Р Е Ш Е Н И Е

                                    

  №………/………….

 

Гр. София, 28.09.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря НИНА СВЕТОСЛАВОВА като разгледа т.д. № 4096 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г.К.А. твърди, че е съдружник в търговско дружество „Е.7 09“ ООД от момента на учредяването му на 17.08.2009г. Твърди, че един от съучредителите на дружеството – „М.П.“ ЕООД е извършил апорт в капитала на новоучреденото дружество на подробно описаните имоти, машини и съоръжения, като общата стойност на непаричната вноска е 2 917 800 лв. Вторият съучредител – „М.И.“ ЕООД също твърди, че е направил непарична вноска, а именно описаното дворно място, находящо се в гр. София, район Сердика, ул.“********, сега бул********, представляващо УПИ ХІ, отреден от кв. 1 по плана на гр. София, мест.“Военна рампа- изток“ с площ на целия имот 2826 кв.м., заедно с построената в него двуетажна сграда – цех, подробно описан в молбата като стойността на непаричната вноска е 2 010 000 лв. Третият учредител –М.А.А.Д.също е направил непарична вноска, описания поземлен имот №845 на стойност 310 500лв., като непарична вноска на стойност 452 100 лв. чрез апорт на описаните офис, апартамент и гараж е направил и съдружника С.М.Д.. Ищецът сочи, че той  като съучредител също е направил непарична вноска, а именно притежаваните от него ½ идеална част от дворното място, находящо се в гр. София, район Сердика, ул.“********, цялото с площ 2198,50 кв.м., съставляващо УПИ ХVІІ, чиято оценка е 170 300 лв. Твърди, че в дружеството е приет нов съдружник – „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД, като твърди, че по договорите за покупко-продажба на дялове от капитала на „Е.7 09“ ООД от 25.03.2010г. дружеството „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД като купувач на дяловете е следвало вместо да заплати продажната цена, да подпише договор с „И.“ АД, като замести в дълг дружеството „М.П.“ ЕООД по описаните три договора за банков кредит съответно от 19.01.2007г., 18.12.2007г. и договор №003-045/19.01.2007г. Твърди, че след прехвърлителните сделки от 25.03.2010г. съдружници са „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД с 90% от капитала и М.А.А.Д.с 10%. Твърди, че на 25.03.2010г. е подписан и договора за заместване в дълг, като твърди, че по този начин задължението на „М.П.“ ЕООД по договорите за кредит се рефинансира, а като краен резултат се получава допълнително оскъпяване на задължението спрямо първоначално уговореното и това е изцяло в полза на банката и уврежда интереса на дружеството „Е.7 09“ ООД като втори поемател на дълга. Сочи, че по договора за заместване в дълг е уговорено да останат всички обезпечения, като собствениците на ипотекираните имоти са дали съгласие за това. Твърди, че разсрочването на задължението по договорите води до неоснователно обогатяване на „И.“ АД за сметка на съдружниците в „Е.7 09“ ООД. Сочи, че с нотариална покана от 23.12.2009г. всички задължения на „М.П.“ ЕООД са обявени за предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че сключването на двата договора за заместване в дълг на една и съща дата създава основателно съмнение за действителната воля на страните. Ищецът твърди, че дружеството „М.П.“ ЕООД е подало молба за откриване производство по несъстоятелност, която след споразумение с „И.“ АД се е задължило да оттегли. Твърди, че едноличен собственик на капитала на „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД  е дружеството „Ф.Х.“ АД, която се представлява от П.Б.-С., която е и председател на надзорния съвет на банката, поради което има връзка между трите дружества. Твърди, че дружеството на „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД не е извършило насрещната престация по договора за покупко-продажба на дружествени дялове, като с действията си е намалил имуществото на „Е.709“ ООД и нанася вреди на Г.А. като собственик на дялове от капитала на това дружество. Твърди, че цялата собственост на „Е.7 09“ ООД, апортирана от учредителите, в изпълнение на дълг с двете описани сделки е прехвърлена на банката, а именно с нот. акт №9, том ІІ, рег.№6309 по н.д.№193/2011г. и по нот. акт № 144 по н.д.№490/2011г. Твърди, че при прехвърлянето на тези недвижими имоти, те не са прехвърлени по тяхната действителна стойност, с което са нанесени според него имуществени вреди на физическите лица-съдружници, тъй като са лишени от правото си на собственост върху дружествените дялове, без да е извършена насрещната престация, а именно да са платени дълговете на „М.П.“ ЕООД, като според него имуществените вреди възлизат на над 12 млн.лв. Твърди се, че ищецът има правен интерес да иска разваляне на договора за прехвърляне на дружествени дялове поради неизпълнението му. Твърди и че договорите за прехвърляне на дялове са нищожни, тъй като липсва действителна воля за купуване на дяловете и е налице заобикаляне на закона и противоречие с добрите търговски нрави. Твърди, че „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД си е послужило с търговска измама. Твърди, че са нищожни и договорите за прехвърляне на имоти на „И.“ АД в изпълнение на дълг. Твърди, че „И.“ АД е прехвърлил част от имотите на „И.П.“ ЕООД, което дружество също е посочено като ответник. Предвид горното ищецът първоначално е формулирал петитум на следните искове: за обявяване за нищожен да договора за прехвърляне на дружествени дялове от 25.03.2010г., сключен между него и „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД като сочи алтернативно няколко основание за нищожност, евентуално иск по чл. 89 от ЗЗД за разваляне на договора по право, както и при условията на евентуалност иск по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението, както и по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на даденото по договора, а именно 17 030 дружествени дялове от капитала, които са на обща стойност 170 030 лв. Претендира също прогласяване за нищожен на договора за заместване в дълг, по силата на който „Е.7 09“ ООД замества в дълг „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД на посочените и при евентуалност няколко основания, както и претендира прогласяване за нищожен на договора по нотариален акт № 9, том ІІ, рег.№6309 по н.д.№193/2011г. на нотариус В.И.и по нот. акт № 144 по н.д.№490/2011г. също на нотариус В.И., за прехвърляне на описаните имоти в изпълнение на дълг като претендира и отмяната им. Поискано е и прогласяване за нищожен на извършения апорт от „И.“ АД в капитала на „И.П.“ ЕООД на описаните имоти. С молба от 17.06.2016г. ищецът е уточнил цената на всеки от исковете, като с разпореждане от 11.07.2016г. съдът е указал внасяне на държавна такса, а по допълнителна молба от ищеца с разпореждане от 16.08.2016г. съдът го е освободил от част от дължимите държавни такси, като е определил такава само по 10% за всеки иск и го е освободил за разликата до 90%. Ищецът е обжалвал отказа за освобождаване, но същият е потвърден с определение на САС от 15.11.2016г. по гр.д.№5139/2016г. и от ВКС с определение №96/22.02.2017г. по т.д.№2639/2016г. При връщане на делото в СГС съдът е дал последна възможност на ищеца да внесе частичната държавна такса по исковете си, като му е изпратено съобщение от 10.03.2017г., връчено редовно на 17.03.2017г., като в дадения срок е постъпила молба от ищеца от 24.03.2017г., от която е видно, че е внесъл частично ДТ, а именно по иска по пункт І и пункт ІІ, както и по иска за нищожност за имота на ул.“*******, а останалата сума била непосилна за него. В останалата част исковата молба е върната, а производството – прекратено с разпореждане от 29.03.2017г., което е влязло в сила. Предвид горното са висящи като главен иск – за нищожност на договора за прехвърляне на дружествен дял от капитала на „Е.7 09“ ООД от 25.03.2010г., с който Г.А. е прехвърлил притежаваните от него 17 030 др. дяла първо поради липса на съгласие, при условията на евентуалност се твърди нищожност поради заобикаляне на закона, нищожност поради противоречие със закона и нищожност поради противоречие с добрите нрави. Вторият иск е евентуалния по чл. 55 от ЗЗД за осъждане на ответника „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД да върне даденото по договора, както и иска за прогласяване за нищожен на апорта, извършен от „И.“ АД в капитала на „И.П.“ ООД само в частта относно имота, находящ се в гр. София, ул.“********, като се твърди нищожност поради това, че недвижимия имот бил получен от несобственик. В хода на производството ищецът поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. М. като излага и подробни доводи в писмени бележки от 18.09.2020г. Претендира и разноски по списък.

Ответникът „И.“ АД оспорва исковете по съображения изложени в писмен отговор от 23.01.2018г. и допълнителен отговор от 18.04.2018г.,както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. Д.. Поддържа, че същите са недопустими  и неоснователни. Твърди, че липсва активна процесуална легитимация, тъй като считано от 25.03.2010г. ищецът не е съдружник в „Е.7.“ ООД, а също така и че ищецът не е страна по договорите, които атакува. Твърди и липса на пасивна процесуалноправна легитимация, тъй като банката не е страна по атакувания договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Е.7-09“ ЕООД и следователно не може да е страна по иск за унищожаване на този договор. Заявява възражение за изтекла погасителна давност за претенциите, включително по иска за разваляне, както и по осъдителните искове. Твърди, че банката е собственик на процесните имоти, освен поради сделката и поради изтекла придобивна давност за период от пет години. Твърди и неоснователност на исковите претенции.

Ответниците „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД, „Е.7.“ ООД и „И.П.“ ООД, не са подали писмен отговор и не изразяват становище по иска.

Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

С исковата молба е представен дружествения договор за учредяване на „Е.7.“ ООД от 17.08.2009г., сключен между описаните съучредители, включително и ищеца Г.К.А., видно от който при учредяването „М.П.“ ЕООД е направил непарична вноска, на обща стойност 2 918 000, формирана като стойност от сбора на оценката за земя и сграда 1 161 899 лв. и пазарната стойност на машини и съоръжения – 955 990 лв., като апортирания имот е дворно място, находящо се в гр. София, бул. *********с площ по нотариален акт 1892кв.м, съставляващо УПИ XIV от кв.1 по плана на гр. София, местност „НПЗ Военна рампа“ - Изток заедно с построените в мястото постройки, представляващи - ремонтно - механичен цех на два етажа с площ от по 624кв,м и компресорна сграда с площ от 154кв.м, преустроени в цех за козметични продукти съгласно Удостоверение №71/04.12.2005г. за въвеждане в експлоатация и пристройка, който е с РЗП от 2327,70кв.м. Дружеството „М.И.“ ЕООД е апортирало недвижими имоти на стойност 2 010 000 лв., представляващи дворно място, находящо се в гр. София, ул. *******с площ на целия имот от 2826кв.м, съставляващо УПИ XI, кв.1 по плана на гр. София, местност „Военна рампа - изток“, заедно с построената в дворното място Двуетажна сграда - цех за пакетиране на шампоани, сапуни и тоалетна вода със застроена площ от 950кв.м и с РЗП 2850кв.м. М.А.А.Д.е апортирал недвижим имот с пазарна стойност 310 500 лв., представляващ Поземлен имот с пл.№845 по плана на гр. София, местност бул. „Разпределител Север Юг-Обеля 2“, район „Връбница“, целият с площ от 4272кв.м, от които 754кв.м са в регулация, а 3534кв.м са извън регулация.  С.М.Д. е направил апорт на притежавани в съсобственост с Г.К. А., недвижими имоти с обща пазарна стойност 452 100 лв., които са както следва: Офис №1 на две нива, изграден на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, кв. Хиподрума, ул. *********на партерен и първи етаж, със застроена площ от 166,40кв.м.; Апартамент №1, изграден на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, ул. *********, етаж 1 със застроена площ от 92кв.м, състоящ се от антре, кухня, дневна, две стаи, тоалетна и баня с тоалетна, заедно с мазе №6 на подземния етаж с площ от 9,40кв.м,заедно с мазе № 6 и описаните идеални части; Гараж №4, изграден на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, ул. *********със застроена площ от 14кв.м., и ½ идеална част от описаното дворно място, находящо се в гр. София, ул. *********цялото с площ от 2198,50кв.м. съставляващо УПИ XVII от кв.1 по плана на гр. София, местност „Военна рампа – Изток. Ищецът Г. А. е направил апортна вноска на стойност 170 300 лв., представляваща непарична вноска на ½ идеална част от описаното дворно място, находящо се в гр. София, ул. *********цялото с площ от 2198,50кв.м. съставляващо УПИ XVII от кв.1 по плана на гр. София, местност „Военна рампа – Изток.

На 25.03.2010г. е сключен представения договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Е.7.“ ООД, съгласно който „М.-И.“ ЕООД продава притежаваните от него 201 000дяла от капитала на дружеството на „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД при цена по номинала им – 2 010 000 лв., като е уговорено че вместо заплащане на цена, дружеството купувач, ще подпише договор за заместване в дълг с „ТБ И.“ АД по описаните три договора за банков кредит, първите два от 19.01.2007г. в евро и лева и третият от 18.12.2007г.

Съгласно представения втори договор от 25.03.2010г. за покупко-продажба на дялове от капитала на „Е.7.“ ООД, „М.П.“ ЕООД продава притежаваните от него 291 780 дяла от капитала на дружеството на „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД при цена по номинала им – 2  917 800 лв., като е уговорено че вместо заплащане на цената в размер на горепосочената сума, дружеството купувач, ще подпише договор за заместване в дълг с „ТБ И.“ АД по описаните три договора за банков кредит, първите два от 19.01.2007г. в евро и лева и третият от 18.12.2007г.

С договор от 25.03.2010г., също с нотариална заверка на подписите, покупко-продажба на дялове от капитала на „Е.7.“ ООД, С.М.Д. продава притежаваните от него 17 653 дяла от капитала на дружеството на „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД при цена по номинала им –176 530 лв., като е уговорено че вместо заплащане на цена, дружеството купувач, ще подпише договор за заместване в дълг с „ТБ И.“ АД по описаните три договора за банков кредит, първите два от 19.01.2007г. в евро и лева и третият от 18.12.2007г. На същата дата с представения на стр. 95 от делото и М.А.А.Д.е продал дружествените си дялове от  капитала на „Е.7.“ ООД, при цена по номинала им –275 570 лв., като е уговорено че вместо заплащане на цена, дружеството купувач, ще подпише договор за заместване в дълг с „ТБ И.“ АД по описаните три договора за банков кредит, първите два от 19.01.2007г. в евро и лева и третият от 18.12.2007г.

С договор от 25.03.2010г. за покупко-продажба на дялове от капитала на „Е.7.“ ООД, с нотариална заверка на подписите на същата дата, ищецът Г.К.А. продава притежаваните от него 17 030 дяла от капитала на дружеството на „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД при цена по номинала им –170 300лв., като е уговорено че вместо заплащане на цена, дружеството купувач, ще подпише договор за заместване в дълг с „ТБ И.“ АД по описаните три договора за банков кредит, първите два от 19.01.2007г. в евро и лева и третият от 18.12.2007г.

Съгласно представения на стр. 97 и следващите договор за заместване в дълг от 25.03.2010г., сключен между ТБ „И.“ АД, „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД като поемател на дълга, дружеството „М.П.“ ЕООД като кредитополучател, „Е.7.“ ООД и М.А.А.Д.като собственици на ипотекирани имоти, като са посочили ,че банката е отпуснала на кредитополучателя по описаните три договора за кредит сумите, които са посочени в б.“в“, обезпечени с особени залози и договорни ипотеки, учредени с описаните три нотариални акта на нотариус И.Н., са се уговорили на основание чл. 102 от ЗЗД поемателят на дълга - „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД да замести изцяло в дълг кредитополучателя, като от датата на влизане в сила на договора последният се освобождава от задълженията си. Уговорено е описаното преструктуриране на кредитите. Изрично е отбелязано в чл. 2, че всички ипотеки и обезпечения остават в сила.

Съгласно представения на стр. 108 и следващите втори договор за заместване в дълг от 25.03.2010г., сключен между ТБ „И.“ АД, „Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД като първи поемател на дълга, дружеството „М.П.“ ЕООД като кредитополучател, „Е.7.“ ООД като втори поемател на дълга, М.А.А.Д.и Р.Г.И.като собственици на ипотекирани имоти, като са посочили, че банката е отпуснала на кредитополучателя по описаните три договора за кредит сумите, които са посочени в б.“в“, обезпечени с особени залози и договорни ипотеки, учредени с описаните три нотариални акта на нотариус И.Н., са се уговорили на основание чл. 102 от ЗЗД „Е.7.“ ООД да замести изцяло в дълг„Н.ц.з.р.и д.“ ЕООД, като от датата на влизане в сила на договора последният се освобождава от задълженията си. Уговорено е описаното преструктуриране на кредитите. Изрично е отбелязано в чл. 2, че всички ипотеки и обезпечения остават в сила.

Съгласно представения протокол от 25.03.2010г. на стр. 122 от том 1 на делото, сключен между ТБ „И.“ АД и „М.П.“ ЕООД, последният се е задължил да оттегли молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Съгласно представената на стр. 123 от делото нотариална покана, върху която е удостоверено само представянето й на 23.12.2009г., но не и връчването, ТБ „И.“АД е обявил за предсрочно изискуеми описаните три процесни кредита, като се е позовал на забава на повече от две вноски по главница и лихви.

Съгласно представения нотариален акт №9, том ІІ, рег.№6309 по н.д.№193/2011г. от 19.05.2011г., сключен между ТБ „И.“ АД като приобретател и „Е.7.“ ООД, като са посочили, че банката е кредитор на дружеството по описания договор за заместване в дълг, са се уговорили да се прехвърли правото на собственост вместо изпълнение на паричен дълг на описаните имоти на основание чл. 65 ал.2 от ЗЗД, а именно: 1/ дворно място, находящо се в гр. София, бул. *********с площ по нотариален акт 1892кв.м, съставляващо УПИ XIV от кв.1 по плана на гр. София, местност „НПЗ Военна рампа“ – Изток, заедно с построените в мястото постройки, представляващи - ремонтно - механичен цех на два етажа с площ от по 624кв,м и компресорна сграда с площ от 154кв.м, преустроени в цех за козметични продукти, като изрично е посочено, че данъчната оценка е 24 506,70 лв. за земята и 1 013 462,20 лв. за сградите, а е посочено, че имотът се прехвърля за частично погасяване на задължение по договора за заместване в дълг в размер на 162 678 лв.; 2/  дворно място, находящо се в гр. София, ул. *******с площ на целия имот от 2826кв.м, съставляващо УПИ XI, кв.1 по плана на гр. София, местност „Военна рампа - изток“, заедно с построената в дворното място Двуетажна сграда - цех за пакетиране на шампоани, сапуни и тоалетна вода със застроена площ от 950кв.м и с РЗП 2850кв.м., чиято данъчна оценка е описана общо в размер на 1 255 746,70 лв. е прехвърлен срещу задължение по договора за заместване в дълг в размер на 204 348 лв. за земята, а отделно е посочено в акта, че сградите по т.1 и т.2 се прехвърлят срещу дълг в размер на 7 037 587,61лв.; 3/ поземлен имот с пл.№845 по плана на гр. София, местност бул. „Разпределител Север Юг-Обеля 2“, район „Връбница“, целият с площ от 4272кв.м, от които 754кв.м са в регулация, а 3534кв.м са извън регулация, с посочена данъчна оценка от 106 838,40 лв. се прехвърля срещу дълг за сумата от 310 500 лв.; 4/ дворното място, находящо се в гр. София, СО-район „Сердика“, ул.“********, с данъчна оценка 45 257,70 лв. е прехвърлено срещу дълг в размер на 340 600 лв. В нотариалния акт е посочено, че четирите описани имота се прехвърлят за сумата от общо 8 055 713,61 лв., с която се погасяват задълженията по договора за заместване в дълг.

С втори нотариален акт от 02.12.2011, представен на стр. 136 и следващите от делото, том І, отново е сключен между ТБ „И.“ АД като приобретател и „Е.7.“ ООД, договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти вместо изпълнение на паричен дълг, съгласно който се прехвърлят следните имоти: офис №1, находящ се в сградата на ул.“*********, подробно описан с данъчна оценка в размер на 228 403,50 лв. се прехвърля за сумата от 175 791,96 лв. без включен ДДС, срещу вземане в този размер по договора за заместване в дълг; апартамент № 1, находящ се в сградата на ул.“*********, район Красно село, също подробно описан, с данъчна оценка в размер на 112 403,60лв. се прехвърля за сума в размер на 100 118,94 лв. без ДДС, с която е погасено задължение в този размер по договора за заместване в дълг, гараж № 4, изграден на груб строеж, находящ се в гр. София, в сградата на ул.“*********, район Красно село, с данъчна оценка 11 979,20 лв. е уговорено, че се прехвърля за сумата от 5 889,10 лв., с която е погасено задължение по договора за заместване в дълг, или общо с прехвърлените три имота се погасяват частично парични задължения по горепосочения договор за сумата от 281 800 лв.

По делото не се спори, че върху въпросните имоти е била учредена договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „М.П.“ ЕООД по описания договор за кредит с ответната банка, като такава е сключена с нот. акт №17, т.І, рег.№676, дело №15/2007г., представен на стр. 149 и следващите за описаните имоти.

Представен е договор за особен залог на дялове от ТД от 29.05.2015г., с който е учреден такъв в полза на банката от „К.Л.“, дружество регистрирано в Хонконг, което е посочено, че е придобило дялове от капитала на „И.П.“ ЕООД по описаните три договора за покупко-продажба от банката, съответно от 16.12.2013г., 04.02.2014г. и 25.06.2014г., като са представени протоколи от заседания на НС и УС на банката за сключване на тези договори за продажба.

На стр. 186 и следващите са представени оценки на непаричните вноски на процесните описани активи, които са от 2009г., както и справки от ТР, дружествен договор на „И.П.“ АД от 25.06.2014г., в който чрез непарична вноска в капитала, за която е представена оценка са включени и процесните имоти. Представени са и заключения на вещи лица към АВ за оценка на непаричните вноски с вносител ответната банка.

С нотариален акт № 156, т.І, рег.№5434, дело №124/2016г. от 31.05.2016г., представен в том ІІ на стр. 7 и следващите, „И.П.“ ООД продава на купувача „И.“ АД описаните имоти, които обаче са на бул.“**********, всички останали описани са във в.з.“Бояна“, в район Лозенец, ул.“**********и на ул.“**********т.е. не се установява съвпадение с някой от процесните имоти.

Съгласно представения на стр. 30 и следващите нот. акт №143, т.І, рег.№5032, дело 114/2016г. от 18.05.2016г. „И.П.“ ООД продава на купувача „И.“ АД описаните имоти, които са основно на ул.“**********, също и в сграда в Люлин, ж.к.“Младост“, и единствено по т.39, стр. 110 от нотариалния акт се установява, че се продава и дворното място, находящо се в гр. София, район Сердика, ул.“********, подробно описано за сумата от 401 52,16 лв.

На стр. 308 от том ІІ на делото е представена молба от управителя на „М.П.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството от 08.01.2010г., по която е било образувано т.д.№97/2010г., в което се сочи, че с нотариална покана, получена на 04.01.2010г. „И.“ АД е обявила кредитите по трите описани договори за кредит с посочените суми, като на стр. 292 е представена молба от управителя от 26.03.2010г., с която подадената молба е оттеглена.

На стр. 293 и следващите от делото, в том ІІ от същото, са представени договорите за банков кредит, сключени между ответната банка и „М.П.“ ЕООД като кредитополучател. Съгласно договора № 003-045/19.01.2007г. на  „М.П.“ЕООД е предоставена кредитна линия с кредитен лимит от  2 650 000лева за оборотни средства за срок 12 месеца съгласно чл. 22 от договора или до 19.01.2008г., когато кредитът  следва да бъде издължен еднократно. Уговорено е в чл. 9, че за обезпечение на кредита се учредяват договорни ипотеки върху офис №1, апартамент №1, гараж, находящи се на ул.“*********, както и върху апартамент №15, находящ се в ж.к.“Разсадника“. Кредитополучателят  е приел да заплаща  на 26 – то число от месеца фиксирана лихва от 7,50% съгласно чл. 14 от договора, а по чл. 14, ал.2 е уговорено, че при забава в плащането на договорната лихва се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие, а при нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент съгласно чл. 17 от договора. С анекс № 1 от 13.06.2007г. е хпредоставен допълнителен кредитен ресурс в размер на 768 000 лв., като е уговорен и допълнителен залог, а за допълнителният кредитен лимит е уговорен срок от 36 месеца за издължаване в чл. 22/2/. Изменен е и чл.14 относно лихвите, както и чл. 18, като е уговорено в чл. 21к, че при неплащане на което и да е задължение по анекса и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, вземанията стават предсрочно изискуеми.  Съгласно Анекс № 3 от 18.01.2008г. крайният срок за издължаване на кредита е променен до 26.01.2009г. Договорена е комисионна за управление от 0,5% еднократно върху размера на дълга по кредита. Съгласно Анекс № 5 от  01.09.2008г.  е удължен срокът на кредита до 26.03.2009г., а съгласно Анекс № 7 от 26.03.2009г. е удължен срокът на кредита до 26.06.2009г. Договорено е дължимите лихви (при ГЛП от 7,5%) за периода от 26.09.2008г. (падеж 26.10.2008г.) до 26.06.2009г. да се платят еднократно на 26.06.2009г. без капитализиране.

Допълнително са представени на стр. 310 и следващите от делото, том ІІ, справка от централния депозитар на акционерите на „И.“ АД, протокол от ОС на банката от 10.12.2015г., решение на едноличния собственик на капитала на „Националния център за дизайн и реклама за смяна на управителя от 06.06.2011г. - вместо М.А.– Н.Н., ведно със заявление Г1 за вписване, декларации от новия управител; Устав на „Т.К.“ АД, протокол от 19.05.2017г. от заседание на СД  на „Т.К.“ АД, протокол от заседание на СВ на „Винком“ АД от 25.01.2017г., протокол от извънредно ОС на акционерите на „Черноморско злато“ АД от 15.10.2015г. и заявление А5 за вписване на промени до ТР по партидата на това дружество, удостоверение за регистриран представител на „Т.Е.К.дружество със седалище в Белиз, както и удостоверение за учредяването му и дружествен договор.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице П.А.Д., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице, освен с документите по делото, е направило и справка в ответната банка, като сочи, че съгласно договор № 003-045/19.01.2007г. на  „М.П.“ЕООД е предоставена кредитна линия с кредитен лимит от  2 650 000лева за оборотни средства за срок  до 19.01.2008г., когато кредитът  следва да бъде издължен еднократно. Кредитополучателят  е приел да заплаща  на 26 – то число от месеца фиксирана лихва от 7,50%. Сочи, че е уговорено, че при забава в плащането на договорната лихва се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие, а при нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент. Съгласно Анекс № 3 от 18.01.2008г. крайният срок за издължаване на кредита е променен до 26.01.2009г. Договорена е комисионна за управление от 0,5% еднократно върху размера на дълга по кредита. Съгласно Анекс № 5 от  01.09.2008г.  е удължен срокът на кредита до 26.03.2009г., а съгласно Анекс № 7 от 26.03.2009г. е удължен срокът на кредита до 26.06.2009г. Договорено е дължимите лихви (при ГЛП от 7,5%) за периода от 26.09.2008г. (падеж 26.10.2008г.) до 26.06.2009г. да се платят еднократно на 26.06.2009г. без капитализиране. Според експертното заключение в изпълнение на горепосочения договор – основен лимит, за периода от 25.01.2007г. до 26.03.2009г.  са извършени погасявания в общ размер 3 037 388,25лв., като същите са конкретно посочени в съставената таблица 1. От същата е видно, че извършените погасявания в общ размер 3 037 388,25лв. в  периода от 25.01.2007г. до 26.03.2009г.  са погасили следните задължения:напълно е погасена главницата в размер на 2 699 609,12лв., погасена е договорна лихва с падежи от 26.01.2007г. до 26.09.2008г.,вкл.337 179,51лв.            , като е погасена и неустойка в размер на 599,62лв. Видно от горната таблица на 26.03.2009г. изцяло е заплатена главницата по кредита, но  не са заплатени месечните вноски за договорна лихва с падежи от 26.10.2008г. до 26.06.2009г.  в  общ  размер 99 373,66лв. Съгласно чл.14, ал.2 от  Договора, върху тях е начислена неустойка, която до 04.01.2010г.  е в размер 9838,37лв.Според експертизата по договора за банков  кредит в лева № 003-045/19.01.2007г. - допълнителен лимит и съгласно анекс № 1 от 13.06.2007г. към договор № 003-045/19.01.2007г. на  „М.П.“ЕООД е предоставен допълнителен оборотен банков кредит   в размер 768000лева за срок  от 36 месеца (до 26.05.2010г. последна вноска). Кредитополучателят  се е задължил да заплаща годишен лихвен процент (ГЛП) = 3М Софибор + 6% надбавка. Договорната лихва е платима на 26 -то число от месеца. На същата дата се заплаща и вноска по главницата, съгласно погасителен план.При забава в плащането на договорната лихва е уговорено да се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие. При нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент.Договорена е комисионна за управление  от 1% еднократно и 0,50% за всяка следваща година. Съгласно Анекс № 4 от 26.04.2008г. е договорен нов погасителен план за главницата. Съгласно Анекс № 5 от  01.09.2008г.  е договорен нов погасителен план за главницата. С Анекс № 6 от  18.09.2008г. е договорено, че дължимите лихви (3М Софибор  + 6% надбавка) за периода от 26.09.2008г. (падеж 26.10.2008г.) до 26.03.2009г. да се платят еднократно на 26.03.2009г. без капитализиране. С Анекс № 7 от 26.03.2009г.  е договорено, че дължимите лихви (3М Софибор  + 6% надбавка) за периода от 26.09.2008г. (падеж 26.10.2008г.) до 26.06.2009г. да се платят еднократно на 26.06.2009г. без капитализиране. Договорен е нов  погасителен план  за главницата, като на 30.06.2009г. следва да бъде заплатена сума в  размер 387 250лв., а в  периода от  26.07.2009г. до 26.05.2010г.  следва да се платят 11 броя месечни вноски по 28 250лв. всяка. Вещото лице сочи, че в изпълнение на горепосочения Договор – основен лимит, за периода от 20.06.2007г. до 27.11.2008г.  са извършени погасявания в общ размер 207 012,19лв., като същите са конкретизирани и посочени в таблица 2 от заключението. Видно от таблицата заплатените суми в периода от 20.06.2007г. до 27.11.2008г.  в общ размер 207 012,19лв. са послужили за погасяване на следните задължения: погасена е главница с  падежи от 26.09.2007г. до 26.05.2008г. в размер на 86 860,57лв.; погасена е договорна лихва с падежи от 26.06.2007г. до 26.10.2008г. в размер на 120 013,60лв., погасени са неустойки в размер на 138,02лв., а са останали незаплатени следните суми: незаплатена главница с  падежи 25.05.2008г.- 26.12.2009г.вкл. в размер на 539 889,43лв.; незаплатена главница с  падежи 26.10.2008г.- 26.12.2009г.вкл. за 76 304,13лв.; незаплатена неустойка от  26.07.2009г. до 26.12.2009г. вкл. в размер на 8 444,84лв. и незаплатена лихва за забава от 26.07.2009г. до 26.12.2009г. вкл. в размер на        48 392,22лв., като общо неплатените суми до 26.12.2009г. възлизат на 673 030,62лв. Според вещото лице поради неплащането на месечните вноски с  падежи от  25.05.2008г. до 26.12.2009г. (за главницата) и от  26.10.2008г. до 26.12.2009г.( за договорната лихва) е изпратена Нотариална покана на 23.12.2009г., а на 04.01.2010г.  е обявена предсрочна изискуемост по допълнителния лимит. Размерът на незаплатените задължения по допълнителния лимит по Договор за кредит № 003-045/19.01.2007г.към  04.01.2010г.(датата на предсрочната изискуемост) е както следва: незаплатена предсрочно изискуема главница в размер на 691 441,43лв.,незаплатени лихви (договорни, неустойки и за забава): 242 713,41лв. или неплатено до 04.01.2010г. е общо 934 154,84лв. Видно от  ТАБЛИЦА № 1  и ТАБЛИЦА № 2, размерът на незаплатените задължения на „М.П.“ ЕООД към  „И.“ АД  по Договор № 003-045/19.01.2007г. към датата на сключване на договор за встъпване в  дълг – 25.03.2010г.  е както следва: незаплатена предсрочно изискуема главница от 691 441,43лв., незаплатени лихви (договорни, неустойки и за забава): 287 484,98лв., или общо до 25.03.2010г. 978 926,41лв. Съгласно  договора за банков  кредит в  лева  № 093-045/18.12.2007г. на  „М.П.“ЕООД е предоставена кредитна линия с лимит от  300 000лева за срок до 26.09.2008г. Кредитополучателят  се е задължил да заплаща годишен лихвен процент (ГЛП) = 3М Софибор + 6% надбавка. Договорната лихва е платима на 26 -то число от месеца. Договорено е плащането на главницата да се извърши на три вноски по 100 000лв.всяка, платими на 26.07.2008г., 26.08.2008г. и 26.09.2008г. При забава в плащането на договорната лихва се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие. При нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент. Договорена е комисионна за управление  от 1% еднократно. Съгласно Анекс №1 от 26.04.2008г.  е договорено плащането на главницата да се извърши на 03.09.2008г. (200 000лв.) и на 26.09.2008г.( 100 000лв.) Съгласно Анекс  № 2 от  01.09.2008г. е договорено цялата главница в  размер 300000лв. да бъде платена еднократно на 31.03.2009г. Съгласно Анекс № 3 от  18.09.2008г.  е договорено дължимите лихви за периода от 26.09.2008г. (падеж 26.10.2008г.) до 26.03.2009г. включително следва да бъдат платени еднократно на 26.03.2009г. без капитализиране. Съгласно Анекс № 4 от  26.03.2009г.  е договорено дължимите лихви за периода от  26.09.2008г.(падеж 26.10.2008г.) до 26.06.2009г. вкл. да бъдат платени еднократно на 26.06.2009г. без капитализиране. Удължен е срокът на Договора до 30.06.2009г. Договорено е пълната главница в  размер 300 000лв. да бъде заплатена на 30.06.2009г. Според експерта в изпълнение на горепосочения договор за периода от 26.12.2007г. до 24.10.2008г. по кредита са извършени плащания в  общ  размер 30 187,55лв., така както са представени в таблица №3. Видно от горната таблица, заплатените суми в  общ  размер 30 187,55лв. извършени в периода от 26.12.2007г. до 24.10.2008г. са послужили за погасяване на следните задължения: договорна лихва с  падежи от 26.12.2007г. до 26.09.2008г. вкл., в размер на  30 090,09лв., неустойки в размер на 97,46 лв. Вещото лице сочи, че на 30.06.2009г. е настъпил крайният срок на договора, към която дата не са заплатени договорните лихви с падежи от 26.10.2008г. до 26.06.2009г. в общ размер 29319,78лв. и не е заплатена главница в размер 300 000лв. Съгласно чл.14, ал.2 от  Договора, върху договорните лихви е начислена неустойка, която до 04.01.2010г.  е в размер 4091,73лв. Съгласно чл.17 от  Договора, върху неплатената главница е начислена наказателна надбавка (лихва за забава), която до 04.01.2010г.  е в размер 31639,59лв. Според експертното заключение размерът на незаплатените суми по Договор № 093-045/18.12.2007г.  към  04.01.2010г.  е както следва: незаплатена  главница (приключил срок кредит в размер на 300 000лв. и незаплатени лихви (договорни, неустойки и за забава), възлизащи на 65 348,50лв., или общо 365 348,50 лв. Според вещото лице и видно от Таблица № 3, размерът на незаплатените задължения на „М.П.“ЕООД към  „И.“АД  по договор № 093-045/18.12.2007г. към датата на сключване на договор за встъпване в  дълг – 25.03.2010г. незаплатена главница (приключил срок кредит) - 300 000лв. и незаплатени лихви (договорни, неустойки и за забава) - 84 282,24 лв., или общо  384 282,24лв. Експертът сочи, че общо дължимите суми към 25.03.2010г. по договорите възлизат на 1 363 208,65 лв. Според заключението съгласно договори за заместване в дълг от  25.03.2010г.  е констатирано, че непогасеното задължение по договор № 093-045/18.12.2007г. е в размер 383 213,84лв., като сумата е по-малка  с  1068,40лв. от действителната, която е в  размер 384 282,24лв., тъй като са опростени част от начислените лихви. Съгласно договори за заместване в дълг от  25.03.2010г.  е констатирано, че непогасеното задължение по Договор № 003-045/19.01.2007г. е в размер 976 847,76лв. и сумата е по-малка  с  2078,65лв. от действителната, която е в  размер 978 926,41лв., отново защото са опростени  част от начислените лихви. Вещото лице сочи, че е договорено, че  задължението по договор № 093-045818.12.2007г и по Договор № 003-045/19.01.2007г. се обединява в  редовна главница  (в  общ  размер 1 360 061,60лв.) Главницата се олихвява при ГЛП = 3М Софибор + 6% надбавка. Договорната лихва е платима на 26 -то число от месеца. Договорен е гратисен период  за договорната лихва до 26.04.2011г., като акумулираната лихва за гратисния период се дължи разсрочено на 8 вноски, считано от  26.05.2011г., заедно с текущата договорна лихва за съответния месец. Редовната главница следва да се погасява в  срок до 26.04.2020г. при гратисен период  от12 месеца и по погасителен план, считано от 26.04.2011г. на108 броя вноски. При забава в плащането на договорната лихва се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие. При нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент. Въз основа на горното вещото лице сочи, че няма промяна в  лихвените условия след преструктуриране на задълженията по договор за заместване в  дълг от 25.03.2010г. в  сравнение с  първоначалното задължение по договорите за банков  кредит  в  лева. Експертът сочи, че задължението на Национален център  по договор за банков кредит при заместването в дълг на „М.П.“ЕООД към  датата на първото прехвърляне на недвижими имоти с  нотариален акт от 19.05.2011г., в  изпълнение на дълг, какъв  е остатъкът  от  задължението след частичното погасяване на сумите към  19.05.2011г. за периода от  25.03.2010г. до 26.04.2011г. са начислени задължения в общ размер 162518,14лв., които не са били заплатени, след като на 19.05.2011г. е извършено прехвърляне на недвижими имоти  и са погасени задължения  за главница  в общ размер 1 238 610,49лв., е както е отразено в таблица 4 от заключението. Според нея след частичното погасяване на 19.05.2011г.е останало незаплатено задължение в  общ размер 271 369,25лв., както следва незаплатена главница от 121 451,11лв, незаплатена договорна лихва  с падежи от 25.03.2010г. до 26.03.2011г. в размер на 149 758,97лв. и лихва за забава от 159,17лв. Според вещото лице сумата на задължението по договор за банков  кредит към  датата на второто прехвърляне  - 02.12.2011г. на недвижими имоти от  капитала на „Е.7 09“ООД в  изпълнение на дълг на „М.П.“ЕООД и след приспадането на сумите за частичното погасяване по договорите за банков  кредите отразена в таблицата по тази точка, като е видно, че за периода от  19.05.2011г. до 26.11.2011г. са начислени допълнителни задължения (за договорна лихва и неустойки) в  общ  размер 21 764,10лв. Общият размер на задълженията към  02.12.2011г. ( сбор от  остатъчните задължения към 19.05.2011г. (271 369,25лв.) и новоначислените задължения  в  периода от 19.05.2011г. до 26.11.2011г. (21 764,10лв.) е 293 133,35лв. приспаднати са част от  договорните лихви в  размер 11333,35лв.  и е останало задъложение в  размер 281 800лв. С погасяването на 02.12.2011г.  изцяло е погасено задължението по Договор № 093-045818.12.2007г и по Договор № 003-045/19.01.2007г. Вещото лице сочи, че съгласно договор № 002-045/19.01.2007г.  на  „М.П.“ ЕООД е предоставен  инвестиционен кредит  от  3 350 000 евро   за срок  до 26.12.2016г.. Кредитополучателят  е приел да заплаща  на 26 – то число от месеца годишен лихвен процент (ГЛП) = 3М Юрибор + 7,3% надбавка, но не по-малко от 11%.  На същата дата се заплаща и вноска по главницата, съгласно погасителен план, но след 12 – месечен гратисен период до 26.12.2007г.вкл. При забава в плащането на договорната лихва се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие. При нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент. Договорена е комисионна за управление  от 1,5% еднократно и 0,50% за всяка следваща година. С Анекс № 2 от  26.04.2008г. е договорен нов  погасителен план за плащането на главницата. С Анекс № 3 от  01.09.2008г. е договорен нов  погасителен план заплащането на главницата. С Анекс № 4 от  18.09.2008г.  е договорено, че дължимите лихви за  периода от 26.09.2008г.(с падеж 26.10.2008г.) до 26.03.2009г.вкл. ще бъдат платени еднократно на 26.03.2009г.без капитализиране. С Анекс № 5 от  26.03.2009г.  е договорено, че дължимите лихви за  периода от 26.09.2008г. (с падеж 26.10.2008г.) до 26.06.2009г.вкл. ще бъдат платени еднократно на 26.06.2009г.без капитализиране. Договорен е нов  погасителен план за плащането на главницата, като на 30.06.2009г. следва да бъде заплатена сума в  размер 225 000 EUR, а след това равни месечни вноски по 15 000 EUR. В изпълнение на горепосочения Договор за периода от 25.01.2007г. до 27.11.2008г. по кредита са извършени плащания в  общ  размер 710 229,66 EUR, така както са представени в Таблица 5 от заключението. Извършените плащания в  общ  размер 710 229,66 EUR в периода от 25.01.2007г. до 27.11.2008г. са послужили за погасяване на следните задължения:главница с падежи от 26.01.2007г. до 26.03.2007г. в размер на 45 000 EUR; договорна лихва с падежи от 26.01.2007г. до 26.09.2008г. вкл. от 663 518,85 EUR, неустойки от 1 710,81 EUR.  Според

