Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди
и двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар С.Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10176 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10176/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.Г.Д. ЕГН ********** *** срещу решение №117237 от 12.07.2020 г постановено по гр.д.№26368/2018 г на СРС , 40 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Д. , че същият дължи сумата от 1180,61 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№44 в гр.София ж.к.*******за периода м.05.2014
г – м.04.2017 г, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 29,75
лева цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г –
м.04.2017 г ; сумата от 127,23 лева - лихви
за забава върху посочената главница за периода 15.11.2015 г – 15.11.2017 г ; и
сумата от 2,34 лева лихви за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода 15.11.2015 г – 15.11.2017 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.11.2017 г по ч.гр.д.№82286/17 г на СРС , 28 състав . Решението
на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за нищожност ,
недопустимост и неправилност на решението на СРС . СРС не е
съобразил доводите в писмената защита на въззивника , според които няма
доставена топлинна енергия за имота , не е потребител на топлинна енергия и
въззивникът се е отказал всички услуги на ищеца – както топлинна енергия , така
и топла вода . Районният съдия не се подчинява на закона , гаври с положената
от него клетва и не полага вътрешни усилия , за да „правораздаде“ . В решението липсват мотиви и
първоинстанционното решение е „конституционно нетърпимо“ и неразбираемо .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 30.06.2019 г, поради което въззивната жалба от 12.07.2019 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост
на съдебното решение в обжалваната част , като такива
основания не се констатират . Изложените от въззивника хаотични доводи за нищожност
и недопустимост всъщност касаят правилността на решението на СРС . Неверни са
твърденията , че решението на СРС е без мотиви или че мотивите му са
неразбираеми ; или че е погасена по всякакви начини действащата Конституция .
Неуместни са личните нападки към районния съдия за груби
юридически грешки и некомпетентност , още повече , че самият въззивник не е в
състояние да формулира юридически грамотна въззивна жалба , непрекъснато
повтаря едни и същи голословни твърдения , а пропуска да изложи доводи и възражения , които са правно издържани и
биха го ползвали . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
На практика въззивникът оспорва цялостната уредба на
доставките на топлинна енергия . Въззивникът би искали тази уредба да е
различна – да има възможност да се „откаже“ от доставките , като цялата тежест
на загубите от доставката на топлинна енергия до сградата се възложи на
останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .
Съдът не
може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на
европейското право . Правилно СРС е приел , че ответникът
е
потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е
доказан от документи за собственост на стр.22-23 от делото пред СРС .
С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от
ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и
6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в
този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което
не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна
собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части
и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника и договоряне
на цена на топлинната енергия . Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Възражение срещу публикуването на ОУ не е заявено в
отговора на исковата молба и се явява преклудирано .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В случая
ответникът ще е задължен за суми за топлинна енергия за процесния имот докато
не се преустанови топлофицирането на сградата , включително и за топла вода
.
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ . Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и
общите части . От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и
изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007
г за топлоснабдяването .
Директива 32/2006 г не забранява изготвяне на
прогнозни сметки . СТЕ установява извършване на дялово разпределение , което е
фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответниците .
Възраженията на ответника
, че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани . Буди
недоумение непрекъснатото позоваването на афоризми на велики личности , като
вместо литературни упражнения и обиди към съда въззивникът би следвало да се
съсредоточи върху правно относими доводи . Само за пълнота трябва да се посочи
, че КЕВР е държавен орган , като по ЗЕ няма изискване неговите членове да са
депутати . Комисиите , които Народното събрание съставя нямат нищо общо с други
държавни органи наричани също „комисии“ .
Според нормативната уредба
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост - чл.140 ал.3 от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за
топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за
топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
По останалите релевирани в
о.с.з нови доводи на въззивника настоящият съд не дължи произнасяне.
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения
, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №117237 от 12.07.2020 г постановено по гр.д.№26368/2018 г на СРС , 40 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу С.Г.Д. ЕГН ********** *** , че същият дължи сумата от 1180,61 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №44 в
гр.София ж.к.*******за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г, ведно със законната
лихва от 22.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 29,75 лева цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г ; сумата от 127,23 лева - лихви за забава върху посочената
главница за периода 15.11.2015 г – 15.11.2017 г ; и сумата от 2,34 лева лихви за забава върху сумата
за дялово разпределение за периода
15.11.2015 г – 15.11.2017 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.11.2017 г по ч.гр.д.№82286/17 г на СРС , 28 състав ; както и
в частта за разноските .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.