РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Враца 23 .07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на 09.07.2019 г. /девети юли две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: миглена раденкова
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №
359 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила касационна жалба от Б.Н.Р. *** против РЕШЕНИЕ №112/25.03.2019г., постановено по анд №1393/2018г. по описа на
Районен съд Враца, с което е потвърдено
издаденото от Началника на ОО“АА“
гр.Враца Наказателно
постановление №26-0000084/ 11.12.2018г. за налагане на административно
наказание глоба в
размер на 500лв. на основание чл.95 ал.1 т.1 от Закона
за автомобилните превози за нарушение на
чл.21 ал.1 т.6 от Наредба №34/1999г. на Министерство на транспорта.
В жалбата се сочи, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Твърди се, че Районният съд не е отчел факта, че настоящият касатор не е субект на вмененото му
нарушение, че управляваният от него автомобил не е работил като „таксиметров“,
а му е бил отдаден под наем за лични нужди, че
той не е водач на същия, тъй като пътната книжка е издадена на друго
лице. Навеждат се доводи, че в предходната инстанция не са отчетени
направените от него възражения за непълнота в описанието на нарушението, довела
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и че не са
обсъдени всички негови доводи и възражения. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното наказателното постановление. В съдебно
заседание чрез пълномощника си адв.Л. касаторът поддържа изразените в касационната жалба съображения.
Ответникът по касационната жалба
не е взел становище.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна, решението на въззивния
съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, тъй като извършеното деяние е доказано по безспорен
начин, квалифицирано е точно и санкционната разпоредба е приложена правилно.
Настоящият
съдебен състав,като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание
доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218
ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок / съобщение за решението е получено на 27.03.2019г., а касационната жалба
е подадена на 09.04..2019г. по пощата/, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Постановеният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът
е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на
тях е направил крайния си извод за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че АУАН е съставен и
НП е издадено от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
задължително изискуемите реквизити. Постановеното решение е обосновано и
кореспондира със събраните доказателства
и установената фактическа обстановка, сочеща, че настоящият касатор е лице, което на инкриминираната дата извършва таксиметров превоз с автомобил, оборудван като такъв и с издадено
разрешение за извършване на таксиметров превоз, без в автомобила да е монтиран
касов апарат. Правилен и законосъобразен
е изводът на съда, че описаното в акта нарушение е безспорно констатирано и че негов автор е именно санкционираното лице, тъй
като при проверката на контролните
органи той е бил водачът на автомобила. Неоснователно е възражението на
касатора, че в момента на проверката не е извършвал таксиметров превоз, тъй
като превозваните от него пътници не са
заплатили превоза. След като управлява
лек автомобил, обозначен като „такси“ и без да афишира, че последният не работи като такъв чрез действията, посочени в чл.46 от Наредбата, независимо дали е получил плащане за превоза, той е
извършвал таксиметрова дейност по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗАвтП. Обоснован е
изводът на въззивния съд относно
правилната правна квалификация на нарушението, както и за
прилагането на съответната санкционна норма. С оглед обстоятелството, че размерът на
предвидената глоба е фиксиран,
наложеното наказание се явява и справедливо. Достигайки до тези изводи и
приемайки оспореното пред него НП за законосъобразно, първостепенният съд е
постановил правилен съдебен акт.
При
служебна проверка на решението съдът не намира касационни основания извън посочените в жалбата, които да водят до неговата
нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон. Решението
е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения касационната инстанция следва да остави в сила оспореното съдебно
решение и да отхвърли жалбата против него.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ
№112/25.03.2019г. , постановено по анд №1393/2018г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП №26-0000084/11.12.2018г.
на Началника на ОО“АА“ гр. Враца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.