Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 04.11.2019
година
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Добрички районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Диана Й.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 951 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа искова молба на „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, с която против Г.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, е
предявен иск за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2579 от 22.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 4700/2017 г. по описа на ДРС, а именно: 853,67 лв. - дължима сума
по договор за отпускане на потребителски кредит от 07.06.2012 г., ведно със
законната лихва върху нея от 20.12.2017 г. до окончателното плащане.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало
облигационно правоотношение между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
АД, въз основа на сключен между тях договор за отпускане на кредит от
07.06.2012 г. Кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил на кредитополучателя – ответник в настоящото производство, стоков
кредит в размер на 1435,95 лева, при насрещното задължение на ответника да
върне сума в размер на 2084,40 лева, на 36 равни месечни вноски, всяка в размер
на 57,90 лева. Падежът на последната погасителна вноска е 21.06.2015 г.
Със
сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.08.2014 г.,
вземането на кредитора по процесния договор е прехвърлено на ищеца по делото,
който, в качеството на пълномощник на цедента, е уведомил длъжника за
извършената цесия. С изпращане на уведомлението, ищецът е предоставил на
ответника седмодневен срок за доброволно изпълнение. След получаване на
уведомлението, ответникът е извършил частично плащане към новия кредитор.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си по договора, като
не е заплатил дължимата сума. Крайният падеж е настъпил, поради което вземането
му е изискуемо.
Въз основа на заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. №4700/2017 г. по описа на ДРС, по което съдът е издал
заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК. В законоустановения двуседмичен
срок от съобщаването, длъжникът депозира възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415,
ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба от „ЕОС Матрикс” ООД, подадена в
законоустановения срок, е образувано настоящото производство за установяване
дължимостта на сумите по горепосочената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Твърди, че не е ясно дали претендираната сума от 853,67 лева
представлява само главница или включва и неустойки, и лихви. Заявява, че не е
ясно с внесените от него суми, кои задължения са платени – за лихви или за
главници. Сочи наличие на неравноправни клаузи. Заявява, че не е получил
стоката, за закупуването, на която е отпуснат кредитът. Оспорва договорът за
цесия да е произвел действие за него. Не може да се установи дали процесното
вземане е предмет на договора за цесия, тъй като същото не е индивидуализирано
в него. Твърди, че не е бил уведомен за прехвърлянето на процесното вземане.
Настоява за отхвърляне на предявените искове.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Въз основа на заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 4700/2017
г. по описа на ДРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2579 от 22.12.2017 г. Със заповедта е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора, сумата от 853,67 лева – представляваща дължима
сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от
22.12.2017 г. до окончателното плащане. Съобщението за издаването на заповедта
е връчено на длъжника, като същият е възразил в срока визиран в разпоредбата на
чл.414 ГПК поради което заповедният съд е указал на заявителя да предяви, в
едномесечен срок, иск за установяване на вземанията си. Разпореждането на съда
е връчено на заявителя на 02.02.2018 г., а исковата молба е постъпила в съда на
07.03.2018 г., с дата на пощенското клеймо - 02.03.2018 г., поради което
предявеният иск е допустим.
От представен по делото препис от
договор за отпускане на стоков кредит № 884537, сключен на 07.06.2012 г., се
установява, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД е
възникнало облигационно правоотношение, като кредиторът е предоставил на
кредитополучателя – ответник в настоящото производство, стоков кредит в размер
общо на 1435,95 лева, от която 1196,55 лева за закупуване на стока и 239,40
лева – застрахователна премия. Ответникът е поел задължението да върне на
кредитора, в срок до 21.07.2015 г., сума в размер на 2084,40 лева. Уговорено е
изплащането да бъде извършено на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на
57,90 лева.
По делото е представен препис от Общи
условия за отпускане на стоков кредит и/или допълнителен паричен кредит от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, приети от ответника и неоспорени от същия,
както и препис от декларация за приемане на застраховането и общите условия по
програми „Защита Макс“ или „66 плюс“. С подписване на последната декларация,
ответникът е декларирал, че безусловно приема вписаното в текста на процесния
договор, Общите условия и погасителния план. Ответникът не оспорва авторството
на положения подпис.
Видно от приложен погасителен план към
договор за потребителски стоков кредит № 884537/07.06.2012 г., ответникът
следва да изплати сума в размерн на 2084,40 лева, на 36 анюитетни вноски, всяка
в размер на 57.90 лева. Вписани са падежите на всяка вноска, а именно – 21-во
число на месеца, за периода от 21.07.2012 г. до 21.06.2015 г. вкл. Годишният
лихвен процент е 26,058%, а годишният процент на разходите – 29,41 %.
От представена фактура № **********/07.06.2012
г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, се установява, че на 07.06.2012 г.,
ответникът е закупил стока от издателя на фактурата, на стойност 1196.55 лева.
Видно от същия документ, стоката е получена от купувача на датата на извършване
на продажбата и съставяне на фактурата – 07.06.2012 г.
На 18.08.2014 г., между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД и „ЕОС Матрикс“ ООД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата, на който ищецът придобива вземания на
цедента, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени с
физически лица. В договора е посочено, че конкретните вземания са описани в
Приложение №1 към договора за цесия.
Видно от Приложение №1 към горепосочения
договор за цесия, вземането, което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД има към
ответника, е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“ ООД. С писмо,
ищецът, действащ като пълномощник на цедента, уведомява ответника за
извършената цесия, като му отправя покана, в 7-дневен срок от съобщаването, да
погаси доброволно задължението си по договора за потребителски стоков кредит.
Видно от представена обратна разписка, пратката е останала непотърсена.
По делото е допуснато изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която е неоспорено от страните
и като обективно, и компетентно е прието от съда. Съгласно същото, сумата по
процесния договор за кредит е усвоена. До датата на цедиране на вземането, по
сметка на първоначалния кредитор е извършено плащане в размер на 1067.90 лева,
чрез което са погасени 18 месечни вноски в пълен размер /за периода от
21.07.2012 г. до 21.12.2013 г./, частично е погасена вноска с падеж 21.01.2014
г. След сключване на договора за цесия е извършено плащане на сума в размер на
100 лева. Съгласно заключението на вещото лице, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпъленение /образувано в ч.гр.д.
№4700/2017 г. по описа на ДРС/, непогасено е останало задължение по процесния
договор, в размер на 853,67 лева, представляващо задължение за заплащане на
главница.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи.
Предявеният иск намира
правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Същият е допустим, а
разгледан по същество, той е и основателен.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по
предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание
на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична
сума по договор за кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на
ответника. При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на
последния е да установи и докаже
възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Възражението на ответника, че е неясно
какъв е характерът на претендираната от ищеца сума е неоснователно. В исковата
молба ищецът е посочил, че има едно вземане към ответника в размер на 853,67
лева. Не са изложени обстоятелства същата сума да представлява сбор от различни
вземания – за главница, лихви и/или разноски, поради което съдът е възприел, че
същата представлява главно задължение. До този извод е достигнало и вещото
лице, което в заключението на изготвената съдебна експертиза сочи, че сумата от
853,67 лева представлява главница по процесния договор за кредит.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не е получил стоката. Видно от съставената от продавача фактура,
финансираната с кредита стока е получена от купувача в деня на извършване
на сделката – 07.06.2012 г. Видно от
представените по делото писмени доказателства и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е извършил плащания по кредита в
размер на 1167.90 лева от общо дължими 2084.40 лева. Житейски нелогично е
купувачът да заплати на кредитора над 50 % от усвоения стоков кредит,
предназначен за финансиране на покупката, но същевременно не само да не получи
стоката, но и да не предприеме никакви действия по изискване на предаването
ѝ. По делото не са налице каквито и да е доказателства, които да
потвърждават посоченото в отговора на исковата молба, в т.ч. няма данни, че
ответникът е предявил претенции пред продавача или пред кредитора във връзка с
получаване на стоката. От друга страна, съгласно Общите условия, приети от
ответника, ищецът не носи отговорност за отношенията между потребителя и
търговския обект, от който последният е закупил стоката, като дори при наличие
на неизпълнение на задължение от страна на търговски обект, потребителят
/ответник в настоящото производство/ не се освобождава от поетите по силата на
процесния договор за кредит, задължения.
Неоснователно се явява и възражението на
ответника, че цесията не е произвела действие спрямо него, тъй като същата не
му е била съобщена. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е
съобщено на последния от предишния кредитор. Законът не указва в каква форма
следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да достигне до длъжника.
Договорът за цесия, както и уведомленията до ответника за извършената цесия по
чл.99, ал.3 ЗЗД, са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на
ответника, поради което, най-късно на датата на връчване на исковата молба,
ответникът е уведомен за сключения договор за цесия. Налице е задължителна
практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, съгласно, която цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване дължимостта на прехвърленото
вземане, следва да се приеме за валидно извършено.
При горните доводи, съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в исковото производство, като в тежест на
ответника следва да бъде възложено да заплати на ищеца разноски в общ размер на
225 лева, от които: 25 лева – държавна такса и 200 лева – депозит за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното
производство. Доколкото ищцовата претенция е основателна по горните
съображения, то ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 25 лева – за държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че Г.В.К. с ЕГН **********
*** дължи на „ЕОС Матрикс ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията”
№ 4-6, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №2579 от 22.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4700/2017 г. по
описа на ДРС, а именно: 853,67 лв.,
представляваща главница - дължима сума по договор за отпускане на стоков кредит
№ 884537, сключен на 07.06.2012 г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и Г.В.К.,
вземането, по който е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс” ООД чрез договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.08.2014 г., ведно със законната лихва
върху главното задължение, считано от 20.12.2017 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
Г.В.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕОС Матрикс ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, сумата от 225 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 25
лева - разноски по ч. гр. дело № 4700/2017 г. по описа на Районен съд Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
въззивна жалба, пред Окръжен съд Добрич,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: