№ 661/10.4.2023г.
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЗЛАТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното
от Председателя адм. дело № 1849 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на "Тийм
джуниър трейд" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. "Ангел Букурещлиев“ № 12 Б4, представлявано от С.А.Р. -
управител, против Ревизионен акт № Р-16001620003691-091-001/12.03.2021 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
311/07.06.2021 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" (Д "ОДОП") гр. Пловдив в частта за
допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2018 и 2019 г.,
съответно, в размер на 6 484.19 лв. и лихви – 1 280.73 лв. и
11 451.62 лв. и лихви – 518.55 лв., и за данък върху добавената стойност
за периода 01.01.2017 г – 31.12.2019 г. в размер на 37 402.21 лв. и лихви
в размер на 7 611.96 лв.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА в
потвърдената част и иска неговата отмяна. В жалбата се посочва, че изводът на
ревизиращия екип, че горивото не е използвано за дейността на дружеството е
необоснован, а исканите документи за извършени превози по конкретен маршрут,
които не са представени, не са основание за отказ от данъчен кредит, тъй като
не може да бъде конкретизиран маршрут с пътен лист при обработка на земеделска
земя. По отношение липсата на документална обоснованост на разхода на гориво се
твърди, че като разход следва да се отчита само стойността на фактически
изразходваните горива, съгласно счетоводното законодателство, като в случая
безспорно било доказано, че горивото е използвано за обработка на земеделски
земи, поради което не бил нужен пътен лист, маршрут и пробег. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция
"ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юриск. Н., чрез депозирана по делото молба от 14.03.2023 г., е на становище, че
жалбата е неоснователна, по доводи изложени в представената по делото писмена
защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед № Р-16001620003691-020-001/22.06.2020 г. (л.1054, т.4), издадена от
началник сектор на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчен период от 01.01.2017
г. – 31.12.2019 г. и ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. Определен
е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на
връчване на ЗВР, което е сторено по електронен път на 08.07.2020 г. (л.1056, т.4).
С последващи Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620003691-020-002/08.10.2020
г. (л.1049, т.4) и № Р-16001620003691-020-003/06.11.2020 г. (л.1044, т.4) срокът
на ревизията е удължен до 07.12.2020 г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с
правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001620003391-092-001/21.12.2020
г. (л.197, т. 1), в срока по чл.117 от ДОПК. В резултат на подадена от ЗЛ молба за удължаване на
срока за подаване на писмено възражение от 27.01.2021 г. (л.194, т.1) е
издадено Уведомление за продължаване на срок за подаване на възражение и
представяне на доказателства по ревизионния доклад №
Р-16001620003691-РУС-001/28.01.2021 г. (л.191, т.1), Срещу така изготвения РД е
подаден опис на документи вх. № 4368/01.03.2021 г. (л.62 – л.189, т.1) и в
срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, е издаден и процесният РА (л.52, т.1), редовно
връчен по електронен път на 22.03.2021 г. (л.57, т.1).
По административната преписка са приложени заповеди на
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с които надлежно са определени
длъжностите лица имащи правомощията да извършват ревизии (л.4 – л.19, т.1),
както и сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица,
извършвали съответните действия в хода на ревизионното производство.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на срока по чл.109 от ДОПК.
По
Закона за корпоративното подоходно облагане.
Относно увеличението
на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017, 2018 и 2019 г. по реда
на чл.26 т.1 и т.2 от ЗКПО, съответно, в размер на 2 204.39 лв.,
64 841.94 лв. и 114 516.21 лв.
В хода на ревизията е установено, че по сметка 601 –
Разходи за материали са отчетени през 2017, 2018 и 2019 г., съответно, 2 204.39
лв., 64 841.94 лв. и 114 516.21 лв., на основание фактури, издадени от „Технотрейд
импорт експорт“ ЕООД, „Брент ойл 1“ ЕООД и „Мел ойл“ ЕООД, с предмет на
сделките – гориво.
При преглед на представените фактури и фискални бонове
за покупка на гориво е установено, че са извършвани зареждания в малки
количества в кратки интервали от време от бензиностанции в гр. Пловдив, които
са доста отдалечени от обработваемите през ревизирания период земи от
дружеството – на около 60 км; дейността на дружеството е извършвана в с.
Черногорово и с.Росен, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик.
С ИПДПОЗЛВ № 16001620003691-040-001/25.06.2020 г.
(л.1039, т.4), връчено по електронен път на РЛ, са изискани редица документи и
писмени обяснения, като по отношение на тези констатации е изискано представяне
на всички документи за собственост на МПС, в т. ч. фактури, протоколи, договори
за покупко-продажба, митнически декларации и др., талони за регистрация,
документи във връзка с експлоатацията на МПС, в т. ч. документи за закупени и
изписано гориво, пътни листове, заповеди за командировки и др.; аналитични,
синтетични и хронологични регистри на всички счетоводни сметки от сметкоплана
на дружеството и всички други счетоводни регистри във връзка с взети счетоводни
операции, засягащи извършваната стопанска дейност от дружеството за ревизирания
период.
Във връзка с горното ИПДПОЗЛ, с молба вх. №
14092/22.07.2020 г. (л.1035, т.4) от представляващия дружеството е поискано
удължаване на срока за представяне на документи и писмени обяснения, в резултат
на което е издадено Решение № Р-16001620003691-106-001/22.07.2020 г. (л.1031,
т.4) за продължаване на срока до 05.08.2020 г. На 07.08.2020 г. от дружеството е
представено уведомление (л.1030, т.4), с което се представят счетоводни
аналитични и хронологично документи за 2017 г., а с опис на документи (л.922,
т.4) са представени първични счетоводни документи, банкови документи, и справки
за заплати за 2018 и 2019 г., ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017, 2018 и 2019 г., ГФО за тези три години, аналитични, синтетични
и хронологични счетоводни регистри по счетоводни сметки за 2017, 2018 и 2019 г.
От ДЗЛ не са представени: справки за налични недвижими имоти; за налични
МПС; за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар; за дългосрочни и
краткосрочни инвестиции; за вземания от трети лица; за недвижими имоти; за
собствени и/или наети МПС; за придобити през последните 12 месеца мобилни
телефони или преносима офис техника; за заеми, както и не са дадени писмени обяснения.
С ИПДПОЗЛ № Р-16001620003691-040-002/0810.2020 г.
(л.915, т.4) по електронен път са изискани документи за собственост и/или наем
на селскостопанска техника, която е използвана за осъществяване на стопанската
дейност за периода от 01.01.2017 до 31.12.2019 г. , приети и утвърдени разходни
норми на горива и смазочни материали за всяка машина, изискано е да се посочи
къде са съхранявани количествата горива и как са разходвани, като са изискани
доказателства за това, документи за назначени по трудови или граждански
правоотношения, които управляват и работят със собствени и наети
селскостопански машини и ПС; да се представят документи за отчитане на
извършената работа по дни или месеци от всеки служител със собствени или наети
ППС.
В отговор са
представени: - справка за назначени лица по трудови договори за периода от 2017
до 2019 г.от която се установява, че за периода от 29.09.2017 г. и към
настоящия момент има назначени две лица - общ работник смесено растениевъдно и
животновъдно стопанство, от 29.09.2017 г. до 13.11.2017 г. едно лице, като
тракторист, а от 02.05.2018 г. и до момента – общ работник смесено
растениевъдно и животновъдно стопанство, и от 29.09.2017 г. до 01.03.2019 г. –
едно лице на длъжност тракторист, а за периода 29.09.2017 г. до 24.10.2017 г. –
едно лице на длъжност секретар. Представени са и част от договори за заем,
сключени с „Юнайтед сървисис“ ЕООД, като е посочено, че другите ще бъдат
представени допълнително.
От ДЗЛ не са представени: приети и утвърдени разходни
норми на горива и смазочни материали за всяка машина; доказателства за
съхранение на количествата гориво, както и документи за отчитане на извършената
работа по дни или месеци от всеки служител със собствени и/или наети ППС.
В хода на ревизията не са представени документи за
отчитане на извършената работа по дни или месеци от всеки служител със собствени
и/или наети ПС, поради което не може да се установи кои лица и какви конкретни
дейности са извършвани /посев, оране и др./, с какви ПС /собствени или наети/,
по дни/месеци, разходни норми и количество на изразходваното гориво. Не е представена
счетоводна отчетност, от която да се установи изписване и влагане на процесното
гориво в икономическата дейност на дружеството и използването му в извършване
на облагаеми доставки.
Предвид обстоятелството, че са извършвани зареждания в
малки количества в кратки интервали от време от бензиностанция в гр. Пловдив,
която е доста отдалечена от обработваемите през ревизирания период земи от
дружеството, от страна на органите на приходната администрация е прието, че
горивото е зареждано директно в автомобили, което изключва възможността да е
зареждана директно селскостопанска техника, което е формирало и извода, че
осчетоводените разходи за покупка на горива с фактури, издадени от „Технотрейд импорт
експорт“ ЕООД в размер на 15 818.13 лв., от „Бренд ойл“ ЕООД на стойност
46 723.81 лв. и от „Мел ойл“ ЕООД
на стойност 59 975.26 лв. неследва да бъдат признати за данъчни цели на
основание чл.26 т.1 и т.2 от ЗКПО.
В хода на ревизията са установени
отчетени разходи през 2018 г. на основание фактури, издадени от „частна
профилирана гимназия Класик“ ЕООД на обща стойност 2 300лв. В писмо,
управителят на дружеството – С.Р. дава обяснения, че процесните фактури са по
повод курсове по английски език, които е посещавала. Ревизиращите органи са
приели, че въпросните разходи не са свързани с дейността на дружеството и не са
признати за данъчни цели.
По Закона за данък добавена стойност.
На основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС е отказано право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 35 852.21 лв. по фактури,
издадени от „Технотрейд импорт експорт“ ЕООД, „Брент ойл 1“ ЕООД и „Мел ойл“ ЕООД,
подробно описани в приложени към РД справки по години, с мотив е не са представени
доказателства да са използвани за икономическата дейност на лицето.
На РЛ са връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ относно изясняване на факти и обстоятелства
във връзка с получените доставки на горива и тяхната употреба за икономическата
му дейност. В отговор на исканията не ас представени документи и допълнителни
справки към тях, с които да бъде обосновано използването на посочените във
фактурите горива за икономическата дейност на лицето.
В резултат на гореизложеното, органите
по приходите са формирали извод, че за тези фактури не следва да бъде признат
данъчен кредит в размер на 35 852.21 лв. на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС.
1. На основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82 ал.5 и
чл.163а от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 1 550.00 лв. за м.10.2018 г.
С Протокол № 1555643//04.12.2020 г.
(л.474, т.3) към ревизионното производство е приобщена извършена ПУФО на
„Агрогайт“ ООД, при която е констатирано, че дружеството е издало на РЛ фактура
№ 7421/30.10.2018 г. с данъчна основа 7 750.00 лв. за продажба на семена
пшеница. „Тийв джуниър трейд“ ЕООД е извършило плащане по банков път на
основание проформа фактура № 97/08.10.2018 г. с преводно нареждане от управителя
на дружеството С.Р..
Установено е, че „Тийм джуниър трейд“
ЕООД, като ДЗЛ е длъжно да начисли ДДС с издаване на протокол по чл.117 ал.2 от ЗДДС за доставката на семена Продажбата на семена с фактура $ 7421/30.10.2018
г. пре9дставлява доставка на стоки по Приложение № 2 част втора, с място на
изпълнение на територията на страната – глава дванадесета „а“ от ЗДДС, за
които, съгласно чл.163а, данъкът е изискуем от получателя, регистрирано по ЗДДС
лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено
по закона лице.
В хода на ревизията е установено, че
доставката по фактура № 7421/30.10.2018 г. не е осчетоводена и стоката не е
заведена като актив в счетоводството на лицето, от което следва, че същата е
укрита и данни аз нея не са налични в счетоводството на дружеството.
В резултат на установеното, на
основание чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82 ал.5 и чл.163а от с. з.,
дружеството дължи ДДС в размер на 1 550.00 лв. за м.10.2018 г., както и,
че във връзка с тази констатация, на основание чл.73а ал.1 от ЗДДС, за
дружеството не е налице право на данъчен кредит в размер на 1 550.00 лв.,
тъй като доставката е укрита и данни за нея не са налични в счетоводството на
дружеството.
За да потвърди РА в тези част, решаващият орган изцяло е възприели
мотивите на ревизиращия екип, посочил е подробно нормативната уредба,
регулираща този вид финансови отношения
и е формирал крайния си извод, че с процесните разходи правилно е
извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017, 2018 и 2019 г.,
тъй като от събраните по административната преписка доказателства не може да се
направи категоричния извод относно закупеното гориво, дали е използвано във
връзка с дейността на РЛ, въз основа на какви документи е отчетен разходът,
разходът документално обоснован ли е, и свързан ли е с осъществяваната от
дружеството дейност, както и, че РЛ не може да докаже, че процесните разходи за
курс по английски език на управителя на дружеството са извършени във връзка с
дейността на данъчно задълженото лице и, че е изпълнена хипотезата на чл.33
ал.1 от ЗКПО.
Приел е за правилен и извода на ревизиращия екип по
отношение установените задължения по ЗДДС, като е посочил и практика на ВАС в
тази насока.
В съдебно заседание на 19.05.2022 г. е
изслушана и приета без възражения от страните съдебна агротехническа експертиза
/САТЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по
делото доказателства. Изводите на експерта са следните: - предвид количеството
обработваема земя – пшеница 5 990 дка и слънчоглед 3 000 дка, количеството
гориво, което е необходимо за такова производство, като разход е средно 26.1
л/дка. Въз основа на Методиката за определяне на индивидуалните годишни квоти
във връзка с прилагане на схема за държавна помощ "Помощ под формата на
отстъпка от стойност на акциза върху газьола, използван в първичното
селскостопанско производство" е посочил средния разход на гориво - 7.66
л/дка дизел за пшеницата и 8.14 л/дка дизел за слънчогледа, като е посочил, че
това са минимални ставки, върху които държавата подпомага ЗП. В САТЕ са
посочени и стойностите на разход на горивото съобразно заповедта на
представляващия дружеството и методиката. Вещото лице е посочило, че
консумацията на горивата зависи от конкретните стопански операции, от
климатичните условия и други фактори. Експертът е посочил, че забрана за
транспортиране на гориво в метални туби за няма, като е посочил, че
най-рентабилно за ЗП е да зарежда гориво от най-близката бензиностанция до
двете села – Черногорово и Росен, находящи се в общ. Пазарджик.
В съдебно заседание на 07.02.2023 г. е
изслушана и приета с възражение от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало материалите по делото
и допълнително представени от жалбоподателя хронологични регистри на сметки 302
– Материал и 601 – Материали. Като е представило информацията в табличен вид,
вещото лице е извършило анализ на обследваните счетоводни документи и е формирало
следните изводи: - в счетоводството
дизеловото гориво първоначално са заприхождава по сметка 302 – Материали,
аналитична сметка 302/16 Горива за обработка на земя (прз 2019 г.)
Изразходваното гориво се изписва като се дебитира с/ка 601 – Разходи за
материали и се кредитира с/ка 302 – Материали. Смека 601 – Разходи за материали
се приключва и се кредитира срещу дебита на сметка 611 – Оснавна дейност.
Натрупаните разходи по дебита на с/ка 611- Основна дейност се разпределят между
отделните отглеждани култури за съответния период, като по този начин се
формира себестойността на произведената продукция. През 2017 г. счетоводно на
два пъти е отразен разход на гориво – на 01.04.2017 г. и на 31.12.2017 г., като
общо изписаното гориво в литри по счетоводни данни е по-малко от общото
количество, отразено в протоколите и отчетите; за 2018 г. счетоводно само
веднъж има отразен разход на гориво – на
31.12.2018 г., като общо изписаното гориво в литри по счетоводни данни е
по-малко от общото количество, отразено в протоколите и отчетите; за 2019 г.
счетоводно разходът на гориво е отразяван ежемесечно, като изписаните количества
гориво по счетоводни данни, съответстват на посочените количества в месечните
отчети. Разликата в стойностното изражение на разхода на гориво се дължи на
по-ниска средна цена на горивото по счетоводни данни. е по-малко от общото количество, отразено в
протоколите и отчетите. В резултат на това е формиран извода, че за 2017 и 2019
г. има превишение на действителната спрямо определената разходна норма на
гориво, а за 2018 г. действителната норма е по-ниска от нормативно определената
такава.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства по опис (л.62 –
л.1891, т.1); доказателства, предоставени от жалбоподателя по опис с молба вх.
№ 18412/19.20.2021 г. (л.1098, т.5 – л.1374, т.6); хронологични регистри,
предоставени от жалбоподателя с молба вх. № 3987/20.01.2023 г. (л.1451, л.1481,
т.6) и хронологични регистри, предоставени с молба вфх. № 5845/14.03.2023 г.
(л.1485л.1500, т.6).
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Относно констатациите по ЗДДС.
Спорът по този закон се концентрира върху два въпроса:
– първият е дали закупеното от „Технотрейд импорт експорт“ ЕООД, „Брент ойл 1“
ЕООД и "Мел ойл" ЕООД количество дизелово гориво е използван за
целите на независимата икономическа дейност на жалбоподателя – "Тийм
джуниър трейд“ ЕООД, с оглед правото на ползване на данъчен кредит, а вторият –
правилно ли е начислен ДДС в размер на 1 550.00 лв. за м.10.2018 г. по
фактура № 7421/30.10.2018 г., издадена от „Агргейт“ ЕООД на РЛ за продажба на
семена за пшеница.
Жалбоподателят твърди, че са неправилни изводите на
органите по приходите, че горивото не е вложено при обработка на земеделски
земи, тъй като при обработката им не се съставят пътни листове, пътни книжки,
още повече, че законът не изисква подобни документи за определяне на маршрут на
селскостопанска техника, а нужното гориво се установява в зависимост от
обработваните площи земя и селскостопанските култури, които се отглеждат.
Предвид на това, счита, че неправилно органът е приел, че не се доказва, че
закупеното количество гориво е използвано за целите на дейността на
дружеството.
Обратно е становището на органите на приходната
администрация. Въз основа на анализа на събраните доказателства и писмени
обяснения в хода на ревизията, ревизиращият екип е приел, че са налице
основанията на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС за ограничаване правото на
приспадане на данъчен кредит.
Съгласно цитираната разпоредба, правото на приспадане
на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69
или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В случая, нито в хода на ревизионното производство,
нито пред съда са ангажирани доказателства, които да установят използването на
закупеното гориво на земеделския производител "Тийм джуниър трейд"
ЕООД. По делото липсват: на първо място, свидетелство за регистрация на МПС; приложен
е само договор за наем на товарен автомобил „Мицубиши L200/2004 г. с рег. № РВ 20 01 (не е
изписан пълният регистрационен номер), който при това е предоставен
безвъзмездно за срок от 3 години. На второ място, информация за лице,
правоспособно да управлява товарния
автомобил, предвид и липсата на информация за назначено по трудово или
гражданско правоотношение лице, правоспособен водач; липса на пътни листове за
маршрутите, извършвани от т. а. „Мицубиши L200/2004“ с рег. № РВ 20 01, който е
извършвал превоза на горивото от бензиностанциите в Пловдив до двете села,
където се намират обработваемите земи на дружеството – с. Росен и с.
Черногорово във връзка с твърдението на
жалбоподателя, че с него са транспортирани количествата гориво, придобити от тримата
доставчици на гориво.
Тук е мястото да се отбележи, че нито в РД, нито в РА,
както и в решението на директора на Д "ОДОП" не се изисква
представяне на пътни листове или пътни книжни по отношение на селскостопанската
техника. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя в тази
насока. Следва да се отбележи също така, че наличието на безвъзмездно
предоставяне под наем на автомобила от Р. на дружеството, липсата на
свидетелство за регистрация на същия, при липсата на отчетени разходи за
гориво, ремонтни работи, общи разходи и други за товарния автомобил, са все
обстоятелства, които подлагат под съмнение твърденията на представляващия
дружеството, че последният е реално предоставен за използван за икономическата
дейност на дружеството – обследване на площи и
превоз на горива.
По делото
липсват документи, доказващи разхода на горивата по вид ППС, маршрути, дати и
разходни норми. Представените с жалбата пред настоящата инстанция и в хода на
съдебното производство: - Заповед за изписване на горива, вложени в стопански
операции за 2019 г. (л.94, т.1), за 2018 г. (л.1292, т.5) и за 2017 г (л.149,
т.1); "Вътрешни правила за нормиране на разхода на гориво на трактор на
"Тийм джуниър трейд“ ЕООД (л.77, т.1), протоколи за измерване разход на
гориво на трактор, месечен отчет за разход на гориво и протоколи за почвена
обработка, не могат да бъдат приети за годни доказателства, определящи разхода
на гориво на селскостопанската техника – трактор и комбайн. Това е така, тъй
като същите са формални, изготвени без наличието на първични документи,
обвързващи направения разход за гориво с използването му в икономическата
дейност и лицето. Отделно от това, месечните отчети и протоколите са подписани
от лицата Д.Д.и В.Х., като следва да се отбележи, че В.Х.е бил назначен на длъжност
тракторист за периода от 29.09.2017 г. до 13.11.2019 г., след което от
02.05.2018 г. и до момента е на длъжност „общ работник смесено растениевъдно и
животновъдно стопанство“ , а същият фигурира в месечни отчети и протоколи за
2018 г (л.125; л.126; л.127;
л.129;л.130; л.132;л.133;л.135; л.137; л.138; л.141;л.142;л.144; л.145; л.164, л.166; л.168; л.170; л.172;л.174; л.176; л.177; л.179;л.180;
л.188;) все периоди, през които Христосков не е бил на длъжност тракторист.
Аналогичен е изводът и по отношение на, е назначен само и единствено на
длъжност „общ работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство“ от
29.09.2017 г. до настоящия момент. Отделен е
въпросът и за наличието месечни отчети за разход на гориво, в които
изобщо липсва водач(л.128; л.131; л.134;л.136), като следва да се отбележи също
така, че в нито един от коментирани документи не е налична дата.
В този смисъл е необходимо да се отбележи следното:
Отчитането на горивата следва да става съобразно СС 2
– Отчитане на стоково-материални запаси. Принципът за документална обоснованост
е основен принцип при отчитане на приходи, на разходи, на придобиване на
материални запаси, включително, на горива. Във връзка с документалната
обоснованост при счетоводното формиране на разходите и тяхното признаване за
данъчни цели е необходимо наличието на първичен документ, доказващ зареждането
на горива, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на
документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на
покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. За да бъде изписано
горивото като разход, документът за доставката не е достатъчно основание, тъй
като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки, а по
материалните сметки на предприятието. Изписването на гориво, отразено в
счетоводството на предприятието като разход, следва също да е документално
обосновано. Счетоводното и данъчно законодателство изискват като разход да се
отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът
за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на финансовия
данъчен резултат по ЗКПО. Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и
с различните експлоатационни условия, вида на транспортното средство, с вида на
маршрута и атмосферните условия, при които се използват транспортните средства
на предприятието. Наличието на пътен лист без документ за покупка, както и
наличието на документ за покупка без пътен лист, не са основание за признаване
на разхода на гориво. Аргумент в подкрепа на горното е и характеристиката на
счетоводна сметка 601 – Разходи за материали, която изисква да е налице
конкретна цена на придобиване на всяко количество, собственост на
предприятието, за да бъде документално обосновано последващото формиране на
счетоводен разход.
В случая, безспорно се установи, а и тази констатация
не се опроверга от жалбоподателя, че закупеното дизелово горивото е заприходено
от жалбоподателя по дебита на сметка 302 – Материали само като стойност, с
осреднена цена на горливото, а изписването е отразено по дебита на с/ка 601 –
Разходи за материали, въз основа на представени месечни отчети /МО/, който е
първичен счетоводен документ, и в които е отразен разход на гориво в литри,
осреднена цена на гориво и обща стойност на разхода в лева, но не и количества.
Т. е. липсва конкретна цена на придобиване за всяко едно от количествата по
процесните фактури, издадени от „Технотрейд импорт експорт“ ЕООД, „Брент ойл 1“
ЕООД и "Мел ойл" ЕООД. Отделно от това, не са представени, нито в
ревизионното, нито в настоящото съдебно производство, други придружаващи
документи относно закупуването на горивото.
Отделно от това, безспорно се установи,
че разходът на горивата през 2017 г. е отчетен само два пъти, а през 2018 г. –
само веднъж, както и, че през 2017 и 2019 г. има превишение на действителната
спрямо нормативно определената разходна норма, а за 2018 г. действителната
норма е по-ниска от нормативно определената такава.
Не е опровергано и установеното от органите на
данъчната администрация, че между жалбоподателя и трите дружества доставчици на
гориво няма сключени договори за доставка на гориво, заявки за доставка,
приемо-предавателни протоколи, товарителници, експедиционни бележки, декларации
за съответствие на качеството на течните горива и др. към процесните фактури,
издадени от тези дружества; "Тийм джуниър трейд" ЕООД не разполага
със собствени или наети съдове /цистерни, резервоари/ за съхранение на
горивата. При ревизията е установено, че жалбоподателят не разполага със съдове
за съхранение, нито собствени, нито наети, но, същевременно, употребеното
гориво е значително по количество, предвид посоченото в протоколи за почвена
обработка и месечните отчети за разходи на гориво. От друга страна,
констатирано е, че от бензиностанциите и на трите дружества, които се намират в
гр. Пловдив, в район Южен и в район
„Централен“, са зареждани малки количества дизелово гориво, а в същото време
стопанските площи и култури се намира в землището на общ. Пазарджик.
В тази връзка от страна на
жалбоподателя не се представят доказателства, за придвижването на селскостопанската
техника – трактор и зърнокомбайн, от Пловдив до Пазарджик, предвид факта, че с
Наредба № 15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на
колесните трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, които не
изключват, а само допълват изискванията на ЗДвП. ЗДвП позволява колесни
трактори и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗГКЗГТ, да се движат
по пътищата, отворени за обществено ползване само по изключение, и именно тези
изключения са уредени в Наредба № 15/07.04.2018 г., която доразвива детайлно
реда и условията, при които това е допустимо, без да противоречи на закона. Или
иначе казано, движението на тази техника следва да става на близки разстояния в
района на землището, което обслужва и то за придвижване от/до местодомуването
на техниката, което в случая не е така.
Не се представят и доказателства за извършените
агротехнически мероприятия и използването на това гориво. По отношение на
протоколите за почвена обработка и месечни отчети за разход на гориво, каза се
по-горе, съдът намира последните за формални и не отразяват реални дейности,
предвид констатираните по-горе редица несъответствия по отношение на тези
документи, включително и по отношение на лицето, което ги е съставило –
тракторист, който на практика е назначен в периоди извън тези на извършване на
агротехническите мероприятия.
Наред с това, предвид факта, че с 3 бр. ИПДПОЗЛ,
отправени до жалбоподателя е изискано представянето на документи за разход на
гориво на селскостопанската техника и други подобни документи, а същите не са
представени в хода на ревизията, а едва с възражението срещу РД, са индиция, че
същите са съставени за целите на ревизионното произво9дство, което
обстоятелство ес отнася и до представените в хода на съдебното производство
хронологични регистри.
Останалите аргументите в тази насока са следните:
На първо място, определянето на нормите за разход на
гориво е процедура, през която всяко предприятие трябва да мине и, която
приключва с утвърдена от управителя заповед с разходните норми и възможните им
отклонения. Средни норми за разход на гориво по видове механизирана работа се
утвърждават поотделно за всяка марка трактори и комбайни. Тези норми подлежат
на периодично преразглеждане. Това е базата, на която счетоводителят трябва да
стъпи при отчитането на разходите за гориво и нейното утвърждаване следва да е
резултат от съвместната работа на различни специалисти в предприятието -
инженери, агрономи, счетоводители и т. н. На база календарния план, който
показва предстоящата механизирана работа и средните разходни норми за единица
работа може да се определи нужното количество гориво за даден период, както и
необходимите финансови средства за доставката му, т. е да се разработи бюджет
на горивото. Това е изключително важно с цел осигуряване на непрекъснатост на
производствения процес. Отчитането на разходите за гориво следва да става,
както се посочи по-горе, по правилата на МСС 2 Материални запаси и СС 2
Стоково-материални запаси. При доставката горивото се оценява по цена на
придобиване, която включва разходите по закупуването и всички други разходи,
необходими за довеждането му до текущото местоположение и състояние.
Изписването на горивото става по конкретно определена стойност, когато неговото
потребление засяга конкретни производства, проекти или клиенти или, когато няма
условия за прилагане на конкретно определената стойност, се препоръчват
методите първа входяща-първа изходяща стойност или средно претеглена стойност. При
отчитането на горивата, използвани от машинно-тракторния парк следва да се има
предвид, че те могат да бъдат разделени в две групи: • преки разходи за горива
– това са горивата, вложени в механизираните обработки; • непреки разходи за
горива – това са горивата, изразходвани при празни ходове на тракторите, при
превоз на машините до обекта и обратно, при първоначална експлоатация на нови
машини, законните фири на горивата и т. н. Това деление има съществено значение
при калкулация на себестойността, тъй като преките разходи за горива се
включват в себестойността на механизираната обработка директно, а непреките се
разпределят по предварително определена база между всички извършени за периода
обработки. Разходът на гориво при движение на техниката до мястото на работата
и обратно също се изчислява на база установени норми. Документирането на
отпуснатите горива става с "Искане" или "Лимитна карта". В
плана за документооборота на предприятието следва да се посочат лицата, с чийто
разрешение става отпускането на горивото, както и лицата, които осъществяват
контрола върху неговото разходване. Отчитането на изразходваните горива става с
"Отчетен лист на тракториста" или "Акт за механизирана
работа". В Акта за механизирана работа се записват: – обработени физически
декари за дадено мероприятие (сеитба, оран,....) х норма гориво в литри = норма
заредено за операцията (напр. оран). Така за месеца се изброяват операциите,
които извършва съответната машина, сумират се нормите, които му се полагат като
заредено гориво и в отделна колона се записва зареденото за месеца гориво за
машината. Разликата между числата е ясна - преразход или икономия. За всеки
тракторист се води отчетен лист, в който той ежедневно записва вида и
количеството на извършената работа във физически декари, началните и крайните
показания на моточасовника на трактора в началото и края на деня, времето в
работа и времето в престои, причините за престоя, зареденото гориво и смазочни
материали. На определен период от време, възприет от предприятието – ежедневно,
седмично, месечно, отчетните листи се обобщават. Отделно, всеки ден от месеца
тракториста се подписва в лимитна карта за зареденото за деня количество.
Накрая на месеца информацията по трактори се обобщава в обща сводка.
На второ място, при преместването на всеки трактор от
едно на друго място, когато трябва да се измине по-голямо разстояние се издава
"Акт за транспорт". В акта за транспорт се посочва кой трактор, с
какви прикачни машини, с кой тракторист, по чия заповед, от кое до кое място и
по какви причини е изминал посочените в акта километри, разхода на
гориво-фактическо и по норма.
Очевидно е, че така представените месечни отчети за
разход на горива за селскостопанска техника не отговарят на изискванията и от
същите не може да се установи реално дали са използвани именно тези количества
горива и именно за тези агромероприятия.
В случая, представените протоколи за измерване разхода
на гориво на трактор са изготвени от управителя, тракториста и сервизен техник.
Отделно от това са налице несъответствия в няколко протокола за почвена
обработка, подробно посочени по-горе, както и наличието на име на лице – В.Х.и Д.Д.,
трактористи, които не са били назначени на работа като такива през процесния
период от време. Липсват и актове за транспорт на трактори, зареждали на
бензиностанции на „Технотрейд импорт експорт“ ЕООД, „Брент ойл 1“ ЕООД и "Мел
ойл" ЕООД, в гр. Пловдив, за придвижване до с. Росен и с. Черногорово,
общ. Пазарджик.
Отделно от това, липсват доказателства, които да
установят, че процесните ППС са били във фактическо владение на жалбоподателя
или негов представител през процесните периоди, тъй като липсват трудови
договори, данни за начислени амортизации, придружаващи документи относно
изразходването на закупеното гориво през ревизирания период.
Тук е и мястото да се отбележи, че заключението на
вещото лице по САТЕ отговаря на поставените задачи, но по никакъв начин не
променя изводите на приходната администрация, че така закупеното гориво не е
използвано за независимата икономическа дейност на ревизираното лице.
Предвид изложеното и характера на спора, съдът намира
за необходимо да отбележи, че в случая, предмет на доставките са един и същ вид
родово определени вещи, а при договори за прехвърляне на собственост върху
вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. Следователно, при продажбата на родово определени вещи, каквито са
предмет на доставките, правото на собственост се прехвърля от момента на
индивидуализиране, което може да се извърши по два начина – чрез съгласие и
чрез предаване на вещите. В тази връзка, съдът намира, че следва да бъдат
обсъдени всички представени в хода на ревизията и при съдебното обжалване
доказателства от страните по делото, касаещи основно преките доставки между жалбоподателя
и неговите доставчици, включително бъде изяснен и фактът за чия сметка е
извършеният транспорт и възможно ли е съхранението на горивото за определен
период от време, без регулярното му потребяване за зареждане на трактори и
извършване на селскостопански и други дейности.
В случая по делото не са представени товарителници,
заявки за извеждане на акцизни стоки, доклади за товарене, приемо-предавателни
протоколи, протоколи за резултати от изпитване на проба гориво за дизелови
двигатели, декларации за съответствие на качеството и акцизни данъчни документи
(АДД). Или иначе казано, не следва да се приеме в случая, че стоките са
индивидуализирани и предадени, съответно приети, от доставчиците и
жалбоподателя.
В тази връзка следва да се посочи, че в жалбата са
въведени доводи за необоснованост на РА в обжалваната част, обосновани с
твърдения за дейността на земеделския производител по обработка на площи с
различни селскостопански култури, без да са посочени конкретни съображения по
отношение на определено ППС или машина, свързана конкретна дейност, за
конкретен период от време и относима към конкретна фактура за съответен данъчен
период. Безспорно дейността на земеделския производител предполага използването
на превозни средства и машини, но конкретни доказателства за това липсват.
Следва да се отбележи също така, че в случая, не се оспорва факта от нуждата на
гориво за селскостопанската техника, а оспорва се фактът на документалната
обоснованост на тези разходи. Т.е тяхното правилно осчетоводяване - заприходяване
и изписване, с оглед същите да бъдат признати за данъчни цели.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая,
жалбоподателя не доказва по безспорен начин наличието на материалноправните
предпоставки за ползване право на приспадане данъчен кредит по процесните
периоди, и по-конкретно, че закупените горива по процесните фактури, издадени
от „Технотрейд импорт експорт“ ЕООД, „Брент ойл 1“ ЕООД и "Мел ойл"
ЕООД, са предназначени и използвани за осъществяваната от него икономическа
дейност, поради което жалбата се явява неоснователна, респ., РА, в частта, с
която е отказан данъчен кредит в размер на 35 852.21 лв., на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС, законосъобразен и обоснован.
По отношение втория спорен въпрос в частта по ЗДДС –
правилно ли е отказано правото на приспадане на ДК в размер на 1 550.00
лв. по фактурата, издадена от „Агрогейт“ ООД за доставка на семена за пшеница,
съдът намира за необходимо да отбележи следното:
По делото няма спор, че фактура № 7421/30.10.2018 г. с
ДО – 7 750.00 лв. за продажба на семена за пшеница, е издадена от Агрогейт“
ООД на жалбоподателя, който е направил плащане по банков път с основание
проформа фактура 97/08.10.2018 г. с преводно нареждане от управителя на
дружеството С.Р., същата не е
осчетоводена в данъчния период според разпоредбата на чл.72 ал.1 от ЗДДС, през
който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
Безспорно е също така и, че доставката на пшеница за
целите на данъчното й третиране по ЗДДС е облагаема доставка, за която данъкът
е изискуем от получателя, в съответствие с чл.163а ал.2 от ЗДДС. За тази
доставка дружеството, в качеството му на ДЗЛ, и на основание чл.82 ал.5 във
връзка с чл.163а ал.2 не е издало протокол по чл.117 ал.2 от ЗДДС, с който да
начисли изискуемият се от него данък по фактурата от 30.10.2018 г. в размер на 1 550.00
лева, на основание чл.86 и в срока по чл.117 ал.3 от ЗДДС.
Според разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1.
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по
т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Както бе посочено и по–горе, задължението за
начисляване на ДДС от дружеството е изпълнено не в законовия срок, като няма
данни това да е сторено и по-късно, още повече, че това обстоятелство е
констатирано при извършена насрещна проверка на дружеството-жалбоподател във
връзка с ПУФАО на „Агрогейт“ ООД, който е присъединен надлежно по реда на ДОПК
в настоящото ревизионно производство.
От прочита на разпоредбите на чл.163а във връзка с
чл.82 ал.5, чл.117 ал.3 и чл.86 от ЗДДС следва извод за наличие на задължение
за начисляване на ДДС от задълженото лице – получател по доставка на стоки и
услуги. За да се стигне до невнасяне на ДДС следва да са осъществени и да са
налице двете кумулативно дадени условия, а именно да бъде начислено ДДС, което
да бъде отразено в дневника за продажби, което в случая не е сторено, както и
да бъде законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, което
също не е сторено.
Съгласно чл.73а ал.1 от ЗДДС при доставки, данъкът за
които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е
налице и, когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на
изискванията на чл.114, и/или получателят не разполага с документ по чл.71 т.2,
4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл.72, ако доставката не е
укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
Видно от описаните по–горе факти, от една страна,
въпросната фактура не е била включена в счетоводните регистри към м.10.2018 г.,
както и по отношение на нея не е имало никакви счетоводни записвания при
ревизираното лице. От друга страна, изобщо не е отразена и в по-късен период.
Тежест на ревизираното лице, претендиращо правото на
приспадане на данъчен кредит на специалното основание по чл.73а ЗДДС е,
доказването на фактите от хипотезата на правната норма, от осъществяването на
които черпи изгодни за себе си правни последици. В предмета на доказване на "налични
данни" за доставката в счетоводството неминуемо влиза предпоставката
счетоводството да е водено редовно, защото липсата на тази предпоставка лишава
от доказателствена сила извлеченията от счетоводните сметки, въз основа, на
които е работило вещото лице /чл. 51 ДОПК/.
Действително, при режима на самоначисляване на ДДС,
начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчния
кредит в същия размер са за едни и същи данъчни периоди, при което резултатът
за всеки период следва да е нула, поради което начисляването на ДДС с
ревизионния акт, без да бъде признато правото на данъчен кредит нарушава
принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност. От друга страна,
константна е практиката на СЕС, че на правото на ЕС правните субектите не могат
да се позовават с измамна цел или с цел злоупотреба, поради което и СЕС е
постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да
се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на
приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел. Укриването на доставка е
свързано с такава цел.
Правилно е прието и в случая, че доставката следва да
се приеме за укрита, тъй като за нея не е имало данни в счетоводството, поради
което случаят не попада в хипотезата на чл.73а от ЗДДС.
Съдебната практика на СЕС не е противоречива относно
това, че общностното право допуска преклузивен срок за упражняването на правото
на приспадане на данъчен кредит, защото обратното противоречи на принципа на
правна сигурност, като единственото ограничение е съответствието на този срок с
принципите на равностойност и ефективност, което следва да се провери от
националната юрисдикция. В този смисъл е т.1 от диспозитива на Решение от
08.05.2008 г. по съединени дела С-96/07, С-97/07 E. S.: "Член 17, чл. 18,
параграфи 2 и 3, както и чл. 21, § 1, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на
Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на
държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху
добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/17/ЕО на
Съвета от 30 март 2000 г., допускат национална правна уредба, която предвижда
преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане като разглеждания в
главните производства, стига да са спазени принципите на равностойност и
ефективност. Принципът на ефективност не се нарушава само поради факта, че, за
да пристъпи към събиране на неплатения данък върху добавената стойност,
данъчната администрация разполага със срок, който надвишава дадения на
данъчнозадължените лица за упражняване на правото им на приспадане. "
В случая, става дума за издаване на протокол от датата
на осъществяване на данъчното събития, поради което въпросните принципи са
спазени.
Както бе вече посочено, съгласно чл.73а от ЗДДС, при
доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на
данъчен кредит е налице и, когато доставчикът на стоката не е издал документ,
който отговаря на изискванията на чл.114, и/или получателят не разполага с
документ по чл.71 т.2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на
чл.72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на
получателя.
Приетото от данъчните органи за фактически установено
и правните им изводи са в съответствие с доказателствата и с приложимите
материално -правни разпоредби на ЗДДС и с практиката на СЕО. Начисляване на ДДС
и упражняване правото на данъчен кредит в настоящия казус е резултат от
неизпълнение на задължение за счетоводно отразяване на доставката. В случая не
е опроверган извода на приходните органи, че процесната доставка е била укрита
и за нея не е имало данни в счетоводството, поради което настоящият случай не
попада в хипотезата на чл.73а от ЗДДС, според която, макар лицето да не е
изпълнило някои от формалните изисквания на закона, то има правото на данъчен
кредит за процесната доставка, понеже данъкът е изискуем от него като получател
и доставката не е била укрита в счетоводството му. В случая РЛ не е доказало,
че доставката не е укрита.
Или иначе казано, правилни и законосъобразни са
изводите на органите на приходната администрация в тази част на РА.
Относно констатациите по ЗКПО.
Съгласно чл.3 ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват
счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските
операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите
съгласно действащото законодателство. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗКПО "документална обоснованост" е налице,
когато стопанската операция е документално обоснована чрез първичен счетоводен
документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция, а според
ал.2, документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие,
че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я
удостоверяват.
По-горе, в мотивите относно законосъобразността на РА
в частта по ЗДДС, се посочиха изискванията за заприхождаване на горивата,
тяхното изписване и признаването на разхода на горива, и в този смисъл следва
да се посочи, че липсата на документална обоснованост за придобиване на
горивата, както и за тяхното разходване, е нарушение на счетоводното и данъчно
законодателство, което дава основание, при последващ данъчен контрол, да бъде
извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
ЗКПО не съдържа норми, които да регламентират реда за
определяне на разходите за гориво и смазочни материали на МПС. За да бъде даден
счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, най-общо същият
следва да е документално обоснован по реда на чл.10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно
задължено лице. Независимо от това, определянето на размера на разходите за
горива и смазочни материали е пряко свързано с правилното установяване на
данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО.
Липсата на специална регламентация в ЗКПО, дава
възможност на предприятията да определят разходната норма на МПС, посочена в
техническата документация на съответното МПС, като разходна норма за съответния
вид /модел, марка/ МПС, предвид че Р България е ратифицирала със закон
присъединяването си към "Спогодба за приемане на еднакви технически
предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да
бъдат монтирани и/или използвани на колесни моторни превозни средства, и на
условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези
предписания" (обн., ДВ, бр. 1, 2000 г.). Имайки предвид изложеното по-горе
и спецификата на извършваната дейност в дадено предприятие, разходната норма
може да бъде допълнително коригирана, като тази корекция следва да бъде
съобразена с особеностите на изминаваните маршрути, атмосферните условия, както
и други влияещи на експлоатацията фактори, както се посочи по-горе в настоящото
изложение, като по този начин се достигне до реалната разходна норма при
отчитане спецификата на експлоатация на конкретното МПС. Или иначе казано, в
случаите, когато предприятието е в състояние по безспорен, логичен и
недвусмислен начин да обоснове различен реален разход на гориво от посочения в
техническия паспорт на автомобила, то няма нормативна пречка, същият този
разход да бъде признат за данъчни цели. Във всички останали случаи, следва да
се спазват изискванията, посочени в частта по ЗДДС за определяне разходната
норма на съответното МПС, чието повтаряне съдът намира за излишно.
С оглед изложеното и безспорно установеното в частта
по ЗДДС за липсата на доказателства за придобиване, заприхождаване и реално
потребление на горивата, придобити от „Технотрейд импорт експорт“ ЕООД, Брент
ойл 1“ ЕООД и "Мел ойл" ЕООД в независимата икономическа дейност на
дружеството, е нарушение на счетоводното и данъчно законодателство, което дава
основание да бъде извършено увеличение на счетоводния финансов резултат по реда
на чл.26 т.2 от ЗКПО.
По отношение непризнаването на разходите по двете
фактури, издадени от доставчик „Частна профилирина гимназия „Класик“ ЕООД с
предмет на стопанската операция – "закупени услуги", в жалбата не се
излагат конкретни, но предвид факта, че се иска отмяна на РА в потвърдената
част, съдът дължи произнасяне. Възражението за незаконосъобразност на РА в тази
част е неоснователно.
На основание чл.26 т.1 от ЗКПО, не се признават за
данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. В този обхват са
всякакви разходи, които не са присъщи за стопанската дейност или потенциално не
биха създали доход за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали,
услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се
ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или
неговото семейство или др. лица в тази насока. За да бъдат признати извършени и
осчетоводени разходи за данъчни цели, те следва да са придружени от
разходооправдателни документи, чрез които пряко да се установи, че
осчетоводените разходи за доставка на стоки и/или услуги са свързани с
основната дейност на дружеството. За да се признае счетоводен разход за данъчни
цели, извършването му следва да е пряко свързано и да обслужва стопанската
дейност на РЛ и да е налице съпоставимост на приходи и разходи.
В тази връзка, в тежест на жалбоподателя е да установи
и докаже по безспорен начин, че осчетоводените от него разходи по процесните
фактури се обвързват с извършваната от него стопанска дейност. Такива
доказателства не са представени.
Правилно приходните органи са посочили, че РЛ е
извършило разходи, несвързани с дейността. В случая са представени единствено
процесните фактури. На жалбоподателя е указано за „закупени услуги" по
издадените фактури от „ЧПГ „Класик“ ЕООД – необходимост от представяне на
доказателства за тях.
От страна на представляващия дружеството С.Р. е
налично писмено обяснения вх. 23264/08.12.2020 г. (л.887, т.4), в което, с едно
изречение е посочено, че фактури с № **********/10.01.2018 г. на стойност 1
300.00 лв. и № **********/18.06.2018 г. на стойност 1 000.00 лв., издадени от
„ЧПГ „Класик“ ЕООД са фактури, издадени по повод курсове, които последната е
посещавала.
В хода на съдебното производство не са представени
доказателства, поради което следва да бъде прието, че не е доказано дали
получената услуга е свързана с дейността на дружеството и отсъстват основания -
отчетената услуга като текущ разход да бъде призната за данъчни цели. Следва
извод за неоснователност на жалбата в частта относно констатацията по чл.26 т.1
от ЗКПО.
Предвид горното и факта, че не се сочат конкретни
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът намира жалбата и в тази
част за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена, а РА в частта по
ЗКПО, с която е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за 2017,
2018 и 2019 г. по реда на чл.26 т.1 и т.2 от сочения закон, като правилен и
законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 5 829.94 (пет
хиляди осемстотин двадесет и девет и 0.94) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, XXV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Тийм джуниър
трейд" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. "Ангел Букурещлиев“ № 12 Б4, представлявано от С.А.Р. -
управител, против Ревизионен акт № Р-16001620003691-091-001/12.03.2021 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
311/07.06.2021 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" гр. Пловдив в частта за допълнително установени
задължения за корпоративен данък за 2018 и 2019 г., съответно, в размер на 6
484.19 лв. и лихви – 1 280.73 лв. и 11 451.62 лв. и лихви – 518.55 лв., и за
данък върху добавената стойност за периода 01.01.2017 г – 31.12.2019 г. в
размер на 37 402.21 лв. и лихви в размер на 7 611.96 лв.
ОСЪЖДА "Тийм джуниър трейд"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
"Ангел Букурещлиев“ № 12 Б4, представлявано от С.А.Р. - управител, да
заплати на Национална агенция по приходите сумата от 5 829.94 (пет хиляди
осемстотин двадесет и девет и 0.94) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/