горната таблица и заключението на вещото лице не са заплатени следните суми: главница с падежи от  30.06.2009г. до 26.12.2009г. в размер на 315 000 EUR; лихви с падежи 26.10.2008г.- 26.12.2009г. вкл. от 485 306,37 EUR, незаплатена неустойка в размер на  37 601,09 EUR; незаплатена лихва за забава от 24 600,22 EUR, или общо незаплатените суми са 862 507,68 EUR. Поради неплащането на месечните вноски с  падежи от  30.06.2009г. до 26.12.2009г. (за главницата) и от  26.10.2008г. до 26.12.2009г.( за договорната лихва) е изпратена нотариална покана на 23.12.2009г., а на 04.01.2010г.  е обявена предсрочна изискуемост по допълнителния лимит. Размерът на незаплатените задължения  по Договор за кредит № 002-045/19.01.2007г. към  04.01.2010г.(датата на предсрочната изискуемост) е, както следва: незаплатена предсрочно изискуема главница от 3 305 000 EUR и незаплатени лихви (договорни, неустойки и за забава) в размер на 554 816,57 EUR, или общо неплатено до 04.01.2010г. в размер на 3 859 816,60 EUR. Според експертизата видно от Таблица № 5, размерът на незаплатените задължения на „М.П.“ЕООД към  „И.“АД  по договор № 002-045/19.01.2007г. към датата на сключване на договор за встъпване в  дълг – 25.03.2010г.  е както следва: незаплатена предсрочно изискуема главница- 3 305 000 EUR;незаплатени лихви (договорни, неустойки и за забава): 734 259,68 EUR или общо до 25.03.2010г. - 4 039 259,70 EUR. Вещото лице сочи, че съгласно договори за заместване в дълг от  25.03.2010г. е констатирано, че непогасеното задължение по Договор № 002-045/19.01.2007г.  e в размер 3 974 454,57 EUR (сумата е по-малка  с  64 805,11 EUR от действителната, която е в  размер 4039259,70 EUR, като са опростени са част от начислените лихви.Главницата се олихвява при ГЛП = 11%. Договорната лихва е платима на 26 -то число от месеца. Договорен е гратисен период  за договорната лихва до 26.04.2011г., като акумулираната лихва за гратисния период се дължи разсрочено на 8 вноски, считано от  26.05.2011г., заедно с текущата договорна лихва за съответния месец.Редовната главница следва да се погасява в  срок до 26.04.2020г. при гратисен период  от 12 месеца и по погасителен план, считано от 26.04.2011г. на108 броя вноски. При забава в плащането на договорната лихва се начислява неустойка от 0,05% за всеки ден просрочие. При нарушаване сроковете за плащане на главницата се събира наказателна надбавка от 10% над договорения годишен лихвен процент. Според експерта според горепосоченото няма промяна в  лихвените условия след преструктуриране на задълженията по договор за заместване в дълг от 25.03.2010г. в сравнение с  първоначалното задължение по договорите за банков  кредит  в  евро. По отношение на задължението на Национален център  по договор за банков кредит при заместването в дълг на „М.П.“ЕООД към  датата на първото прехвърляне на недвижими имоти с  нотариален акт от 19.05.2011г., вещото лице сочи, че за периода от  25.03.2010г. до 26.04.2011г.  са начислени задължения в общ размер 568677,29 EUR, които не са били погасени. На  29.04.2011г.  и на 19.05.2011г. е извършено прехвърляне на недвижими имоти  и са погасени задължения  за главница  в общ размер 3974452,59 EUR, като същите са представени в таблица №6 на стр. 18 от заключението. Видно от нея, след частичното погасяване на 29.04.2011г.  и 19.05.2011г. е останало незаплатено задължение в  общ размер 531 677,29 EUR, както следва: незаплатена договорна лихва  с падежи от 25.03.2010г. до 26.04.2011г. в размер на  480 190,12 EUR, такса за управление – 0,5% за 2009г., 2010г.и 2011г. в размер на 51 444,21 EUR и лихва за забава в размер на 42,96 EUR. Вещото лице сочи, че за периода от  19.05.2011г. до 26.11.2011г. са начислени допълнителни задължения за неустойки в  общ  размер 19 959,69 EUR, представени в таблица на стр. 19 от експертизата. Според експертизата общият размер на задълженията към  02.12.2011г. ( сбор от  остатъчните задължения към 19.05.2011г. (531 677,29 EUR   ) и новоначислените задължения  в  периода от 19.05.2011г. до 26.11.2011г. (19 959,69 EUR) е  551 636,98 EUR, както следва: незаплатена дог. лихва  с падежи от 25.03.2010г. до 26.04.2011г. - 480 190,12 EUR; такса за управление – 0,5% за 2009г., 2010г.и 2011г. - 51 444,21 EUR; лихва за забава- 42,96 EUR; начислени неустойки за период 27.05.2011г. – 26.11.2011г. в размер на 19 959,69 EUR. Вещото лице сочи, че след последното погасяване от 02.12.2011г. чрез прехвърляне на недвижими имоти, сумата в общ  размер 551 636,98 EUR   по   Договор № 002-045/19.01.2007г. остава непогасена.

            По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице Й.Н., която е депозирала заключение от 20.01.2020г. В същата по подробно описаните имоти е дадена оценка на осемте описани, както следва: за дворното място, находящо се в гр. София, бул. *********с площ по нотариален акт 1892кв.м, съставляващо УПИ XIV от кв.1 по плана на гр. София, местност „НПЗ Военна рампа“ - Изток заедно с построените в мястото постройки, представляващи - ремонтно - механичен цех на два етажа с площ от по 624кв,м и компресорна сграда с площ от 154кв.м, преустроени в цех за козметични продукти, като е посочено, че сградата е със сменена дограма – ПВЦ, външните стени облицовани с панели, частично подовата настилка е теракот, мозайка и разливна циментова замазка, а на третия етаж има теч от покрива, като окаченият таван е силно повреден и етажът е неизползваем. Дадената от вещото лице оценка възлиза на 2 137 330 лв. За дворното място, находящо се в гр. София, район Сердика, с адрес ул. „*********представляващо описания УПИ и сгради, вещото лице сочи, че към момента на огледа в сградата се помещава архива на „Инвестбанк“ и е в описаното състояние, а стойността възлиза общо на 2 854 862 лв. За дворното място, находящо се в гр. София, ул.“*******, според вещото лице средната пазарна стойност е 300 990 лв. За офис №1, находящ се в сградата на ул.“*********, оценяван на груб строеж, средната пазарна стойност е 236 560 лв.  За описания апартамент № 1, находящ се в сградата на ул.“*********, район Красно село, също за груб строеж, оценката е в размер на 126 853 лв. За гараж № 4, изграден на груб строеж, находящ се в гр. София, в сградата на ул.“*********, район Красно село, вещото лице е дало средна пазарна стойност в размер на 14 786 лв. За поземленият имот в гр. София, район „Връбница“, част от който е в регулация, а част – извън, вещото лице е дало средна пазарна стойност в размер на 292 431 лв. За апартамент №15, находящ се в гр. София, ж.к.“*********, вещото лице сочи, че сградата е панелна, осеметажна, направен е външен оглед, като стойността е 140 900 лв. При изслушването в съдебно заседание вещото лице дава заключение, че пазарните стойности са определени само по сравнителен метод,  а именно метода на пазарните аналози, като база е ползвала списание „Софийски имоти“, към 2011г., когато е направен апорта. Сочи, ч за офиса и апартамента е дала оценка груб строеж, тъй като към онзи момент не е бил завършен. Заключението е оспорено и от ищеца, и от процесуалния представител на банката-ответник. В допълнително заключение от 06.07.2020г., което е по задачи на ответника, вещото лице Н. подробно е описала Международните стандарти за оценяване, на база на които е работила, както и приложимите за България, Български стандарти за оценяване, като въз основа на описаните офертни предложения, за първия имот, а именно дворното място, находящо се в гр. София, бул. *********с площ по нотариален акт 1892кв.м, съставляващо УПИ XIV от кв.1 по плана на гр. София, местност „НПЗ Военна рампа“ - Изток заедно с построените в мястото постройки – дава закръглена пазарна стонйсот в размер на 2 111 316,81 лв. За втория имот - дворното място, находящо се в гр. София, район Сердика, с адрес ул. „*********стойността е дадена в размер на 2 627 952,28 лв. За дворното място, находящо се в гр. София, ул.“*******, според вещото лице средната пазарна стойност е 259 970 лв. За офис №1, находящ се в сградата на ул.“*********, оценяван на груб строеж, средната пазарна стойност е 210 026лв.  За описания апартамент № 1, находящ се в сградата на ул.“*********, район Красно село, също за груб строеж, оценката е в размер на 121 590 лв. За гараж № 4, изграден на груб строеж, находящ се в гр. София, в сградата на ул.“*********, район Красно село, вещото лице е дало средна пазарна стойност в размер на 13 144 лв. За поземленият имот в гр. София, район „Връбница“, част от който е в регулация, а част – извън, вещото лице е дало средна пазарна стойност в размер на 292 431 лв. За апартамент №15, находящ се в гр. София, ж.к.“*********, вещото лице сочи, че сградата е панелна, осеметажна, направен е външен оглед, като стойността е 120 726,80 лв. В съдебно заседание уточнява, че разликата между стойността с първото заключение, се дължи на периода от две години, тъй като оценката по допълнителното заключение е към 2009г.

            По делото е изслушана повторна съдебно техническа експертиза  , изготвена от вещото лице Б.Т., депозирал заключение на 17.08.2020г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице е извършило оглед на процесните имоти, като е изложило своите наблюдения относно всеки от тях. По отношение на първия имот: Дворно място, находящо се в гр. София, бул. *********с площ по нотариален акт 1892кв.м, съставляващо УПИ XIV от кв.1 по плана на гр. София, местност „НПЗ Военна рампа“ - Изток заедно с построените в мястото постройки, представляващи - ремонтно - механичен цех на два етажа с площ от по 624кв,м и компресорна сграда с площ от 154кв.м, преустроени в цех за козметични продукти съгласно Удостоверение №71/04.12.2005г. за въвеждане в експлоатация и пристройка, който е с РЗП от 2327,70кв.м. Състои се от първи етаж с площ от 1158кв.м с обособени - лаборатория, склад за суровини, приемно помещение, склад за опаковки и палети, компресорно, подготвително-производствено помещение, помещение за главно ел.табло и вентилационно и втори етаж със застроена площ 1125кв.м с разположени - производствено помещение, склад готова продукция и склад опаковки и трети етаж със застроена площ 44,70кв.м. Имотът е с идентификатор 68134,505.93, сочи, че от извършен оглед на място на 12.08.2020г.  е установил, че същият се намира на адрес бул. *********, но на място входът за дворното място е от улица К.Ц.. Сочи, че съществуващата сграда е преустроена като цех за козметични продукти през 2003г. - 2005г., като е извършена реконструкция и е достроена нова част и в момента е на два етажа и частичен трети етаж с площ от 44,70кв.м. Конструкцията е монолитна, стоманобетонова, с ограждащи стени от тухлен зид. Покривът е изпълнен тип „плосък“. Фасадите са облицовани с топлоизолационни панели. Външната дограма е алуминиева със стъклопакет. Вътре в производствените помещения са изпълнени настилки със силиконова циментова замазка. В складове, офиси, лаборатории, стълби и стълбищни площадки са направени настилки с теракота и гранитогрес. Стените са боядисани с латекс. Производственото помещение на втори етаж е с изпълнена облицовка по стените и тавана с термо панели. Таваните са изпълнени окачени, растерни тип „Армстронг“. Санитарните възли са с настилка от теракота и облицовка по стените с фаянс. Сградата разполага с товарен асансьор. По данни на приложените по делото документи производството в сградата е преустановено през 2008г. Разположена е на втора линия. Към момента трети етаж е неизползваем, а долните два се използват като склад-архив. Имотът е ограден с ограда, частично плътна и с решетки с бетонова основа в другата част откъм улицата и изцяло плътна към съседния имот. Достъпът до имота е по асфалтов път в много лошо състояние. За имота  дворно място, находящо се в гр. София, ул. *******с площ на целия имот от 2826кв.м, съставляващо УПИ XI, кв.1 по плана на гр. София, местност „Военна рампа - изток“, заедно с построената в дворното място Двуетажна сграда - цех за пакетиране на шампоани, сапуни и тоалетна вода със застроена площ от 950кв.м и с РЗП 2850кв.м. Сградата се състои от сутеренен етаж - 3 склада, ел. табло, сервизни помещения, гардероб, столова с топла кухня и кът подготовка зеленчуци, първи етаж - фоайе, две помещения за охрана, лаборатория, офис, помещение за администрация, цех за сапуни, помещение за пълнене на шампоани, склад готова продукция, два склада за материали, стая, помещение за пълнене на тоалетна вода, машинно помещение, две съблекални и сервизно помещение и втори етаж - фоайе, 9 канцеларии, офис, четири склада за амбалаж и сервизни помещения, който е с идентификатор 68134.505.3011, при извършен също на 12.08.2020г. оглед на място е установено, че същият се намира на улица К.Ц.с изцяло изградена инфраструктура и добра транспортна достъпност, в пресечка на бул. Илиянци. Теренът е равнинен. Сградата се състои от сутерен и два етажа. Конструкцията е монолитна, стоманобетонова скелетно гредова с ограждащи стени от тухлен зид. Основното строителство е през 1976г., с извършен основен ремонт през 2002г. Настилката в сутерена е от теракота, стените са с пръскана мазилка, латекс и частично постна боя. Таванът е окачен, растерен от тип „Армстронг“ в столовата и топла кухня. Външната дограма е дървена и частично подменени с алуминиева. На първи етаж в коридора настилката е от мозайка, в складовете е саморазливна циментова замазка, в санитарните помещения, фоайе, помещение за охрана, лаборатория, офис и помещения за администрация настилката е гранитогрес. Стените са с пръскана мазилка и латекс. Таванът е окачен тип „Армстронг“. Дограмата е дървена и алуминиева. Втори етаж е с настилка от мозайка и гранитогрес в коридори. Стените са с пръскана мазилка. Външната дограма е частично подменена с ПВЦ със стъклопакет, в останалата част е дървена с единично стъкло. Сградата разполага с товарен асансьор с достъп от дворното място. Имотът е ограден с ограда - плътна и с метална мрежа. Към момента се използва като склад-архив с няколко стаи обособени като администрация. За следния имот: Поземлен имот с пл.№845 по плана на гр. София, местност бул. „Разпределител Север Юг-Обеля 2“, район „Връбница“, целият с площ от 4272кв.м, от които 754кв.м са в регулация, а 3534кв.м са извън регулация, с идентификатор 68134.2819.845, при извършения оглед, експертът е констатирал, че имотът е празен и незастроен, намира се в близост до Бакърени гробища, като до него няма достъп, освен по черен път в много лошо състояние през кв. Връбница. Покрай имота минава и река Какач. Попада в устройствена зона Зп - зона за градски паркове и градини по ОУП на гр. София. Плътност на застрояване 3%, интензивност на застрояване Кинт - 0,09 и с възможно РЗП за реализация 385кв.м. За имота Офис №1 на две нива, изграден на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, кв. Хиподрума, ул. *********на партерен и първи етаж, със застроена площ от 166,40кв.м. състоящ се от първи етаж с площ 88,30кв.м - самостоятелен санитарен възел, предверие и стълба към второ ниво с площ от 78,10кв.м., който съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК е с идентификатор 68134.204.159.1.15, експертът сочи, че строителството на сградата е от 1998г. и въведено в експлоатация през 2016г. При извършения на 12.08.2020г. оглед е установил, че сградата е монолитна с носеща скелетно-гредова конструкция от стоманобетонови плочи, греди и колони. Ограждащите стени са от тухлен зид. Външната дограма е с РУС профил с витрини. Покривът е многоскатен от стоманобетонова конструкция. Офисът към 2009г. е с изпълнени мазилки и замазки, завършен на етап „груб строеж“. Към момента е с променено предназначение от офис в дентална клиника съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №773/23.08.2019г. Имотът Апартамент №1, изграден на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, ул. *********, етаж 3 със застроена площ от 92кв.м, състоящ се от антре, кухня, дневна, две стаи, тоалетна и баня с тоалетна, заедно с мазе №6 на подземния етаж с площ от 9,40кв.м. Апартаментът е с идентификатор 68134.204.159.1.16 съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, като сградата е въведена в експлоатация през 2016г., а строителството е започнало през 1998г., а към момента на огледа на 12.08.2020г. е установено, че сградата е монолитна с носеща скелетно-гредова конструкция от стоманобетонови плочи, греди и колони. Ограждащите стени са от тухлен зид. Външната дограма е с РУС профил със стъклопакет. Покривът е многоскатен от стоманобетонова конструкция. Жилището към 2009г. е с изпълнени мазилки, завършен на етап „груб строеж“. Към момента в апартамента не е изпълнена замазка по пода. Част от жилището, представляващо стая, с преход от хола е предадена към съседното помещение като за целта е изградена преградна стена от гипсокартон и отворите за врата са зазидани с тухли „Итонг“. За имота Гараж №4, изграден на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, ул. *********със застроена площ от 14кв.м., който представлява гаражна клетка в подземен етаж и се намира в сграда с идентификатор 68134.204.162.1 съгласно Заповед за одобрение на КККР Хе РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, а сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация №711/16.07.2009г. Вещото лице сочи, че при извършения на същата горепосочена дата оглед на място е установило, че  сградата е монолитна с носеща скелетно-гредова конструкция от стоманобетонови плочи, греди и колони, напълно завършена и въведена в експлоатация. Гаражът е в подземното ниво и е без извършени подобрения. За имота дворно място, находящо се в гр. София, ул. *********цялото с площ от 2198,50кв.м. съставляващо УПИ XVII от кв.1 по плана на гр. София, местност „Военна рампа - Изток“, който е с идентификатор 68134.505.3017, вещото лице сочи, че при извършения на 12.08.2020г. оглед на място, е установил, че имотът е с лице около 30 метра към вътрешна улица *********, успоредна на бул. Илиянци. Теренът е равнинен, към момента обрасъл с растителност. Направена е ограда с телена мрежа. Имотът е незастроен. В задната част граничи с ЖП линия. За апартамент №15, находящ се в гр. София, ж.к. *********със застроена площ от 87,86кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение мазе №11, който имот е с идентификатор 68134.1203.154.2.15, при извършен оглед на същата дата, е установено, че имотът се намира в кв. Илинден, ул. *********. Сградата е монолитна, изградена по конструктивна система - едропанелна с монолитно изпълнение на стълбищна клетка и асансьорна шахта. Съдържа полуподземен сутерен с мазета, 8 типови жилищни етажа и покривно вентилируемо пространство. Сградата е с асансьорна уредба. Видимо от външна страна към момента е направено саниране с изпълнена външна топлоизолация с минерална мазилка. Отоплението и снабдяването с топла вода на блока е свързано посредством абонатна станция с централизираната квартална топлопреносна мрежа. Към момента оглед вътре в жилището не е извършван поради невъзможност от осигуряване на достъп. Вещото лице е използвало описаните два метода на оценка, а именно сравнителния метод, като е посочило, че е ползвало данните в обявените за продажба имоти в сравнима околност на процесиите, в съответствие по възраст и конструкция сгради, публикувани в списание „Софийски имоти“, броеве за 2009г. Вторият използван метод е разходния или метода на амортизираната възстановителна стойност, който се базира на определяне на всички преки и непреки разходи за заместване на идентичен обект/актив с отчитане на различните видове изхабяване. Въз основа на описаните формули, експертът е посочил, че определя пазарна стойност на имота чрез средно претеглена стойност на пазарните цени, получени от използваните методи, чрез прилагането на тегловни коефициенти. Предвид горното и съгласно отразеното в таблица №1 за дворното място, находящо се на бул********, сочи, че използва Сравнителен подход при определяне на пазарната стойност на земята и „Разходен подход“ за определяне пазарната стойност на сградата. В Таблица №1 са посочени пазарни аналози за определяне на средната единична пазарна цена за дворно място, като средната цена е 149,48 лв. за кв.м., или стойността на парцела е 282 816,16 лв. В Таблица №2 е определена пазарната стойност на сградата, която възлиза общо на 1 712 807,26 лв., или общо на имота окончателната стойност според вещото лице е 1 995 625 лв. За дворното място, находящо се в гр. София, ул. „*********“ №4 с площ на целия имот от 2826кв.м, съставляващо УПИ XI, кв.1 по плана на гр. София, местност „Военна рампа - изток“, заедно с построената в дворното място двуетажна сграда - цех за пакетиране на шампоани, сапуни и тоалетна вода със застроена площ от 950кв.м и с РЗП 2850кв.м., отново е използван „Сравнителен подход“ при определяне на пазарната стойност на земята и „Разходен подход“ за определяне пазарната стойност на сградата, като в Таблица №3 са посочени пазарни аналози за определяне на средната единична пазарна цена за дворно място, възлизаща според изчисленията на 422 430,48 лв., а в Таблица №4 е определена пазарната стойност на сградата, определена по Разходен подход, като същата е 1 589 982,62 лв., или общо стойността на имота е 2 012 413 лв. За оценката на Поземлен имот с пл.№845 по плана на гр, София, местност бул. „Разпределител Север Юг-Обеля 2“, район „Връбница“, целият с площ от 4272кв.м, от които 754кв.м са в регулация, а 3534кв.м са извън регулация, е използван „Сравнителен подход“ при определяне на пазарната стойност на парцела, като изчисленията са в таблица №5 на стр. 8 и 9 от заключението, и стойността възлиза на 359 232 лв. За имота Офис №1, на две нива, изграден на етап „груб строеж”, гр. София, кв. Хиподрума, ул. *********на партерен и първи етаж, със застроена площ от 166,40кв.м., с идентификатор 68134.204.159.1.15., вещото лице сочи, че при оценката са използвани Сравнителен подход и Разходен подход, като в Таблица №6 са посочени пазарни аналози за определяне на средната единична пазарна цена за офиса, като по този метод стойността е 234 328 лв., а в Таблица №7 е определена пазарната стойност на офиса, определена по Разходен подход, възлизаща на 73 784,69 лв., като при съотношение 80/20 на двата метода, експертът дава обща стойност на имота в размер на 202 219 лв. За имота на Апартамент №1, на етап „груб строеж“, находящ се в гр. София, ул. *********, етаж 3 със застроена площ от 92кв.м, състоящ се от антре, кухня, дневна, две стаи, тоалетна и баня с тоалетна, заедно с мазе №6 на подземния етаж с площ от 9,40кв.м, с идентификатор 68134.204.159.1.16. в Таблица №8 са посочени пазарни аналози за определяне на средната единична пазарна цена за офиса по сравнителния метод, който възлиза на 141 422 лв., а в  Таблица №9 е определена пазарната стойност на офиса, определена по разходен подход в размер на 50 389,50 лв., или окончателната стойност на имота при съотношение 80/20 на двата метода, е в размер на 123 216 лв. За гараж № 4, находящ се в гр. София, ул.“******, стойностите по сравнителния метод са в таблица №10, като същата възлиза на 13 798 лв., а в таблица №12 по разходния метод – в размер на 4003,69 лв. или общата окончателна стойност на процесния гараж при съчетание на двата метода в съотношение 90/10 възлиза на 12 820 лв. За имота с пл.№845, по плана на гр. София, местност бул. „Разпределител Север Юг-Обеля 2“, район „Връбница“, вещото лице е използвало сравнителния метод и въз основа на данните в таблица 12, на стр.12 от заключението сочи, че стойността му е 328 632 лв. За имота апартамент №15 в ж.к.“*********, са използвани и двата метода, като по сравнителния, в таблица 13, стойността му възлиза на 147 535 лв., а по разходния в таблица №14 на стр. 13 от заключението – на 51 992 лв., като при съчетание на двата метода, се дава обща стойност в размер на 137 981 лв. За имота двоно място, находящо се в гр. София, ул.“*******, дадената пазарна стойност е 328 623 лв. Според заключението общата пазарна цена на всички имоти към 2009г. възлиза на 5 172 128 лв.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            С оглед прекратяването на производството поради недопустимост на исковете и връщане на исковата молба в частта относно тези претенции, за които ищецът не е внесъл държавна такса дори и след частичното му освобождаване, предмет на делото са само исковете по т.І и ІІ и п.VІІ от исковата молба и то само относно един от процесните имоти – този в гр. София, район „Сердика“, ул.“*******. По всички останали претенции, включително и за прогласяване за нищожност на договора за встъпване в дълг, производството е прекратено с влязъл в сила съдебен акт.

            Първата част от претенциите на ищеца са за прогласяване на нищожност на договора за прехвърляне на дружествен дял от капитала на „Е.7 09“ ООД от 25.03.2010г., с който той Г.А. е прехвърлил своите 17 030 дружествени дяла, като се твърди липса на съгласие, заобикаляне на закона, противоречие със закона и добрите нрави. По претенцията за разваляне на този договор, съдът е прекратил производството с влязъл в сила акт, тъй като по исков път се развалят само договорите с предмет недвижими имоти, а процесният не е такъв. Следователно, независимо от соченото от процесуалния представител на ищеца в писмените бележки, който счита, че такъв иск е висящ, спорът в тази част е прекратен, като определението за прекратяване от 21.05.2018г. е потвърдено с определение №2809/18.09.2018г. на САС по ч.гр.д.№4008/2018г. и определение №186/22.04.2019г. по ч.т.д.№226/2019г. на ВКС, І т.о. Ето защо, независимо от твърденията на ищеца в писмените бележки, иск за разваляне на договора не е висящ като предмет на настоящото производство. Предмет на разглеждане в настоящото производство са отделни искове за установяване нищожността на договора от 25.03.2010 г., тъй като са въведени отделни основания за нищожност на сделката. С оглед естеството на исковете съдът намира, че те са предявени при условията на евентуално съединяване, защото нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това е признато на едно от заявените от ищеца основания, то няма правен интерес от установяване на същото правно положение, но на друго основание, в който смисъл е практиката на ВКС – определение № 494/ 05.08.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 267/2011 г. на ВКС, ГК, ІV гр.о. и др. Ето защо и настоящият съдебен състав ще разгледа последователно отделните искове за нищожност съобразно естеството на релевираните пороци.

            По исковете за нищожност, съдът намира, че възраженията на ответника, че са недопустими са неоснователни, тъй като се касае за сделка, в която ищецът участва като страна и има правен интерес да иска прогласяване на нейната нищожност. По първото сочено основание – липса на съгласие, следва да се има предвид следното:

            Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предвидена в закона форма, основание, както и привидните договори. Под липса на съгласие в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД следва да се разбират хипотези, при които то е дадено от една от страните при наличие на мислена уговорка, изключваща обвързването - несериозно / като шега/ или като учебен пример, или в случаите когато е изтръгнато чрез насилие. Във всички тези случаи липсата на формирана воля за обвързване е съзнавана. Това схващане за нищожността поради липса на съгласие е отразено в константната съдебна практика на ВКС - Решение № 3 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 470/2012 г., III г. о., Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о., Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о. и др. Само в тези случаи е налице съществуващ към момента на сключването на договора факт, който обуславя неговата изначална нищожност. В случая не се установява при сключването на процесния договор волеизявлението на ищеца Г.А. или на друг от съконтрахентите му да е било опорочено по описания начин. Същото не се твърди да е на шега, да не е налице въобще волеизявление – в случая предвид писмената форма с нотариална заверка, следваше да се оспори подписа и да се ангажират доказателства, установяващи неговата неавтентичност, каквито няма, а и не се твърди да не го е подписал. Не се твърди употреба на насилие, което да опорочи волеизявлението на страната. Соченото от ищеца, че от това, че договорът за прехвърляне на дялове бил вписан по партидата на дружеството в ТР на 31.03.2010г., а договорите за заместване в дълг били подписани на 25.03.2010г. се установявало, че приобретателят „Н.Ц.ЗА Р.И Д.“ ЕООД нямал воля и намерение да поема задълженията на „М.П.“ ЕООД. Съдът намира, че на първо място на порок във волеизвлението следва и може да се позове само страната, от чието име изхожда опороченото волеизявление, а съобразно доводите това не е ищеца. Независимо от горното не може да се приеме, че липсва валидно волеизявление от страна на съконтрахента, посочен по-горе, тъй като дали е имал намерение да изпълни поетото задължение или не, не води до липса на воля за сключване на договора и придобиване на дружествените дялове. Както се приема в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за съдилищата решение №25/10.06.2016г. по т.д.№3113/2014г. на І т.о. на ВКС, договорът за прехвърляне на дружествени дялове, регламентиран с чл.129 ТЗ е особен вид договор, поради различния обхват на действието му в отделни негови части. В частта за прехвърляне на дружествените дялове, той има действие не само за страните по него, а и за третото неучастващо лице – дружеството с ограничена отговорност. Прехвърлителната част на договора е негова съществена част, индивидуализираща и типизираща сделката – essentialia negotii. В частта за цената, съдържанието на договора е несъществено – accidentalia negotii. Това е така, поради обстоятелството че това не е нито индивидуализиращ, нито типизиращ белег на сделката, доколкото няма пречка тя да бъде и безвъзмездна. В частта за престацията на приобретателя или липсата и (възмездност/безвъзмездност), договорът по чл.129 ТЗ има действие само между страните, но не и за дружеството, както е в прехвърлителната част. Това не е същински/задължителен елемент от фактическия състав на прехвърлянето, а облигационна последица от съгласието за прехвърляне на дружествени дялове, поради което евентуалното неизпълнение на задължение за плащане на цената не рефлектира пряко върху правната сфера на дружеството, което е приело и вписало промяната, а само върху имуществената сфера на прехвърлителя. Всички изложени факти от ищеца относно това, че имало поредица от сделки между свързани лица са неотносими към изтъкнатото от него основание – липса на съгласие, като съдът намира, че процесната сделка не е нищожна поради липса на съгласие и иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД трябва да се отхвърли.

            По иска за прогласяване нищожността на договора поради заобикаляне на закона, съдът намира следното: Съгласно константната практика на ВКС по чл. 26, ал.1 от ЗЗД една сделка е сключена при заобикаляне на закона, когато една забранена от закона цел се постига с позволени средства, респ. когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. В тази хипотеза сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена, но е недопустима нейната по-далечна цел. При заобикалянето на закона страните по сделката съзнават, че чрез сключването й целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат, като сделката сама по себе си не противоречи на повелителните правила. Страните извършват сделкaта не за да получат непосредствените, типични за нея правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. Съществуването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона, който е че участниците в сделката съзнават, че чрез нея постигат цел, която законът не позволява, подлежи на доказване в процеса, като тежестта за установяване на този факт се носи от ищеца. Съдът намира при цялостна преценка на ангажираните от ищеца по делото доказателства, че той не е установил, че страните по сделката са целели постигане на друг правен резултат, различен от този на самата сделка. Следва да се има предвид, че самият той също е страна по договора за прехвърляне на дружествени дялове, като той не е установил и не твърди, че той е имал за цел да се постигне забранен от закона резултат, а и така и не е уточнил какъв счита, че е забранения от закона резултат. Изложени са от процесуалния му представител подробни доводи как на практика приобретателят на дружествените дялове не е изпълнил задължението да заплати реално дълговете на кредитополучателя, каквато е била уговорената от него насрещна престация по договора, а е избегнал това, но законът не забранява изрично да се правят уговорки по отношение на заместване и освобождаване в дълг. Самите изтъкнати доводи касаят единствено и само това дали е налице виновно неизпълнение на договора за продажба на дружествени дялове от страна на приобретателя им – „Националния център за дизайн и реклама“ ЕООД, което би било основание за разваляне на договора, което право, обаче, ищецът следва да установи, че е упражнил надлежно, каквито твърдения няма, но не влияе на валидността на сделката и изявленията на страните по нея. От представените по делото доказателства се установява, че по силата на пет договора за продажба на дялове дружеството „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД е придобило дружествени дялове от капитала на „Е.7.“ ООД с номинална стойност от 5 274 630 лв., като е поело насрещно задължение вместо да заплати покупна цена, да сключи с „И.” АД договор, с който да замести единия от прехвърлителите на дружествени дялове – „М.П.“ ЕООД, в задълженията му към банката, които са възникнали по три договора за банков кредит. В изпълнение на така постигнатото съгласие по сключените договори за прехвърляне на дялове, на 25.03.2010 г. е подписан договор, по силата на който „Н.ц.з.д.и р.” ЕООД замества в дълг „М.П.” ЕООД по отношение на задълженията, които последното дружество има към „И.” АД по процесните договори за кредит. На същата дата е подписан втори договор за заместване в дълг, с който дружеството „Е.7.“ ООД, в съдружници са „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД и М.Д., замества „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД в задълженията, които са възникнали към „И.” АД по същите тези договори за кредит. В резултат от тази поредица от сделки се стига до това, че купувачът на дружествени дялове „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД реално изпълнява насрещното си задължение по договорите за продажба на дяловете не чрез своето имущество, а чрез имуществото на дружеството, в което той е придобил 90 % от капитала по силата на сключените пет разпоредителни сделки, но настоящият съдебен състав счита, че така постигнатият краен резултат не е забранен с нито една законова норма, включително сочените от ищеца такива на чл. 113 ТЗ, чл. 121 ТЗ, чл. 124 ТЗ и чл. 126 ТЗ. С тези разпоредби от Търговския закон е регламентирано задължението на всеки един от съдружниците в дружеството да участва в капитала му като внесе дяловата вноска, която е равна на неговия дял от капитала на дружеството и последиците от неговото неизпълнение. Това задължение възниква при учредяване на търговското дружество, когато се внася първоначалния капитал, както и в случаите на последващо увеличаване на капитала. Такова задължение не възниква за лицето, което е придобило дружествен дял по силата на възмездна сделка и след като първоначалният съдружник е внесъл изцяло дължимите вноски срещу своя дял от капитала, който е предмет на прехвърлителната сделка, какъвто е настоящия случай. Новият собственик на дружествените дялове е частен правоприемник на прехвърлителя и той встъпва в неговите права, които произтичат от притежаването на дружествени дялове такива, каквито са възникнали и съществували към момента на сключване на разпоредителната сделка. За преобретателя по силата на договора възниква задължение да заплати цената на дружествените дялове, което е съвсем различно от задължението на съдружника към дружеството да изплати дяловата вноска, което задължение в случая се доказва, че е изпълнено преди да бъдат сключени договорите от 25.03.2010 г., с които „Н.ц.з.д.и р.“ ЕООД е придобило дялове от капитала на „Е.7.“ ООД / видно обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на „Е.7.“ ООД, едно от които е това, че капиталът на дружеството е внесен изцяло към 20.08.2009 г./. Също така следва да се има предвид, че преобретателят на дружествени дялове има право да избере как да изпълни своето насрещно задължение към купувача на дружествените дялове, което в случая той е решил да стори не като се задължи директно сам да изпълни задълженията по договорите за кредит, а като го направи чрез друго юридическо лице. Постигнатият чрез описаната поредица от сделки резултат не противоречи и на нито една друга материалноправна разпоредба, включително не нарушава чл. 45 ЗЗД, която норма въвежда задължението за всеки, който с противоправното си поведение е причинил вреди другиму, да го обезщети за това, тъй като по делото не се установява при сключването им да е настъпила вреда за който и да е правен субект. Твърденията на ищеца, че с поредицата от сделки в краен резултат му се нанасят имуществени вреди като съдружник, тъй като бил лишен от правото си на собственост, като се твърди, че апортираният от него имот и от другите съдружници са дадени вместо изпълнение на банката не на пазарни цени, а на по-ниски, не може да бъде споделено, тъй като следва да се има предвид, че има ясно законово разграничение между дружествения дял и правото на собственост. Още с извършване на апорта на имота / ½ ид.част от него/ в капитала на дружеството ищецът е изгубил правото си на собственост върху същия и това, че е станал съдружник и придобил дружествени дялове, не означава, че е собственик на имота. Съгласно чл. 127 ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Капиталът на едно търговско дружесство изразява стойността на вноските на съдружниците, но има разлика между него и имуществото на дружеството. Капиталът изразява само стойност, докато имуществото наред със стойностния израз има и веществен състав. При създаването на дружеството капиталът като стойностна величина съвпада със стойностния израз на имуществото на ООД, но от започване на стопанската дейност тези две стойности започват да се разминават, като капиталът е относително стабилна величина, докато имуществото е динамично и в процеса на икономическа дейност непрекъснато се изменя по вид, съдържание и размер. Следователно дружественият дял не се отъждествява с притежаваното от дружеството имущество като стойност, а още по-малко с конкретни активи от това имущество. Доводите, че с двата договора за прехвърляне на недвижими имоти, сключени на 19.05.2011 г. и на 02.12.2011 г., съгласно които „Е.7 09” ООД е прехвърлил в полза на „И.” АД имоти, с което се погасяват задълженията по договорите за кредит и договор за заместване в дълг до размера на уговорената между страните цена на прехвърлените недвижими имоти представлява такава за даване вместо изпълнение. Нейното постигане е разрешено от закона с нормата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Следователно със сключването на поредицата от сделки, първата от които е прехвърляне на дружествените дялове с процесния договор, не се постига нито пряк, нито по-далечен резултат, който да е забранен от закона. Няма заобикаляне и нарушение на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, която предвижда, че е недействително съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, защото в случая съгласието за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на парични задължения, постигнато между кредитора и длъжника, нито предхожда, нито съвпада по време със сключването на договорите за кредит, въз основа на които са възникнали задълженията, а е постигнато доста след сключване на тези сделки за банков кредит и след като задълженията по тях са възникнали, станали са изискуеми и не са били изпълнени, поради което и уговорката, която е постигната с тези договори за прехвърляне на вещни права, е такава за даване вместо изпълнение и е валидна, в която насока е и практиката на ВКС - Решение № 92/ 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 761/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. и Решение № 145/ 01.12.2017 г., постановено по т.д. № 2587/2016 г. по описа на ВКС, І т.о. С оглед горните доводи, съдът намира, че не се установи от ищеца по надлежния ред твърдяното от него заобикаляне на закона, поради което и предявеният иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е неоснователен и трябва да се отхвърли.

            По иска за нищожност поради противоречие със закона и с добрите нрави, съдът намира следното:

            Ищецът не е посочил и уточнил никаква конкретна правна норма, която да твърди, че е нарушена с процесния атакуван от него договор за прехвърляне на дружествени дялове. Следва да се препрати към гореизложените мотиви във връзка със заобикалянето на закона, като се има предвид, че основанието противоречие със закона изисква нарушение на конкретна императивна правна норма. От доводите и твърденията на ищеца не може да се изведе такава. Пространните изявления в хода на производството и писмените му бележки, че страните по поредицата от сделки били свързани лица не водят до извод, че е нарушена конкретна правна разпоредба, тъй като свързаността на лицата по смисъла на ТЗ е относима само в конкретно предвидени хипотези, които са свързани с относителна недействителност на сделката – например в хипотезата на чл. 647, ал.1 т.6 от ТЗ и др., а при иска по чл. 135 от ЗЗД този факт е релевантен също, но такава претенция не е предявена в настоящото производство. Предвид горното свързаността на лицата не е в противоречие със закона и не обуславя нищожност на атакуваната сделка – договора за прехвърляне на дружествения дял на ищеца от 25.03.2010г. Следователно и на това основание претенцията  е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            По отношение на добрите нрави следва да се има предвид, че правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец, те не са писани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи, един от които е принципът на справедливостта. Както изрично се посочва в задължителната за съдилищата практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 452/25.06.2010г. по гр.д.№ 4277/2008г., І г.о., понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие може да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, като за да е налице нищожност на договора за продажба, сключен при неравностойни престации поради неспазване на добрите нрави, следва да е налице такава неравностойност между престациите, която практически да е сведена до липса на насрещна престация. Сам по себе си, обаче, сключеният договор за прехвърляне на дружествени дялове не би могъл да бъде квалифициран като нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като както бе изложено по-горе този договор би могъл да бъде и безвъзмезден, т.е. не е елемент от неговото съществено съдържание цената, на която се прехвърлят дяловете. В случая те са прехвърлени на тяхната номинална стойност като специфичен е начина, по който е уговорено погасяването на това задължение, а именно не чрез пряко плащане, а чрез заместване в дълг. От данните по изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява какъв е размера на задълженията по договорите за кредит, както и че дори и след като на  29.04.2011г.  и на 19.05.2011г. е извършено прехвърляне на недвижими имоти  и са погасени задължения  за главница  в общ размер 3974452,59 EUR, представени в таблица №6 на стр. 18 от заключението, след частичното погасяване е останало незаплатено задължение в  общ размер 531 677,29 EUR. Пазарната стойност на имотите не надхвърля сумата, за която са прехвърлени като даване вместо изпълнение в цялост, тъй като същата общо съобразно заключението на вещото лице Т. възлиза на 5 172 128 лв. Следователно твърденията на ищеца А., че в резултат на описаните поредица от сделки банката се е обогатила неоснователно за негова сметка, като е придобила описаните имоти вместо изпълнение на задълженията по договорите за кредит на цена под пазарната им и това е нарушение на добрите нрави остана недоказано и не може да бъде споделено. Предвид гореизложеното съдът намира, че и тази претенция е неоснователна и недоказана и не може да бъде уважена.

            С оглед гореизложените доводи не се установи да е налице нито едно от твърдяните от ищеца основания за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 25.03.2010г., поради което и искът по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му върне дяловете се явява неоснователен. След като не е налице нищожност на прехвърлителният акт, ответникът не дължи връщане на даденото по договора. Не се установи по никакъв начин от ангажираните от ищеца доказателства, че той е развалил поради неизпълнение процесния договор със свое волеизявление, надлежно връчено на ответника, извънсъдебно, а както се посочи иск за разваляне на този договор по съдебен път е недопустим и поради това в тази част производството по делото е прекратено. Предвид горното и по тази претенция следва да бъде постановен отхвърлителен диспозитив.

            По иска по пункт VІІ за прогласяване на нищожността на апорта, извършен от „И.“ АД в капитала на „И.П.“ ООД в частта относно имота, находящ се в гр. София, ул.“*******, от страна на ищеца се твърди, че апортът е нищожен поради нищожност на придобивното основание, с което „И.“ АД се легитимира като собственик, т.е. поради това, че недвижимия имот бил получен от несобственик. С оглед гореизложените мотиви и изхода на спора относно претенциите на ищеца за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, както и като се съобрази, че в цялата останала част исковата му молба е върната, а не се твърди и установява да е установена нищожност на договора, с който „И.“ АД е получил вместо изпълнение процесния недвижим имот, съдът намира, че твърденията на ищеца, че банката е несобственик на имота и с нищожно придобивно основание са неоснователни и недоказани. За да се приеме, че извършената процесна непарична вноска -апорт е нищожна, като ищецът следва да установи наличието на основания за нищожност, каквото може да бъде твърдение за нищожност (порок) на волеизявлението за извършването на апорта като сделка, но такива доводи и твърдения няма. Доводите, че имотът е апортиран в ответното търговско дружество от несобственик, които са недоказани, биха довели единствено до извод, че не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на апорта като деривативен придобивен способ, което възражение е относимо в рамките на спор за собственост, но не и по настоящия. Внасянето на непарична вноска в търговско дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски - последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК (отм.) при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК (отм.), сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29 и чл. 14 от ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1, вр. чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) сега чл. 124, ал. 1, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1, вр. чл. 30, ал. 1 ЗТР. В този смисъл е налице изрична практика на ВКС, обективирана в решение 276 от 12.12.2015г. по гр.д.№5496/2014г. на ІV г.о. на ВКС и др. Следователно ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване твърдяната нищожност на апортната сделка, което той не е сторил с ангажираните по делото доказателства. Предвид горното съдът намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен.

            С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, но предвид заявеното искане на ответника „И.“ АД следва да бъдат присъдени такива, като последният е представил списък по чл. 80 ГПК, включващ само депозитите по експертизите, възлизащи общо на 550 лв. Предвид горното тази сума следва да бъде присъдена на ответника като разноски, дължими от ищцовата страна.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, и със съдебен адрес *** – адв. П.М., срещу „И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв.Й.Д., „Н.Ц.З.Д.И Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, „Е.7- 09“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, „И.П.“ ООД, ЕИК********, със седалище и актуален адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал.1 предл. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,  за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на дружествен дял от капитала на „Е.7 09“ ООД от 25.03.2010г., с който Г.А. е прехвърлил своите 17 030 дружествени дяла на „Национален център по дизайн и реклама“ поради липса на съгласие, заобикаляне на закона, противоречие със закона и добрите нрави, иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Н.Ц.З.Д.И Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да върне полученото по договора от 25.03.2010г., и иска по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на апорта, извършен от „И.“ АД в капитала на „И.П.“ ООД в частта относно имота, находящ се в гр. София, ул.“*******, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Г.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, и със съдебен адрес *** – адв. П.М., да заплати на „И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв.Й.Д., на основание чл. 78 от ГПК сумата от 550 лв. / петстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба.

 

           

                                                                       СЪДИЯ: