№ 6425
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 97158 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20221110124121г. по
описа на СРС, 30 състав е отхвърлен предявеният от С. Л. Х., ЕГН ********** срещу
"„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата 5723,56 лева по предмет на изпълнително дело №
20218380407588 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 и район на действие СГС. като
неоснователен.
Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищеца С. Л.
Х.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалните и процесуалните норми.
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да се
уважат предявените от жалбоподателя отрицателни установителни искове. Претендира
присъждането на разноски по делото за двете съдебни интанции.
Ответникът по жалбата – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София в подадения в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор оспорва същата и наведените в нея твърдения като
неоснователни и недоказани.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
1
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус
не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Преценявайки основателността на жалбата с оглед наведените в нея оплаквания,
настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът е сезиран при условията на обективно съединяване с отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. От събраните по делото пред
първоинстанционния съд доказателства - документите по ч.гр.д. № 6012/2021г. по описа на
СРС и документите, приложени по изпълнително дело № 20218380407588 по описа на ЧСИ
Б. се установява, че на 16.03.2021г. по ч.гр.д. № 6012/2021г. по описа на СРС е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, от
която видно от документите по делото, е влязла в сила на 26.05.2022г. След издаване на
заповедта за небавно изпълнение. На 16.03.2021г. е издаден и изпълнителен лист за
вземанията съгласно заповедта. С издадения изпълнителен лист С. Л. Х. е бил осъден да
заплати на Юробанк България АД сума в размер на 2685, 55 лв., представляваща неплатена
главница по договор за кредитна карта № VC 184086 от 05.03.2013г., ведно със законната
лихва от 01.02.2021г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 650, 26
лв. за периода от 30.05.2019г. до 26.08.2020г., мораторна лихва в размер на 236, 60 лв. за
периода от 30.05.2019г. до 12.03.2020г., такса за администриране в размер на 30 лв.,
нотариална такса за връчване на съобщение в размер на 24 лв. и 500, 84 лв. - разноски в
заповедното производство. Въз основа на изпълнителния лист и молба на кредитора е било
образувано посоченото изпълнително дело. По същото са били предприети следните
действия: събрани са данни за наличие или липса на публични задължения на длъжника С.
Х., извършено проучване на имущественото му съС.ие, в резултат на което е установено, че
той е собственик на % ид.ч. от недвижим имот, поради което по искане на ЧСИ с изх. №
61995/27.07.2021г., на 30.07.2021г. е наложена възбрана върху частта от имота, притежавана
от С. Х.. Въз основа на запорно съобщение изх. № 58438/13.07.2021г. на ЧСИ Б., на
16.07.2021г. е бил наложен запор на вземанията по банкови сметки на С. Х. в „Централна
кооперативна банка“ АД. Въз основа на запорно съобщение изх. № 58440/13.07.2021г. на
ЧСИ Б., е бил наложен запор на вземанията по банкови сметки на С. Х. в „Райфайзенбанк
България“ АД. Въз основа на запорно съобщение изх. № 58439/13.07.2021г. на ЧСИ Б., на
16.07.2021г. е бил наложен запор на вземанията по банкови сметки на С. Х. в „Юробанк
България“ АД. На 26.04.2022г. на длъжника чрез пълномощника му е била връчена покана за
доброволно изпълнение, ведно с копия на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.
В депозирания писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК „Юробанк България“ АД е
оспорил предявените срещу него искове в цялост с инвокирани съображения за
неоснователност на същите и наведените в нея твърдения.
Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство
за защита на длъжника с отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се дава право на
последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване,
като доказването им е в негова тежест. Съгласно константната съдебна практика
разпоредбата на чл. 439 ГПК е аналогична на тази на чл. 255 ГПК (отм.), като този иск
изключва възможността при оспорване на изпълняемото право длъжникът да
противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено
нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже
наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално
право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително
2
изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.
По силата на разпоредба на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Съгласно установената константна
съдебна практика разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение и когато вземането
е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, независимо от неговия характер, тъй
като тя установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Така
както длъжникът не може да оспорва вземане, установено с влязло в сила решение поради
факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено,
така длъжникът не може да оспорва вземане, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК се приравнява по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 100/20.06.2011 по т. д. № 194/2010 г. на
ВКС, II ТО, решение № 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др.
След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за длъжника остава само възможността
за оспорване на вземането по реда на чл. 424, ал. 1 ГПК и чл. 439 ГПК. При всички хипотези
на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или е налице
влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитет на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418
ГПК се стабилизира окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. С влизането в сила на заповедта
се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като е разрешен правният спор
относно съществуването на вземането /в г. см. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV ГО; решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III
ГО; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д.
№ 2766/2020 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на
ВКС, IV ГО; определение № 60523/24.06.2021 г. по гр. д. № 3523/2020 г. на ВКС, IV ГО;
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО и мн. др. /.
Съобразно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали
прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора
при упражняване на неговите субективни права. Както е прието в мотивите на цитираното
Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г., постановено по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, които съображения се споделят и от настоящия състав, активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може сам да извърши изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на
3
изпълнително дело е правноадминистративен почин на органа по изпълнение и негово
задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния
ефект от действията на кредитора. Правно и фактически действията на взискателя следва да
са необходимите, които законът предписва и му позволява осъществяване на принудително
изпълнение: изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК, пред
орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителен титул – чл. 426,
ал. 1 ГПК, с посочен изпълнителен способ – чл. 426, ал. 2 ГПК, съотв. възлагане по чл. 18
ЗЧСИ, които условия в дадения казус са изпълнени.
В конкретния случай до подаване на исковата молба в съда, взискателят не е
бездействал – налице са искани конкретни изпълнителни действия срещу длъжника и
предприемани такива. След влизането в сила на заповедта за изпълнение на 16.03.2021г. по
ч.гр.д. № 6012/2021г. по описа на СРС, която видно от документите по делото е влязла в сила
на 26.05.2022г. взискателят на на 16.03.2021г. е издаден и изпълнителен лист за вземанията
съгласно заповедта. С издадения изпълнителен лист С. Л. Х. е осъден да заплати на
Юробанк България АД сума в размер на 2685, 55 лв. Въз основа на изпълнителния лист и
молба на кредитора е било образувано посоченото изпълнително дело със следните
действия: събрани са данни за наличие или липса на публични задължения на длъжника С.
Х., проучване на имущественото му съС.ие, в резултат на което е установено, че той е
собственик на % ид.ч. от недвижим имот, поради което по искане на ЧСИ с изх. №
61995/27.07.2021г., на 30.07.2021г. е наложена възбрана върху частта от имота, притежавана
от С. Х.. Въз основа на запорно съобщение изх. № 58438/13.07.2021г. на ЧСИ Б., на
16.07.2021г. е наложен запор на вземанията по банкови сметки на С. Х. в „Централна
кооперативна банка“ АД. Въз основа на запорно съобщение изх. № 58440/13.07.2021г. на
ЧСИ Б., е наложен запор на вземанията по банкови сметки на С. Х. в „Райфайзенбанк
България“ АД. Въз основа на запорно съобщение изх. № 58439/13.07.2021г. на ЧСИ Б., на
16.07.2021г. е наложен запор на вземанията по банкови сметки на С. Х. в „Юробанк
България“ АД. На 26.04.2022г. на длъжника чрез пълномощника му е връчена покана за
доброволно изпълнение, ведно с копия на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист. Видно от посоченото, в конкретния случай, взискателят писмено е заявил искания за
прилагане на конкретни изпълнителни способи и такива са били извършени. След като е
предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. "в" ЗЗД
свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната
давност е прекъсната /в т. см и мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от
04.07.2024 г., постановено по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС/. На основание чл.
117, ал. 1 ЗЗД от всяко прекъсване на погасителната давност е започнала да тече нова
петгодишна такава.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изрично са уредени основанията, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя в изпълнителното производство. Съгласно т. 8 от
посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява.
Прекратяването поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в
горепосочената норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното
изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на
материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително
производство.
Предвид обстоятелството, че започналият да тече на 26.04.2022 г. нов петгодишен
давностен срок относно процесните вземания не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба от страна на С. Х. на 26.01.2022 г., решаващият състав на СГС намира, че
поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ГПК предявените от жалбоподателя-ищец
4
искове на това основание се явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на СРС относно изхода от
разглеждането на спора, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя не се
дължат разноски за въззивното производство. Такива следва да се присъдят на въззиваемата
страна „Юробанк България“ АД, но такива не са сторени, поради което не се дължат.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7158 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д. №
20221110124121 по описа за 2022 г. на СРС, 30 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, пр. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5