РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
гр. Пловдив, 24 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 805 по описа
за 2017 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 292 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
2. Образувано е по отрицателен установителен иск на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Кмета на Община Марица, Област
Пловдив. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
издадената от него Заповед № РД-09-216 от 25.02.2013 г. за премахване на
незаконен строеж „масивна ограда“ и в продължение „прозирна ограда", намиращ се извън границите на УПИ
XI-286 в кв. 23 (на общински терен - улица „14"), по плана на село
Бенковски, област Пловдив, не подлежи на изпълнение.
Твърденията в
исковата молба се свеждат до следното:
Ищецът е получи
на 09.03.2017 г. покана изх. № 94-00-654 от 06.03.2017 г. за доброволно
изпълнение на Заповед № РД-09-216 от 25.02.2013 г., издадена от кмета на Община
„Марица", за премахване на незаконен строеж „масивна ограда" и в
продължение „прозирна ограда", намиращ се извън границите на УПИ XI-286 в кв. 23 (на общински
терен - улица „14"), по плана на село Бенковски, област Пловдив.
По жалба на съсед
е извършена проверка за незаконно строителство на масивна и прозирна ограда в
притежавания от ищеца УПИ XI-286 в кв. 23 по плана на село Бенковски, област Пловдив. На
07.12.2012 г. назначена от кмета на общината комисия съставя два констативни
акта № 30 и № 31 - съответно за строеж на масивната южна и западна ограда и за
строеж на източната ограда (масивна и в продължение прозирна). Подаденото
възражение срещу констативен акт № 30 за южната и западната ограда е уважено.
Не е уважено възражението срещу констативен акт № 31 от 07.12.2012 г. за строеж
на източната ограда и затова е издадена от ответника процесната заповед №
РД-09-216 от 25.02.2013 г. Заповедта е обжалвана и потвърдена с окончателно
решение от 11.02.2014 г. по адм. д. № 979/2013 г. по описа на Административен
съд Пловдив, V с.
Основното
съображение да не бъде уважено възражението срещу Констативен акт № 31 от
07.12.2012 г. и да бъде издадена заповедта за премахване на източната ограда е,
че е построена върху общински терен - улица „14". Ответният
административен орган не възприе съображенията на ищеца, че мястото между
старата (към закупуването на имота през Х.2001 г.) и новата (към УП.2002 г.)
източна регулационна линия е останало негова собственост, защото нито го е
прехвърлил на общината, нито е отчуждено, а изменението на регулацията по ЗУТ
няма отчуждително действие. Основната причина главният архитект да не постанови
акт за узаконяване е, че източната ограда, според него, е построена върху
общинска земя. Затова след постановяване на решението по адм. д. № 979/2013 г. ищецът
е предявил установителен иск, с който да бъде признат за собственик на мястото
между източната регулационна линия по КРП, одобрен със заповеди от 1987 г. и
1996 г., действащ към закупуването на имота от него през м. Х.2001 г., по който
е построена източната ограда - прозирна в северната част и масивна в
продължението й на юг (съвпадаща с имотната граница и регулационна линия по
отм. КРП от 1944 г.), и източната регулационна линия по изменението на ПУП-ПР
със заповед от 22.07.2002 г. Искът му, по който е образувано гр. д. № 18332/2014
г. по описа на ПРС, X с, е уважен с влязло в сила на 25.03.2016 г. съдебно
решение. Така, според ищеца, се опроверга основният мотив да не бъде узаконена
източната ограда - тя не е построена върху общинско място, а върху имот негова собственост,
на регулационната линия по действащия към изграждането й през есента на 2001 г.
регулационен план.
В
законоустановения едногодишен срок по § 127, ал. З от ПРЗ на ЗИДЗУТ (ДВ
бр.82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Д. е подал заявление за узаконяване на
изградените от него плътна и ажурна ограда на гореописания имот. В двугодишния
срок по § 127, ал. 14 от ПРЗ на ЗИДЗУТ главният архитект не се е произнесъл по
подаденото заявление за узаконяване. Затова извършителят на строежа е подал
жалба срещу мълчаливия отказ до Административен съд - Пловдив. По образуваното
адм. д. № 25/2015 г. на ПАдмС, I с, е постановено определение, с което е
прекратено производството по делото и преписката е изпратена на началника на
РДНСК-ЮЦР за произнасяне по жалбата срещу мълчаливия отказ. Със Заповед №
ДК-10-ЮЦР-38 от 20.04.2015 г., Началникът на РДНСК-ЮЦР е отменил мълчаливия
отказ и наредил на главния архитект да се произнесе в законоустановения срок по
подаденото Заявление за узаконяване вх. № 94-01-888 от 28.11.2012 г. С писмо
изх. № ДК-04-47-00-893 от 04.06.2015 г. Началникът на РДНСК-ЮЦР е уведомил
страните в административното производство, че издадената от него Заповед №
ДК-10-ЮЦР-38 от 20.04.2015 г. е влязла в сила на 29.05.2015 г. Най-късната
дата, на която главният архитект е получил заповедта, е 14.05.2015 г. В
законоустановения едномесечен срок компетентният орган не се е произнесъл и ищецът
подава жалба срещу повторния мълчалив отказ на главния архитект. След изтичане
на едномесечния срок, главният архитект на Община „Марица" град Пловдив
издава Заповед № 27 от 16.06.2015 г., с която отказва узаконяването на
източната ограда (без да се произнесе по заявлението относно масивната южна и
западна ограда). Д. подава жалба и срещу изричния отказ, макар че с отмяната на
мълчаливия отказ се отменя и последвалия го изричен отказ. Началникът на
РДНСК-ЮЦР прекратява със Заповед № ДК-10-ЮЦР-61 от 28.07.2015 г.
административното производство поради просрочие на жалбата, като изхожда от
посочената от общината дата на входиране на жалбата в деловодството на
общината, а не от датата на изпращане на препоръчаното писмо по пощата. Ищецът
подава срещу заповедта частна жалба до ПАдмС и с Определение от 16.09.2015 г.
по адм. д. № 2202/2015 г. по описа на ПАдмС, Заповед № ДК-10-ЮЦР-61 от
28.07.2015 г. е отменена и преписката е върната на Началника на РДНСК-ЮЦР за
проверка основателността на жалбата. Със Заповед № ДК-10-ЮЦР-78 от 01.10.2015 г.,
издадена от Началника на РДНСК-ЮЦР, е отхвърлена жалбата на Д. и е оставена в
сила Заповед № 27/16.06.2015 г., издадена от Директора на Дирекция „УТ"
при Община „Марица", с която е отказано узаконяването на строежа. По
подадената срещу заповедта жалба е образувано адм. д. № 2825/2015 г. по описа
на ПАдмС, XVIII с. С решение от 13.07.2016 г. жалбата е уважена и обжалваната
заповед е отменена. По жалба на административния орган срещу решението е
образувано адм. д. № 9527/2016 г. по описа на ВАС, 2 отд., което в проведеното
на 27.02.17 г. съдебно заседание е обявено за решаване.
Към получаване на
поканата за доброволно изпълнение е налице висяща процедура по узаконяване. В
тази връзка, ищецът се позовава на практика на ВАС, според която финализирането
на процедурата с евентуален положителен изход би било релевантно във фазата на
изпълнение на оспорения административен акт. В зависимост от изхода на тази
процедура - издаването или не на акт за узаконяване, е изпълнението на акта за
премахване на строежа като незаконен.
След издаване на
изпълнителното основание и след постановяване на окончателното съдебно решение
от 11.02.2014 г., с което е потвърдена заповедта за премахване на източната
ограда, ищецът счита, че са настъпили нови факти: установено е с влязло в сила
на 25.03.2016 г. съдебно решение, че източната ограда не е построена върху
общинска земя (улица „14"), и е налице висяща процедура по узаконяването
на строежа. Ако производството по узаконяване приключи с влязъл в сила отказ за
издаване на акт за узаконяване, заповедта за премахване може да бъде изпълнена.
Издаден акт за узаконяване или висяща процедура по узаконяване по § 127 от ПЗР
ЗИД ЗУТ представляват основание, препятстващо премахването на строежа.
Изпълнението на, заповедта за премахване на строежа като незаконен е в
зависимост от изхода на тази процедура - издаването или не на акт за
узаконяване. Докато процедурата по узаконяването не приключи, не би могла да се
изпълни заповедта за премахване на строежа.
Изпълнителното
основание е издадено на 25.02.2013 г. - след влизане в сила от 26.11.12 г. на §
127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Затова според ищеца тази разпоредба е приложима спрямо
заповедта за премахване на строежа от 25.02.2013 г.
С тези
съображения е обоснована необходимостта от настоящия отрицателен установителен
иск за оспорване на задължението - предмет на изпълнение, въз основа на факти,
настъпили след издаването на изпълнителното основание.
В писмената
защита по съществото на правния спор са изложени допълнителни съображения
във връзка с издадения в последствие Акт за узаконяване № 1 от 20.09.2021 г. от
главния архитект на Община Марица, с който на името на Д.Г.Д. е узаконена
ограда – плътна от т. 5 и т. 7, с дължина 1,54 м. и прозирна ограда от т. 7 до
т. 6 с дължина 7,75 м., съгласно приложение № 1 към допълнителната СТЕ
изготвена по адм. дело № 337/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
намиращи се в ПИ 501.286 по кадастралната карта на с. Бенковски, собственост на
Д.Г.Д.. Претендират се сторените по производството разноски.
3. Ответникът – Кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представител, счита
че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, с оглед
издадения Акт за узаконяване от главния архитект на
Община Марица, тъй като искането направено с исковата молба е удовлетворено.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За фактите:
4. Със Заповед № РД-09-216 от 25.02.2013 г. на Кмета на Община
„Марица" е разпоредено премахване на незаконен строеж: „масивна
ограда" и в продължение „прозирна ограда", намиращ се извън границите
на УПИ XI-286 в кв. 23 (на общински терен - улица „14"), по плана на село
Бенковски, област Пловдив. От мотивната част на заповедта се установява, че
последната е издадена въз основа на Констативен акт № 31 от 07.12.2012 г. (л.
17).
Заповедта е
обжалвана пред Административен съд - Пловдив от ищеца, като по оспорването е
образувано адм. дело № 979/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, V
състав. С влязло в сила Решение № 358/11.02.2014 г. постановено по адм. дело № 979/2013
г. по описа на Административен съд - Пловдив, жалбата на Д. срещу Заповед № РД-09-216
от 25.02.2013 г. на Кмета на Община „Марица" е отхвърлена, като
неоснователна.
На 09.03.2017 г.
ищецът е получи Покана изх. № 94-00-654 от 06.03.2017г. за доброволно
изпълнение на цитираната Заповед № РД-09-216 от 25.02.2013 г.
5. Междувременно, в срока по § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗУТ Д. е подадено Заявление
с вх. № 94-01-888/28.11.2012 г. до Главния архитект на Община Марица за
узаконяване на строеж „Плътна и ажурна ограда“, находящ се в Поземлен имот
с идентификатор 03839.501.286 по действащата кадастрална карта на с. Бенковски,
представляващ УПИ XI-286, кв.23 по ПУП на с. Бенковски. Към заявлението са
приложени изискващите се документи по чл. 144 от ЗУТ за съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, респ.
акт за узаконяване
Във връзка с
подадената молба, със Заповед № 27/16.06.2015 г., издадена по
реда на § 127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ (обн. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г.) на Главен архитект на Община Марица, изпълняващ и длъжността
Директор Дирекция „УТ“ при Община Марица, е отказано узаконяване на
строеж: „Масивна ограда“ и в продължение „Прозирна ограда“, находящ се извън
границите на УПИ XI-286, кв. 23 /общински терен-улица 14/, по плана на с.
Бенковски, с извършител Д.Г.Д.. Основанието за отказ за узаконяване е наличие
на влязлата в сила Заповед № РД-09-216/25.02.2013 г. на Кмета на Община Марица
(т. 4 по-горе).
Заповед № 27/16.06.2015
г. на Главния архитект на Община Марица, е обжалвана пред Началника на РДНСК -
Южен централен район по реда на чл. 216 от ЗУТ.
Със Заповед №
ДК-10-ЮЦР-78/01.10.2015 г. на Началника на РДНСК - Южен централен, отказът на
Главния архитект на община Марица е потвърден. Цитираната заповед е обжалвана
пред Административен съд - Пловдив, като с Решение № 1427/13.07.2016 г., по
адм. дело № 2825/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, заповедта
на Началника на РДНСК - Южен централен район е отменена.
Първоинстанционното
решение е обжалвано, като с Решение № 2812/08.03.2017 г. по адм. дело №
9527/2016 г. по описа на ВАС, Решение № 1427/13.07.2016 г., по адм. дело №
2825/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив е оставено в сила с мотив,
че „Заповедта за премахване на незаконен строеж е издадена след 26.11.2012 г.
и може да се ползва от режима по § 127. Издадената заповед за премахване на
процесния строеж не представлява отрицателна предпоставка за узаконяване на
процесния по делото строеж, каквато възможност в случая е предвидената в § 127,
ал. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ“.
6. С Решение № 698/26.02.2016 г., по гр. дело № 2825/2015 г. по описа на
Пловдивски районен съд, влязло в сила на 19.07.2017 г., е признато за
установено по отношение на:
- Д.Г.Д., че е собственик по силата на
Нотариален акт № 121, том 43, дело № 10046/2001 год., вх. per. № 17708 от
16.10.2001 г. на Службата по вписвания гр. Пловдив, на източната част от УПИ XI
-286, кв. 23 по кадастрално-регулационния план на с. Бенковски, одобрен със
Заповеди №1003/1987 г. и № РД 09-413/30.09.1996 г., а по действащата
кадастрална карта ПИ с идентификатор 03839.501.286, по кадастралната карта на
с. Бенковски, одобрена със Заповед № РД-18-81/05.12.2007 г. на ИД на АГКК, с
площ на тази част 14 кв.м., и съответно с размери 1,55 м. ширина и 9.20 м.
дължина;
- Община Марица, с административен
адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 57а, че е собственик на част с площ 39
кв.м, с граници по цифри 6, 7, 8, 9, 3, 2, 1, 6 по скица № 10 от заключението
на вещото лице по делото, от Поземлен имот с идентификатор 03839.501.286 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед №
РД-18-81/05.12.2007 г. на ИД на АГКК, с площ от 951 кв.м. /парцел XI-286, кв. 23
по план на с. Бенковски/, като Д.Г.Д. е осъден, да предостави собствеността и
предаде владението на Община Марица, върху въпросните 39 кв.м.
7. В тази връзка Д. подава молба вх. № 94-01-888/6/ от 11.09.2017 г. по
описа на Община Марица, за продължаване производството за узаконяване по
подаденото от него заявление вх. № 94-01-888/28.11.2012 г., съобразно мотивите
на Решение № 1427/13.07.2016 г., по адм. дело № 2825/2015 г. на Административен
съд - Пловдив.
Със Заповед №
40/13.09.2017 г., Главният архитект на Община Марица отново отказва
узаконяване на строеж: „Масивна ограда“ и в продължение „Прозирна ограда“,
находящ се извън границите на УПИ XI-286, кв.23, по плана на с. Бенковски, по
молба вх. № 94-01-888/6/ от 11.09.2017 г. на Д..
Въпросната
заповед е обжалвана пред Началника на РДНСК - Южен централен район по реда на
чл. 216 от ЗУТ., който със Заповед № ДК-10-ЮЦР-61/08.12.2017 г., оставя в
сила Заповед № 40/13.09.2017 г. на Главния архитект на Община Марица за
отказ за узаконяване на строеж: „Масивна ограда“ и в продължение „Прозирна
ограда“, находящ се извън границите на УПИ XI-286, кв. 23, по плана на с.
Бенковски, в частта „Масивна ограда“ и отменя същата, в частта „Прозирна
ограда“.
Заповед №
ДК-10-ЮЦР-61/08.12.2017 г. на Началника на РДНСК - Южен централен, в частта й,
с която е оставена в сила Заповед № 40/13.09.2017 г. на Главния архитект на
Община Марица, е обжалвана пред Административен съд - Пловдив, като с Решение №
2412/23.12.2020 г., по адм. дело № 337/2018 г. по описа на Административен съд
- Пловдив, жалбата на Д. е отхвърлена. Решението е влязло в сила на 16.06.2021
г.
8. Заповед № ДК-10-ЮЦР-61/08.12.2017 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, в
отменителната й част е влязла в сила на 02.01.2018 г. (л. 141) и главният
архитект е поканен от ищеца да изпълни законовите си задължения в производството
по узаконяване на прозирната ограда с молба от 19.06.2018 г. (л. 142).
В тази връзка,
ищецът е предприел действия за промяна на кадастралната карта в съответствие
със съдебното решение по установителния иск, постановено по гр. д. № 18332/2014
г. на ПРС (т. 6 от настоящото решение), приключили с издаването на Заповед №
18-8462 от 09.10.2018 г. на Началника на СГКК – Пловдив.
Община
„Марица" е обжалвала тази заповед, по повод на което е образувано адм. д.
№ 3527/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, XVIII с. Решението по
това дело е отменено с Решение № 7800 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 13906/2019 г.
по описа на ВАС, Второ отделение, и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата
та на Община „Марица" срещу Заповед № 18-8462/09.10.2018 г. на Началника на
СГКК – Пловдив, в частта й, с която е одобрено изменението на КККР, като от
общинския имот се отнемат 14 кв.м и площта му се намалява.
Изменението на
КККР е нанесено, в каквато връзка, в с.з. проведено на 15.09.21 г., по делото е
представена скица.
9. С молба от 13.09.21 г. (л. 174)
ищецът е поискал за пореден път от главния архитект да издаде акт за
узаконяване. На 20.09.2021 г. главният архитект на Община Марица издава Акт № 1
от същата дата за узаконяване на прозирна и масивна ограда с обща дължина 9,29
м., съгласно приложение № 1 към допълнителната СТЕ по адм. д. № 337/2018 г. на
ПАС (приложено към настоящото дело), а именно ограда от т. 5 до т. 7, с дължина
1,54 м. и прозирна от т. 7 до т. 6, с дължина 7,75 м., находяща се в ПИ 501.286 по кадастралната карта на с.
Бенковски, собственост на Д.Д..
ІII. За правото:
10. Така установените по делото факти и обстоятелства,
налагат да се съобрази следното от правна страна:
За да възникне правото на иск по чл. 292 от АПК е
необходимо наличието на следните кумулативно определени предпоставки, а именно:
да има образувано изпълнително производство, въз основа на
влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително
производство да претендира настъпване на нови факти, реализирали се след
влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване,
погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание и искът
да е насочен срещу взискателя по изпълнителното производство.
Тези предпоставки са налице и в този смисъл предявеният
от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че в случая е налице влязло в сила изпълнително основание – Заповед № РД-09-216 от 25.02.2013 г. на Кмета на Община Марица, въз основа на което е образувано изпълнително
производство, започнало с отправената до ищците Покана за доброволно изпълнение
с изх. № 94-00-654 от 06.03.2017 г. Насочен е и срещу взискателя по
изпълнителното производство – Кмета на Община Марица, който е и издател на
влезлия в сила административен акт.
Преценката дали
са налице нови факти по смисъла на чл. 292 от АПК е въпрос по същество.
В тази връзка
следва да бъде съобразено на първо място, че предмет на иска с правно основание
чл. 292 от АПК е установяването, че въпреки наличието на възникнало
изпълнително основание, то е престанало да съществува или задължението е
станало неизискуемо, поради наличието на факти, настъпили след влизане в сила
на изпълнителното основание. Това са фактите, относими към законосъобразността
на изпълнителното основание, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в
производството по издаването или оспорването на съответните актове,
съставляващи изпълнително основание. Такива факти имат качеството на
правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи изпълняемото изпълнително
основание.
11. Основният довод на ищците е, че още преди издаване на Заповед №
РД-09-216/25.02.2013 г. на Кмета на Община Марица за премахване на процесния незаконен
строеж - „масивна ограда" и в продължение „прозирна ограда",
намиращ се на изток (според констатациите на Констативен
акт № 31 от 07.12.2012 г., въз основа на който е издадена Заповед №
РД-09-216/25.02.2013 г.) извън границите на УПИ XI-286 в кв. 23 на
общински терен - улица „14", по плана на село Бенковски, област Пловдив, е била налице висяща процедура по неговото узаконяване, която към
настоящия момент вече е приключила с издаването на цитирания по-горе Акт № 1 от
20.09.2021 г. за узаконяване на прозирна и масивна ограда с обща дължина 9,29
м., съгласно приложение № 1 към допълнителната СТЕ по адм. д. № 337/2018 г. на
ПАС (л. 214 по адм. д. № 337/2018 г.), а именно ограда от т. 5 до т. 7, с дължина 1,54 м. и прозирна от т. 7 до
т. 6, с дължина 7,75 м., находяща се в ПИ 501.286 по кадастралната карта на с.
Бенковски, собственост на Д.Д..
Тези факти не са
спорни между страните.
Без всякакво
съмнение издаването на акт за узаконяване представлява факт настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание (Заповед №
РД-09-216/25.02.2013 г. на Кмета на Община Марица за премахване на процесния
незаконен строеж), който по своята същност е
правопогасяващ. Казано с други думи, този факт е основание да се приеме, че
задължението за премахване на строежа като незаконен не следва да се изпълнява
поради неговото узаконяване.
12. Във връзка със съображенията на ищеца изложени в писмената защита по
съществото на правния спор, само за пълнота следва да се посочи, че процесната заповед
(№ РД-09-216/25.02.2013 г. на Кмета на Община Марица) няма как да бъде
изпълнена частично с оглед характера на нейния предмет и поради
обстоятелството, че в разпоредителната й част липсва посочване на конкретна
дължина на разпоредената за премахване ограда. При това положение, ако между страните
съществува спор дали целия или част от процесния строеж е законен, то този спор
не може да бъде разрешен в настоящото съдебно производство, а следва да бъде
предмет на ново административно производство, в кое ще е възможно да се
установи дали конструктивно е допустимо премахването на неузаконената част от
процесната ограда, ако има такава.
13. Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че
предявеният иск е основателен и като такъв ще следва да бъде уважен.
IV. За разноските:
14. При посочения изход на спора на основание чл. 143,
ал. 1 АПК на ищеца се дължат сторените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 1235 лв. – заплатените
държавни такси и възнаграждение за едни адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Кмета на
Община Марица, че издадената
от него Заповед № РД-09-216 от 25.02.2013 г. за премахване на незаконен строеж
„масивна ограда“ и в продължение „прозирна ограда", намиращ се извън
границите на УПИ XI-286 в кв. 23 (на общински терен - улица „14"), по
плана на село Бенковски, област Пловдив, не подлежи на изпълнение.
ОСЪЖДА Община Марица, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1235 лева, представляваща заплатените
държавни такси и възнаграждение за едни адвокат.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: