№ 29
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100901615 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „Г.и.“ ООД твърди, че има изискуеми вземания срещу
длъжника „Ф.т.*“ ЕООД по договор за търговска продажба на стоки от
20.05.2019 г. Посочва, че длъжникът не е заплатил заявените по този договор
с поръчка № 3/03.10.2019 г. стоки, във връзка с което неизпълнение
молителят е предявил осъдителни искове, по които е образувано т. д. №
1244/2020 г. по описа на СГС, ТО, приключило с влязло в сила решение от
08.10.2020 г., с което ответникът е осъден за заплати на кредитора сумата от
47798.82 лева главница, представляваща цената на продадените и доставени
от кредитора по горепосочения договор стоки по фактура № 592/12.11.2019
г., ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното плащане;
сумата от 2389.84 лева мораторна неустойка и разноски в размер на 6013.47
лева. Въз основа на издадения за тези суми изпълнителен лист от 20.10.2020
г. е образувано принудително изпълнение срещу длъжника – изп. дело №
20209240400885 по описа на ЧСИ Г.К., по което е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника на 06.11.2020 г. Изпълнителното
производство е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на
ЧСИ Г.Ц. и е продължено при този съдебен изпълнител под №
20219240400468, като в рамките на 6-месечен срок от получаване на поканата
1
за изпълнение вземанията на кредитора, не са удовлетворени. След направени
справки е установено, че срещу длъжника има образувани и други
изпълнителни дела, а считано от 07.06.2021 г. ответното дружество е
дерегистрирано по ЗДДС. Поддържа, че липсата на удовлетворение на
принудително изпълняемите му вземания срещу длъжника за период по-
дълъг от 6 месеца от датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение обосновава извод, че длъжникът се намира в състояние на
неплатежоспособност, на основание чл. 608, ал. 4 от ТЗ. При условията на
евентуалност твърди, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, тъй
като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като му присъди
направените в производството разноски.
Длъжникът „Ф.т.*“ ЕООД не взема становище по молбата по чл. 625 от ТЗ
и събраните в производството доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
„Ф.т.*“ ЕООД е вписано като търговско дружество в Търговския регистър
на 23.01.2018 г., като му е предоставен ЕИК ****.
За установяване на вземанията си, молителят кредитор представя договор
за търговска продажба на стоки от 20.05.2019 г. в изпълнение на този договор
длъжникът е направил поръчка № 3/03.10.2019 г., във връзка с която ищецът е
съставил фактура № 592/12.11.2019 г. на стойност 49691.77 лева с ДДС и
кредитно известие към нея от 02.03.2020 г. на стойност 1892.94 лева.
Представени са доказателства за доставянето на заявените от длъжника с тази
поръчка стоки.
С протоколно решение от 06.10.2020 г. на СГС, ТО, 4 състав, по т. д. №
1244/2020 г. по описа на СГС, ТО, постановено по реда на чл. 238 от ГПК,
ответникът „Ф.т.*“ ЕООД е осъден за заплати на кредитора „Г.и.“ ООД
сумата от 47798.82 лева главница, представляваща цената на продадените и
доставени от кредитора по горепосочения договор стоки по фактура №
592/12.11.2019 г., ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното
плащане; сумата от 2389.84 лева мораторна неустойка и разноски в размер на
6013.47 лева. За присъдените с решението суми е издаден изпълнителен лист
от 20.10.2020 г., въз основа на който е образувано принудително изпълнение
срещу длъжника – изп. дело № 20209240400885 по описа на ЧСИ Г.К., по
2
което е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника на 06.11.2020
г., като като в рамките на 6-месечен срок от получаване на поканата за
изпълнение вземанията на кредитора, не са удовлетворени.
Видно от електронното дело на ответника в търговски регистър, ответникът
е заявил за обявяване своя годишен финансов отчет за 2018 г., като този отчет
е обявен по партидата на 23.07.2019 г. На 16.08.2020 г. е подадено заявление
образец Г2 за обявяване на |ГФО на дружеството за 2019 г., но към момента
няма произнасяне на длъжностното лице по регистрацията по това заявление.
Няма заявен за обявяване ГФО за 2020 г.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по
вписванията се установява, че за периода от 01.01.1998 г. до 14.10.2021 г.
няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централна база на АИС-КАТ към 13.10.2021 г. няма данни за регистрирани
МПС на името на длъжника.
По делото е постъпила подадената от длъжника пред НАП ГДД по чл. 92
ЗКПО за 2019 г., като няма данни към 14.10.2021 г. такава да е подавана за
2020 г. В информационната система на ТД на НАП няма данни за образувани
изпълнителни дела срещу длъжника и наложени обезпечителни мерки. Няма
данни и за извършвани на дружестото ревизии.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице В.П. до
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което заключение съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Съгласно претото от
вещото лице в заключението и направените уточнения в о.с.з. на 15.12.2021 г.,
вещото лице е работило само въз основа на представените по делото
документи и общодостъпните такива, обявени в Търговския регистър, тъй
като поради невъзможност да бъде установен контакт с представител на
ответника не е извършена проверка в счетоводството му.
По данни от счетоводните баланси, за периода 2018-2019 г. дълготрайните
активи на длъжника към 31 декември на съответната година са, съответно
9.31 % и 5.07 % от общия дял на активите. Краткотрайните активи към
31.12.2018 г. съставляват 90.69 %, а към 31.12.2019 г. – 87 %. Дружеството
няма отчетени разходи за бъдещи периоди за процесния период. Собственият
капитал на дружеството е отрицателна величина за 2018 г. и положителна
такава за 2019 г. Задълженията на длъжника се състоят предимно от
3
задължения към финансови предприятия и доставчици. Показателите за
ликвидност и финансова автономност, изчислени от вещото лице, съобразно
изготвените счетоводни баланс на ответното дружество за 2018 г. и 2019 г.,
са посочени в табличен вид. Коефициентът на обща ликвидност към
31.12.2018 г. е 0.5854, а към 31.12.2019 г. 0.8826. Коефициентът на финансова
автономност на длъжника в края на 2018 г. и 2019 г. е извън допустимите
граници, съответно -0.3544 и 0.0145. Това означава, че съществуващите му
задължения не са обезпечени с достатъчно имущество и дружеството е в
голяма зависимост от своите кредитори и е в състояние на
свръхзадлъжнялост.
От извършената проверка в НАП, вещото лице установява, че дружеството
няма непогасени публичните задължения. Предвид липсата на предоставен
достъп до счетоводството на длъжника, вещото лице не е в състояние да
представи аналитични счетоводни данни по отношение на всеки един от
кредиторите, към които длъжникът има задължения. Поради липсата на
представени от длъжника сравнителна ведомост и инвентаризационен опис
вещото лице не може да направи констатации за наличието на имущество на
длъжника по счетоводния баланс. От представената от кредитора като
доказателство по делото справка за ДДС обороти изх. №
220332100145957/01.07.2021 г. на НАП, вещото лице прави извод, че
ответното дружество е включило на ред 6 в Дневника за покупки за ЗДДС за
м. 11.2019 г. процесната фактура № 592 от 12.11.2019 г., като е ползвало
данъчен кредит по нея.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните
правни изводи:
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива
при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни
предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение
следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината,
свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради
което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база
4
на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на
чл. 608 от ТЗ.
По делото се установи, че длъжникът притежава качеството „търговец“ по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от ТЗ. От ангажираните от молителя кредитор
доказателства, включително и от заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установи наличието на негови изискуеми вземания спрямо
длъжника, породени от търговска сделка – договор за търговска продажба.
Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625
от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на
кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл.
630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща
наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на
точният размер на вземанията по договора не е предмет на настоящето
производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на
кредитора изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника.
Ето защо в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми
парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл.
608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност
по отношение на длъжника. Освен това в случая е кредиторът доказа и
наличието и на установената в чл. 608, ал. 4 от ТЗ презумпции за
неплатежоспособност, а именно: образувано изпълнително производство за
изпълнение на издадения в полза на „Г.и.“ ООД изпълнителен лист, връчване
на покана за доброволно изпълнение на длъжника по това изпълнително дело,
както и неудовлетворяване на вземанията за период по-дълъг от 6 месеца от
връчване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да
обори презумпциите на чл. 608, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, като това може да стане на
базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието
на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява
задълженията си. С оглед заключението на съдебно-икономическата
експертиза съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице
установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото
и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на
5
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения
процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните
средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от
своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява
предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на
всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този
коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да
погасява задълженията си с всички КА. За норматив при коефициента за обща
ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него
предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си. Съгласно направените от вещото лице П. изчисления,
коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2018 и 31.12.2019 г. е извън
границите на референтните си стойности. Съдът намира, че влошаването на
коефициентите от този момент е трайно състояние, доколкото по делото
следва да се приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161
ГПК спрямо ответното дружество, което е създало пречки за събиране на
допуснати от съда доказателства. Затова следва да се приеме за доказано
обстоятелството, че както към 31.12.2018 г., така и към момента на
приключване на устните състезания длъжникът не е в състояние да погасява
6
текущите си задължения. Длъжникът не е предоставил на вещото лице достъп
до счетоводството си, не е представил указаните му от съда документи, от
които да се установи какво е финансовото му състояние към момента на
извършване на експертизата и към момента на приключване на устните
състезания по делото, т.е. към 15.12.2021 г. Ответникът изрично е задължен от
съда да окаже на вещото лице необходимото съдействие и му предостави
всички налични счетоводни документи, от които може да се установи
финансово-икономическото му състояние за процесния период. Всички тези
документи са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, за да даде заключение по поставените задачи.
Ответникът не е изпълнил това свое процесуално задължение, изрично
възложено му от Съда, с което свое поведение сам е създал пречки за
изготвяне на съдебно-икономическа експертиза по всички допуснати задачи,
целящи да се установи финансово-икономическото му състояние към
момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция,
както и да установи дали този търговец притежава към тази дата
краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни
за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва
да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не разполага
с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е
обвързан от посочената такава в молбата на кредитора, а следва да прецени
същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
7
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на
длъжника са влошени трайно към 31.12.2018 г., като към тази дата няма
данни вземанията на кредитора да са били изискуеми. Видно от
представените от кредитора доказателства, както и постановеното влязло в
сила съдебно решение, с което е установено наличието на вземания на
кредитора срещу длъжника по процесния договор от 20.05.2019 г., вземането
на кредитора по този договор за главницата е станало изискуемо на 26.11.2019
г. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза към
31.12.2018 г. са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. При това положение началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи на 26.11.2019 г.
Предвид извода на съда за основателност на искането за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност искане за
откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
При този изход на производството, следва да се присъдят разноските на
направилия такова искане кредитор в размер 4350 лева, в това число 250 лева
заплатена държавна такса; 500 лева депозит за вещо лице; 3600 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично имущество на
длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие
на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което
по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ф.т.*“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. **** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 26.11.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника
8
„Ф.т.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. ****.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Ф.т.*“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****.
ОБЯВЯВА „Ф.т.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. ****, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Ф.т.*“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****.
ОСЪЖДА „Ф.т.*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. **** да заплати на „Г.и.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 621 от ТЗ, разноски в настоящето производство в размер на 4350 /четири
хиляди триста и петдесет/ лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1615/2021 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал.
2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване
в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9