Р Е Ш Е Н И Е
№......... 27.10.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
27 септември 2021
г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
4345, по описа за 2020 година.
Предявен e иск с правно осн. чл.
45, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът А.А.Л., действащ със съгласието
на своята майка и законен представител К.Д.А.-Л., чрез пълномощника си, твърди
в исковата си молба, че е ученик в ПГЕТ „Г.С.Раковски”,гр.Стара Загора(Електротехникум). С ответника И.М.П. са били съученици в
друго училище преди да отидат да учат в техникум. Ответникът до началото на
учебната 2020/2021 год. бил ученик в ПГЕ „Джон Атанасов” - гр.Стара Загора, от
където е изключен и за новата учебна година е записан в Техникума по
електротехника, където учи и ищеца.
Няколко дни преди нанесения на ищеца побой, последният получавал от
ответника, или от негови приятели от обкръжението му, закани за
саморазправа,обидни реплики по телефона и в социалната мрежа. Повод за това била
приятелката, към него момент, на ищеца, която преди това била приятелка на ответника.
На 10.03.2020 год., след обяд ищецът имал среща с тогавашната си
приятелка Мишел Дилковска, в района на Четвърто
основно училище. След като се срещнали, ищецът решил да отиде до близкия
магазин, за да купи нещо за пиене. Така, слушайки музика, със слушалки на
ушите, се запътил. Близо до магазина, магазина, пресичайки паркинг, усетил и забелязал, че
ответникът върви много близо зад него. Наоколо били и негови приятели от
компанията му. А.Л. се обърнал към него и му казал, че не иска да се
разправят. Ответникът нищо не отговорил, а направо се засилил срещу него.
Ищецът успял да му хване ръцете, като му казал, че няма смисъл да се занимават
с глупости, след което му пуснал ръцете. Ответникът се дръпнал леко назад,
засилил се и замахнал срещу ищеца с юмруци. Първо го
ударил с дясната ръка,после с лявата-все с юмруци в лицето,в челюстта от двете
страни последователно. Ищецът изпитал зашеметяваща силна болка, от което му
причерняло и клекнал долу на земята. Едно от момчетата, придружаващи ответника,
го попитал как е, но ищецът, вследствие на болката, не могъл да отговори. После
всички се разбягали.
След като приятелката му, по телефона, разбрала за случилото се, повикала
майка си, която е медицински работник. Ищецът бил откаран в Окръжна болница,
където му направили рентгенова снимка. Установило се, че челюстта му е счупена
и от двете страни. Лицето му започнало много бързо да се подува и не можел да
говори. По – късно, по направление на лекарите, ищецът, заедно със семейството
си, бил откаран в гр. Пловдив, в Клиниката по ЛЧХ към УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД,
където след като се разбрало за нанесения му побой, били повикани органите на
реда в гр. Пловдив.
След направена в клиниката снимка, се установило, че ищецът има счупване
на долна челюст в ъглите, като бил приет за операция. На 11.03.2020 год. му
била извършена операция за наместване и фиксация,
като му били поставени метални шини на горна и долна челюст и осъществена междучелюстна фиксация. На
14.03.2020 год. бил изписан от болницата с издадена Епикриза
с И.З. № 16642-385/2020 год., с окончателна диагноза: Счупване на долна челюст,
открито. Открито пълно счупване двустранно в ъглите на долната челюст. Били му
определени и контролни прегледи след операцията - на седмия и на
четиринадесетия ден.
След изписването му от Клиниката на 19.03.2020 год., ищецът посетил
Съдебна медицина гр.Стара Загора - д-р Тодор Пасев,който след като се запознал
с представените му медицински документи и извършил преглед, издал
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №109/ 19.03.2020 год., със
заключение: счупване на долната челюст; открито пълно счупване двустранно в
ъглите на долната челюст, при което се затруднява дъвчене и говорене са период
по-дълъг от 30 дни.
На 10.04.2020 год. отново бил приет в Клиниката по ЛЧХ в гр.Пловдив със
зачервяване, раздразнени и болезнени венци на челюстите от фиксиращото
устройство, което наложило по спешност да бъде приет за оперативна намеса за
отстраняване на фиксиращото устройство, с което деблокирали челюстта му. На
14.04.2020 год. бил изписан с издадена Епикриза И.3.№
20905-496/2020 г.
Получените телесни увреждания и трудностите,които изпитал ищеца дали
отражение на общото му физическо и психическо състояние. В първите дни след
инцидента, освен физическите болки, които имал, изпитвал обида, безпомощност и
тревожност от нанесения му побой. Не излизал сам от дома си и известно време
страдал и от безсъние. През целия период на възстановяването си, освен
постоянните физическите болки, изпитвал страх и тревожност какво ще се случи. В
периода на възстановяването си не можел нито да говори, нито да се храни
пълноценно. Със сламка смучел прясно мляко и смлени
храни. След свалянето на шината му било забранено да се храни с твърда храна,
защото челюстта му едва била калцирала и не трябвало да стиска с тях твърда
храна, поради опасност от ново счупване.
Твърди, че през този период ответникът не спирал да го тормози
психически, и чрез приятели и познати от обкръжението му, му изпращал заплахи в социалните мрежи. Карал
други хора да му звънят по телефона със заплахи, че ако се оплаче в полицията,
ще пострада отново.
Със Заявление от майка му К.А.-Л. до Началника на Първо РУ на Полицията
гр.Стара Загора с вх.рег.№1959зм-226 от 11.03.2020 год. било образувано
Досъдебно производство със същия номер по описа на Първо РУ на Полицията. Със
Споразумение за решаване на делото в Досъдебно производство от 18.06.2020 год.,
одобрено от Районен съд Стара Загора по НОХД № 1496/2020 год., ответникът И.П.
се признал за виновен по престъпление с пр.основание чл.129,ал.2, във връзка
ал.1, във вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК- нанесена средна
телесна повреда, като му е наложено наказание „пробация”
с мерки за период от една година. Тази присъда не изплашила ответника, а
напротив през цялата лятна ваканция се опитвал да сплаши ищеца или семейството
му. Стигнал до там, че една сутрин сестрата на ищеца намерила колата си цялата
намазана с изпражнения.
След започването на новата учебна година 2020/2021 год. ищецът разбрал,
че ответника е изключен от Техникума по електроника и е записан в Електротехникума. Ужасът за него започнал отново, защото И.П.
не се повлиял и не взел поука от наложеното му наказание, а напротив все повече
се озлобил към него. Причаквал го с компанията си по коридорите или в двора на
училището и отправял към него всякакви закани за отмъщение.
Въпреки, че Директорът на техникума го извикал в присъствието на
родителите му и класния му ръководител, ответникът не спирал и продължавал да
отправя заплахи към него. Всичко това дало дълбоко отражение на психиката на
ищеца – страхувал се да се движи сам по коридорите на училището или в двора,
опасявал се, че отново ще последва същия побой над него. Ищецът излизал за
училище с голям стрес и това му вредяло на занятията в техникума. Непрекъснато
се оглеждал да не се сблъска с ответника или някой негов приятел. Поради това,
близките му, притеснени от създалата се ситуация, дискретно придружавали
навсякъде ищеца.
Твърди, че вследствие случилото се на 10.03.2020 год. се чувства обиден и
огорчен, тъй като личното му поведение е несъвместимо с подобна ситуация на
неочакван непредизвикан, груб и брутален побой към него, както и продължаващия
към днешна дата постоянен психически тормоз.
Твърди, че вследствие противоправното поведение
на И.М.П. са му причинени вреди от имуществен и неимуществен характер,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт от нанесения побой с юмруци и ритници, стрес,
нервност, безсъние и напрежение от множеството обидни изрази и действия, в
резултат на осъществен психически тормоз от страна на ответника.
Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди И.М.П., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка Д.Г.З., ЕГН **********, да му заплати имуществени и
неимуществени вреди,както следва:
-сумата от 81.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи
-установени по 2 броя фискални касови бележки № 109 /2020 год., издадени от
Кабинет по Съдебна медицина за СМ Удостоверение и Дрогерия „Свети Георги”
гр.Пловдив, ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние(
10.03.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за причинени болки и страдания, вследствие причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, в областта на двата
долни-челюстни ъгъла, налагащо поставяне на стандартни метални шини на горна и
долна челюст за осъществяване на междучелюстна фиксация, причинили затруднено дъвчене и говорене повече от
30 дни, ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние(10.03.2020
год.) до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания - стрес и нервност, безсъние и
напрежение от множество обидни изрази и действия, в резултат на осъществен
психически тормоз от страна на ответника, осъществен за периода месец март
март-октомври 2020 г., ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние
(10.03.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата;
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът И.М.П., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д.Г.З.,
чрез пълномощника си, в законоопоределния срок е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва единствено факта на
нанесената на ищеца средна телесна повреда, вследствие нанесения му побой с
юмручни удари в лицето.Оспорва причинно- следствената връзка между осъщественото деяние и вредоносния резултат. Твърди, че
извършеното от него деяние е било провокирано и предизвикано от поведението на
самия ищец. В деня на инцидента и преди
това, ищецът се е заканвал не веднъж на ответника с физическа саморазправа,
свързана със съперничеството между тях двамата за приятелството на момиче.
