Решение по дело №100/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 53
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Станчев
Дело: 20214120200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Горна Оряховица , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен А. Станчев
при участието на секретаря Анита Е. Личева
в присъствието на прокурора Тодор Баланов
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200100 по описа за 2021 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Х. М. А., родена на *** г. в гр. Г. О.,
българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***, *** образование,
неосъждана, ЕГН **********, за НЕВИННА за това, че на 18.05.2020 г. в гр.
Г. О. потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 188
от Закона за движение по пътищата се подава пред орган на властта –
полицейски орган от група „Пътна полиция“ при Районно управление – Горна
Оряховица, за удостоверяване на истинността на обстоятелството, че на
14.05.2020 г. около 22:34 часа е управлявала лек автомобил с рег. № ***,
поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК я ОПРАВДАВА по
обвинението за престъпление по чл. 313, ал. 1, т. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –
1
Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение № 53/09.03.2021 година
по АНД № 100/2021 година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО предлага на съда на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК да освободи от наказателна отговорност Х. М.
А. за това, че на 18.05.2020 г. в гр. Г. О. потвърдила неистина в писмена
декларация, която по силата на чл. 188 от Закона за движение по пътищата се
подава пред орган на властта – полицейски орган от група „Пътна полиция“
при Районно управление – Горна Оряховица, за удостоверяване на
истинността на обстоятелството, че на 14.05.2020 г. около *** часа е
управлявала лек автомобил с рег. № *** – престъпление по чл. 313, ал. 1,
предл. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа предложението.
ОБВИНЯЕМАТА Х. М. А. дава обяснения. Изразява съжаление за
извършеното. Моли да й бъде наложено по-леко наказание.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата Х. М. А. е родена на *** г. в гр. Г. О.. Завършила е ***.
Работи по трудов договор. Не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
А. има свидетелство за управление на моторно превозно средство от
януари 2020 г., но не притежава личен автомобил и не шофира.
На неустановена дата през месец май 2020 г. с обвиняемата се свързал
В. Д. П. от с. Д., с когото се познавали от ученическите си години. П. й
обяснил, че на 14.05.2020 г. управлявал автомобила си с превишена скорост и
това нарушение било заснето от камера за контрол на движението. Във връзка
с това бил призован от контролните органи за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
П. помолил обвиняемата да декларира пред полицията, че тя е
управлявала автомобила му по време на извършване на заснетото нарушение,
за да не му вземат книжката. Обещал й, че ще плати глобата, която ще й бъде
наложена. А. решила да помогне на своя познат В. П..
На 18.05.2020 г. А. и П. се явили в служебно помещение на група
„Пътна полиция“ при Районно управление – Горна Оряховица. Под
диктовката на П. обвиняемата попълнила и подписала предоставената й
1
бланка на декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от Закона за движение по пътищата, в която
посочила, че на 14.05.2020 г. в *** часа е управлявала автомобил с рег. № ***.
На 26.05.2020 г. А. била призована в участък Л. на РУ – Горна
Оряховица, където посочила, че никога не е управлявала автомобила на П. и
че декларираното от нея на 18.05.2020 г. не отговаря на истината.
Назначената на досъдебното производство графическа експертиза дава
заключение, че подписът в представената за изследване декларация по чл. 188
от ЗДвП е положен от обвиняемата.
От служебно изисканата и приета като доказателство справка от сектор
ПП при ОД на МВР – Велико Търново се установява, че посоченият в
подадената от обвиняемата декларация е собственост на Р. А. Р. от град О..
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на обвиняемата,
събраните в хода на досъдебното производство доказателства (на основание
чл. 378, ал. 2 от НПК) и служебно изисканата справка за съдимост.
Въз основа на установените факти по делото съдът прие, че
обвиняемата не е осъществила състава на престъплението по чл. 313, ал. 1,
предл. 1 от НК, поради което следва да бъде оправдана.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в
потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон
се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства.
Според процесното обвинение А. е потвърдила неистина в декларация
по чл. 188 от ЗДвП. Според приложимата за случая ал. 1 от този член
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение; собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Видно от цитирания текст,
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не регламентира изрично подаването на
нарочна декларация за установяване на авторството на нарушението. Поради
това изпълнителното деяние на обсъжданото документно престъпление
поначало не може да се осъществи чрез потвърждаването на неистина в
декларация по този текст от закона.
Дори да се приеме, че декларацията по чл. 188 от ЗДвП се ползва с
предвидената в чл. 313, ал.1 от НК наказателноправна гаранция за вярност на
декларираното, конкретно подадената от обвиняемата декларация в
процесния случай е напълно негодна да ангажира наказателната й
отговорност за невярно деклариране. Единственото изявление с правно
значение, регламентирано в чл. 188 от ЗДвП, е изявлението на собственика на
2
кого е предоставил собственото си моторно превозно средство. Поради това
ако се приеме, че разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП урежда установяване на
авторството на нарушението чрез подаване на декларация под страх от
наказателна отговорност, то единственият възможен субект на такова
деклариране би бил собственикът на моторното превозно средство, а не
лицето, на което то е предоставено.
В процесния случай обвиняемата не е собственик на посочения в
подадената от нея декларация автомобил, като в декларацията тя е посочила
себе си като лицето, което е управлявало автомобила в момента на
извършване на нарушението по ЗДвП. Това изявление на А. е различно от
регламентираното в чл. 188 от ЗДвП изявление на собственика на кого е
предоставил автомобила. Поради това попълнената и подписана от
обвиняемата бланка не представлява декларация по чл. 188 от ЗДвП
независимо от посоченото в бланката наименование на документа.
Предвид изложеното по-горе съдът прие, че обвиняемата не е
осъществила състава на престъплението по чл. 313, ал. 1, предл. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК я оправда по
обвинението да е извършила такова престъпление.
При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът
постанови направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
Така мотивиран, съдът постанови решението.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________
3