Решение по дело №317/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на И.П.И. ***, чрез адвокат И. *** със служебен адрес гр.Ямбол, ул.***, който е и съдебен адрес, с която се претендира да бъде осъден Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1303, бул.*** да му заплати сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направените от нея разноски-платен адвокатски хонорар при оспорване по административен ред на Разпореждане № ***-**-****-*/**.**.**** г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-гр.Ямбол, което разпореждане е отменено по негова жалба с Решение № ****-28-37/02.10.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като се претендират и направените в настоящото дело разноски.

Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразния акт е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред горестоящия административен орган в размер на 1000 лева в производството по оспорване на Разпореждане № ***-**-****-*/**.**.**** г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-гр.Ямбол по административен ред.

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуалния му представител, който подържа направените искания.

За ответната страна се явява ст.юрисконсулт М., която оспорва ищцовата претеция с искане за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съображения, че НОИ е публична институция, която управлява държавнотото обществено осигуряване и спазва основните принципи залегнали в КСО и длъжностното лице, което е издало разпореждането за възстановяване на сумите, полученото парично обезщетение за безработица в своята работа е извършило действия, с които да избегне двойно плащане, т.е.получаването на два пъти на обезщетение за един и същ период от време, същото е действало въз основа на закона, като освен това наличието на ангажиране на двокатста защита в административното производтсво не е задължително при обжалване на разпореждането, поради което не е пряка последица от увреждане.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление вх.№ ***-**-****/**.**.**** г. ищецът е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО.

С разпореждане № ***-00-1305-1/20.10.2022 г. му е отпуснато такова за периода от 16.09.2022 г. до 15.09.2023 г. в размер на 37.59 лв. дневно.

С Разпореждане № ***-00-1305-4/19.07.2023 г. е отменено разпореждане № ***-00-1305-1/20.10.2022 г., като с разпореждане **-**-1305-5/26.07.2023 г. е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО на И.П.И..

С Разпореждане № ***-**-****-*/**.**.**** г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол ищецът И. е задължен на основание чл.114, ал.3 във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО да възстанови полученото обезщетение за безработица за периода от 16.09.2022 г. до 30.06.2023 г. в размер на 7330,05лв.

Против последното разпореждане И.И. е подал жалба пред Директора на ТП на НОИ-Ямбол, която жалба видно от административната преписка и приложения договор за правна защита и съдействие серия Я № *****/01.09.2023 г. е била изготвена от адв.И. ***, за което ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на хиляда лева.

С Решение № ****-28-37/02.10.2023 г. Директорът на ТП на НОИ-Ямбол е уважил жалбата И. и е отменил Разпореждане № ***-**-****-*/**.**.**** г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, което решение е получено от адресата на 09.10.2023 г. и е влязло в законна сила.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същият е допустим, т.к. в съответствие с чл.204, ал.1 АПК е предявен след отмяната на административния акт по съответния, в случая административен ред, и доколкото липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред.

Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.

Нормата на чл.203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени в производството по отмяна на разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол пред директора на ТП на НОИ гр.Ямбол.

Досежно тези имуществени вреди съдът приема, че са налице посочените по-горе предпоставки в тяхната съвкупност, поради което претенцията се явява доказана по основание и размер, а именно:

Налице е акт на административна дейност, каквато е разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, действал в рамките на правомощията си по чл.114 КСО, незаконосъобразността на който акт е установена в нарочното производство за административен контрол, развило се пред директора на ТП на НОИ гр.Ямбол.

Следва изрично да се посочи, че оспорването по административен ред е задължително по силата чл.117, ал.1, т.2 КСО и ищецът не е имал пряк достъп до защита по съдебен ред.

За установяване незаконосъобразността на атакуваното разпореждане ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, за което съгласно договор за правна защита и съдействие серия Я № *****/01.09.2023 г. е ползвал правна помощ и заплатил на адв.И. *** адвокатско възнаграждение в размер на хиляда лева.

От своя страна направените разноски са имуществена вреда за ищеца, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от издаденото разпореждане, с което му се възлагат задължения, засягащи негови законни права и интереси.

Независимо че административното производство е започнало по инициатива на ищеца, с това не се прекъсва пряката връзка между разпореждането и настъпилите вреди. Лицето не е имало друга легална форма, по реда на която да установи незаконосъобразността и не е било изправено пред избор, за да говорим че е можело да предотврати или ограничи вредите. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.

Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре от специалист, докато Наредба № 1/9.07.2004 г. регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните.

Във връзка с горното не може да се споделят съжденията на ответната страна и да се отхвърли исковата претенция.

Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да се уважи в размера от 1000 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба-02.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

В съответствие с изхода на спора и направеното искане ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 410 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатско възнаграждение и държавна такса, като се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1303, бул.*** да заплати на И.П.И. *** сумата 1000 (хиляда) лева ведно със законната лихва считано от 02.11.2023 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от И.П.И. имуществени вреди-разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по оспорване на Разпореждане № ***-**-****-*/**.**.**** г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол отменено с Решение № ****-28-37/02.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1303, бул.*** да заплати на И.П.И. *** сумата 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща сторените по настоящото дело разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1303, бул.*** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия:	/п/ не се чете