Твърди, че на 10.03.2020г. ищецът, чрез друг общ познат е инициирал среща, на
която е започнал да заплашва и обижда ответника и също му е нанесъл удар с крак
/коляно/ в областта на гърдите, за което ответникът представя медицинско
удостоверение. В исковата молба било посочено че ищецът е държал ответника за
ръцете, но било пропуснато да се посочи, че преди да го пусне, ищецът му е
нанесъл удар с коляно в областта на гърдите. Реакцията на ответника, след като
ищецът му е пуснал ръцете е била да го удари, като в следствие на тези удари е
причинил телесната повреда на ищеца. В този смисъл твърди, че противоправното деяние на ответника е предизвикано и
провокирано от поведението на самия ищец — реакция от удара с крак от ищеца в
областта на гърдите на ответника, докато му е държал ръцете, като оспорва
изцяло твърденията на ищеца, относно фактическата обстановка в деня на
инцидента и последващия период. В този смисъл, счита,
че е налице съпричиняване. В случая, ударите в лицето
на ищеца били предизвикани от действията на самия ищец - предхождащите обиди и
закани от негова страна към ответника и от нанасянето на удар в областта на
гърдите на ответника, докато му е държал ръцете.
На следващо място, оспорва изцяло твърденията на ищеца за осъществяван от
него психически тормоз, състоящ се в отправянето на закани, обиди и т.н.
Напротив, твърди, че самият ищец дълго време преди инцидента, и в последствие
след самия инцидент, е отправял обидни думи срещу ответника, както и закани, че
ще „го унищожи, него и семейството му, и цял живот ще му плащат“.
Оспорва твърденията, че след инцидента е отправял заплахи за саморазправа
чрез общи познати, както и твърдението, че е бил изключен от Техникума по
електроника и е записан в Електротехникума. Не
отговаряло на истината, че ответникът е отправял заплахи срещу ищеца в
коридорите на училището, за което бил извикан, заедно с майка си, при
Директора.
Оспорва размера на предявените искове. Счита, че искът за неимуществени
вреди е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост. Относно предявения иск за имуществени
вреди, счита, че не е налице причинно-следствената връзка между твърдените
вреди и противоправното деяние. От представените
документи Фискална касова бележка - без дата на издаване и нечетлив касов бон,
не можело безусловно да се приеме, че сумите по същите са заплатени вследствие
на деликта. В този смисъл оспорва иска както по
основание, така и по размер.
Моли съдът да отхвърли исковете, респективно да определи справедлив
размер за претърпени неимуществени вреди.
В съдебно
заседание ищецът и майка му
се явяват лично, заедно с пълномощника си, като поддържат предявената искова молба. Ответникът
в съдебно заседание са явява лично, заедно със своята майка, и пълномощника си, като вземат становище за неоснователност
на предявения иск за неимуществени
вреди в размер на 3000 лв., оспорват
размера на претенцията за имуществени
и неимуществени вреди, с оглед направеното възражение за съпричиняване.
За съдебно заседание е призована
и Д“СП“ гр. Стара Загора, която не изпраща представител и не взема становище по
исковете.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
От приложеното към настоящото
дело НОХД № 1496/2020г., по описа на Районен съд Ст.Загора, се установява, че
по силата на одобрено от съда споразумение
ответникът И.М.П. е признат за виновен в това, че на 10.03.2020г. в гр.Стара
Загора, в района на ОУ „Кирил Христов“, чрез нанасяне на юмручни удари в
лицето, причинил средна телесна повреда на А.А.Л. –
на 16г., изразяваща са в счупване на долна челюст, в областта на двата долно –
челюстни ъгъла, представляваща счупване на челюст, причинило затрудняване на
дъвченето и говоренето за повече от 30 дни, като макар и непълнолетен е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
като на осн. чл.129, ал.1, вр.
ал.1, вр.чл. 63, ал.1, т.3 от НК, вр.чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК, му е наложено наказание „Пробация“
с пробационни мерки – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от една година, с периодичност два пъти седмично; „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
една година; „Включване в програми за обществено въздействие“ за срок от една
година.
В хода на производството, и към момента на
постановяване на съдебното решение, ищецът А.Л. е навършил осемнадесетгодишна
възраст.
Ответникът през м. януари 2020г.
е бил осъден и за друго престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.
130, ал.1, вр.чл. 63, ал.1, т.4 от НК – видно от
представената справка за съдимост от Бюро за съдимост при СтРС.
Видно от представеното по делото
медицинско удостоверение на живо лице № 109/2020г., при извършен преглед на ищеца
на 19.03.2020г. е установено: счупване на долната челюст, открито пълно
счупване двустранно в ъглите на долната челюст, поставена междучелюстна
фиксация. Описаните травматични увреждания отговарят
да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време
и начин, посочени от прегледания – а именно при нанесени удари с достатъчна
сила в областта на лицето двустранно. Счупването в областта на ъглите в ляво и
в дясно на долната челюст е причинило и представлява счупване на челюст, при което
се затруднява дъвченето и говоренето за срок по- дълъг от 30 дни.
Видно от представените епикризи, двете издадени от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.
Пловдив, за периода 10.03.2020г. – 13.04.2020г., ищецът два пъти, за по около 4
дни, е бил хоспитализиран в Клиника по лицево челюстна хирургия, където са му извършени
две оперативни интервенции под местна анестезия, първият път по повод поставяне
на стандартни метални шини на горна и долна челюст и междучелюстна
фиксация, а втория път по повод деблокиране на
челюстите и премахване на фиксиращите устройства.
Видно от изслушаното по делото
заключение по съдебно медицинска експертиза, се установява, че вследствие
осъщественото на 10.03.2020г. деяние ищецът е претърпял открито пълно счупване
в ъглите на долната челюст двустранно, което е причинило силни болки,
затруднило е дъвченето, говора, и е нарушило естетиката и качеството на живот
за повече от 30 дни. Била е осъществена междучелюстна
фиксация със стандартни метални шини и меко еластична
тяга. При това увреждане оздравителният процес и пълното възстановяване
продължава 2 месеца. При осъществено рентгеново изследване на ищеца, при
прегледа му, експертът е видял изоставена телена лигатура в областта на 24 зъб,
която премахнал. В съдебно заседание,
вещото лице уточнява, че същата шина е останала по невнимание при свалянето на
шините, като е напълно възможно да е създавала дискомфорт
на ищеца.
По делото е изготвен социален
доклад относно непълнолетния, към момента на подаване на исковата молба, ищец. За
изготвянето му е направено проучване относно местоживеене на ищеца, основни
грижи по отглеждането и възпитанието му, роднински и приятелски кръг,
възпитание, обучение и социална интеграция. Констатирано е, че ищецът живее заедно с родителите си, като има изградени
емоционални връзки със семейството си. Вследствие на инцидента ищецът е изживял
болка и емоционално страдание, като всяка сутрин след събуждане чувства
изтръпване на лицето, а при застудяване на времето се налага слагане на
компреси за обезболяване.
Видно от справка –
характеристика за ответника, изготвена от Детска педагогическа стая в ОД на МВР
– Стара Загора, И.П. е извършвал две противоправни
деяния – на 26.10.2016г. - кражба по чл. 194, ал.1 от НК, и на 15.04.2019г. –
лека телесна повреда по чл. 130 от НК.
Представена е характеристика
изх.№ 580/11.01.2021г., изготвена от Професионална
гимназия по електротехника и технологии „Г.С.Раковски“ – гр. Стара Загора, в
която се посочва, че в 8 клас ответникът е бил наказан със санкция „Забележка“ за допуснати 5 отсъствия по неуважителни
причини; в рамките на същия месец е бил наказан със санкция „Предупреждение за
преместване в друго училище“ за допуснати над 10 отсъствия по неуважителни
причини; в 9 клас е бил наказан със санкция „Забележка“ във връзка с допуснато
нарушение по чл. 172, ал.1, т.3 от ЗПУО – относно незачитане правата, честта и
достойнството на другите, както и прилагане на физическо и психическо насилие;
в края на първия срок е наказан със санкция „предупреждение за преместване в
друго училище“, поради неизвинени 10 отсъствия. През м. февруари 2020г.
ответникът е записан в друго училище - Професионална гимназия „Джон Атанасов“
гр. Стара Загора, като през м. октомври 2020г. отново е записан в ПГЕТ
„Г.С.Раковски“. Към момента на издаване на характеристиката, ответникът е
наказан със санкция „Забележка“ за допуснати 5 отсъствия по неуважителни
причини.
Видно от съдебно медицинско
удостоверение на живо лице № 99/2020г., издадено от лекар по Съдебна медицина –
Стара Загора, при извършен на 11.03.2020г. преглед на ответника, е установено
травматично увреждане – болезнен оток по гръдния кош, което може да бъде
получено вследствие направеното от прегледания описание, а именно, че на
10.03.2020г. около 16 – 17ч. е бил блъскан и ударен със сила с коляно в
областта на гръдния кош от познато за него лице. Посоченото увреждане е
причинило болка.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Св.С.Ж. е присъствал на
случилото се на 10.03.2020г. Видял е, че ответника е догонил ищеца, като
последният, за да предотврати удар, го е хванал за ръцете. В момента, в който е
пуснал ръцете на ответника, същият го е ударил „…от двете страни, първо в
едната после в другата страна, в челюстта, с юмрук – първо с лявата, после с
дясната ръка.“. Свидетелят твърди, че ответникът е тренирал бокс, а понастоящем
ММА. Бил е на мястото на случилото се, защото общ на страните познат, му се е
обадил да му каже, че ответникът „…е тръгнал да бие Наско.“.След ударите,
ответникът е отправил заплахи към ищеца, че следващия път няма да се размине
само с юмруци.Свидетелят твърди, че вследствие побоя, цялата уста на ищеца е
била в телове, поради което не е можело да се отваря. При излизането си от
болницата, ищецът се е страхувал от ответника, което налагало свидетелят да го
изпраща до дома му – „защото се страхуваше пак да не го набие И., защото И. го
заплашваше.“.
Св. К.Л.- сестра на ищеца, разказва
подробно за болките и страданията на ищеца, вследствие побоя над него. Поради
настъпилото увреждане на челюстта му, ищецът бил насочен за лечение в Пловдив,
където бил откаран от сестра си – не е могъл да си затвори устата, изпитвал е
силни болки. Счупената челюст наложило поставяне на шини, вследствие на което
ищецът е следвало да се храни само с течности, като „Даже не можеше храната да
минава през зъбите, а минаваше през разстоянието между челюстите.“ Изпитвал е
постоянна болка, която налагала приемането на обезболяващи. Месец по- късно
след поставяне на шините, е трябвало да бъдат свалени, което отново наложило
постъпването му в болница. В продължение на една година на ищеца е било
забранено да приема твърда храна. Вследствие инцидента, ищецът не е искал да
излиза, да се среща с приятели, не е могъл да говори разбираемо, “Беше го срам
да си отвори устата.“. След инцидента, отначало, се е страхувал да ходи на училище,
да не би ответника да го причака. Свидетелката твърди, че по време на престоя
си вкъщи ищецът е получавал заплахи от ответника. Поради това, ищецът и
семейството му обмисляли варианта да бъде преместен в друго училище, но
директора на гимназията осуетила това намерение.
Св. Д. Бонев твърди, че взаимоотношенията
между страните са влошени заради момиче. Свидетелят не е присъствал на
случилото се на 10.03.2020г. От И. знае, че А. му е отправял заплахи. Преди
инцидента е чул ищецът да отправя обиди и закани – „горе долу, че щял да му стъжни живота“. Когато свидетелят след инцидента е видял
ищеца, същият е бил с шини, като е бил „…притеснен, явно да не би пак да се
случи нещо.“.
Св. Мария З. – баба на ищеца,
разказва, че е чувала внука си да говори по телефона с някого, когото наричал с
името А., и че последният е отправял заплахи към него.Според свидетелката, ответникът
е подложен на психически тормоз по телефона от ищеца. За самия инцидент,
свидетелката предполага, че първоначално ищецът е „хванал главата на И. и го е
навел напред и И. се отскубнал и после ударил А..“.
По делото е представена молба вх.№
754/19.10.2020г. от майката на ищеца до Директора на ПГТЕ „Г.С.Раковски“ –
Стара Загора, с която е подала сигнал, че синът й е обиждан от ответника И.П.,
причаква го пред входа на дома му, както и че на същата дата на подаване на
молбата е бил замерян от него с кестени.
Видно от Протокол от 19.10.2020г.
при състояла се в кабинета на директора на гимназията среща между И.П. и
неговата майка, и А.Л. и неговата майка, по повод твърденията на ищеца за
осъществяван от страна на ответника вербален тормоз, свързан с обидни епитети,
уронващи личното му достойнство, били изслушани свидетели – все съученици на
ответника, които отрекли твърденията на А.Л..
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка по делото, съдът стига до следните
правни изводи:
Съгласно чл.383, ал.1 НПК, одобреното
от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда /споразумение/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда
относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла
в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в
чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като
задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени със решението за
безспорно установени.
По делото е безспорно, че причинените на ищеца, вследствие нанесени му
от ответника на 10.03.2020г. юмручни удари в лицето, увреждания, представляващи средна телесна
повреда, са : счупване на долна челюст,
в областта на двата долно челюстни ъгъла, представляващи счупване на челюст,
причинило затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от 30 дни.
Съдът приема за установено по
безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност
на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че предявените
обективно съединени искове за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди се явяват основателни.
По предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във
всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид
характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на
пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета,
продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др.
В случая, безспорно е установено, че причиненото
на ищеца увреждане има характер на средна телесна повреда. Несъмнено описаните
по-горе увреждания са свързани със силни
болки, както и с емоционален стрес, дискомфорт
и нарушение на естетиката и качеството на живот на ищеца. Установява се, че
вследствие уврежданията, ищецът е бил с поставени шини в продължение на месец,
което предпоставяло храненето му да става само с
течни храни. През този период ищецът не е могъл да говори. Следва да се вземе
предвид сравнително младата възраст на ищеца, както и факта, че е следвало да
изтърпи две последователни, в периода на малко повече от един месец, оперативни
интервенции. Тази ситуация е дала отражение не само на физическото състояние на
ищеца, но и на неговото психическо такова – същият не е искал да напуска дома
си, да се среща с приятели, изпитвал е срам и неудобство от поставените му шини
/видно от събраните гласни доказателства/, съществено е бил нарушен нормалния
му ритъм на живот. Оздравителният процес и пълното възстановяване при този вид
увреждане продължава два месеца – видно от заключението на съдебно медицинската
експертиза. Нарушението на качеството на живот обаче е продължило и след този
период, респ. след отстраняването на шините – ищецът е трябвало да се въздържа
от твърда храна в продължение на близо година. Освен това, от изслушаното по делото заключение
по съдебно медицинската експертиза се установява, че до момента на прегледа от
експерта, в областта на 24 зъб е намерена телена лигатура, което е създавало
предпоставки за дискомфорт. Установява се също, че
вследствие инцидента, ищецът е изпитвал страх и притеснения от ответника, „…да
не би пак да се случи нещо“ – в този смисъл са показанията на свидетеля Бонев,
изслушан по искане на ответника.
Като взе предвид изложеното,
съдът счита, че следва да определи справедливо репариране на претърпените от
ищеца болки и страдания, което в случая следва да се равни на сумата от 12 000
лв. Именно в този размер искът за неимуществени вреди се явява основателен и
доказан, като в останалата част до претендираните 20 000
лв. следва да бъде отхвърлен.
Ответникът обосновава своята защита чрез направено възражение
за съпричиняване, което съдът намира за неоснователно
Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване
обезщетението за вреди от деликт не може да е по
предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да
прецени дали конкретните установени, при условията на пълно и главно доказване,
действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са
условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на
последния. Процесуалното задължение (доказателствената
тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо
възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Въведеното от ответника възражение
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се оповава на обстоятелствата, касателно предшестващото инцидента поведение на ищеца
спрямо ответника. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че
с поведението си ищеца е предизвикал ответника за настъпилата физическа конфронтация.
Дадените в тази връзка показания на св. Бонев и св. З. не следва да се
кредитират с доверие, с оглед направената им преценка по чл. 172 от ГПК, а и по
следните причини: показанията на св. З. са дадени въз основа на нейни
предположения, че внука й – ответникът, по телефона е получавал заплахи от
лице, към когото се обръщал с името „А.“ -
от тези показания не може да се направи категоричен извод нито че тези
заплахи са предшествали инцидента, нито за действителното лице, с което са били
водени / че това лице е бил ищеца/. Що се отнася до показанията на св. Бонев,
то същите са противоречиви – свидетелят е чувал от ответника, че „А. няколко пъти
му се е обаждал и го е заплашвал.“, като по нататък твърди, че не му е известно
за разговори и кореспонденция между А. и И..
По делото липсват доказателства,
които да обосновават извод за съпричиняване
на вредоносния резултат, поради което определеното обезщетение не следва да
бъде намалявано.
Върху определения размер на
обезщетението, на осн. чл.86 ЗЗД, във вр.
с чл.84 ал.3 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва считано от деня на
увреждането. Съгласно чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а
съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 ЗЗД във вр.
с чл.84, ал.3 ЗЗД, има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по
делото, че е налице. Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква
от деня на увреждането, или 10.03.2020г., поради което съдът счита, че следва
да уважи искането.
По предявения от ищеца иск за
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 81.80 лв.:
По делото са представени
фискална касова бележка № 109/2020г., издадена от ИПСМП – Съдебна медицина гр.
Стара Загора, на стойност 50 лв., и фискален бон от 10.04.2020г., на стойност
31.80 лв., издаден от Дрогерия „Св.Георги“- Пловдив. Същите документи
установяват направени от ищеца разходи по повод настъпилото на 10.03.2020г.
увреждане /кореспондират изцяло с останалия доказателствен
материал/, поради което искът се явява основателен и доказан в своя размер.
Върху присъдената главница се дължи и лихва, считано от деня на увреждането до
окончателното й изплащане.
По предявения от ищеца иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. за причинен стрес,
нервност, безсъние през периода м.март – м. октомври 2020г.:
Липсват доказателства, от които да се
установи, че през периода м. март – м. октомври 2020г. ответникът е
осъществявал психически тормоз над ищеца, изразяващ се в отправяне на обиди,
закани и др. Доказателствата /гласните такива/,
в своята съвкупност, установяват изживеният стрес и страх от ищеца
вследствие нанесения му юмручен побой на 10.03.2020г., който стрес е дал
негативно отражение върху последващото му психично
състояние за дълъг период от време. Поради това съдът следва да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 1046.87 лв./за
адвокатски хонорар/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете – сумата от 891.18 лв./за адвокатски
хонорар/.
На осн.чл.
78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на СтРС, общата сума от 587.96
лв., от които 483.27лв. – държавна такса, и 104.69 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Съдът констатира, че с представената
писмена защита ответникът е поискал
разсрочване на изпълнението по реда на чл. 241 ГПК. Тъй като това искане е
направено след приключване на устните състезания, съдът не следва да се
произнася по същото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.М.П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Д.Г.З., ЕГН **********, двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие извършено на 10.03.2020г. в гр.Ст.Загора от И.М.П. престъпление по
чл.129, ал.2, вр.
с ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за което същият
е признат за виновен по НОХД №1496/2020г. по описа на СтРС,
с което на А.Л. е причинена средна
телесна повреда – счупване на долна челюст, в областта на двата долно челюстни
ъгъла, представляващи счупване на челюст, причинило затрудняване на дъвченето и
говоренето за повече от 30 дни, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 10.03.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до претендираните 20 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Д.Г.З., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Л., ЕГН **********,***, сумата от 81.80 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за направени разходи
по повод настъпило на 10.03.2020г. увреждане, ведно със законната лихва от деня
на увреждането – 10.03.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Д.Г.З., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Л., ЕГН **********,***, сумата от 1046.87 лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.А.Л., ЕГН **********,***,
да заплати на И.М.П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Д.Г.З., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от
891.18 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Д.Г.З., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на СтРС,
държавна такса, в размер на 483.27лв., и възнаграждение за вещо лице, в размер
на 104.69 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Л.,
с п.а., против И.М.П., с п.а., действащ
със съгласието на своята майка и законен представител Д.Г.З., с п.а., иск за
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, нервност, безсъние, вследствие осъществяван психически
тормоз за периода м. март – м. октомври 2020г., ведно с искането за законна
лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка:
***: ***, BIC: ***, с титуляр А.Л..
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: