О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №598
10.04.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в.ч.гр.дело №500 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във
връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Профи
кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален
представител юрисконсулт Н.Л., срещу разпореждане от 04.02.2020г. на Районен
съд- Пловдив по ч.гр.д. № 1645/2020г. по описа на ПРС, 6 гр.с-в, включено в
Заповед №684 от 04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.А.С., ЕГН ********** *** в частта му за
сумата от 238,11 лева- договорна лихва и сумата от 751,08 лв.- възнаграждение
за закупен пакет за допълнителни услуги.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за
неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и
връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата
на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от "Профи
кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу С.А.С., ЕГН ********** , с предмет вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от 23.06.2017 г.,
както следва: 707, 77лева -главница; 238,11 лева- договорна лихва и сумата от
751,08 лв.- възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги.
За да откаже издаване
на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за договорна
лихва и възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, районният съд е
приел, че в тази му част искането се основава на неравноправни клаузи съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, както и че се заобикаля забраната на
чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.
Жалбата срещу така
постановеното разпореждане е частично основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение,
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако
искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител,
или е налице обоснована вероятност за това.
Видно от представения
към заявлението договор за потребителски кредит, в същия е уговорен годишен
лихвен процент- 41,17% и годишен процент на разходите- 49,89%. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по договор за
потребителски кредит, част от който съставлява и договорната лихва, не може да
бъде по- висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет. Максимален размер на възнаградителната лихва не е предвиден в Закона за
задълженията и договорите, нито е бил определен от Министерския съвет на
основание чл. 10, ал.2 от ЗЗД, като в съдебната практика се приема, че същият е
ограничен единствено от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи
на добрите нрави. В случая уговореният в договора за потребителски кредит
размер на договорната лихва е съобразен с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
като няма основания да се приеме и че противоречи на добрите нрави.
Първоинстанционният съд не е изложил съображения защо приема, че клаузата, с
която е бил уговорен, е неравноправна и заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, като цитираната от него разпоредба на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП е
неприложима, тъй като същата се отнася не за договорната лихва, а за
обезщетения и неустойки за неизпълнение. Предвид горното в частта му по
отношение на претендираната договорна лихва обжалваното разпореждане и
неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на
първоинстанционния съд за издаване на поисканата заповед за изпълнение за
сумата от 238,11 лева- договорна лихва.
По отношение на
претенцията за сумата от 751,08 лв лв.- възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди. С оглед характера на посочените в договора "допълнителни
услуги", за които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на
падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства/, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по
усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение
следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар.
скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо по отношение на посоченото вземане
заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.
Водим от горното,
Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 04.02.2020г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. № 1645/2020г. по описа на
ПРС, 6 гр.с-в, включено в Заповед №684 от 04.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на "Профи
кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.А.С., ЕГН **********, в частта му за сумата от от 238,11 лева- договорна лихва.
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
04.02.2020г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. № 1645/2020г. по описа на ПРС,
6 гр.с-в, включено в Заповед №684 от 04.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на "Профи
кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.А.С., ЕГН **********, в частта му за сумата от 751,08 лв.- възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: