Решение по дело №635/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.

Образувано е по жалба на Д. Г. Г., [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез адвокат Б. Г. от АК - Перник срещу Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. на главния секретар на Агенция "Пътна инфраструктура" – [област], с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., му е прекратено служебното правоотношение поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорената заповед, твърди се, че е издадена от административен орган, който няма необходимите правомощия. Сочи се, че процесната заповед е незаконосъобразна, като немотивирана, издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че не е налице твърдяната в заповедта обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и не са налице предпоставките за приложение на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поддържа се, че заповедта е издадена при липса на конкретни мотиви в какво се изразява обективната невъзможност при изпълнение на служебните задължения, както и че сочените твърдения са бланкетни и не представляват такива, обуславящи невъзможността за изпълнение на служебните задължения. С тези доводи се иска от съда отмяна на процеснта заповед и се претендира присъждането на възнаграждение за един адвокат, съобразно приложените по делото доказателства.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от пълномощника си адвокат Б. Г., която поддържа жалбата по съображения подробно изложени в представените в заседание писмени бележки. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът – главен секретар на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Т. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав като взе предвид доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщеното по делото служебно досие на служителя се установява, че със Заповед № ЧР-СП-43/25.02.2013 г. на председателя на УС на АПИ жалбоподателят е назначен за държавен служител с ранг ІV младши на длъжност „****” в АПИ, Дирекция „****/”, отдел „****/”, считано от 04.03.2013 г. Със Заповед № ЧР-СП-472/12.12.2014 г. служебното му правоотношение на тази длъжност е прекратено, считано от 12.12.2014 г. За времето от 07.04.2015 г. до 09.10.2018 г. е работил на длъжност „****” към АПИ – Областно пътно управление – [област].

Със Заповед № ЧР – СП – 514/09.10.2018 г. на председателя на УС на АПИ, считано от същата дата е назначен за държавен служител, с ранг ІV младши, на длъжност „****р” в отдел „****”, дирекция „***” в Агенция „Пътна инфраструктура”. Служебното му правоотношение е изменено със заповед № ЧР-СП-523/26.10.2018 г. на председателя на УС на АПИ, като Д. Г. е продължил да изпълнява същата длъжност.

От материалите по административната преписка се установява, че във връзка с мотивиран Доклад с вх. № 93-01-4736/06.06.2019 г. на директора на дирекция „****” и решение на УС на АПИ № 22515/27.06.2019 г., председателят на УС на АПИ е издал Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 108 от ЗДСл., е прекратил служебното правоотношение на Д. Г. Г. на длъжност „****” в дирекция „****”, отдел „Контрол по РПМ” към АПИ, поради съкращаване в щата, считано от 01.07.2019 г. Цитираната заповед е оспорена по съдебен ред, като с Решение № **** от 16.09.2021 г., постановено по административно дело № ****/2020 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение № *** от 13.04.2020 г., постановено по административно дело № ***/2019 г. на Административен съд – Перник, с което оспорената заповед е отменена.

В изпълнение на съдебните актове и по повод Заявление с вх. № 9400-5278/27.09.2021 г. на Д. Г., със Заповед № ЧР-СП-538/04.10.2021 г. на председателя на УС на АПИ, служебното правоотношение на настоящия жалбоподател е възстановено, като считано от 05.10.2021 г. същият е възстановен на длъжност „****” в отдел „****”, в дирекция „****” при АПИ.

От доказателствата по делото е видно още, че със Заповед № ЧР-СП-1194/21.12.2022 г., на председателя на УС на АПИ и Заповед № 805/10.05.2024 г., на главния секретар на АПИ основното месечно възнаграждение на служителя е повишавано, както и че за периода от възстановяване на служебното му правоотношение е атестиран за времето от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., като изпълнението на длъжностните му задължения е оценено: "Изпълнението напълно отговаря на изискванията" – Формуляр за оценка.

Оспореният в настоящото производство акт - Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 г. на главния секретар на Агенция "Пътна инфраструктура" е издадена по повод Доклад с вх. № 93-01-7895/14.10.2024 г. на директора на дирекция „****“, като на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., служебното правоотношение с Д. Г. Г. е прекратено поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., „изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността ****, базирани на професионалния му опит в Агенция „*****“. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.10.2024 г., видно от собственоръчно положен подпис и дата, върху цитирания акт /лист 10/.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорените актове на всички основания по чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата - настоящият съдебен състав, намира че е сезиран с процесуално допустима жалба, като подадена от активно легитимирано лице, адресат на заповедта, против годен за съдебен контрол административен акт в законоустановения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред местно компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и следва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, какъвто е настоящият случай, се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

По отношение на компетентността на административния орган, следва да се има предвид, че председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в качеството му на орган по назначаването съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. и чл. 21 г, т. 2 от Закона за пътищата, по аргумент от чл. 21, ал. 2 и чл. 21д, ал. 2 от Закона за пътищата е компетентния административен орган. В настоящият случай със Заповед № РД-02-17-3170/09.08.2024 г. на министъра на Регионалното развитие и благоустройство /л. 462/ е разрешен редовен платен годишен отпуск на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, като същият за периода на отсъствие, считано от 27.08.2024 г. до 05.09.2024 г. вкл., по силата на горепосочената заповед е заместван от член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. В условията на заместване последният издава Заповед № РД-11-946/02.09.2024г., съгласно която на главния секретар на АПИ се възлагат правомощия свързани с прекратяване на служебните и трудови правоотношения със служители на АПИ. Следва да се има предвид, че при възникване на компетентност при условията на заместване, заместващият упражнява правомощията на замествания в пълен обем и от негово име. В случая тази компетентност, по силата на изрична заповед и при условията на заместване, е предоставена на член на УС на АПИ, който именно в качеството си на заместващ председателя на УС на АПИ е издал Заповед № РД-11-946/02.09.2024г. За пълнота следва да се посочи, че съгласно мотивите на ТР 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС, заместването се извършва в случаите, когато лицето титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

На следващо място по отношение на делегирането на правомощия, което е допустимо единствено с изрична, при това законова норма следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗДСл., по силата на която председателят на УС на АПИ може да възлага своите правомощия като орган по назначаването, свързани с прекратяване на служебните правоотношения със служители на АПИ. Именно с горепосочената Заповед РД-11-946/02.09.2024г., издадена на основание чл. 21г, т. 1 и т. 9 от Закона за пътищата, чл. 11, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 14 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, във връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗДСл. на главния секретар на Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено прекратяването на служебните и трудовите правоотношения със служители на АПИ. В първото изречение от част II, т. 1 от заповедта изрично са възложени правомощия за прекратяване по реда на чл. 103, чл. 105, и чл. 107, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗДСл., а във второто изречение е разписано „Във всички останали случаи – след предварително одобрение на председателя на УС на АПИ, отразено върху доклад, изготвен за всеки конкретен случай.“ В тази връзка е изготвен Доклад с вх. № 93-01-7895/14.10.2024 г. от директора на дирекция „****“ до председателя на УС на АПИ, с който се предлага прекратяване на служебното правоотношение с Д. Г.. С поставена резолюция „Да“ върху доклада, същият е одобрен, с което фактическият състав по прекратяване на служебното правоотношение е завършен, в този смисъл Решение № ****/22.03.2022 г. постановено по административно дело № ****/2021 на Върховен административен съд.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, поради което противно на изложените в жалбата доводи не е налице основание за прогласяване на нищожността й съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената писмена форма, като в действителност са посочени правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба съгласно чл. 108, ал. 1, изр. първо ЗДСл., както и фактически обстоятелства, с които се цели да се обуслови обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения съгласно чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗДСл. В случая са изброени факти, предпоставящи приложимост на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., като органът обаче не сочи в какво се изразява обективната невъзможност на лицето да изпълнява служебните си задължения, нито конкретизира кои качества, необходими за заемане на длъжността и изпълнение на задълженията липсват на служителя. Органът не сочи в кои случаи на изпълнение на служебните си задължения служителят не проявява инициативност, комуникативност и ефективност. Органът не сочи и с кое конкретно поведение /действие или бездействие/ служителят е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, нито кои са тези спешни и неотложни задачи, от кого са възложени, с какъв характер са били и какво се е целяло при изпълнението им, какво се има предвид под понятията спешност и неотложност, съответно – какви са били последиците от така соченото за породено препятствие именно следствие поведението на жалбоподателя. Органът не е коментирал и кои са тези съществени събития и процеси, които имат значение за дейността на Агенцията, така че да се установи в какво точно се изразява "неглижирането" им от страна на жалбоподателя. По този начин съществено се препятства правото на защита на последния, както да разбере в какво точно се изразява неговото поведение, основание за прекратяване на служебното му правоотношение, но и да възрази, посочи доказателства и направи доказателствени искания с цел формиране на своята защитна теза.

Мотиви не могат да се извлекат и от административната преписка, като следва да се отбележи, че дори такива да се съдържаха в документ, част от тази преписка, предвид императивния характер и смисъла на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ ЗДСл., те следва да са възпроизведени – "посочени", т.е. да се съдържат в административния акт, каквото посочване в конкретния случай липсва. В тази връзка липсата на конкретни мотиви, в какво се изразява „обективната невъзможност“ държавният служител да изпълнява служебните си задължения, е съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт и се явява самостоятелно основание за отмяна на същия в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Противно на формално изразеното твърдение на жалбоподателя за допуснати от органа нарушения на административно-производствените правила, съдът не констатира при издаване на процесната заповед да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение със служителя без предизвестие, когато е налице "обективна невъзможност" държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Оспорената заповед е извън приложното поле на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, издадена е на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и е връчена на адресата си без предизвестие, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., съгласно която норма, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Безспорно не е налице случай по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. както се сочи по-горе, като конкретно фактическо основание за издаване на заповедта, е посочено наличието на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, тъй като "на служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителя възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията".

В хода на съдебното производството не се установява такава обективна невъзможност по отношение на Г., предвид посочените бланкетни твърдения за липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните задължения. Ответникът не сочи абсолютно никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се извлекат данните за тези твърдения.

В тази връзка, съдът приема, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено с правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., но при посочване на едни бланкетни съображения, характеризиращи причините за прекратяването, които са субективни и не се подкрепят с никакви конкретни факти и доказателства за тях. В разпоредбите на ЗДСл. не се съдържа нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материално-правна предпоставка за упражненото от органа субективно право. В съдебната практика, в т. ч. и в тази на Върховния административен съд, е трайно възприето, че за да е налице обективна невъзможност по см. на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Органът по назначаването не установява по делото и не сочи като конкретна мотивировка в издадения от него административен акт /обжалваната заповед/, че е настъпила такава обективна промяна, независеща от субективната воля на страните и необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, т. е. липсва конкретната фактическа обосновка за проявлението на тези три кумулативни предпоставки в конкретния случай на извършено прекратяване на служебно правоотношение на основание на визираната правна норма. Ето защо, ответникът е постановил административен акт, който противоречи с приложения материален закон, тъй като липсват предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

От една страна, изложената "фактическа обосновка" е субективна, в нея липсва ясно и точно посочване кои задължения не е възможно да изпълнява Г., кои факти и обстоятелства доказват или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои действия/бездействия е възпрепятствал качеството и сроковете, и спрямо кои спешни и неотложни задачи е сторил това. От друга страна, въведените изисквания за изпълнение на длъжността, очевидно са покрити от жалбоподателя, след като през месец януари на 2024 г., Г. без възражение е подписал Формуляр за оценка на изпълнението на заеманата от него длъжност /л. 249/, обхващащ периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г., видно от който същият е получил годишна оценка на изпълнението „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, като в мотивите на оценяващия ръководител е посочено, че целите в работния план са постигнати. В представената преписка липсват данни за въвеждане на нови изисквания за длъжността, на които Г. да не отговоря. Въобще напълно липсват представени каквито и да е доказателства, които да подкрепят изложените от ответника фактически основания в заповедта. В тази връзка, съдът приема, че не са налице материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, при което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, а оспорената заповед като издадена в нарушение на установената форма и при неправилно прилагане на материалния закон, водещо до нейната материална незаконосъонразност, следва да бъде отменена.

Относно разноските:

При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат и заплатена държавна такса, следва да бъде уважено. Разноските са дължими от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на оспорения акт /по аргумент от § 1, т. 6 ДР на АПК, чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата/. В тази връзка на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да бъде възложено заплащането на сумата [рег. номер]., представляваща заплатен адвокатски хонорар в размер [рег. номер]., за който се прилага неоспорено писмено доказателство за неговото договаряне и заплащане, както и заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд - Перник

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-СП-1359 от 14.10.2024 г. на главния секретар на Агенция "Пътна инфраструктура".

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" при Министерство на регионалното развитие и благоустройство, [населено място], да заплати на Д. Г. Г., [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], [адрес], сумата в размер на 1210 /хиляда двеста и десет/ лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.