РЕШЕНИЕ
№ 2115
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110116871 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД срещу Д. СТ. М.
обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 617.74 лева,
представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В и К услуги по партида №
*, на адрес *, за периода от 27.06.2018 г. до 26.07.2021 г. и сумата от 105.90 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2018 г. до 20.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 25.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4453/26.08.2021 г. по ч. гр. д. № 12399 по
описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи
се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответника в качеството
му на потребител, имайки предвид, че е собственик на процесния водоснабден недвижим
имот, такива в посоченото отчетено количество.
Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва
твърденията на ищеца, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ оспорва качеството
си на потребител на ВиК услуги; 2./ оспорва реалността на доставеното количество ВиК
услуги, както и техния обем; 3./ твърди, че сумите са служебно начислени от ищеца, като
1
показанията на водомера не са били отчитани от служител на ищцовото дружество, а
периодично са били правени изравнения на сметката за вода на ответника; 4./ оспорва
исковете и по размер; 5./ твърди, че ищецът не е изпълнил вменените му задължения по ОУ
да уведомява потребителя за датата на отчитане чрез поставяне на писмено съобщение или
по друг начин; 6./ оспорва се годността на водомера като измервателно средство с
твърдение, че е бил извън срока си на метрологична проверка за процесните отчетни
периоди.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. С. С. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М. Н. поддържа отговора на исковата молба и инвокира
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 25.08.2022 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
12399 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО. С разпореждане на съда такава е издадена с №
4453/26.08.2021 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е сезирал настоящия съдебен състав с искане за приемане за
установено в отношенията между страните, че е титуляр на накърненото субективно
материално притезателно право на парично вземане спрямо ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на
договор за предоставяне на В и К услуги; 2./ изпълнение на собствените си задължения –
предоставяне на договорената услуга в заявените количества; 3./ изискуемостта на главното
вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на претендираната цена на
предоставените В и К услуги.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на
оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния
срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил
правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния
оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
2
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги. От представения карнетен лист /л. 80/, справка за
недобора по партида с абонатен номер * /л.19/ и справка по лице от СВ-гр. В. за периода от
01.01.1992 г. до 06.06.2022 г. /л. 76/ се установява, че в качеството си на собственик,
ответникът е бил посочен, като ползвател. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на
водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за
този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право
на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на
ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период от м. юни 2018 г. до м. юли
2021 г. собственик на имота е бил именно ответника. Договорът за предоставяне на ВиК
услуги е нефорамален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от
фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното
правоотношение е учредено по силата на общите правила за поведение, обективирани в
разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
Изправността на ищцовото дружество се констатира от представения карнетен лист
за абонатен № * и от ангажирания електронен карнет /л. 81 и следв./. В същите са вписани
показания на водомера за периода от м. юли 2017 г. до м. декември 2021 г.
Карнетният лист и електронният карнет са частни свидетелстващи документи, които
в конкретния случай се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила,
доколкото материализират неизгодни за издателя му факти – потребеното количество ВиК
услуги. От своя страна, частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда
материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите
твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за
недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в
карнетния лист и електронния карнет.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от 27.06.2018 г. до 26.07.2021 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
27.06.2018 г. до 26.07.2021 г. по издадените фактури за периода от 31.07.2018 г. до
27.07.2021 г. е 617.74 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред
настоящия съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско
притезание. Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от
установените месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж
до 20.08.2021 г., с изключение на периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г., възлиза на 105.95 лева.
3
С оглед формирания извод за основателност на исковата претенция за главница в
посочения размер, съдът дължи произнасяне по инвокирното в хода на първото по делото
о.с.з. възражение за погасяване по давност на вземането. Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не направи своите възражения, посредством които
упражнява материални права, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В конкретния случай
възражението за погасителна давност е релевирано едва в хода на първото по делото о.с.з. на
етап изясняване на делото от фактическа и правна страна по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, т.
е. след преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по
възражението на ответника по съществото на спора, доколкото не е част от предмета на
делото.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за главница и
мораторна лихва. Следва да се присъди и обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.08.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 660.07 лева, от които – 635.53 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково
произовдство, включващи държавна такса /85.53 лева/, депозит за вещо лице /300.00 лева/ и
особен представител /150.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /100.00 лева/ и 24.54 лева разноски сторени в заповедното производство,
от които 14.47 лева за държавна такса и 10.07 лева за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Д. СТ. М., ЕГН
**********, с адрес: * дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумите, както следва: сумата от 617.74 лева, представляваща дължима сума
за реално ползвани и незаплатени В и К услуги по партида № *, на адрес *, за периода от
27.06.2018 г. до 26.07.2021 г. и сумата от 105.90 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от падежа на всяка фактура до 20.08.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020
г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от
ГПК Заповед за изпълнение № 4453/26.08.2021 г. по ч. гр. д. № 12399 по описа за 2021 г. на
РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, Д. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „В. и к. – В.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 660.07 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- 635.53 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на
4
настоящото исково произовдство, включващи държавна такса /85.53 лева/, депозит за вещо
лице /300.00 лева/ и особен представител /150.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /100.00 лева/ и
- 24.54 лева разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 12399 по описа за 2021
г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, включващи 14.47 лева за държавна такса и 10.07
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5