Решение по дело №968/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 63
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20217170700968
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 63

 

гр. Плевен, 18.02.2022

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари  през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА ИВАНОВА

                                                     ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ                                                                       

при секретаря Цветанка Дачева  и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административнонаказателно дело № 968 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63б. “в“ от ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 528/10.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. №20214430201407/2021г.,Районен съд – гр.Плевен е потвърдил НП №21-02

57-000435/21.05.2021 на Началника на РУ Д.Дъбник, с което на  осн. чл.175А, ал.1 пр.3  от ЗДвП  на  М.Г.Д. ***,за нарушение на чл. 104 б т.2 от ЗДвП и на осн. чл. 175а,ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено  административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

 Против решението е постъпила касационна жалба от М.Г.Д. ***, чрез адв. Л.Ч. от ПлАК, с която се иска съдебното решение да се отмени като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че по делото не е било доказано по безспорен начин наличието на административното нарушение по чл. 104 б ал.2 от ЗДвП  и вследствие на това нарушение е наложена санкция  лишаване от правоуправление за една година и глоба в размер на 3000 лв. Твърди се, че неправилно първостепенния съд не е кредитирал  показанията на разпитания по делото свидетел, който е присъствал в автомобила управляван от Д.. Твърди, че  посочените в атакуваното наказателно постановление обстоятелства не дават основание да се приеме, че е извършено деяние, което осъществява състава на административно нарушение по чл. 104 б. т.2 от ЗДП. В заключение прави искане решението на РС Плевен да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.  

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява,представлява се от адв. Ч.. В представена по делото молба изразява становище, че поддържа касационната жалба.    

Ответникът Областна Дирекция на МВР - Плевен, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, тъй като РС не е направил правилна оценка на събраните доказателства, касаещи нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са неоснователни.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на :М.Г.Д. затова, че на 03.05.2021г. в 05.42 ч. в гр. Д.Дъбник на ул. ***като водач на лек автомобил *** с рег. № ***,  на ул. „***“ до дом ***управлява лек автомобил *** с рег. № *** посока центъра, като по време на движение подава рязко газ, като минава в насрещното платно за движение, поднася задната част на автомобила /дрифт/,  с което си действие не използва пътищата   отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението е квалифицирано по чл.104Б т.2 от ЗДвП. За констатираното  нарушение на осн. чл.175 а ал.1 пр. 3 от ЗДвП на М.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие показанията на контролните органи, тъй като същите са възприели непосредствено констатираното нарушение.

Приел е, че същите съответстват и на писмените доказателства за състоянието на пътната настилка. Приел е за установено по несъмнен начин, че М.Д. е осъществил всички признаци на визираното и в акта и в последвалото го наказателно постановление нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че всички доказателства по делото установяват, че на посочената в акта дата жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство нарушил закона, като не използвал пътя, отворен за обществено ползване по негово предназначение. Изложил е мотиви, че разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП съдържа императивното задължение, с което е изрично забранено да бъдат използвани пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Това свое задължение жалбоподателят не изпълнил. ПлРС е кредитирал показанията на разпитаните свидетели В. и М., от които се установява по категоричен и несъмнен начин, че на посочената в акта и наказателното постановление дата  свидетелите са били на близко разстояние и са възприели случващото се. От показанията на свидетелите се установява, че водачът е усукал задницата на лекия автомобил, като при влизане в завой е дърпал ръчната спирачка и задницата е поднасяла. Според свидетеля М. настилката е била суха, не е валяло дъжд за да се поднесе автомобила. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите като незаинтересовани от изхода на делото, последователни, безпротиворечиви и логични и от които се установява, че  жалбоподателят  че жалбоподателят е извършил действие, с което е осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 104Б ЗДвП.  Видно от показанията на свидетеля М. Т.- приятел на водача въпросната вечер са решили да се разходят с колата в гр.Д.Дъбник по стария път за София и поради това,че водачът е карал по- бързо колата се е поднесла. Тези показания не опровергават показанията на свидетелите М. и В., които непосредствено са възприели случващото се. Въз основа на всички събрани по делото доказателства РС е обосновавал извода, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104Б т. 2 ЗДВП. При така изложените правни и фактически съображения РС е счел, че НП е законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на И. нарушение. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.   При определяне вида на наложеното наказание наказващият орган е съобразил и правилно е приложил санкционните разпоредби на чл. 175А, ал. 1, пр. 3, която предвижда наказание в конкретно определени размери. Наложените на основание последната разпоредба административни наказания за извършеното нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДВП са съобразени с високата степен на засягане на обществените отношения с конкретното нарушение, обстоятелствата при извършването му и степента на обществена опасност. РС е намерил, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като наложените наказания ще изпълнят своя превъзпитателен ефект спрямо нарушителя.

 Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. На същите районният съд е дал отговор в своето решение и е достигнал до правилния извод за безспорно извършено от Д. в нарушение на чл.104Б ал.1 т.2 от ЗДвП, което вменява задължение на водачите да използват пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на пътници и товари. Районният съд е извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на приписаното на водача административно нарушение. За да  потвърди НП, районният съд правилно и обосновано е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд –Плевен е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63 б.“в“ , от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 528/10.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 20214430201407/2021г. на Районен съд – гр.Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:   1.  

 

      2.