№ 40
гр. гр.Велинград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИВ. ТР. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 65, действаща в качеството на
управител на „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 65, против
Наказателно постановление № 584870-F588297/29.06.2021 г. на Жулиета
Никова Михайлова - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
(петстотин лева), на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено
административно нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ) във връзка
с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
1
В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Алтернативно, твърди се, че са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. С жалбата не е направено искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от
управителя си И.Ч. и процесуалния представител адв. Йордан Аршинков.
Поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление. Процесуалният представител адв. Йордан Аршинков изрично
заявява, че не претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява
от юрк. Милен Трифонов в съдебно заседание. Моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и излага съображения в тази насока. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на въззиваемата страна и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2021 г. в 14:30 часа била извършена оперативна проверка от
служители на ЦУ на НАП в обект – магазин за цветя, находящ се в гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 65, стопанисван от „КАЛИНА
ВЕЛИНГРАД“ ЕООД. При проверката било констатирано, че „КАЛИНА
ВЕЛИНГРАД“ ЕООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата,
като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група
според вида на продажбите. От изведения периодичен отчет от монтираното в
обекта фискално устройство, модел DATECS DP-150 с инд. № DТ763225 и
ФП 02763225, за периода 01.01.2020 г. – 22.01.2021 г., се установило, че част
от извършените продажби на стоки и услуги от „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“
ЕООД, на стойност 26425,87 лв., са регистрирани в данъчна група „А“ –
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % данък върху
добавената стойност (ДДС), както и за продажби, за които не се начислява
2
ДДС, вместо в група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
20 % ДДС. Нарушението било открито и документирано с ПИП №
0074227/22.01.2021 г. и не е довело до неотразяване на приходи. Обяснения
дал сервизния техник Костадин Овчаров на проверяваното дружество, в които
посочил, че при преминаване от работа с департаменти към работа с
артикули и програмиране на параметрите на артикулите същите са записани в
данъчна група „А“, като при установяване на това артикулите са
програмирани в данъчна група „Б“. Установеното било преценено като
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД не
изпълнило задължението си в качеството си на лице по чл. 3 от посочената
наредба да регистрира всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите, като в група „Б“ следвало да отнесе част
продажбите за периода от 01.01.2020 г.- 22.01.2021 г., на стойност 26425,87
лв., тъй като те представлявали стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % ДДС. За констатираното нарушение бил съставен АУАН №
F588297 от 04.02.2021 г., екземпляр от който бил връчен на Величка
Бориславова Борикова - упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД. АУАН бил подписан без
възражения. В законоустановения срок не били подадени и писмени
възражения по АУАН, съгласно чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), в което било връчено на жалбоподателя на
04.08.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и останалите гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които
съдът кредитира изцяло. Показанията на свид. Русанка Владимирова П. –
актосъставител са обективни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, поради
което съдът им дава вяра.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
3
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предвид обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по
същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната,
така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
обжалваното НП, както и на АУАН е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което го опорочава. Видно от
съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието
на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно
цитираните разпоредби сред задължителните реквизити на АУАН и НП са
описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
4
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако
в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за
дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на
вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния
резултат).
В теорията и съдебната практика е изведен следният практически
критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за
съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай че се приемат
за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената
правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност
за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не
са предявени на дееца. Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността
му.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, лицата по чл.
3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите:
1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
5
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 %
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност;
3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства
за разход на течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група „Г“ - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност.
В процесния случай от обстоятелствената част на АУАН и НП по
никакъв начин не става ясно кои са продажбите, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя, респ. какъв е
техният предмет. В АУАН е посочено само, че част от извършените продажби
на стоки и услуги, за периода от 01.01.2020 г. – 22.01.2021 г., са регистрирани
в данъчна група „А“, вместо в данъчна група „Б“, но нито е посочен предмета
им, нито тяхната стойност. В НП е отразено, че част от извършените
продажби на стоки и услуги, за периода от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., на
стойност от 24630,67 лв., са регистрирани в данъчна група „А“, вместо в
данъчна група „Б“, но отново не е посочено кои са тези продажби, какъв е
предметът им. Следователно, на първо място, от съдържанието на АУАН и
НП се налага извод, че в случая между АУАН и НП не е налице съответствие
относно описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено. Установената в АУАН фактическа обстановка не е
възпроизведена по идентичен начин в НП. Отделно от това, следва да се
отбележи, че попадането на съответната продажба на стоки и услуги в
съответната данъчна група зависи именно от нейния вид и предмет, поради
което и фактите, свързани с вида и предмета на продажбите са съществен
елемент от обективната съставомерност на нарушението по чл. 27, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Правнорелевантните за наказания субект
факти следва да се съдържат в самия правораздавателен акт, а не да се
извличат от доказателствата по делото. Недопустимо е съдът да установява за
първи път в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление конкретни факти и обстоятелства, относими към
6
съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление
нарушение, които не са били отразени в него. Началото на
административнонаказателното производство се слага с АУАН, поради което
в същия следва да са отразени всички съставомерни признаци на
административното нарушение и поради това той не може да препраща за
тези факти към други документи. В процесния случай в АУАН и в НП
нарушението не е описано пълно, точно и ясно, тъй като не става ясно кои
точно са продажбите, които са регистрирани в данъчна група „А“, вместо в
данъчна група „Б“. При това положение съдът счита, че е накърнено правото
на защита на нарушителя да разбере кои са фактическите положения, за които
е ангажирана отговорността му.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. В този смисъл съдът
намира, че липсата на минимален обем от факти, относим към състава на
нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
представлява съществено нарушение на изискванията относно съдържанието
на АУАН и НП, визирани в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Същото води
до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият не е направил
искане за присъждане на разноски с въззивната жалба, а в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Йордан Аршинков,
изрично заявява, че не претендира разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 584870-F588297/29.06.2021 г.
на Жулиета Никова Михайлова - Началник на Отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „КАЛИНА ВЕЛИНГРАД“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 лв. (петстотин лева), на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за
извършено административно нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изисквания към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8