РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Ямбол, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330101592 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД гр. София
против Н. Й. Ц. от гр. Я. С исковата молба се твърди, че ищцовото дружеството е сключило
в качеството на кредитодател с ответника в качеството на кредитополучател на 20.12.2021
год. договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, който договор бил сключен
при условията на ЗПФУР. Твърди се, че въз основа на договора, на ответницата е бил
отпуснат кредит в размер на 2800 лева, който бил преведен съгласно договора на
ответницата. Твърди се, че общо е преведена сумата в размер на 2800 лева по банкова сметка
в „Банка ДСК“ на ответницата. Твърди се, че непогасената главница към датата на подаване
на ИМ в съда е в размер на 2683,33 лв. Твърди се, че с договора между страните е уговорена
и договорна възнаградителна лихва, като дължимата такава за периода от 19.01.2022 г. до
14.01.2023 г. била в размер на 900,66 лв. Твърди се, че ищецът е направил опити за
доброволно уреждане на отношенията между страните, но същите били неуспешни и
ответницата не е погасила задълженията си съгласно договора. Сочи се, че ищецът е
депозирал пред ***РС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК, в резултат на което било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС. Сочи се, че
ответникът-длъжник не бил открит на постоянен и настоящ адрес, и съдебните книжа му
били връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление. Сочи се още, че
заповедният съд е указал на ищеца да предяви установителен иск за да докаже вземането си,
с което по същество ищецът и обосновава правния си интерес по предявяване на иска,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
1
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество общо сумата от 3583,99 лв., от
които 2683,33 лв. – главница по предоставения кредит и 900,66 лв., претендираната със
заявлението в заповедното производство договорна възнаградителна лихва за периода
19.01.2022 г. – 14.01.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване
на дължимата сума. Претендират се разноски в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата
Н. Й. Ц. адв. Щ. П. от АК - Я., с която се поддържа, че искът е допустим, но неоснователен и
недоказан. Твърди се, че е налице основанието за обявяване на нищожност на целия
договор, поради неспазване разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗКИ. На следващо място се
сочи, че в ИМ като е-мейл адрес на ответницата е посочен един адрес, а това се различава от
представените данни и доказателства по делото. Сочи се, че няма информация в последствие
същия да се е променил, съответно всички изпратени е-мейли и цялата кореспонденция е
била ненадлежно изпратена към ответника. Поддържа се, че това води до съществени
пороци на договора и в последствие на процедурата за предсрочната изискуемост на
вземането. На следващо място се поддържа, като се излагат съображения в тази насока, че
договорената възнаградителна лихва така, както е уговорена нарушава добрите нрави и е
неравноправна клауза по договора за кредит, целяща неоснователно обогатяване на ищеца.
На тия съображения се претендира от съда да отхвърли иска на ищцовото дружество
срещу ответницата като неоснователен и недоказан по своето основание и размер.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, не
изпраща и процесуален такъв. С писмена молба преди съдебно заседание се подържа
исковата претенция.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител назначен от
съда се явява адв.Щ. П. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
отговора на исковата молба, като се иска отхвърляне на исковата претенция.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, пред съда
е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
в настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото производство, за
сумата в общ размер от 3583.99 лева, от които 2683,33 лева – главница и 900,66 лева –
договорна лихва за периода от 19.01.2022 год. до 14.01.2023 год., ведно със законната лихва
от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Заповедният съд е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № *** год., която е заповед е била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. В указания от заповедният съд срок ищецът е предявил иска предмет на
разглеждане в настоящото производство.
2
По делото от страна на ищеца са ангажирани като писмени доказателства: заверени
копия от Договор за предоставяне на кредит № *** г., Общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, извадка от е-мейл за потвърждаване на
прието искане за заем от 20.12.2021 г., извадка от е-мейл за потвърждение за одобрение за
заем в размер на 2800 лв.от 20.12.2021 г., извадка от е-мейл за потвърждение на извършен
превод в размер на 2800 лв. ведно с погасителен план от 20.12.2021 г., извадка от е-мейл от
12.02.2022 г., с което „Изи Финанс“ ЕООД напомнят на кредитополучателя за размер и дата
на вноска, извадка от е-мейл за забавено плащане на вноска по договор № *** от 20.02.2022
г., извадка от е-мейл за уведомление за просрочена вноска по договор № *** с 10 дни от
28.02.2022 г., извадка от е-мейл от 08.09.2022 г. за уведомяване за просрочено задължение и
предстоящо обявяване на предсрочна изискуемост, извадка от е-мейл от 14.09.2022 г. с
предложение за обсъждане възможностите за предоговаряне на задълженията, извадка от е-
мейл от 20.09.2022 г.за уведомяване кредитополучателя за предсъдебна фаза на кредита и
възможност за заплащане на задължението в 7-дневен срок от получаването на
съобщението, извадка от вайбър на телефонен номер ***, портретна снимка на жена,
извадка от кредитно досие на Н. Й. Ц. с ЕГН **********, включваща информация за
активни кредити, информация за просрочия по активните и погасените кредити и
новоразрешени кредити след отчетен период – 2 листа, извадка от е-мейл от 08.02.2023 г. за
предсрочна изискуемост, нареждане за превод по сметка в Банка ДСК от 20.12.2021 г. за
сумата от 2800 лв., 1 брой CD с надпис „договор, ОУ, преписката“.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която се установява, че: при справка в „БАНКА ДСК“ ЕАД
на 20.12.2021 год. по сметка IBAN: ***, BIC*** е получена сума в размер на 2 800 лева, с
основание – Договор за заем № ***; Титуляр на сметката е Н. Й. Ц.; Наредител на превода е
„Изи Финанс“ ООД; за извършения превод по делото е приложено платежно нареждане от
20.12.3021 год. с референтен номер ***.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която се установява, че: стъпките за кандидатстване за заем
на електронната страница ***, са следните: избор на сума и срок на връщане; попълване на
лични данни; посочване на месторабота, длъжност и прослужено време; попълване на
адреси; начин на получаване на парите; създаване на профил. За да бъде създаден профил в
системата е необходимо да бъдат предоставени лични данни, като попълваните полета са
задължителни и не попълването им води до невъзможност за завършване на заявката за
получаване на кредит. Информацията, представляваща лични данни на ответника, налична в
системата на жалбоподателя е следната: име, презиме, фамилия, ЕГН, лична карта №, кога и
къде е издадена, мобилен телефон, служебен телефон, имейл, адрес по лична карта, адрес по
местоживеене, месторабота и заемана длъжност. От началната информация в системата на
жалбоподателя е видно, че са изпращани SMS-и до номер ***, като та 20.12.2021 год. е
изпратен SMS с код *** за потвърждаване на договор № ***. В раздел документи се намират
основните документи по кредита. Те се генерират от системата на база попълнените лични
3
данни от клиента и данните за кредита въведени от него. От приложения към делото имейл
*** /същия като този посочен при регистрацията/ е видно, че ответника е приканен да
отвори личния си профил в системата и изтегли договора. Към имела са прикачени и общите
условия. Според предоставената информация договора е активиран и сумата е приведена по
посочената сметка.
Съдът намира предявения иск за допустим, а с оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност за основателен, на следните съображения:
Установява се по делото, че между страните на 20.12.2021 год.е бил сключен договор
№ *** за предоставяне на кредит от разстояние чрез електронна платформа, като от
изслушаните ССЕ и СТЕ се установява, че процедурата по кандидатстване за договора е
изпълнена. Установява се още, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът в
качеството кредидодател е изпълнил задължението си и привел по сметка на ответницата в
качеството и на кредитополучател по договора сумата от 2 800 лева. На свой ред СТЕ сочи,
че към договора, който е бил активиран са били прикачени и общите условия, поради което
и възраженията на ответната страна, че по същество ответницата е била лишена от
възможност за вземане на информирано решение в конкретния случай не могат да бъдат
споделени. От предоставения кредит на ответницата в размер на 2 800 лева ищецът
претендира неизплатена главница в размер на 2 683,33 лева. Видно от погасителния план по
договора падежа на последната погасителна вноска е 10.12.2023 год., като към приключване
на съдебното дирене липсват установени по делото фактически данни обосноваващи извод,
че ответницата е изплатила изцяло получения кредит.
Не могат да се споделят и възраженията на ответната страна досежно разминаванията в
имелите на ответницата, доколкото дори да се приеме, че ищецът не е упражнил редовно
правото си да обяви вземането по процесния договор за предсрочно изискуем, то видно от
погасителния план падежа на последната погасителна вноска е 10.12.2023 год., т.е.
вземането на ищеца по договора е изцяло изискуемо към 11.12.2023 год., и това
обстоятелство с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид от съда.
Ето защо съдът намери искът за присъждане на сумата от 2 683,33 лева за основателен
и доказан и такъв следва да се уважи.
Съдът не релевира и възраженията на ответната страна досежно уговорката между
страните за размера на договорната лихва.
Видно от договора страните по него са постигнали съгласие за ФГЛП – 40.15% и ГПР –
48.44%.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран. За да
се приеме за основателно така наведеното възражение е необходимо да е налице значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително да надвишава насрещната престация, като това несъответствие
цели обогатяване, а не само възмездяване. „Изи Финанс“ ЕООД попада в обхвата на
4
небанкова финансова институция по смисъла на ЗКИ. Основната им характеристика, която
предпоставя и различията им с банките е, че те отпускат кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини. Поради тази
причина тяхната дейност не би могла да бъде финансирана от друго място освен от
лихвоносни заемни средства, поради което и лихвите по тях са в пъти по-високи от тези
предлагани от банките.
В случая се претендира договорна лихва не за целия период на договора, а до
обявяването му за предсрочно изискуем, за периода от 19.01.2022 год. до 14.01.2023 год. в
общ размер на 900,66 лева, което се установява и от обикновено математическо сборуване
съгласно представения погасителен план, който размер съдът намери за съизмерим с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Ето защо съдът намери исковата претенция за сумата от 900,66 лева – възнаградителна
лихва, за периода от 19.01.2022 год. до 14.01.2023 год. за основателен и като такъв следва да
се уважи.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното и исковото производство разноски в размер общо на 1 658,06 лева – държавни
такси, възнаграждения на вещи лица и особен представител на ответника, и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, по отношение Н. Й. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, че същата
дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
5
гр.София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.“Балша“ № 17, ап.1, представлявано от
*** Б.И.Н., сумата от 3 583,99 лева, от които: 2 683,33 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от 20.12.2021 год. и
900,66 лева, представляваща договорна/възнаградителна лихва по същия договор, за периода
от 19.01.2022 год. до 14.01.2023 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума
от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК – 07.03.2023 год. до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по
ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Й. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.“Балша“ № 17, ап.1,
представлявано от *** Б.И.Н. сумата от 1 658,06 лева – разноски в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6