Номер 6712.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградНаказателен състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Анелия М. Йорданова
Емил Д. Стоев
Прокурор:Емилиян Димитров Грънчаров (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203300600293 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 290/23.07.2020 г., постановена по нох дело № 106/2020 г., РС-Разград
признал подсъдимата Р. Р. М. за виновна в това, че в периода от 25.10.2018 г. до 31.12.2019
г. включително, в с. Раковски, обл. Разград, след като е осъдена с Решение № 151/20.09.2018
г. по гр. дело № 224/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Кубрат, влязло в сила на
25.10.2018 г., да издържа свои низходящи - децата си А.К.А., роден на 02.04.2007 г., Д.К.А.
родена на 05.05.2011 г. и Д.К.А роден на 22.06.2013 г., като изплаща ежемесечна издръжка,
в размер на 130.00 лева за всяко от децата, чрез техния баща и законен представител К.А.М.
от с. Раковски, обл. Разград, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 14 пълни месечни вноски и 1 непълна месечна
вноска за детето А, на обща стойност 1845.00 лева, 14 пълни месечни вноски и 1 непълна
месечна вноска за детето Д., на обща стойност 1845.00 лева и 14 пълни месечни вноски и 1
непълна месечна вноска за детето Д, на обща стойност 1845.00 лева, всичко на обща
стойност 5 535.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 54 и чл. 36 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Р. Р. М. е
осъдена да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 122.10 лева, представляваща
разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград, сумата 50.00
лева, представляваща разноски в съдебното производство.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Невена Митева, действаща като
служебен защитник на подсъдимата Р. Р. М. . Със същата присъдата се обжалва изцяло като
необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, при
1
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. В условията на алтернативност и при наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства се иска определяне на по-лекото наказание
пробация, което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “в“ от НК бъде заменено с наказание
глоба в размер на 300 лв.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
В съдебно заседание жалбата се подържа от служебния защитник на подсъдимата М –
адвокат Митева на същите основания и със същите искания.
Подсъдимата Р. Р. М. нередовно призована не се явява. Изпратената до нея призовка
се е завърнала в цялост с отбелязване на връчителя, че е в чужбина. По отношение на
същата производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.
“а“ от НК.
Участващият по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна и
предлага на съда да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.
313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание
чл. 314 от НПК, намери, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства. Първоинстанционният съд е положил дължимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз
основа на надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с
правилата на формалната логика и закона. При самостоятелна преценка на ангажираните
по делото доказателства, въззивния съд следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Р. Р. М. е родена на 12.02.1989 г. в гр. Кубрат с адрес за призоваване в
страната в с. Сеслав, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. “Остър меч“ № 9, български гражданин,
с основно образование, разведена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Р.М. и свидетеля К.М. сключили граждански брак на 08.05.2011 г.
Живеели в къщата на родителите та свидетеля М в с. Раковски, обл. Разград. Свидетелят М
ходил да работи в чужбина – Дания и Германия за да издържа семейството си, като
ежемесечно изпращал пари. Подсъдимата се грижела за децата. През 2015 г. семейството се
преместило да живее в с. Сеслав, обл. Разград, откъдето била подсъдимата и купили къща,
която мислели да ремонтират и да живеят в нея. Свидетеля М продължил да работи в
чужбина и да изпраща парични средства. На по 7-8 месеца се завръщал за по месец и
половина при семейството си. В края на 2017 г. подсъдимата се обадила на свидетеля М по
телефона и му заявила, че иска да се разделят. Завела децата с целия им багаж в дома на
родителите на подсъдимия и ги оставила на тях. След това подсъдимата отишла да работи
първоначално в Дания, а след това в Германия. През 2018 г. свидетелят К.М. завел дело за
развод.
С влязло в сила на 25.10.2018 г. Решение № 151 /20.09.2018 г. постановено по гр. дело
№ 224/2018 г. РС-Кубрат, брака между подсъдимата М и свидетеля М е прекратен с развод.
С решението съдът предоставил упражняването на родителските права и задължения
по отношение на родените от брака деца А.К.А., роден на 02.04.2007 г; Д.К.А., родена на
05.05.2011 г. и Д.К.А, роден на 22.06.2013 г., не техния баща – свидетеля К.А. М.
С решението съдът постановил родените от брака деца да останат да живеят в дома на
техния баща и законен представител свидетеля К.М., находящ се в с. Раковски, обл.
Разград.
След като определил режим на лични отношения на майката с деца, съдът осъдил
подсъдимата Р.М. да заплаща ежемесечна издръжка на децата си в размер на 130.00 лева за
всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител – свидетеля К.А.М..
След влизане в сила на решението и издаване на изпълнителен лист е образувано
2
изпълнително дело № 36/2019 г. по описа на ДСИ при РС-Кубрат. На 27.03.209 г. на
подсъдимата М е връчена призовка за доброволно изпълнение. Въпреки това подсъдимата
не заплащала ежемесечна издръжка на малолетните си три деца в размер на 130 лв. за
всяко едно от тях.
От събраните по делото доказателства е установено, че към инкриминирания период
подсъдимата М не е собственик на земеделски земи и моторни превозни средства, не е
регистрирана в Бюро по труда и не са й изплащани обезщетения за безработица, не е
получавала социални помощи и не е ползвала социални услуги. Притежава недвижим имот
в с. Сеслав, обл. Разград.
Заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно-
икономическа експертиза, сочи че, за времето от 25.10.2018 г. до 31.12.2019 г.
включително, подсъдимата М не е заплатила 15 броя месечни вноски за издръжка на
децата си - А.К.А., Д.К.А. и Д.К.А от по 130 лева за всяко дете, или общо сума в размер на
5 353.00 лева.
Подсъдимата Р. Р. М. е привлечена като обвиняема с обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, с постановление от 13.01.2020 г. С предявяване на
обвинението на 16.01.2020 г. в присъствието на служебния защитник, подсъдимата се
задължила да не променя местоживеенето си , с предупреждението, че при неизпълнение
на това задължение, ще й бъда взета мярка за неотклонение. На 16.01.2020 г. е извършен и
разпит на подсъдимата и са и предявени материалите по досъдебното производство, в
присъствието на служебния защитник.
При първоинстанционното разглеждане на делото подсъдимата не е взела участие,
поради наличните данни ,че се намира в чужбина на неустановен адрес.
Очертаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие и по реда на чл. 283 НПК:
показанията на свидетелите Г Ма и А М, Решение № 151 /20.09.2018 г. по гр. дело №
224/2018 г. по описа на РС-Кубрат, влязло в законна сила на 25.10.2018 г., Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, Справка за съдимост на
подсъдимата, Характеристична справка на подсъдимата, Заключението на вещото лице по
назначената и извършена в хода на ДП съдебно - икономическа експертиза, Справка от
НАП за регистрирани трудови договори, Справка от Служба по вписванията – Разград,
Справка от Дирекция „ Социално подпомагане „ – Разград, Справка от Дирекция „ Бюро по
труда „ – Разград, Справка от Отдел „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Разград, Справка от ОД „
Земеделие „ – Разград.
Събраните гласни доказателства са последователни, взаимно допълващи се и
вътрешно непротиворечиви. Същите съответстват на останалия доказателствен материал,
който го подкрепя и допълнително изяснява обстоятелствата по делото. В съвкупност
целия доказателствен материал установява в хронология релевантните по делото факти и
обстоятелства. Поради липса на противоречия между различните доказателствени
източници, съдът намери, че не се налага да бъдат излогани съображения по чл. 305, ал. 3,
изр. 2 от НПК.
При тези фактически констатации правните изводи на районният съд относно вината и
квалификацията на деянието са правилни и законосъобразни. С действията си, описани по –
горе, подсъдимата Р. Р. М. е осъществила от обестивна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1от НК.
От обективна страна по делото е установено по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимата Р.М. е осъдена с влязло в сила съдебно решение да плаща издръжка от по 130
лева ежемесечно за всяко от трите си деца, като в периода от 25.10.2018 г. до 31.12.2019 г.
включително тя е бездействала и не е изпълнила това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно - 14 пълни месечни вноски и 1 непълна месечна вноска за
3
малолетното дете А, на обща стойност 1845.00 лева, 14 пълни месечни вноски и 1 непълна
месечна вноска за малолетното дете Д., на обща стойност 1845.00 лева и 14 пълни месечни
вноски и 1 непълна месечна вноска за малолетното дете Д, на обща стойност 1845.00 лева,
всичко на обща стойност 5 535.00 лева.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината
пряк умисъл. За да е съставомерно деянието по чл. 183, ал. 1 от НК неизпълнението,
изразяващо се в бездействие, следва да бъде съзнателно, т.е. дееца да съзнава, че е осъден да
издържа свои низходящи и да не изпълнява това свое задължение в размер на две или
повече вноски. В случая са налице безспорни доказателства, че подсъдимата е била наясно с
горните обстоятелства и въпреки това е бездействала.
По делото са налице гласни доказателства, че през инкриминирания период
подсъдимата е работила в чужбина и е реализирала доходи, макар и да липсват категорични
данни за техния размер. Независимо от това подсъдимата не е изпълнила задължението си за
нито едно вноска, след влизане в сила на съдебното решение, до края на инкриминирания
период.
По делото не са налице предпоставките, за прилагане разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК,
тъй като не са събрани доказателства в този смисъл.
По наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.
Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, при индивидуализация на наказанието съдът
следва да вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е определена от
законодателя като неособено висока, съобразно вида и размера на предвидените наказания.
Съобразявайки продължителния период от време, през който децата са били лишени от
необходимите им средства, както и, че след влизане в сила на осъдителното решение и до
края на инкриминирания период и приключване на наказателното производство,
подсъдимата не е изпълнила нито веднъж своето задължение, съдът намери, че конкретното
деяние на подсъдимата М се отличава с по-висока степен на обществена опасност. Самата
подсъдима като извършител на престъплението не се отличава с висока степен на
обществена опасност. Липсват категорични доказателства относно мотивите за извършване
на деянието, но неплащането на нето една вноска за целия този период, при положение, че
са налице данни, че подсъдимата е работила в чужбина и е реализирала доходи, дава
основание на съда да приеме, че неплащайки нито веднъж определената издръжка на децата
си, тя е дала приоритет на само своите нужди, но не и за тези на децата й. Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимата.
Самопризнанието на подсъдимата не следва да бъде отчитано като смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като то не допринася по никакъв начин за изясняване на обстоятелствата
по делото.
Така при липсата на основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от
НК правилно и законосъобразно наказанието на подсъдимата е определено от
първостепенния съд при условията на чл. 54 от НК. Съобразявайки горните обстоятелства
правилно и законосъобразно е избрано като алтернатива по-тежкото наказание, а именно
4
лишаване от свобода. Определеният размер от четири месеца лишаване от свобода е с един
месец над възможния минимален размер. Определеното наказание от четири месеца
лишаване от свобода е справедливо и съответства на степента на обществена опасност на
деянието данните за личността на подсъдимата.
При наличието на всички предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, правилно и
законосъобразно изтърпяването на наказанието от четири месеца лишаване от свобода е
отложено за изпитателен срок от три години, който се явява и възможния минимален размер
на изпитателен срок.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно и
законосъобразно подсъдимата е осъдена да заплати разноските по делото.
По жалбата:
На първо място в жалбата се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна такава, при приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивната инстанция намери
това искане за напълно неоснователно. По делото липсват каквито и да било основания за да
се приеме наличие на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Извършеното от подсъдимата деяние не се отличава с малозначителност, поради което да не
е общественоопасно и явно незначително.
На следващо място се иска призъдата да бъде изменена, като бъде определено по-лекото
по – вид наказание, а именно пробация. Въззивният съд намери и това искане за
неоснователно, поради липсата на основания за уважаването му. Защо следва да бъде
наложено по-тежкото по вид наказание, именно лишаване от свобода, съдът изложи по-горе
мотиви, които не намира за нужно да преповтаря и препраща към тях.
Следващото искане е свързано с уважаване на предходното, а именно при определено
наказание пробация, да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “в“ от НК, а именно
наказанието пробация да бъде заменено с наказание глоба в размер на 300 лева. Съдът
намери и това искане за неоснователно. От една страна поради липсата на основание за
определяне на по-лекото по вид наказание, по съображенията, изложени по-горе, а от друга
страна поради липсата на основания за приложението въобще на разпоредбата на чл. 55 от
НК, също по изложените вече съображения.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при
първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
При тези обстоятелства и на основание чл. 338 от НПК обжалваната присъда следва
да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 290/23.07.2020 г., постановена по нох дело № 106/2020 г.
по описа на РС-Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6