Р Е Ш Е Н И Е
№500 01.04.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми състав
На шестнадесети март две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2408 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с
чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) .
Образувано е по жалба на ЕТ“Че Чейз-Г. П.“,
ЕИК-*********, с.Проход, п.к.8336, общ.Средец, обл.Бургаска, против акт за
установяване на публично държавно вземане № 60/3/3111380/3/01/04/02, изх.№
01-6500/7066 от 20.10.2020г., на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) “Земеделие“,
с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 6750,76 лева.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на оспорения административен акт, като издаден при нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят заявява, че
действително е сключил договор с ДФ“Земеделие“ и е получил финансиране по него.
Извършил е предвидената инвестиция, организирал е необходимата адекватна
публичност на дейността, рекламни кампании и др., но въпреки това му е била определена
финансова корекция. Счита, че няма задължение да реализира прогнозните приходи
в пълен обем. Оспорил е първоначалното решение за налагане на финансова
корекция и то е било отменено от Върховния административен съд (ВАС). Оспорва посоченото
в оспорения сега акт, че ВАС оставя в сила решение на Административен съд -
Добрич. Прави и други възражения във връзка с изпълнението на бизнес-плана,
който е за 10 години, а твърдяното неизпълнение е само за една. Иска от съда да
отмени оспорения акт. Не се явява пред съда и не прави искания по
доказателствата. Във връзка с възражение на ответната страна, представя
доказателства по връчването на акта и спазването на срока за оспорването му.
Ответникът
– изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, чрез редовно упълномощения юрисконсулт
Яна К., представя писмена молба с която оспорва жалбата. Счита я за
недопустима, като подадена след изтичането на срока за обжалване, както и за
неоснователна по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
Оспорвания в настоящето производство акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) е издаден в изпълнение на
решение № 3182 от 27.02.2020г., по адм.д.№ 3831/2019г. на ВАС, ІV о. С това
съдебно решение е отменено решение № 72/17.01.2019г. по адм.д.№ 877/2018г. на
Административен съд - Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ“Че
Чейз-Г. П.“ против решение № 60/3/3111380/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/7066 от 18.12.2017г.
на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за определяне на финансова корекция
в частта, в която е определен нейният размер и вместо него е отменено
решението, в тази му част и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“
за определяне на нов размер на финансовата корекция. С решението на ВАС също
така е оставено в сила решение № 72/17.01.2019г. по адм.д.№ 877/2018г. на
Административен съд - Бургас в останалата му обжалвана част, т.е. в частта, с
която е прието, че бенефициентът е извършил нарушение на договор №
60/3/3111380/17.10.2014г., приложимата Наредба № 23 от 18.12.2009г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане
на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни
групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба
№ 23 от 18.12.2009г.) и Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), отнасящи се до неизпълнение на
бизнес-план според заложени в него показатели. В мотивите на решението си ВАС изрично
е посочил, че „ … е установено извършено нарушение от страна на ЕТ“Че Чейз-Георги Пеев“,
изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което
не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. В тази част
решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира,
както фактически, така и правни основания за издаването му. Поради това
атакуваното решение на Административен съд - Бургас, в тази му част следва да
бъде оставено в сила.“. Посочил е
също, че „…в останалата му част – относно размера на наложената финансова корекция,
решението на съда и решението за налагане на финансова корекция следва да бъдат
отменени, но по съображения, различни от изложените от жалбоподателя - поради
определяне на размера на финансовата корекция, въз основа методика, прогласена
за нищожна с влязло в сила съдебно решение.“. (вж. решение № 15652/14.12.2018г. по адм.д.№ 11440/2017г. на ВАС, VІ о.,
оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019г. по адм.д.№
1757/2019г. на ВАС, петчленен състав).
В изпълнение на посоченото съдебното решение,
изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ издал процесният АУПДВ №
60/3/3111380/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/7066 от 20.10.2020г. В него той описал,
че между ЕТ“Че Чейз-Георги Пеев“ и ДФ“Земеделие“ има сключен договор №
60/3/3111380/17.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по съответната мярка,
по който е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 135`015,23 лева.
Цитирал е предходното издадено от него решение за налагане на финансова
корекция, както и гореописаните решения на ВАС и Административен съд - Бургас,
със съответната им номерация, дела, години и дати на издаване. При посочването на
административния съд е записал, че това е съдът в Добрич, което по мнение на
настоящия състав, заради съответствието на всички останали идентификационни
признаци, се дължи на очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по
реда на чл.62, ал.2 от АПК. Органът е обсъдил, следвайки мотивите си залегнали
в предходното му решение № 60/3/3111380/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/7066 от 18.12.2017г.,
наличието на нарушението, което е правилно защото решението му е било оставено
в сила в тази му част от ВАС. Приел е, че на основание т.30 от Приложение към
раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., обн. ДВ, бр. 69 от
30.08.2019г. (Правилата), на ЕТ“Че Чейз-Георги Пеев“ следва да бъде наложена
санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ, изчислени на 6750,76
лева.
Така възприетата фактическа обстановка се основава на
документите представени в приложената административна преписка, както и на
приобщеното към настоящето дело адм.д.№ 877/2018г. на Административен съд -
Бургас и адм.д.№ 3831/2019г. на ВАС.
Предвид липсата на доказателства за връчването на
процесния АУПДВ на жалбоподателя, след указания на съда, ответникът представи
известие за доставяне на препоръчана пратка ИД PS 1618 00N403 R (л.358), видно
от която като дата на връчване е записана 22.10.2020г. Жалбоподателят оспори
достоверността на тази дата, като представи писмо изх.№ 94-Г-1/14.01.2021г. от
„Български пощи“ЕАД до него (л.368), в което е посочено, че пратката е била
доставена в Пощенска станция Бистрец на 23.10.2020г., доставена на негов
служител – Б. А. на 27.10.2020г. и върната обратно на 28.10.2020г. Заради
липсата на оспорване от страна на ответника на съдържанието на писмото на „Български
пощи“ЕАД, което дружество е осъществило доставянето на пратката, следва да се
приеме за вярно посоченото в него, че доставката е била извършена на 27.10.2020г.,
поради което и заради подаването на жалбата на 10.11.2020г. чрез пощенския
оператор Спиди (л.370), се налага извода за спазване на 14-дневния срок за
обжалване.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Както се обоснова
по-горе, тя е подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
АУПДВ е постановен от
оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. ДФ“Земеделие“
по силата на чл.11, ал.1, т.4 от ЗПСП е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Република България по прилагане на Общата селскостопанска политика
на ЕС и на основание § 1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Доколкото производството в случая е започнало по реда
на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. (Наредба № 30 от 11.08.2008г.),
издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, обн. ДВ, бр.18 от 2006г.,
то правилно административният акт е издаден като акт за установяване на публично
държавно вземане. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“
издава АУПДВ по реда на ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл.27, ал.7 от
ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал.6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Процесният случай
попада в цитираната хипотеза.
Оспореният акт е в писмена
форма. В него изложени фактическите основания, послужили за издаването му,
както и приложимите правни норми. Същият съдържа изискуемите в чл.59, ал. 2 от АПК реквизити.
Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила в процедурата по
издаването му. Атакуваният акт е постановен в изпълнение на съдебно решение,
като са спазени дадените задължителни указания от съда единствено за определяне
на размера на финансовата корекция, след прогласяването за нищожна на
Методиката. Този размер законосъобразно е определен на основание т.30 от
Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата и правилно
индивидуализиран в размер на 6750,76 лева. Органът правилно не е започнал ново
производство, като приел съгласно дадените му задължителни указания от ВАС, че
е налице нарушение и е изчислил единствено размерът на корекцията. Същото е за установеното
със сила на присъдено нещо с решението на ВАС, неизпълнение на приходите,
заложени в бизнес-плана и за констатирано от бенефициера нарушение, послужило
като основание за налагане на финансова корекция. Органът законосъобразно е
издал АУПДВ, с оглед новелата предвидена в нормата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП.
Обжалваният индивидуален
административен акт е и материално законосъобразен. Налице е влязло в сила
съдебно решение, с което е прието, че е налице неизпълнение на поети договорни
отношения свързани с неизпълнение на финансови показатели, залегналите в бизнес-плана.
Размерът на средствата, които следва да бъдат възстановени са определени от
органа на основание чл.59, ал.2 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. и чл.46, ал.1 и
2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г.
Съдебният състав приема, че
в конкретния случай при определяне размера на финансовата корекция,
административният орган се е съобразил с визираните критерии. Взел е предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението. Правилно е приел, а по
този въпрос е налице влязло в сила решение, че реализираните приходи от
финансираната дейност за една пълна финансова година – 2016г., представляващи
съответно 30,68% от заложените такива, водят до извода за неосъществяване на
дейността в обема, който е обосновал безвъзмездното им финансиране. Затова напълно
законосъобразно е определено за възстановяване публично държавно вземане в изчисления
размер. При обосноваването на този извод административният орган се е позовал и
на т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата, която
разписва, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и
над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес-план, изчислени
средно-аритметично за същия период и времетраенето на неизпълнението е една
финансова година, се налага санкция в размер на 5 % от представената финансова
помощ по договора. В случая предоставената финансова помощ е в размер на 135`015,23
лева, като 5 % от него е именно 6750,76 лева, колкото е и размерът на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения
АУПДВ. Въз основа на това са били налице предпоставките за приложимост на
чл.59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г., респ. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 30 от 11.08.2008г., на които правни основания се е позовал и
административния орган. Същият е приложил правилно материалния закон.
Законосъобразно е определил и размерът на подлежащото на възстановяване
публично държавно вземане.
С оглед на изложеното настоящия
състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава ще се отхвърли. АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма. При издаването му
са спазени административно производствените правила и са приложени правилно
относимите материално-правни норми. Същият е съобразен и с целта на закона.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37
от Закона за правната помощ, в полза на ДФ“Земеделие“ следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минималния размер, предвиден в чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕТ“Че Чейз-Г. П.“,
ЕИК-*********, с.Проход, п.к.8336, общ.Средец, обл.Бургаска, против акт за
установяване на публично държавно вземане № 60/3/3111380/3/01/04/02, изх.№
01-6500/7066 от 20.10.2020г., на изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“.
ОСЪЖДА „ЕТ“Че
Чейз-Г. П.“, ЕИК-*********, да заплати в полза на Държавен фонд “Земеделие“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред
върховния административен съд.
СЪДИЯ: