Решение по дело №400/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                        Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ 

 

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №400 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците И.П.К., И.А.П. и Е.А.П. срещу решение от 31.07.2018 г. по гр.д. №62700/2016 г. на Софийския районен съд, 35 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу С.О.искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.4337.1264 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед №РД18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „********, с площ от 1048 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, и с начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план 1264, кв.36, парцел VІІ, при съседи на имота по скица: идентификатори с №№68134.4337.110, 68134.4337.2216, 68134.4337.2049, 68134.4337.2047, 68134.4337.112, като ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, немотивирано. Сочат, че изводите на първоинстанционния за забрана за придобиване на имоти – частна и държавна собственост, и за липса на идентичност между процесния недвижим имот и имота на наследодателя им по документите за собственост от 1915 г. и 1927 г. са неправилни и незаконосъобразни, както и че не е изследвал, съответно – не е изяснил, въпросът за собствеността на процесния имот. Поддържат, че по делото е установено, че 192 кв.м. от процесния недвижим имот попада в реституирания на ищците имот, както и че ответникът не е ангажирал доказателства за отчуждаване на процесния недвижим имот, а представените по делото АДС са оспорени, по което оспорване съдът не се е произнесъл. Твърдят още, че по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищците и техният наследодател са владели имота от 1915 г. по смисъла на чл.79 ал.1 ЗС. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират разноски.

Въззиваемата страна С.О.в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

От представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №114, т.І, н.д. №583/01.05.1915 г. се установява,че Г.Н.е продала на П.П. /1/5 ид.ч./ и П.О./4/5 ид.ч./ от следния недвижим имот: нива в м. „Хайданица“ /“Йолдашица“/ с  площ от 12 дка по нот. акт, а по ново измерване – 21,2 дка.

По делото е представен договор за делба на съсобствени недвижими имоти от 16.12.1927 г. по описания по-горе нот. акт от 1915 г., като в дял на П.О.са поставени следните парцели: парцел 15 в кв.87; парцел ІХ в кв.26; парцел 6 в кв.26; парцел 16 в кв.87; парцел ІХ в кв.87 и парцел Х в кв.26; парцел 13 в кв.87; парцел ХІ в кв.26; парцел 5 в кв.26; парцел 12 в кв.87; парцел 7 в кв.26; парцел 7 в кв.26 и парцел 13 в кв.26.

Видно от представения по делото нот. акт за продажба №137, т.ІV, н.д. №673/03.04.1946 г., К.В.В., М.В.В.и Е. В.В.са продали на С.Г.К.празно дворно място с площ от 1088,30 кв.м., парцел ІІІ в кв.26 по плана на гр. София – Княжевско – Красно село

Представен е акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на П.К. О., №302 от 02.09.1949 г. на основание ЗОЕГПНС, за следния недвижим имот: Ливада от 6 дка в м. „Йолдешица“

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №2763/02.12.2010 г., издадено от Община Ловеч, П.К. О. е починал на 15.11.1952 г. и е оставил следните наследници по закон: 1. П.Н. К.-син, починал на 11.02.199 г. и оставил следните законни наследници: 1.1. И.П.К.-син и 1.2. Е. Д.К.-дъщеря, починала на 05.09.2010 г. и оставила следните законни наследници: 1.2.1. Е.А.П.-дъщеря и 1.2.2. И.А.П.-син.

По делото е представен нот. акт за продажба №25, т.ХІ, н.д. №1819/05.08.1954 г., от който се установява, че С.Г.К.е продала на С.К.И.и Т.Т.С.празно дворно място, находящо се в гр. София, м. „Красно село – Княжевско – Овча купел“, съставляващо парцел ІІІ в кв.26 с площ по нот. акт от 1088,30 кв.м., а по скица – 1848,30 кв.м., като сметките по регулация за придаваемите се към парцела 760 кв.м. бъдат уредени от купувачите.

Представени са протокол №31 от 05.09.1957 г., протокол №22 от 10.07.1958 г. и протокол №7/27.02.1958 г. на ИК на СГНС за замяна на притежаваната от Т.Т.С.1/2 ид.ч. от парцел ІІІ в кв.26 по плана на м. „Красно село – Княжевско“.

По делото е представен акт за държавна собственост на недвижим имот №3819 от 10.03.1958 г., издаден на основание чл.34 ПДИ с реш. на ИК на СГНС прот.7 от 27.02.1958 г., за заемане на държавен недвижим имот, бивша собственост на С.КИ., а именно: 1/2 ид.ч. от парцел ІІІ в кв.26 по обезсиления план на Красно село – с. Княжевско, с площ от 1088 кв.м. за целия имот без придаваемите се към парцела 760 кв.м., чиито регулационни сметки не са уредени, или само тая 1/2 ид.ч. от 544 кв.м.

Представена е по делото цялата преписка №177/1957 г. за замяна на 1/2 ид.ч. от парцел ІІІ в кв.26 по плана Красно село, собственост на С.КИ..

По делото е представен акт за държавна собственост на недвижим имот №3898 от 23.07.1958 г., издаден на основание чл.34 ПДИ с реш. на ИК на СГНС прот.23 от 10.07.1958 г., за заемане на държавен недвижим имот, бивша собственост на Т.Т..С, а именно: 1/2 ид.ч. от празно дворно място, съставляващо парцел ІІІ в кв.26 по плана на Красно село – с. Княжевско, ул. „Народно хоро“, с площ по нот. акт от 1848,30 кв.м., а по скица – 1088,30 кв.м., без уредени сметки по регулация за придаваемите 760 кв.м.

Видно от представената по делото заповед №РД-57-2739/04.10.1993 г. на кмета на СО, на основание чл.1 ЗВСОНИ и чл.88 ал.4 НДИ от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти е отписан и владението е предадено на наследниците на П.К. О. на следния недвижим имот: ливада – празно място от 6000 кв.м. в м. „Йолдешица“, бивш имот в кв.26, им.11 а сега – имот пл. №17 в кв.6 по плана на кв. „Овча купел“, ул. „Народно хоро“.

От представеното удостоверение №ДИ-06-00-187/12.10.1993 г., издадено от СО, се установява, че на основание чл.1 ЗВСОНИ и чл.88 ал.4 НДИ е даектуван следния недвижим имот: ливада – празно място от 6000 кв.м. в м. „Йоллещица“ – бивш имот от кв.26, им.11, а сега имот пл. №17, кв.6 по плана на кв. „Овча купел І“, ул. „Народно хоро“, на наследниците на П.К. О..

Представен е акт за частна общинска собственост №2436 от 21.08.2008 г. за следния недвижим имот: Незастроен УПИ VІІ-1264 с площ от 1040 кв.м. в кв.26 по плана на гр. София, м. „Овча купел“.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че сечението между УПИ VІІ-1264 по действащия регулационен план и УПИ VІ-823 от регулационния план от 1914 г. е около 192 кв.м., което е отразено на изготвената от вещото лице комбинирана скица между цифри 1-2-3-4-1 и е защриховано. Вещото лице сочи още, че върху плана от 1914 г. и изменението от 1925 г. не е отразена /не личи/ граница между имоти с пл. №№822 и 823, а към настоящия момент източната граница на УПИ ІІІ-822 по регулационния план от 1914 г. не е материализирана, няма ограда по цялата източна граница на УПИ ІІІ-822 по РП от 1914 вкл. между точки 1 и 4 на комбинираната скица. От заключението се установява още, че имоти с пл. №№822 и 823 по плана от 1914 г. са нанесени върху един имот, в разписния лист срещу имот №822 е записан В.Г., а срещу имот №823 – братя П.и Н. Х., като най-вероятно нивата по нот. акт №114 от 1915 г. приблизително съвпада по местоположение с имоти с пл. №№822 и 823, заедно с двата имота без пл. номера западно от ПИ 822-823 по плана от 1914 г. УПИ VІІ-1264 в кв.26 с площ от 1030 кв.м. по действащия към настоящия момент регулационен план на м. „Овча купел 1“ е отразен като ПИ с идентификатор 68134.4337.1264 в гр. София, район „Овча купел“, ул. „********, с площ от 1048 кв.м. Вещото лице сочи също, че при съпоставяне на плановете от 1914 г., 1943 г. и 1959 г. се вижда, че реституирания имот от 6 дка е част от /попада върху/ имот с пл. №822-823 по плана от 1914 г., като площта на имоти с пл. №№822 и 823 по плана от 1914 г. е 18 450 кв.м., УПИ ІІІ-822 и ПИ 822-823 попадат в кв.26 по плана от 1914 г. Придаваемите площи към парцел ІІІ-822 не са част от ПИ 822-823 по плана от 1914 г., както и от ПИ с идентификатор 68134.4337.1264 по КК, а описаната в АДС №3819 от 10.03.1958 г. придаваема площ към парцел ІІІ в кв.26 не е част от /не е идентична с/ ПИ с идентификатор 68134.4337.1264, около 900 кв.м. от описаните в АДС 1088 кв.м. попадат /са идентични/ с ПИ с идентификатор 68134.4337.1264. От заключението е видно и че парцел ІІІ в кв.26 не е между имотите, получени в дял на П.О.с договора за делба от 1927 г., около 900 кв.м. от парцел ІІІ-822 в кв.26 по РП от 1914 г. е идентична с ПИ №13 в кв.26 по кад. план от 1943 г., сега ПИ с идентификатор 68134.4337.1264, а ПИ 13 по кад. план от 1943 г. е идентичен с ПИ с идентификатор 68134.4337.1264.

От приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че в разписния лист 1959 г. като собственик на имот пл. №13 е записана С.Г.К., а имотът по нот. акт от 1946 г., по който С.Г.К.е купувач, съответства на номерацията на парцелите по регулационния план от 1914 г. , като продадената част от парцел ІІІ в кв.26 по плана от 1914 г. съответства на имот пл. №13 по кадастралния план от 1943 г., а най-вероятно нивата от 2,9 дка попада предимно в кв.26 в югозападния край на имот пл. №822-823 по КП от 1914 г. и отчасти в имота без пл. номер западно от ПИ 822-823.

От приетото във въззивното производство заключение на СТЕ се установява, че имотите, предмет на нот. акт №114 от 1915 г. са идентични с имотите, предмет на договора за делба от 1927 г., а имотът, представляващ ливада от 6000 кв.м. в м. „Йоллашица“ по удостоверението от 1993 г. попада в рамките на имота по делбата от 1927 г. Вещото лице сочи още, че процесният имот ПИ с идентификатор 68134.4337.1264 е съседен на имота по удостоверението от 12.10.1993 г., т.е. няма идентичност, който процесен имот в частта по означението 3-4-10-11-4 от скицата на стр.24 от първоинстанционното дело е идентичен с част от дял 1 по делбата от 1927 г. – имот, попадащ в дял на П.О.– налице е частична идентичност с площ от 192 кв.м. От заключението се установява още, че процесният имот с идентификатор 68134.4337.1264 е идентичен и попада в рамките на имоти с пл. №№822 и 823 по плана от 1914 г., които имоти са без граници помежду си, но парцел ІІІ в кв.26 по плана от 1914 г., в който попада основната част от процесния имот, не попада в разпределените имоти по четирите дяла по делбата от 1927 г. за П.О.. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, в която е отразило имотът по удостоверението от 12.10.1993 г., процесният имот и частта от УПИ ІV по делбата от 1927 г., която попада в процесния ПИ с идентификатор 68134.4337.1264.

Други относими доказателства не са ангажирани.

Установителният иск се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, както е в случая - на основание чл.124 ал.1 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика, правният интерес при установителните искове се обуславя от наличието на правен спор с предмет конкретно субективно материално право между страните по делото, като с постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение съществуващият спор ще се разреши със сила на пресъдено нещо. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Практиката приема, че за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.

Основателността на предявения установителен иск предполага ищецът да установи, че е собственик на претендирания имот на соченото основание.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че не е налице идентичност между процесния недвижим имот и имотите на наследодателя на ищците П.К. О. по описаните по-горе нот. акт за продажба от 1915 г. и договор за доброволна делба от 1927 г. Съгласно трайната съдебна практика, за да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. От приетите по делото заключения на СТЕ не се установява, че процесният недвижим имот е идентичен с имотите, разпределени по четирите дяла по делбата от 1927 г. за П.К. О., доколкото имотът по действащата кадастрална карта е идентичен с около 900 кв.м. от парцел ІІІ-822 в кв.26 по РП от 1914 г., който парцел ІІІ-822 е придобит от С.К.И.и Т.Т.С.по силата на описания по-горе договор за покупко-продажба и който имот е отчужден по реда на ПДИ през 1958 г., както и че парцел ІІІ-822 в кв.26 по РП от 1914 г. въобще не е сред имотите, получени в дял на П.О.с договора за делба от 1927 г. Не се установява и съвпадение на съседите на имотите, за да може да бъде направен извод за съвпадение на местонахождението им.

При съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и от заключенията на СТЕ съдът намира, че твърденията на въззивниците, че по отношение на посочените по-горе 192 кв.м. от процесния недвижим имот, е налице идентичност, също са неоснователни. Доколкото не може да се установи къде е била границата между имоти с пл. №№822 и 823 върху плана от 1914 г. и изменението от 1925 г., то и не се установява при условията на пълно и главно доказване, че е налице идентичност на тази част с имотите по делбата от 1927 г., попадащи в дял на П.К. О..

При тези данни и с оглед установената липса на идентичност на имотите, предявеният установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен без да се изследва наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №461373/31.07.2018 г., постановено по гр.д. №62700/2016 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав.

СЪЖДА И.П.К., ЕГН **********, адрес: ***, И.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, и Е.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на С.О., адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 200,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.