№ 257
гр. Враца, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500310 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
С Решение № 260026/10.06.2022г., постановено по гр. д. № 588/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Мездра е признал съществуването на вземане на "TEA -СТ“ ЕООД , ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С. Т., против ОБЩИНА
МЕЗДРА, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, представлявана от инж. И. А. - Кмет на Община Мездра
и С. К. - Главен счетоводител на Община Мездра за сумата от 8 414 лв. ведно със законната
лихва върху горната сума начиная от 07.02.2020 г.;до окончателното и изплащане и е
отхвърлил претенцията в останата част до пълния размер от 10 425,69лева като
неоснователна.
Решението в частта, в която предявения от “TEA - СТ” ЕООД, ЕИК: *** е уважен, е
обжалвано с въззивна жалба с вх. №260364/27.06.2022г. по описа на РС Мездра, депозирана
от от ОБЩИНА МЕЗДРА, Булстат: ***, с адрес: гр. Мездра, чрез адв. Т. Д..
В депозираната жалба се посочва, че решението на първоинстанционния съд е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, като в
подкрепа на тези твърдения излага следните съображения:
С исковата молба е заявена претенция за установяване дължимостта на остатък от
окончателно плащане на СМР по фактура №337/23.04.2019г., издадена във връзка с Договор
№ BG***-***-***-******/17.10.2018r., сключен въз основа на открита процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за пълен инженеринг на
сградите, обект на интервенция във връзка с реализацията на проект „Енергийно-ефективни
мерки в многофамилни жилищни сгради в град Мездра” по договор за предоставяне на
1
безвъзмездна финансова помощ BG***-***-***-С01 и № РД-02-37- 227/25.10.2016г. по
процедура BG16RFGP001-2.00 „Енергийна ефективност в периферните райони” от
Оперативна Програма „Региони в растеж” 2014-2020” по 6 обособени позиции (ОП)”, за
обособени позиции: 3 и 4. Сумата по процесната фактура е формирана въз основа на
двустранно подписани Протоколи №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г. за
четирите обекта, находящи се на: ***, ***, ***, ***.
Твърди, че с отговора на исковата молба е направено правоизключващо възражение
за недължимост на остатъка по процесната фактура, поради сторниране на фактически
неизвършени от ищеца СМР, които са актувани в Протоколи обр. 19-2, подробно описани в
отговора на исковата молба. Протоколите обр. 19-2 за приемане на извършени СМР, в които
са отразени сторнираните СМР били представени от ответника и било направено изрично
възражение, че в представените такива от ищеца към исковата молба ясно се вижда, че
именно сторнираните СМР /зачеркнати/ и написаните реално извършени количества СМР,
са заличени. Поради това, на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК представените Протоколи
№19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г. за четирите обекта, находящи се на:
***, ***, ***, *** от ищеца, били оспорени като неистински - подправени за целите на
производството. Изрично поискали откриване на производство по чл. 193 от ГПК и
представили протоколите в оригинал. В решението липсва произнасяне по този въпрос,
което представлява процесуално нарушение.
В тази връзка, очертания предмет на делото от страните е фактически извършени ли
са сторнираните СМР в Протоколи №19-2 за приемане на извършени СМР от 15.04.2019г. за
четирите обекта, находящи се на: ***, ***, ***, *** и дължи ли се остатъкът по фактура
№337/23.04.2019г., представляващ стойността на извършените СМР.
За установяване на това обстоятелство е изслушана Съдебно- техническа експертиза,
което е изготвена, като са анализирани поотделно позициите, заявени от страните, а отделно
от това вещото лице е изчислило сумарно стойността на техните претенции. По отношение
на позициите по КСС, заявени от Общината, като несъответстващи на договореното
количество - за които се твърди, че е налице неизпълнение съгласно договорените
количества по КСС към договора, вещото лице е установило, неизпълнени видове и
количества СМР:
1.За обект на *** вещото лице е установило, че действително не са изпълнени
зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени СМР от
15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:
11, 12, 13, 19, 23, 24, 35, 36, 39, и по част „Осигуряване на достъпна архитектурна среда“ - 1
и 2, а е изпълнено по-малко по позиция 30. От сравнителния анализ на вещото лице,
съобразно стойност по КСС и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са
изпълнени СМР на стойност 2 201,31 лв..
2. За обект на ул. *** вещото лице е установило, че действително не са изпълнени
зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени СМР от
15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:
13, 14, 15, 16, и по част „Осигуряване на достъпна архитектурна среда“ - 1, 2 и 3, а е
изпълнено по - малко по позиции: 10, 11, 28. От сравнителния анализ на вещото лице,
съобразно стойност по КСС и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са
изпълнени СМР на стойност 2 202,52 лв..
3.За обект на ***, вещото лице е установило, че действително не са изпълнени
зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени CMP от
15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:
21 и по част „Осигуряване на достъпна архитектурна среда“ - 1, 2, 3, а е изпълнено по -
малко по позиция: 41. От сравнителния анализ на вещото лице, съобразно стойност по КСС
и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са изпълнени СМР на стойност 97,41
2
лв..
4.За обект на *** вещото лице е установило, че действително не са изпълнени
зачертаните/сторнирани СМР в Протокол №19-2 за приемане на извършени СМР от
15.04.2019г., представен с отговора на исковата молба, по позиции по част „Архитектура“:
17, 21, 22, 35, а е изпълнено по - малко по позиции 9, 10. От сравнителния анализ на вещото
лице, съобразно стойност по КСС и реално изпълненото става ясно, че за този обект не са
изпълнени СМР на стойност 1920,87 лв..
Стойността на неизвършеното според измерванията на вещото лице, съгласно
заключението на СТЕ възлиза на сумата от 6 422,32 лв. без ДДС или 7 706,79 с ДДС. В тази
връзка счита, че категорично е доказано правоизключващото възражение, че незаплатения
остатък по процесната фактура е недължим.
Твърди, че първоинстанционният съд безкритично допуснал изместване на предмета
на делото не по предвидения в ГПК ред, което е довело до постановяване на неправилно
решение.
Ищецът без да е направил изменение на иска и без да е заявявал по реда и в
сроковете по ГПК искане за съвместно разглеждане на друг иск, извън претенцията, заявена
в заповедното производство, с искането за допускане на въпроси към СТЕ, в насока
изпълнени ли са в повече СМР от предвидените такива в КСС по договора, фактически
въведе нов спорен въпрос по делото. Съдът не е съобразил това обстоятелство и допуснал
вещото лице по СТЕ да даде отговор и на поставените в молба вх. № 261028/12.11.2020г.
въпроси от ищеца.
В тази връзка, оспорили заключението на СТЕ по отношение на частта, в която
вещото лице Иво Йорданов е дал заключение по въпросите на ищцовата страна, относно
надизпълнено количество и видове СМР на процесните обекти, като неотносимо към
предмета на делото.
За да стигне до крайния си извод, относно съществуването на вземането на ищеца,
първоинстанционният съд е възприел заключението на приетата по делото Съдебно -
техническа експертиза, в частта, в която вещото лице е сумирало стойността на изпълнените
и неизпълнените СМР по конкретни позиции по КСС към Договор № BG16RFC)P001-***-
***-******/17.10.2018r., въз основа на което е установило, че стойността на действително
изпълнените СМР, претендирани от страните, е много близка до стойността на предвидените
по договора СМР по конкретните позиции. Първоинстанционният съд е игнорирал
заключението в частта, в която вещото лице е установило само стойността на неизпълнените
от ищеца СМР по договора, което в действителност е предметът на делото и е постановил
решението си, съобразявайки изчисленията на вещото лице, досежно неизпълнените СМР и
изпълнените в повече от договореното, с което е постановил неправилно решение.
Недопустимо е извън хипотеза на надлежно упражнено процесуално право по реда и в
сроковете на чл. 210, ал. 1 ГПК, в мотивите на решението да се обсъждат права.
Първоинстанционният съд неправилно допуснал домогванията на ищеца да доказва
изпълнение на допълнителни СМР - обстоятелството, че е имало устни уговорки за
изпълнение на допълнителни СМР.
Подобни договорки ищецът се опитал да докаже със свидетелски показания. Св. А. А.
заявя, че няма спомен да са подменяни СМР или изпълнителят да е извършил нещо различно
от договореното с възложителя, а вторият свидетел заявява, че не му е била възложена
каквато и да било функция с нарочна заповед, във връзка с изпълнение на процесния
договор. От събраните гласни доказателства по категоричен начин се опроверга твърдението
на ищеца, че между страните е било договорено изменение на договора, чрез възлагане на
допълнителни работи.
Ищецът е изпълнител по Договор № BG***-***-***-С01- 03/17.10.2018г., сключен
3
въз основа на открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Договорът не
предвижда възможност за изменение на условията, при които е сключен, както и промяна по
отношение на количествата и видовете СМР, които следва да бъдат извършени, съответно
заплатени. Промяна е недопустима по устни уговорки, още повече, че се касае за договор за
обществена поръчка. В разпоредбата на чл. 116 от ЗОП са предвидени хипотезите, при които
договор за обществена поръчка може да бъде изменян, като в случая ищецът нито е посочил,
нито е доказал наличие на някоя от предпоставките за изменение на договора, поради което,
абсолютно неоснователни и недоказани са твърденията в насока, че е имало подобни
уговорки между страните.
Въпреки това обаче, в решението си съдът е съблюдавал неправилно стойността на
изпълнените СМР, които надхвърлят предвидените такива по договора. С нарочно
определение беше отменен даденият ход по същество, след като делото беше обявено за
решаване и съдът по свой почин изиска да се представят заповедните книги за обектите,
предмет на договора, с оглед изясняване на обстоятелството дали са възложени
допълнителни СМР. Същите бяха представени от страна на ответника и от тях е видно, че
липсва вписана заповед на компетентните лица за извършване допълнителни СМР.
С оглед на горното, счита решението за неправилно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и е необосновано.
Съдът не е отделил спорния предмет на делото, с оглед заявения петитум в исковата
молба и правоизключващото възражение на ответника за недължимост на претенцията.
Вместо това е обсъдил в мотивите си претенцията на ищеца за допълнително извършени
СМР, която не е въведена по надлежния ред от него по реда на чл. 210 от ГПК. Наред с това,
съдът не е извършил задълбочен и последователен анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, а именно представените от страните протоколи за установяване на
извършените СМР, заключението на СТЕ, което категорично е установило, че по посочените
от нас позиции, за които твърдим, че е налице неизпълнение, съгласно договорения обем,
стойността на неизвършеното според измерванията на вещото лице възлиза на сумата от 6
422,32 лв. без ДДС или 7 706,79 с ДДС .
В срока по чл. 263 ал. ГПК е депозиран отговор от “TEA - СТ” ЕООД, ЕИК: ***, в
която излага становище за неоснователност на жалбата. Според въззиваемия съдът в пълно
съответствие с процесуалния и материалния закон, както и с трайната съдебна практика, е
постановил своето решение. В тази връзка излага следните съображения:
Според въззиваемия в хода на производство по един безспорен начин се установило,
че ищецът е сключил с ответника договор №BG***-***-***-***-S- 03/17.10.2018г. за избор
на изпълнител за пълен инженеринг на сградите, обект на интервенция във връзка с
реализацията на проект ’’Енергийно-ефективни мерки в много- фамилни жилищни сгради в
град Мездра” по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №BG***-2
„Енергийна ефективност в периферните райони” от Оперативна програма „Региони в
растеж” 2014-2020 по 6 обособени позиции - за обособена позиция №3: ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***.
Установи се и, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по горецитирания
договор, за което са издадени съответните удостоверения за въвеждане в експлоатация на
строеж №29, № 30, №31 и №32 от 22.04.2019г., както и са подписани Протокол № 19-
2/15.04.2019г. за приемане на извършени СПР за обект, в ***, Протокол № 19-2/15.04.2019г.
за приемане на извършени СПР за обект, в град Мездра, ***, Протокол № 19-2/15.04.2019г.
за приемане на извършени СПР за обект, в град Мездра, ***, Протокол № 19-2/15.04.2019г.
за приемане на извършени СПР за обект, в град Мездра, ***.
Представените от ответника протоколи са оспорени от ищеца, тъй като същите
съдържат поправки, зачерквания и задрасквания, които не са подписани от него. С исковата
4
молба ищецът е представил протоколите, които не са задраскани от представител на
ответника. След като изискали от другата страна, тя представила и протоколи, които по един
безспорен начин установяват извършването на строителните дейности от страна на ищеца.
Тези протоколи са подписани и от двете страни и нямат никакви поправки.
В същия дух е и приетата съдебно-техническа експертиза, която също установи
извършените от ищеца дейности и незаплащането им от страна на община Мездра.
В хода на производството се установило, че за извършената дейност е издадена
фактура №**********/23.04.2019г. на стойност 34 788,08лева. Ответникът заплатил с
платежно нареждане от 25.04.2019 г. само част от нея, в размер на 24 362,39лева, а съгласно
т.3.1.5 от горецитирания договор община Мездра следва да заплати на изпълнителя и
останала част от сумата в размер на 10 425,69 лева.
Установено е, че към настоящия момент ответникът все още не е заплатил дължимите
се от него 10 425,69 лева-остатък от цитираната по-горе фактура за извършените от ищеца
дейности
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Страните не заявяват доказателствени искания пред настоящата инстанция.
В открито съдебно страните поддържат заявеното съответно в жалбата и отговора на
жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районен съд – Мездра е сезиран с искова молба, подадена от „ТЕА -СТ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С. Т., чрез адв. С. А. А.,
с искане да се признае за установено съществуване на вземане против ,ОБЩИНА МЕЗДРА,
ЕИК ***, с адрес: гр. ***, представлявана от инж. И. А. - Кмет на Община Мездра и С. К. -
Главен счетоводител на Община Мездра за сумата от 10 425.69 лв. /десет хиляди
четиристотин двадесет и пет лева и 69 ст./ ведно със законната лихва върху горната сума до
окончателното и изплащане, начиная от 07.02.2020 г.; сумата от 208.52 лв. /двеста и осем
лева и 52 ст./ разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от 600.00 лв.
/шестстотин лева и 00 ст./ адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: окончателно плащане по договор № BG***-***-***-***-S***/17.10.2018
г.Претендират се и разноски
Не е спорно по делото, че между страните по делото е сключен Договор BG***-***-
***-***-S***/17.10.2018 г. за избор на изпълнител за пълен инженеринг на сградите, обект
на интервенция във връзка с реализацията на проект „Енергийно-ефективни мерки в
многофамилни жилищни сгради в гр.Мездра“ по договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ BG***-2. „Енергийна ефективност в периферните райони“ от Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014- 2020 год. по 6 особени позиции- за особена позиция №3:
***; ***, ***,***.
В исковата молба се твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора,за
което са били издадени съответните удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж
№ 29,№ 30, № 31 и № 32 от 22.04.2019 год.,както и били подписани Протокол 19-
2/15.04.2019 г. за приемане на извършени СМР за посочените по-горе обекти.Издадена е
фактура № **********/23.042019 г. на стойност 34 788.08 лв.Ответната Община с платежно
нареждане от 25.04.2019 г. е заплатила част от нея в размер на 24 362.39 лв.,а съгласно
т.3.1.5 от договора следва да се заплатят и останалите 10 425.69 лв.Водени са многократни
преговори,но сумата не е заплатена.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза неоспорена от страните по
делото и възприета от съда като обективна и компетентна е установено, че в Община
5
Мездра е осчетоводена фактура № **********/23.04.2019 год. на стойност 32 856.74 лв.
Стойността от 32 856.74 лв. е намалена на 24 362.39 лв. след направени промени по
отделните протокол и. Сумата от 24 362.89 лв. е осчетоводена по Дебита на сметка
2071/основен ремонт и незавършено производство/ и кредита на сметка 401/доставчици/. В
дневника на покупките за м.април 2019 г. е включена цялата сума по фактурата.Сумата от 5
476.12 лв.,представляваща ДДС,не е изтеглена от НАП.Има сумарна грешка,при която в
дейността на обект ул.“Родопи“ №6 не са включени 1 609.45 лв.Фактурата от 34788.08 лв. е
осчетоводена само при ищеца.
От заключението на съдебно-техническата експертиза /неоспорена според решението
на районния съд, но видно от протокол от 18.10.2021г е оспорено в частта ,в която са
посочени изпълнените в повече дейности/ се установява, че вещото лице след като е
посетил въпросните сгради и направил измерване е представил таблица за количествено-
стойностна сметка за СМР по договор и действително изпълнение. Стойността на
предвидените по договор СМР,претендирани от страните е 49 464.84 лв. без ДДС или 59
357.81 лв. с ДДС.Стойността на действително извършените СМР, претендирани от страните
а 49 847.43 лв. без ДДС или 59 816.91 лв. с ДДС
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С. К. и А. А.. Св. А. е изпълнявал функции на координатор. Спомня си , че
имало недостатъци между заложените количества СМР и реално изпълнените. Лично е
подписал протоколите. Св. С. К. не установява факти относими към спора.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът достигнал до извод, че
съгласно договора окончателното плащане е за действително изпълнените строителни
дейности. Приел че от приложените протоколи е установена, че е призната площ,
която е измерена на място и е в повече от площта,по която е извършено възлагането.Няма
доводи,че е налице надхвърляне на максимално уговорената цена по договора. С
подписаните протоколи за приемане на извършените СМ е признато действително
извършената работа в размер на действителната РЗП.Протоколите са подписани от страните,
следователно и на основание чл.266ал.1 от ЗЗД се дължи възнаграждение за действително
извършените СМР.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбта на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна
проверка, Врачанският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна и следва да бъде
уважена.
От събраните пред райнония съд доказателства по делото се установява извършване
на две групи СМР - по Договора и допълнително извършени СМР. Вещото лице по
изслушаната съдебно техническа еспертиза в заключението си подробно е посочил за всеки
един от обектите договорените СМР, реално извършените по договора СМР и тези, които са
извършени извън договореното.
По отношение на допълнителните СМР, по делото не се доказа писмено възлагане на
такива, респективно писмено изменение на Договора или сключване на допълнително
споразумение към него, касаещо същите, в т.ч. и обявление за изменение съгласно
разпоредбите на ЗОП. По делото са представени Заповедните книги за всеки едни от
обектите, в които не са отразени никакви промени, настъпили по време на строителството.
6
Съгласно § 1 от ДП на ЗОП договорът за обществена поръчка е възмезден писмен
договор между един или повече изпълнители и един или повече възложители с обект
строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги, след проведена процедура по
закона.
В чл. 116 от ЗОП законодателят изчерпателно е предвидил хипотезите, в които
договорът за обществена поръчка може да бъде променен. Ограничението е въведено с цел
защита на обществения интерес и препятства заобикаляне правилата на Закона за
обществените поръчки. Липсата на ограничение би създала възможност за
недобросъвестните участници в процедура по обществена поръчка да заложат по-малки
обеми работи, съответно по-ниски и съответно по-конкурентноспособни офертни цени и
след спечелване на поръчката и сключването на договор за нейното изпълнение, да искат
неговото изменение и включване на допълнителни по вид и обем строително-монтажни
работи, извършването на които да основава допълнително възнаграждение по вече
сключения договор за обществена поръчка. В случая правилата на чл. 116 от ЗОП са
пресъздаени и в самия договор в раздел VIII Условия за изменение и прекратяване на
договора.
Договорът, сключен по реда на Закона за обществените поръчки не може да се
изменя при нарушение на параметрите на обществената поръчка - условията, при които е
открита, проверена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й
/така в Решение № 82 от 19.07.2011 г. по т.д. № 658/2010 г. на ВКС, Т. К., 1 Т. О./.
Поради изложеното не са налице предпоставките за отговорност на ответника по
сключен между страните договор за изработка за допълнителните СМР към сключения
между тях договор за обществена поръчка, тъй като липсва възникнало договорно
задължение по сключен към основния договор за обществена поръчка договор за
допълнителни СМР, които се претендират от ищеца. Затова и в тази част искът подлежи на
отхвърляне.
В чл.264, ал.1 от ЗЗД е регламентирано задължението на поръчващия да приеме
изработеното и да заплати уговореното възнаграждение. Съгласно правната доктрина и
съдебната практика понятието „приемане" включва в себе си фактическо и правно действие
, а именно : преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и
изразяване /мълчаливо и изрично/ на изявление от страна на поръчващия, че счита работата
за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.264,
ал.2, изр.1 от ЗЗД и чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД, съдът намира, че законът задължава поръчващия
при приемане на работата да направи всичките си възражения ако изпълнената работа се
отклонява от поръчката или е с недостатъци, или недостатъците да правят работата негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение. В последния случай поръчващия би
имал право да развали договора и съответно не би дължал никакво възнаграждение - чл.265,
ал.2 от ЗЗД, а в останалите случаи - да се ползва от някои от алтернативно уредените права
по чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако е заявил съответните възражения при приемането. Ако не
направи такива възражения, работата се счита приета. Решаващият орган се присъединява
към направеното в съдебната практика квалифициране на тази презумпция (по чл. 264, ал. 3
ЗЗД) като необорима (Така Решение № 229 от 13.01.2017 г. на СГС по гр. д. № 6061/2016г.).
В случая ответникът твърди, че в представените от него протоколи е отразил
подоробно договорените СМР, изпълнените по договора СМР и тези които не приема за
изпълнени, като относно последните е направено отбелязване чрез зачертаване на
посочените в протоколите дейности. От страна на ищеца са представени протоколи без
задраскавания. Двете страни са оспорили представените от насрещната страна протоколи,
но само ответникът е представил оригиналите на представените по делото протоколи. От
изслушаната съдебно техническа експертиза се установи, че ищецът действително не е
изпълнил СМР, които са зачертани в протоколите представени от ответника. С оглед на
7
горното настоящият съдебен състав приема, че ответникът е доказал възражението си, че
ищецът не е изпълнил всичко договорено по сключения между страните договор.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и
приета работа. Съгласно поС.ната практика на ВКС за установяването на изпълнената и
приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи,
двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност
и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. /Решение № 65 от 16.07.2012 г.
по търг. д. № 333/2011 г. ВКС/.
За установяване на качеството и стойността на извършените СМР. съдът по искане
на ответника е допуснал изготвяне на съдебно-техническа експертиза от вещо лице с
необходимата квалификация и опит. Допуснати са и въпроси на ищцовата страна като
вещото лице да посочи и работите, които са реално извършени извън договореното, като в
тази част заключенито е оспорено от ответника.
Съгласно заключението на вещото лице неизвършените от изпълнителя по договора
СМР са както следва:
1. За обект на *** не са изпълнени СМР на стойност 2 2216,31лв.
2. За обект на ул. *** не са изпълнени СМР на стойност 2 202,52 лв..
3. За обект на *** не са изпълнени СМР на стойност 97,41 лв.. и
4. За обект на *** не са изпълнени СМР на стойност 1920,87 лв.
Стойността на неизвършеното според измерванията на вещото лице, съгласно
заключението на СТЕ възлиза на сумата от 6 436,84 лв. без ДДС или 7 724,21лева с ДДС.
Категоричността на даденото заключение е потвърдена от в.л. И. И. в открито
съдебно заседание от 27.01.2021 г. Решаващият състав намира, че следва да го кредитира,
тъй като експертизата е извършена пълно, обективно и добросъвестно.
Действително за горните обекти са извършени СМР извън договореното, но същите
не следва да бъдат изследвани с оглед изложеното по-горе, че не са налице предпоставките
за отговорност на ответника за същите по сключения между страните Договор BG***-***-
***-***-S***/17.10.2018 г.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния, че следва да
бъде приета фактурата, която е осчетоводена в Община Мездра № **********/23.04.2019
год. на стойност 32 856.74 лв. В тази насока няма и възражения във връзка с този извод на
съда. Няма спор, че ответникът е заплатил по нея 24 362.39 лв. и останалата неразплатена
част по фактурата е в размер на 8 494,35лева.
Предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, което се възприема от
съда като обективно и компетентно се установи, че стойността на предвидените по договор
СМР и неизпълнени от ищеца СМР по договора възлизат на 7 724,21лева с ДДС. При това
положение следва да бъде прието, че ответникът дължи на ищеца по фактура №
**********/23.04.2019 год. сумата от 770,14 лева.
Предвид изложените съображения, Врачанският окръжен съд намира, че следва да
отмени Решение № 260026/10.06.2022г., постановено по гр. д. № 588/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Мездра, в частта в която е признато съществуване вземането на „TEA -
СТ“ ЕООД, против ,ОБЩИНА МЕЗДРА, над сумата от 770,14лв. ведно със законната лихва
върху горната сума начиная от 07.02.2020 г.;до окончателното и изплащане, като отхвърли
иска над сумата от 770,14лв до уважения от РС Мездра размер от 8414,00лева и потвърди
решението в частта в която иска е уважен до сумата от 770,14лв.
Първоинстационното решение следва да бъде отменено и в частта , в която на ищеца
8
„TEA -СТ“ ЕООД са присъдени разноски над сумата 59,72лева за заповедното производство
и над сумата от 101,09лева разноски в първоинстанционното производство. На
въззиваемата Община Мездра следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първата
инстанция за отхвърлената част от иска в размер на 1050,10лева.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски за настоящата
инстанция. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има въззивника. От страна на
процесуалния представител на въззивамия е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Възражението е основателно. Дължимото възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/в редакцията до приключване на съдебното дирене/, при
интерес от 5000 лв. до 10000.00лева е в размер от 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000
лева. В случая, изчислен по посочения ред, минималният размер е 750,00 лв. При това
положение признатите разноски за въззивната инстанция е в размер на 918,98лева, и
предвид размера на уважаване на жалбата от 90,9% на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 835,35лева.
На въззиваемия на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски за отхвърлената част от жалбата от 9.1%. Въззиваемият е представил
доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 850 лева. Процесуалния
представител на въззивника е направил възлажение за прекомерност. Предвид
гореизложеното относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, което в
случая е 750 лева, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 68,25лева
за въззивата инстанция.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд
- Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260026/10.06.2022г., постановено по гр. д. № 588/2020г. по
описа на Районен съд - гр. Мездра, в частта в която признато съществуване вземането на
„TEA -СТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от С. Т., против ,ОБЩИНА МЕЗДРА, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, представлявана от инж. И.
А. - Кмет на Община Мездра и С. К. - Главен счетоводител на Община Мездра над сумата
от 770,14лв. ведно със законната лихва върху горната сума начиная от 07.02.2020 г.;до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 770,14лв до уважения от
РС Мездра размер от 8414,00лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта в която иска е уважен до сумата от 770,14лв.
ОТМЕНЯ Решение № 260026/10.06.2022г., постановено по гр. д. № 588/2020г. по
описа на Районен съд - гр. Мездра в частта , в която на ищеца са присъдени разноски над
сумата от 59,72лева за заповедното производство и над сумата от 101,09лева разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „TEA -СТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, представлявано от С. Т., да заплати на ОБЩИНА МЕЗДРА, ЕИК ***, сумата от
1050,10лева, представляваща деловодни разноски за първата инстанция .
ОСЪЖДА „TEA -СТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от С. Т., да заплати на ОБЩИНА МЕЗДРА, ЕИК *** сумата от 835,35лева,
представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция
ОСЪЖДА ОБЩИНА МЕЗДРА, ЕИК ***, да заплати „TEA -СТ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С. Т. на сумата от 68,25лева,
9
представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10