Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.04.2021 г.
В И МЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание
на шести април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 13105 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.12.2019
г. по гр.д. № 34367/17 г., СРС, ГО, 87 състав е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 КТ „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, Производствена база „С.” ООД да заплати на Т.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 39 356,20
лв., представляваща разлика между дължимото обезщетение общо в
размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
получените вследствие на претърпяна на 01.03.2016 г. трудова злополука,
дискоординационен синдром след черепно- мозъчната операция, субдурален хематом,
САХ и множество мозъчни контузии, малкомозъчна контузия и извършена
краниотомия; остатъчна латентна левостранна хемипареза; лекостепенна органично
- мозъчна промяна на личността с експлозивност и лекогнитивен дефицит след
прекарана ЧМТ, и получената като застрахователно обезщетение вследствие на
злополуката от ЗАД "Алианц България" АД сума от 39 356,20 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.03.2016 г. (датата на увреждането) до
окончателното й изплащане. Осъдил е на основание
чл. 200, ал. 1 КТ „С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, да заплати на Т.Л.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие получено усложнение (ексцес) в резултат от трудовата злополука-широко отлепване на ретината на дясното око
и увреждане на зрението му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.08.2016 г. (датата на установяване на това усложнение) до окончателното й
изплащане. Осъдил е на
основание чл. 200, ал. 1 КТ „С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, да заплати на Т.Л.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие получено усложнение (ексцес) в резултат от трудовата злополука -
централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и обоняние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.05.2016 г. (датата на установяване на това усложнение) до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 40 000 лв., като неоснователен. Осъдил е на основание чл.
200, ал. 3 КТ „С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, да заплати на Т.Л.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 627,61 лв. (сбор от
дължимите обезщетения както следва: за м.03.2016 г. - 93,78 лв., за м.04.2016
г. - 125,15 лв., за м.05.2016г. - 141,75 лв., за м.06.2016 г. - 92,92 лв., за
м.07.2016 г. - 108,53 лв. и за м.08.2016 г. - 65,48 лв.), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разлика между полученото обезщетение за временна неработоспособност
(болнични) и основния размер на трудовото му възнаграждение за периода от
01.03.2016 г. до 28.08.2016 г„ ведно със законната лихва върху всяко месечно
обезщетение, считано от 01 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1000 лв., като
неоснователен.
Отхвърлил е предявения от Т.Л.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу „С.” ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД,
иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 1950 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неизплатено допълнително възнаграждение
за периода от 01.03.2016 г. до 28.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.03.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното й
изплащане, като неоснователен. Отхвърлил е предявения
от Т.Л.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
Производствена база „С.” ООД, иск с правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ, за заплащане на сумата от 4 000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между получената пенсия за
инвалидност и трудово възнаграждение, което би получавал, за периода от
01.09.2016 г. до 15.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.09.2016 г. (датата на отпускане на пенсията) до окончателното й
изплащане, като неоснователен. Осъдил е
на основание чл. 200, ал. 1 КТ „С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, да заплати на Т.Л.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 368,10 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за лекарства за периода от 01.03.2016 г.
до 15.05.2017 г„ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
870 лв., като неоснователен. Осъдил е на
основание чл. 200, ал. 3 КТ „С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, да заплати на Т.Л.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от по 125,15 лв. ежемесечно, представляваща
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разлика между получаваната пенсия за инвалидност от ищеца и
трудовото възнаграждение, което би получавал, ако работеше, за периода от
15.05.2017 г. до настъпването на законна причина за прекратяване на изплащането
с краен срок - датата на придобиване от страна на ищеца на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01 число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи, до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 480 лв„ като неоснователен. Осъдил е на основание чл. 200, ал. 1 КТ „С.” ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД,
да заплати на Т.Л.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от по 60 лв. ежемесечно, считано
от 01.05.2017 г. до настъпване на законна причина за прекратяване на
изплащането, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за лекарства, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от 01 число на месеца, следващ месеца,
за който се дължи, до окончателното й изплащане. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, да заплати на Т.Л.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 3180,34 лв. -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т.Л.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „С.” ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД,
сумата от 727,86 лв. -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата в размер на 3221,48 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от исковите претенции, както и сумата в общ размер от 1107,97 лв., представляваща част от изплатените от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, изготвили приетите по делото
съдебно-счетоводни, съдебно-медицински и съдебно-психиатрични експертизи.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от ищеца Т.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото
адвокат З.М. в отхвърлителните части, а именно 1. в частта, в която съдът е
отхвърлил иска за неимуществени вреди,
произтичащи от централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и обоняние за разликата
над 20 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв., 2. в
частта, в която се отхвърля иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между полученото
обезщетение за временна неработоспособност (болнични) и основния размер на
трудовото му възнаграждение за периода от 01.03.2016 г. до 28.08.2016 г. за
разликата над 627,61 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв., 3. в частта, в която е отхвърлен изцяло иска за обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разлика
между получената пенсия за
инвалидност и трудовото възнаграждение,
което би получавал ищецът за периода от
01.09.2016 г. до 15.05.2017 г., 4. в
частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за
лекарства за периода от 01.03.2016
до 15.05.2017 г. за разликата над
368, 10 лв. до пълния предявен
размер от 870 лв., 5. в частта, в
която е отхвърлен иска за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната пенсия за инвалидност от ищеца
и трудовото възнаграждение, което би
получавал ако работеше за периода от 15.05.2017 г. до настъпването на
законна причина за прекратяване на изплащането за разликата над 125,15 лв. месечно до пълния предявен размер от 480 лв. месечно, в частта, в която се отхвърлят исканията за присъждане на законна лихва върху сумите, за които се отхвърлят исковете и в
частта относно разноските по делото с
мотиви, изложени в жалбата.
Относно отхвърления иск за неимуществени вреди,
произтичащи от централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и обоняние се
твърди, че съдът е приложил
неправилно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 52 ЗЗД относно
прилагането на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението
за конкретното увреждане, при съобразяване на всички особени обстоятелства в
конкретния случай. Съдът не е преценил, че дефинитивната загуба на вкус и
мирис е опасно състояние, тъй като
засегнатият от това увреждане не може да разпознава миризмата при изтичане на
отровни газове, нито миризмата на при възникване на пожар. Поради увреждането
си той е лишен от възможността да преценява годността за консумация на
хранителните продукти. Липсата на вкус и обоняние води до засилване на
тревожността, дори до депресии. Тези обстоятелства са доказани както от
изслушаната по делото медицинската експертиза, така и от показанията на
свидетелите, които описват подробно страданията на ищеца, но не са преценени от
съда. Счита, че при определяне на паричния еквивалент на обезщетението, съдът
се е отклонил от принципа на справедливост, който включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното събитие съобразно
естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.
Поради изложеното, моли
съда да отмени решението в тази
му част и да уважи иска за това увреждане за разликата от присъдения до пълния
предявен размер, ведно със съответната лихва.
Относно иска за имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за лекарства за
периода от 01.03.2016 до 15.05. 2017 г., счита, че съдът е подходил прекалено
счетоводно при преценката на тази претенция, като е присъдил сумата само въз
основа на писмени доказателства и фискални бонове. По този начин е даден превес
на писмените доказателства по делото, а са пренебрегнати изцяло заключенията на
медицинските експертизи и показанията на свидетелите. Ако съдът беше преценил всички
доказателства в тяхната съвкупност, е следвало да направи извод за
основателност на исковата претенция по това перо в нейната цялост. Според
експертното заключение месечният разход за лекарства на ищеца след напускане на
болничното заведение възлиза на 263, 73 лв. От показанията на свидетелите се
установява, че той редовно е изпълнявал предписанията на лекарите, закупувал е
и е приемал предписаните му лекарства.
Предвид изложеното, моли съда да отмените решението в
тази му част и да постанови друго, с което да уважи иска за разликата от присъдения
до пълния предявен размер, ведно със законните последици.
Относно претенциите на ищеца за обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разлика между полученото обезщетение за
временна неработоспособност (болнични) и
основния размер на трудовото му възнаграждение за периода от 01.03. 2016 г. до
28.08. 2016 г., за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разлика между получената пенсия за
инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получавал ищеца за периода
от 01.09. 2016г. до 15.05. 2017 г. и за имуществени вреди, изразяващи се в
разлика между получаваната пенсия за
инвалидност от ищеца и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако
работеше, за периода от 15.05. 2017 г. до настъпването на законна причина за
прекратяване на изплащането, сочи, че решението е постановено също в нарушение
на процесуалните правила. Това е така, защото относно размера на заплатата на ищеца,
съдът е взел предвид само представения
трудов договор, а е игнорирал, че всъщност договореното между страните е
било друго и доказателство за това са представените от ищеца фишове за заплата, от които следва друго
относно основното му трудово възнаграждение. Тези писмени доказателства, не са
оспорени от ответника, но независимо от това съдът не ги е взел предвид, като не
е изложил аргументи защо не приема тези фишове като доказателство.
Ето защо, моли съда да отмените решението и в тези части
и да уважите изцяло предявените от ищеца искове, ведно със законните последици.
В частта относно разноските решението е неправилно
доколкото то е неправилно по посочените по-горе претенции. Сочи се още, че
относно разходите за адвокатска защита, съдът не е съобразил възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното решение в обжалваните части и претенциите да бъдат уважени
изцяло. Претендира присъждане на
разноски, включително и за въззивната инстанция.
Въззиваемото дружество „С.” ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, Производствена база „С.” ООД, представлявано от собствениците и
управителите С.И.и В. Й., чрез пълномощника по делото адвокат М.М.от САК оспорва
жалбата.
Подадена е и въззивна жалба от ответника „С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, Производствена база „С.” ООД, представлявано от собствениците и
управителите С.И.и В. Й., чрез пълномощника по делото адвокат М.М.от САК в
осъдителната част с мотиви, изложени в нея. Сочи, че съдът е отказал да приложи
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, като ищецът Т.И. сам е допринесъл за
настъпването на вредните последици. Със своите действия е нарушил пряко задължителните
предписания, които дава т. 8 от Инструкцията за безопасна работа при
товаро-разтоварната дейност с автомобил с платформа, като при извършване на
товаро-разтоварителна дейност с МПС, намиращо се на наклонен терен, не е взел
нужните допълнителни мерки за осигуряване на неговата стабилност. Видно от
данните по делото ищецът е бил запознат с тези правила и въпреки това умишлнено
не се е съобразил с тях. От резултатите от извършването разследване на
злополуката е видно, че ищецът не е предприел мерки по застопоряването на
автомобила и укрепването на товара, като не е свалил канатите на каросерията и
именно поради това намиращите се в нея ламарини се залюляват и отстъпвайки
назад, за да се предпази, И. е подкосен от канатите и пада на главата си.
Твърдението в исковата молба, че ищецът е подкосен от ламарините и те са
паднали върху него е невярно и неотговарящо на действителното положение. В
случая пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки
живота и здравето си, изключително в резултат на собственото си поведение.
Грубото нарушаване на основните правила за безопасна работа, в т.ч.
самонадеяното пренебрегване на императивното задължение за укрепване на товара,
особено при извършване на товаро- разтоварителна дейност под наклон,
представлява допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, като обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния
резултат счита, че съставлява не по- малко от 95 %. Според създадената
константна практика на ВКС, при трудова
злополука обезщетението следва да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Когато при трудовата
злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно
старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и
безопасност, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които
представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност
на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при
определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения.
Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата,
толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. В настоящия
случай счита, че при едно навременно, адекватно и съобразено с нормативните
предписания и личен инструктаж извършване на товаро-разпоредителна дейност от ищеца,
инцидентът е бил изцяло и сигурно предотвратим. Налице е безспорно сериозно
съпричиняване на вредоносния резултат, което е игнорирано от съда. В подкрепа
на този извод е обстоятелството, че на работодателя е издадено Наказателно
постановление за нарушаване на трудовите предписания, което е обжалвано и
отменено. СРС, НО, 130 състав е постановил решение, № 30477/09.02.2017 г. по
н.а.х.д. № 12192/2016г., с което
приема, че "С." ООД не е
нарушил никаква трудовоправна норма, а вина за случилото се има самото
пострадало лице, което не е взело достатъчно мерки за безопасност, като отделно
от това "С." ООД не е знаело в никой момент къде точно и как се
извършва разтоварването на металните плоскости. Решението на съда е потвърдено
с решение № 2903/27.04.2017 г. на Административен съд-София град, постановено
по а.д. 2941/2017 г. Освен това, съгласно
приетата по делото СМЕ, ищецът със собственото си поведение е допринесъл
изцяло и за късното установяване на увреждането
на ретината, като то е констатирано пет
месеца след травмата-на 21.07.2017г., а съобразно становището на експертите
лечение е било възможно и изпълнимо, но при по-ранно откриване на проблема след
1-2 месеца от отлепването. Вещото лице е подчертало, че се очаква добър
резултат от оперативното лечение на ретината, ако отлепването е сравнително
прясно, а не както в случая 5 месеца по-късно.
Ето защо счита, че в случая не само е налице
съпричиняване по отношение на вредните последици въобще, но и последващо
бездействие от страна на ищеца, с което сам се е поставил в ситуация, в която е
невъзможно да бъде излекуван. От Амбулаторен лист № 000173 на д-р В.Х.е видно,
че ищецът е споделил, че от месец март 2016г. не вижда с дясното око. Налице е
безспорно доказателство, че И. е знаел за проблема, но в продължение на 5
месеца е бездействал, проявявайки груба небрежност спрямо собственото си
здравословно състояние. Ето защо загубата на зрението се дължи на грубата
небрежност на ищеца спрямо собственото си здравословно състояние, поради което искът
трябва да бъде оставен без уважение.
Твърди, че решението е незаконосъобразно и в частта, в
която са уважени, макар и частично исковете за обезщетение за имуществени вреди
резултат от разликата между изплатените болнични и трудово възнаграждение-
627,61 лева и разликата между получаваната инвалидна пенсия и трудовото
възнаграждение-125,15 лева ежемесечно от 15.05.2017г., както и 60 лева месечно
за лекарства. По делото не се сочат и не се представят доказателства, че ищецът
със сигурност е щял да получава трудово възнаграждение, за да се твърди, че е
лишен от него, а приеманите от него лекарства се покриват изцяло от Здравната
каса, поради което и не подлежат на обезщетяване от ответника.
Съдът неправилно е изчислил действително изплатеното от
застрахователя обезщетение, което възлиза на общ размер на 37 094,40 лева, от които 30 643,20 лева, платени на ишеца на 14.12.2016г. и 6 461,20 лева, платени на ищеца на 19.03.2018г. Присъдената
сума от 39 356, 20 лева, която представлява разликата от претендираните 70 000
лева минус платените от застрахователя 30 643 лева, е грешна, тъй като съдът е
игнорирал второто плащане в размер на 6 461 лева. Изплатеното от застрахователя
обезщетение е повече от справедливо и в цялост покрива претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди, вкл. и тези, за които се твърди, че са
настъпили в последствие (ексцес).
Доказателства за претърпени вреди в по-голям размер в настоящото производство
не се събраха. В тази насока претенцията за дължима сума над изплатената от
застрахователите до пълния размер от 70
000 лева, както и в общ размер на 60
000 лева за увреждане на зрението
и централен отоневрологичен синдром със
загуба на мирис и обоняние следва да се постави и на плоскостта на
описаното по-горе съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че съпричиняването е
към 95 %, поради което платената от застрахователя сума надхвърля дължимото
обезщетение. Нещо повече, съобразно цитираните по-горе съдебни решения, вина за
инцидента има само и единствено ищецът по настоящето дело, който сам се е
поставил в подобна опасност. И това е така, тъй като, ако бъде премахнато
явлението-причина (необезопасяването на товара от страна на ищеца), то не би
настъпило и явлението - следствие (причинените му неимуществени вреди). Същото
се отнася не само до предявените искове за неимуществени вреди, но и по
отношение на частично уважените искове за присъждане на обезщетение в размер на
627,61 лева - разлика между изплатените болнични и основния размер на трудовото
възнаграждение, 368, 10 лева -заплатени за лекарства, 125,15 лева
ежемесечно-разлика между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото
възнаграждение, 60 лева ежемесечно-разходи за лекарства. Ето защо, исковете
следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Относно присъдените разноски на ищеца в т.ч. адвокатско
възнаграждение сочи, че същото е прекомерно
и следва да бъде намалено.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
незаконосъобразно и неправилно и да бъдат отхвърлени в цялост предявените
искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно, моли съда да приеме, че
ищецът е проявил груба небрежност при изпълнение на своите трудови задължения,
съпричинил е вредните последици със степен на съпричиняване към 95 %, както и
последваща груба небрежност по отношение на собственото си здравословно
състояние, като и в тази връзка платеното от застрахователя обезщетение е
достатъчно да покрие всички имуществени и неимуществени вреди в резултат на
предизвикания от пострадалия инцидент. Претендират се разноски, в т.ч. и заплатения адвокатски
хонорар. .
Въззиваемият по тази жалба Т.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото
адвокат З.М. оспорва същата.
СГС
намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение
на правилността му.
Предявен
е иск с правно основание чл.200, ал.1 и ал.3 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
Т.Л.И. твърди, че е бил в трудовоправни
отношения с ответника „С.” ООД, по силата на които е изпълнявал длъжността
„снабдител доставчик“, като в трудовите му функции се включвало закупуването на
стоки и материали, организиране на транспортирането им и оформяне на
съответните документи за това. За изпълнение на тези функции му бил предоставен
лекотоварен автомобил „Мерцедес 410 Д“ с per.
№ *******, който управлявал сам и който
автомобил бил оборудван с пирамида,
предназначена за товарене и превозване на дограма. На дата 01.03.2016 г.
при изпълнение на трудовите си задължения, при опит да укрепи листове ламарина
към пирамидата, те паднали и го повалили от каросерията на превозното средство
на земята, вследствие на което загубил съзнание, а впоследствие изпаднал в
кома. Вследствие на злополуката е получил тежка черепно-мозъчна травма-фрактура
на окципиталната кост на черепа вляво, субдурален хематом вдясно
темпоропариетално с изразен мозъчен оток, множество мозъчни контузии,
травматичен САХ, малкомозъчна контузия, като в тази връзка му е извършена
животоспасяваща черепно-мозъчна операция с декомпресивна краниотомия в УМБАЛ
„Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД. От клиниката бил изписан на 10 март 2016 г. На
09.05.2016 г. постъпил повторно в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Царица
Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, където му била направена втора черепно-мозъчна операция - костна трансплантация на черепа,
като оттам бил изписан на
13.05.2016 г. и продължил лечението си в домашни условия. За
периода от 01.03.2016 г. до края на м.юли 2016 г. изпитвал остри болки и
страдания, като след този период болките се притъпили, но продължават и до днес.
Не бил в състояние да се обслужва сам и да се движи самостоятелно. Денонощно
бил подпомаган в ежедневните си нужди. Вследствие на преживяната травма получил
органично-мозъчна промяна на личността
с експлозивност и когнитивен дефицит, в мозъка му продължава да се констатира
възбудено огнище с неясна перспектива, има левистранна хемипареза-движенията на
лявата му ръка и на левия му крак са забавени и несигурни, поради което се
движи с бастун. На 08.08.2016 г. било констатирано и широко отлепване на
ретината на дясното око, за което му предстои следваща операция с минимална
перспектива за подобрение. През периода от 01.03.2016 г. до 28.08.2016 г. бил в
отпуск по болест, а впоследствие бил инвалидизиран, считано от 28.08.2016 г., с определен процент загуба на трудоспособност-76 %, като поради обстоятелството, че
вече не можел да изпълнява трудовите си задължения при ответника, трудовото
правоотношение между страните било прекратено на 15.11.2016 г., а от 28.08.2016
г. е пенсионер по болест. През м.май 2017 г. било констатирано ново усложнение
- централен отоневрологичен синдром, съпроводен
с пълна загуба на вкус и обоняние. Ищецът твърди, че преди злополуката бил
активен, здрав и силен човек, а след нея животът му коренно се променил.
Постоянните болки, липсата на обоняние, увреденото зрение, нестабилната походка
и зависимостта му от чужда помощ в ежедневния живот го принуждават да се чувства
неудобно и неуверено в социалната среда. Сериозните увреждания и причинената от
тях дезориентация довели до загуба на работата му и го поставят в невъзможност
да работи и да изпълнява родителските си и семейни задължения. Станал
раздразнителен, а това започнало да създава напрежение в семейството и да го
принуждава да се чувства непълноценен и да се затваря в себе си, а
невъзможността да концентрира вниманието си, го направило негоден за всякаква
дейност, свързана със съсредоточаване. Перспективите за подобряване на
състоянието му са нищожни, свързани с дълготрайно лечение, бъдещи операции с
рискован изход и пр. Сочи, че злополуката е призната за трудова, като в
резултат от нея е претърпял и ще продължава да търпи имуществени вреди,
изразяващи в разходи за лекарства, неизплатено допълнително възнаграждение,
разлика между получената пенсия за инвалидност и трудовото му възнаграждение,
разлика между полученото обезщетение за отпуск по болест и основния размер на
трудовото възнаграждение, както и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумите,
а именно: сумата от 39 356,20 лв., представляваща
разлика между дължимото обезщетение общо в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
получения дискоординационен синдром след черепно-мозъчната операция, субдурален
хематом, САХ и множество мозъчни контузии, малкомозъчна контузия и извършена
краниотомия; остатъчна латентна левостранна хемипареза; лекостепенна органично
- мозъчна промяна на личността с експлозивност и лекогнитивен дефицит след
прекарана ЧМТ, и получената като застрахователно обезщетение вследствие на
злополуката от ЗАД "Алианц България" АД сума от 39 356,20 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.03.2016 г. (датата на увреждането) до
окончателното й изплащане; сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие полученото усложнение-широко отлепване на ретината на дясното око и увреждане на зрението му,
ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.08.2016 г. (датата на установяване на това
усложнение) до окончателното й изплащане; сумата от 40 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
полученото усложнение-централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и обоняние, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. (датата на установяване на това
усложнение) до окончателното й изплащане; сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между полученото обезщетение за временна
неработоспособност (болнични) и основния размер на трудовото му възнаграждение за
периода от 01.03.2016 г. до 28.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.03.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното й
изплащане; сумата от 1950 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неизплатено допълнително възнаграждение за периода от 01.03.2016г.
до 28.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане; сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разлика между получената пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение, което би
получавал, за периода от 01.09.2016 г. до 15.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.09.2016 г. (датата на отпускане на
пенсията) до окончателното й изплащане; сумата от 870 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лекарства за периода от
01.03.2016 г. до 15.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.03.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане; сумата от 480 лв. ежемесечно, считано
от 01.05.2017 г. до настъпване на законна причина за прекратяване на
изплащането, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между получаваната пенсия за инвалидност
и трудовото възнаграждение, което би получавал, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното й
изплащане; сумата от 60 лв. ежемесечно, считано
от 01.05.2017 г. до настъпване на законна причина за прекратяване на
изплащането, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за лекарства, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното
й изплащане.
Ответникът
„С.”
ООД в отговора по
чл. 131 от ГПК е оспорил исковете по основание и размер. Заявява, че
пострадалото лице е действало в условията на „груба небрежност" и е
съпричинило увреждането, което е предпоставка за намаляването на неговата
отговорност.
СГС
констатира следното:
По
делото е безспорно, че към 01.03.2016 г. Т.Л.И. и ответникът „С.” ООД са били
обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „Снабдител, доставчик”, че на 01.03.2016 г. около 11:30 часа, след
започване на работното време, Т.Л.И. натоварил листове ламарина на микробуса,
като при качването на ищеца върху платформата на микробуса, за да укрепи тези
листове, превозното средство се разклаща. Разклатената, натоварена ламарина
пада, при което удря пострадалия, вследствие на това той пада от платформата на
микробуса и си удря главата. Пострадалият загубва съзнание, а впоследствие
изпада и в кома. Оказана му била спешна медицинска помощ в Клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД, където са констатирани
следните увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактура
на окципалната кост на черепа вляво, субдурален хематом вдясно
темпоропариетално, множество мозъчни контузии, травматичен САХ, малкомозъчна
контузия. На ищеца била извършена и животоспасяваща операция- краниотомия, а
впоследствие и костна трансплантация на черепа. От писмените доказателства и заключенията
на вещите лица по изготвените и приети по делото съдебно-медицински експертизи
се установява, че впоследствие са констатирани още две увреждания, а именно широко отлепване на ретината на дясното око и централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и
обоняние, които са в причинно - следствена връзка със злополуката. В
резултат на извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл.
60, ал. 1 КСО е издадено
Разпореждане № 19135 от 13.04,2016 г., е което злополуката е признато за
трудова-настъпила в причинна връзка с изпълняваната от ищеца
работа.
По
делото са били събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са съдебно-счетоводни, съдебно-медицински и
съдебно-психиатрични експертизи. Настоящата инстанция препраща към
фактическата обстановка, подробно описана от първоинстанционния съд.
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване
по правилата на чл.154, ал.1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова
злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици- болки и страдания и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т.е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането - арг. чл..200, ал.2 КТ. Отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ е отговорност за вреди, причинени от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили на работника временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт. В този смисъл отговорността на работодателя
по чл.200, ал.1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия-при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т.нар.
съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат
при тази форма на вината (чл.200, ал.2 КТ е използван термина "груба небрежност")
отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
От доказателствата по делото може да се на прави извод, че са се
осъществили фактите, включени във фактическия състав на вземането-налице са
вреди в резултат от внезапно увреждане на здравето, настъпило при действието на
трудов договор, сключен с ответника и
признато по надлежния ред за трудова злополука.
Спорът между страните, въведен с въззивните жалби и по отношение на който въззивният съд следва да се
произнесе се съсредоточава върху обстоятелството относно присъждане
на обезщетение в полза на ищеца, ако да, справедливият размер на имуществената отговорност на
работодателя, респ. върху факта дали това заместващо обезщетение
трябва да бъде намалено поради съпричиняване
на вредоносния резултат от работника, действащ при груба небрежност и в
какъв процент.
Настоящата инстанция също приема, че не е налице основание за
изключване или намаляване отговорността на работодателя с оглед поведението на
ищеца Т.И. във връзка с настъпването на събитието. Не е налице съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия,
призната като трудова от компетентния административен орган, проявено при форма
на вина в нейния граждански смисъл-груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.1 КТ. В този случай
законодателят е предвидил правната възможност имуществената отговорност на
работодателя да се намали, но не и да отпадне. Груба небрежност е налице, когато
работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици,
предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е
смятал, че е способен да ги предотврати. В това се изразява неговата груба
небрежност, самонадеяното му поведение, неговата нереална субективна представа
за обективната действителност. Следователно, грубата небрежност е приравнена на
съзнавана непредпазливост по смисъла на наказателно-правната теория и
законодателство. Ето защо, за да се прецени дали е налице груба
небрежност, следва да се установи механизмът на настъпване на процесната
злополука и допуснато ли е нарушение на трудовите задължения от страна на
пострадалия. В случая, ответникът е обосновал виновното и противоправно
поведение на ищеца с посочване на нарушение на т.8 от Инструкция за безопасна
работа при товаро-разтоварната дейност с автомобил с платформа, но не е доказал
безспорно, че ищецът е предвиждал
възможността за настъпване на вредоносните последици. Инструкцията се позовава на Правилника за безопасност на труда при експлоатацията,
обслужването и ремонта на МПС, който е отменен с Правилника за отменяне на
Правилника по безопасността на труда при експлоатацията, обслужването и ремонта
на моторните превозни средства Д-05- 003 (утвърден от МТСГ с писмо № VII-2923 от 26.03.1975 г.; изм. и доп., Заповед № 288 от 13. XII. 1996 г.
на министъра на труда и социалните грижи, ДВ, бр.
110 от 1996 г.), обн. ДВ. бр.44 от 27 май 2005г., т.е. десет години преди
ищецът да постъпи на работа при ответника. Към този момент е била в сила
Наредба № 12 от 27 декември 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при работа с автомобили, обн. ДВ. бр.6 от 18 януари 2005г. По
делото липсват и данни, че ищецът е бил запознат с този вътрешен акт. Освен
това, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал
обстоятелствата, свързани твърдението му за нарушение на т.8 от визираната
инструкция. Не е посочил доказателства какво е било нивото на терена, където е
спрял автомобила; каква е връзката между нивото на терена, приплъзването на
листовете ламарина и настъпилата злополука; каква именно е била причината за
настъпване на злополуката дали наклона
на терена или това, че ищецът е бил изпратен от ответното дружество да товари
ламарина на автомобил, оборудван за превозване на дограма и т.н. Ответникът е ангажирал като
доказателства Протокол № 22 от
01.04.2016 г. за резултати от извършено разследване на злополука, Инструкция за
безопасна работа при товаро-разтоварната дейност на автомобил с платформа,
Декларация № 319 от 14.12.2015 г., но от тях не може да се направи обоснован
извод, че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на получените
увреждания. Що се отнася до представените решения- н.а.х.д. № 12192/2016 г. на
СРС, НО, 130 с-в и по адм.д. 2941/2017 г. на Административен съд София град, то
същите са постановени в производство, по което страна не е бил ищецът и не
могат да му бъдат противопоставени.
Освен това, фактът, че НП е било отменено по реда на ЗАНН/ между другото НП е
отменено при констатирано нарушение на
процесуалните правила, свързано с изискването за ясно и точно описание на
вмененото нарушение/ не обвързва гражданския съд, нито от неговата отмяна може
да се направи извод за наличие на безспорно сериозно съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, така както се твърди от жалбоподателя/работодател.
При трудовата злополука единствено
съзнаваната небрежност на пострадалия е груба по смисъла на чл. 201 от КТ и
само тя може да доведе до намаляване на отговорността на работодателя.
Не са налице и предпоставките за прилагане на чл.201, ал.2 КТ относно увреждането на зрението на ищеца, така, както се твърди във
въззивната жалба на дружеството/работодател. През целия период - от настъпване
на травмата до установяване увреждането на зрението, ищецът е бил под постоянно
лекарско наблюдение и е спазвал
съответния предписан от лекарите режим и лечение. Обстоятелството, че
това увреждане, за което е установено че е в пряка причинна връзка с
черепно-мозъчната травма, е
било установено от в по-късен момент, когато е отшумяла опасността за живота му
и лечението е било вече невъзможно, не може да се вменява в отговорност иа ищеца. Според
свидетелските показания, той е следвал стриктно всички лекарски
предписания. Дори и да е налице лекарски пропуск, в момент, в който е било
приоритетно спасяването на живота му, това не може да се приеме за груба
небрежност от страна на ищеца, който не притежава специални медицински познания
и не е можел сам да си постави диагноза и да си предпише лечение.
Доколкото по делото не е установено груба небрежност от
страна на ищеца, то неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя/работодател
относно присъдените обезщетения за
претърпени имуществени вреди от ищеца.
Относно оспорения размер на обезщетението за
претендираните неимуществени и имуществени вреди, настоящата инстанция приема следното:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът има предвид нормата на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя страна размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психическо напрежение и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. При определяне размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, след съобразяване с
принципа на справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, СРС е отчел причинените
на ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука, в резултат на която същият
е получил тежки физически увреждания, изразяващи
се в тежка черепно-мозъчна травма, претърпял две тежки неврохирургични
операции, вследствие на получените увреждания от трудовата злополука, характера
и степента на уврежданията, обстоятелството, че е търпял силни болки, продължителността
на лечението, големият стрес, както и отраженията върху живота на пострадалия,
както и обстоятелството, че и към настоящия момент ищецът продължава да търпи
болки и страдания и за в бъдеще ще търпи такива, поради което е уважил
обезщетенията за неимуществените вреди
в посочените размери, които настоящата инстанция също приема, а именно:
Относно обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се дискоординационен синдром след черепно-мозъчната операция,
субдурален хематом, САХ и множество мозъчни контузии, малкомозъчна контузия и
извършена краниотомия; остатъчна латентна левостранна хемипареза; лекостепенна
органично - мозъчна промяна на личността с експлозивност и лекогнитивен дефицит
след прекарана ЧМТ и след съобразяване с изгответните по делото Съдебно-медицински
експертизи, Съдебно-психиатрична експертиза и останалите писмени доказателства
по делото, в т.ч. болнична документация, които установяват причинна връзка
между получената травма, в резултат от настъпилата трудова злополука и получените
увреждания, както и последиците от тези увреждания за ищеца, включително наличието
на органична промяна на личността,
представляваща психиатрична патология, вследствие на получената травма, СГС
също намира, че справедливият размер на обезщетението за горепосочените
неимуществени вреди се равнява на сумата от 70 000 лв., като от тази сума следва да бъде приспадната на
основание чл. 200, ал. 4 от КТ получената застрахователна сума в размер на
30643,20 лв. Според
нормата на чл.200, ал(4) (Нова - ДВ, бр.
83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите. Според ал.(3)
(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
СГС намира за неоснователно твърдението, че съдът
неправилно е изчислил действително изплатеното от застрахователя обезщетение,
което възлиза на общ размер на 37
094,40 лева, от
които 30
643,20 лева, платени на ишеца на
14.12.2016г. и 6 461,20 лева, платени на ищеца на
19.03.2018г., че присъдената сума от 39 356, 20 лева, която представлява
разликата от претендираните 70 000 лева минус платените от застрахователя 30
643 лева, е грешна, тъй като съдът е игнорирал
второто плащане в размер на 6 461 лева. Настоящата инстанция също приема, че ищецът е получил от
застрахователя само сумата
от 30 643.20 лв., защото това е сумата, получена
от ищеца от ЗАД „Алианц“ България въз основа на ЕР на ТЕЛК № 1365 от 14.11. 2016 г. за 76 % ТНР, т.е. за уврежданията,
посочени в това експертно решение, които увреждания са предмет на искането за
присъждане на обезщетение за първоначално установеното увреждане. Сумата от 6 451.20 лв. изплатена
по-късно от ЗАД „Алианц България“ по същия застрахователен договор, е изплатена въз основа на експертно решение на ТЕЛК №
1365 от 25.10. 2017 г. за 92 % ТНР, т.е. за настъпило влошаване състоянието на ищеца(ексцес).
Доколкото ищецът няма предявена претенция за присъждане
на обезщетение за ексцес в рамките на настоящото производство, няма основание обезщетението му
за първоначално установеното увреждане да се намалява с тази
сума. Тази сума всъщност е изплатена за друго, последващо увреждане и поради
това не е взета предвид при постановяване на решението по предявения иск, тъй
като второто плащане се отнася за ексцес, а не за основните увреждания, предмет
на претенцията по т.1 от петитума на исковата молба. Изводът е, че исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло за сумата от 39 356,20 лв., като тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната,
считано от 01.03.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане,
както е направил районният съд.
Относно обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи
се в получено усложнение- широко
отлепване на ретината на дясното око и увреденото зрение, то отчитайки
изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза и заключението на вещото
лице специалист по офталмология, СГС също намира, че полученото увреждане е в
причинно-следствена връзка със злополуката. С оглед на това и на степента на
полученото увреждане, справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди за това увреждане се равнява на претендираната сума от 20 000 лв. и искът
се явява е основателен за пълния му предявен размер, като върху сумата от 20 000 лв.
следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 08.08.2016 г. (датата на
установяване на това усложнение) до окончателното й изплащане.
Относно обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи
се в получено усложнение-централен отоневрологичен синдром, съпроводен с пълна загуба на вкус и обоняние, настоящата
инпстанция също намира, че справедливият размер на обезщетението е приетият от
СРС размер от 20 000 лв., като извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението,
както и че от своя страна размерът му не
следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Твърденията,
че дефинитивната загуба на вкус и мирис е опасно
състояние, тъй като засегнатият от това увреждане не може да разпознава
миризмата при изтичане на отровни газове, нито миризмата на при възникване на
пожар, че е лишен от възможността да преценява годността за консумация на
хранителните продукти, че липсата на вкус и обоняние води до засилване на
тревожността, дори до депресии, всички те се преценяват не абстрактно, а с
оглед конкретната ситуация. Ето защо, законосъобразно искът е уважен за сумата
от 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. (датата на установяване на това
усложнение) до окончателното й изплащане, а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лв. е бил отхвърлен,
като неоснователен.
Относно исковете за обезщетения за имуществени вреди:
По исковете е правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ:
Работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда-имуществена или неимуществена, включително пропусната полза.
Съгласно практиката на ВКС, причинената вреда трябва да се търси като разлика
между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако
беше здрав и работеше и полученото обезщетение или пенсия по общественото
осигуряване. Ето защо, размерът на обезщетението следва да се формира от
разликата между получаваното преди увреждането брутно трудово възнаграждение от
една страна и размера на получената пенсия за трайно намалена трудоспособност.
Ищецът е предявил следните имуществени претенции:
Претенция за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност и основния размер на трудовото възнаграждение
за периода от 01.03.2016 г. до 28.08.2016 г.
Съгласно представения по делото трудов договор, страните са
уговорили основно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 480 лв. месечно. Не
са представени допълнителни споразумения
за увеличаване на основното трудово възнаграждение. Съгласно трайната практика на ВКС, намерила израз в.т.
5 и ППВС № 4/1968 г., както и в решение от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1230/2010 г., ІV г.о. на ВКС, съгласно
която в размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне размера на
имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. По силата на чл.66, ал.1, т.7 КТ
трудовото възнаграждение и сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер,
като основната заплата според легалното определение, дадено в чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 7/2007 г. за структурата и организацията на работната заплата, приета
с ПМС № 4/2007 г., е възнаграждение за
изпълнението на определени задължения и отговорности, присъщи за съответното
работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и
качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Основната
заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение /чл. 3 от Наредбата/ и по силата на чл.245
от КТ именно то се дължи от работодателя на
работника/служителя. В конкретния казус, по силата на сключен трудов договор №
319/14.12.2015 г., ищецът е бил с основно месечно възнаграждение в размер на
480 лв., считано от 14.12.2015 г. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при
настоящия работодател, като трудовата злополука е настъпила на 01.03.2016 г. От доказателствата по делото и приетите ССЕ/ основна и допълнителна/ не може
да бъде установено обстоятелството, че ищецът е получавал твърдените 750 лв. Ето
защо, СГС също приема, че база за определяне на обезщетението следва да бъде
сумата от 480 лв. На ищеца е била определена пенсия за инвалидност поради
трудова злополука първоначално в размер на 472,56 лв., а впоследствие в размер
на 473 лв., считано от 05.12.2016 г., като работодателят е изплатил на ищеца
обезщетение за първите 3 дни отпуск по болест.
При тези данни, СГС също намира, че размерът на
обезщетението за периода от 01.03.2016 г. до 28.08.2016 г. се равнява на сумата
в общ размер от 627,61 лв.,
съобразно таблица № 2 от заключението на вещото лице по изготвената
първоначална съдебно - счетоводна експертиза. П ри тези данни, искът следва да
бъде уважен за сумата от 627,61 лв. (сбор от дължимите обезщетения
както следва: за м.03.2016 г. - 93,78 лв., за м.04.2016 г. - 125,15 лв., за
м.05.2016 г. - 141,75 лв., за м.06.2016г. - 92,92 лв., за м.07.2016 г. - 108,53
лв. и за м.08.2016 г. - 65,48 лв.), ведно
със законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от 01 число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи. За разликата до пълния предявен
размер от 1000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, както е и сторено.
Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в неизплатено допълнително възнаграждение в размер на 1950 лв., то следва да бъде отхвърлено
като недоказано, както е и направил
СРС.
Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност
и основния размер на трудовото възнаграждение за периода от 01.09.2016 г. до
15.05.2017 г., СГС също намира, че база за определяне на обезщетението следва
да бъде сумата от 480 лв. съобразно изложените мотиви. След съобразяване заключението
на вещото лице по изготвената и приета по делото ССЕ, СГС също намира иска за
сумата от 4000 лв. за изцяло неоснователен.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства за периода от 01.03.2016 г. до
15.05.2017 г., от представените писмени доказателства, фактури и фискални
бонове, се установява, че ищецът е извършил разходи във връзка с лечението си в
размер 368,10 лв., като за претендирания
остатък липсват доказателства. Във въззивната жалба на ищеца се твърди, че съдът
е подходил прекалено счетоводно при преценката на тази претенция, като е присъдил
сумата само въз основа на писмени доказателства и фискални бонове, като по този
начин е даден превес на писмените доказателства по делото, а са пренебрегнати
изцяло заключенията на медицинските експертизи и показанията на свидетелите.
Според трайната съдебна практика, имуществените вреди, за разлика от
неимуществените, се доказват с писмени доказателства. Ето защо, искът за сумата
от 368,10 лв. следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2016 г. до
окончателното изплащане, а за разликата над нея до пълния предявен размер от
870 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съгласно Постановление № 4 от 30.Х.1975 г. на Пленум на
ВС, т. 6, при причиняване на трайна нетрудоспособност обезщетение за
неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното
увреждане и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената
за добиване право на пенсия за изслужено време възраст. Следователно за периода
от 15.05.2017 г. до настъпването на законна причина за прекратяване на
изплащането с краен срок - датата на придобиване от страна на ищеца на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст ответникът следва да бъде осъден да
заплаща на последния сумата от по 125,15 лв. месечно
(изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК при съобразяване на констатациите
на вещото лице в изготвената и приета по делото съдебно - счетоводна
експертиза), ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до
окончателното й изплащане. За
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 480 лв. искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно предявеното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 60 лв., дължащо се ежемесечно,
изразяващо се в ежемесечни разходи за
лекарства, същото се явява основателно, поради което следва да бъде присъдено в претендирания
размер, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от момента на просрочието до
окончателното й изплащане.
Относно разноските:
За първата инстанция разноските са правилно определени
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил такива в размер на 5000 лв. за адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът е намерил за
неоснователно, доколкото е по-ниско от минимално предвидените размери съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 1, т.2, т.З и т. 4, вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена
от Висшия адвокатски съвет.
Във въззивната
си жалба, ищецът е релевирал доводи, че СРС не е
съобразил възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С определение от
23.06.2020 г., СГС, ГО, III-„б“ въззивен
състав е прекратил производството пред
себе си/ по в.гр.д. № 5414/2020 г./ и е върнал делото на СРС, ГО, 87 състав за
произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Приел е, че СГС е сезиран с искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му, досежно разноските, по което
компетентен е районният съд.
С определение от 21.09.2020 г., постановено на основание
чл.248 ГПК, СРС, ГО, 87 състав е оставил без уважение молбата на Т. Л.И., ЕГН
********** за изменение на решението в частта на разноските. Определението е
влязло в сила като необжалвано.
СГС намира, че не е налице прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е в размер на 2000 лв. и е под минимума, установен в
чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като само за сведение е в по-малък
размер от адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, което е 5 000 лв.
При
този изход на спора и на двете страни не се следват разноски за настоящата
инстанция.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.12.2019
г. по гр.д. № 34367/2017г. на СРС, ГО, 87 състав.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.