282, 41 лева такса за експресно
разглеждане.
Като доказателство за извършените плащания от ищеца по делото са
представени и приети платежни нареждания, видно от която Д. М. е заплатил
по процесния договор за кредит сумата от общо 1 363,14 лева.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 55, ал.1 предложение първо ЗЗД – връщане на
даденото при начална липса на основание.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо
ЗЗД е да докаже плащане на общо сумата от 563,14 лева, а в тежест на
ответника е да докаже, че е налице правно основание да получи и задържи
тези суми.
Безспорно е по делото обстоятелството, че процесният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на
основание чл. 146 от ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност
от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за
клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за
нищожност на клаузите в потребителския договори, а оттам и до
недействителност на целия процесен договор.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Освен това в Тълкувателно решение № 1 от 2020г. от 27.04.2022г. е
прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от
8
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
В тълкувателното решение е посочено, че съдът е длъжен да се
произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи
пряко от съдържанието и формата на сделката. Някои от общите основания за
нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да
ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката
поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна
правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с
правилото на закона. Неспазването на императивни разпоредби от
приложимия закон следва да се констатира служебно от съда независимо дали
във всички случаи възразилият за нищожност е посочил конкретни правни
разпоредби, на които противоречи сделката т.е. в настоящия случай при иск за
нищожност на потребителски договор поради противоречие със закона, съдът
извършва служебна проверка на договора дали е налице някоя от хипотезите
на чл. 22 от ЗПК, като противоречието със само една от изрично посочените
изисквания в разпоредбата е достатъчно да се прогласи договорът за кредит за
изцяло недействителен.
По – конкретно съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Тя
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи – чл. 23 от ЗПК.
В исковата молба са релевирани няколко основания за недействителност
на договора за потребителски кредит: 1) противоречие с добрите нрави; 2)
противоречие със закона - чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл. 11 т. 10 от ЗПК, чл. 19 ал. 4
от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания.
Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена
от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
9
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
47, 22 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидените в Договор за паричен заем
Кредирект № *** от 07.10.2020 г. суми в размер на 282, 41 лева – "такса
експресно разглеждане" и 212,88 лева – „такса удължаване срока на заема“,
следва да се включат в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в
противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /47. 22%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят, че предвидените в договора такса
експресно разглеждане и такса удължаване срока на заема не са включени в
ГПР. С тези суми кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват
разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
10
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България, а с
включването на таксите за експресно разглеждане и удължаване на срока на
заема ще се надвиши размерът от 47, 22 %. Дали ще прескочи определената в
закона граница от 50% не е съществено в настоящия случай, доколкото и
самото невключване на тези такси води до извод за неяснота и неточност при
определяне на ГПР по кредита. Всъщност сбора от двете такси е 495, 29 лева
т.е. повече от половината от размера на главницата.
Съдът намира, че процесните такси представляват скрито
възнаграждение или скрита възнаградителна лихва и несъмнено следва да
бъдат включени в общите разходи към ГПР.
Съдът намира, че на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК,
договорът за кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита.
Грешното посочване на ГПР в кредита следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР. Освен това ГПР е посочен единствено като
процент. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Описаните в съдържанието на
договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка)
водят до различен размер на ГПР от посочения.
В едно от последните си решения по преюдициално запитване на
български съд, а именно по дело C‑714/22г., СЕС постанови, че не само
липсата или неясното посочване на годишен процент на разходите (ГПР)
в договора за потребителски кредит, но и неточното му обявяване – без да
са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща само
главницата по заема, без лихви и разноски.
По делото са поставени следните два въпроса:
- Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48 да се тълкува
в смисъл, че неправилното посочване на ГПР в договор за кредит, сключен
между търговец и потребител - кредитополучател, следва да се приеме за
липса на посочване на ГПР в договора за кредит и националният съд да
приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на
[ГПР] в договор за потребителски кредит?
- Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл,
че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за
потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е
пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не
съдържа точно посочване на ГПР?
На тези въпроси СЕС е отговорил, че член 10, параграф 2, буква ж) и
11
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Също така посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер.
С Определение № 50536 от 03.11. 2023 г. на ВКС по т.д. 1646/2022 II т.о.
ТК касационният съд е допуснал въпрос относно правните последици при
недействителност на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл.
11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
С Решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК
ВКС е отговорил, че установената недействителност (нищожност) на
съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за
потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в
частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води
до недействителност на договора за потребителски кредит.
Изискването за посочване на коректен размер на ГПР по договор за
потребителски кредит не е самоцелно.
Целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета
относно договорите за потребителски кредити (транспонирана в българското
законодателство в ЗПК и ЗЗП) е да се създаде хармонизирано законодателство
за изграждане на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. Тоест следва да се даде възможност на потребителите да получават
адекватна информация особено що се касае до годишния процент на
разходите, приложим за кредита, който следва да бъде определян по еднакъв
начин навсякъде в Общността (съображение 19 от Директивата).
Ето защо съдът намира, че противоречието на клаузата в договорите за
потребителски кредит, в която формално е посочен ГПР (но всъщност
размерът е много по-висок) противоречи на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като
следва да се приравни на липса на посочен ГПР.
От друга страна дори и да се прецени нищожност само на тази клауза от
12
договорите, то тя като съществен елемент влече недействителност на целия
договор.
Не е необходимо да се разглеждат другите възражения на ищеца за
нищожност на договорите за потребителски кредити поради противоречие със
закона с конкретно посочени разпоредби, макар и всяка от тези разпоредби,
изрично изброени по чл. 22 да представлява самостоятелно основание за
нищожност. Освен това съдът не следва да се разглеждат и другите основания
за нищожност (за нищожност поради противоречие с добрите нрави),
доколкото съгласно практиката на ВКС следва да се приеме, че ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно
прогласяването на нейната недействителност на друго основание - Решение №
40 от 07.04. 2020 г. по гр.д. № 2383 по описа за 2019 г.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в размер на общо 1363, 14 лева т.е. с 563,14 лева над дължимата
главница от 800 лева.
Предвид горното следва, че са налице и всички елементи от
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – предаване и получаване на
сума при начална липса на основание, т.е. исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във вр.с чл. 23 от ЗПК следва да се уважат в цялост
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 563,14 лева, представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем Кредирект № *** от 07.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда 13.08.2024 г. до окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е заплатил ДТ в размер на 50 лева, видно от представен списък
по чл. 80 ГПК и е заплатил 500 лева адвокатски хонорар съгласно представен
на л. 89 от делото договор за правна помощ от 28.08.2024 г.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в размер на 550
лева в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на ***,
ЕГН**********, от ***, сумата от 563.14 лева, като получена без основание
по недействителен Договор за паричен заем Кредирект № ***/07.10.2020 г.,
ведно със законната лихва от 13.08.2024 г. до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, р-н Средец, ул. Славянска № 29, ет. 7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на ***, ЕГН
**********, от ***, сумата в размер на 50 лева, представляваща ДТ и 500
лева разноски за адвокат.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: *** при
Банка ДСК
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14