№ 8189
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110162712 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи
неизплатеното застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Автокаско” на
МПС, сключено с ответното дружество, ведно с лихви и разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за имуществена
застраховка „Автокаско на МПС“ на автомобил, собствен на ищеца. В срока на действие на
договора за застраховка, на 24.07.2024 г., е бил увреден застрахования при ответника
автомобил. При ответното дружество е била заведена щета, във връзка с която
застрахованият е изпълнил всички задължения по застрахователния договор.
Застрахователят, обаче, не е изпълнил задълженията си по договора и е отказал изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че настъпилото събитие не
представлява покрит риск, като поддържа, че същото е настъпило извън пътната мрежа.
Оспорва размера на претенцията като завишена, както и наличието на причинно-следствена
връзка между уврежданията и процесното събитие. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключването от ищеца на
описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка; настъпване
на описаното от ищеца застрахователно събитие и щетите по застрахованото имущество,
1
причинната връзка между тях и размера на вредите, за които се търси застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си, наведени с отговора
на исковата молба, в частност, че е налице изключен риск, алтернативно, че са налице
основания за освобождаване от задължението му за плащане.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между страните е
съществувало валидно застрахователно правоотношение „Каско на МПС“ относно лек
автомобил лек автомобил марка Шкода, модел Кодиак, рег.№************, обективирана в
застрахователна полица № 0306X0848213/21.09.2023 г.
Установено е по делото и това, че на 24.07.2024 г. / в срока на действие на
застраховката/ в гр.София, на ул.********* - до бл.24, при напускане на паркинг до 28 СОУ,
е реализирано ПТП, при което водачът на застрахованото при ответното дружество МПС се
удря в пън на отрязано дърво, при което настъпват щети по застрахования при ответника
автомобил – увредени картер и кора.
Основният спор между страните се свежда до това дали са е налице изключен
застрахователен риск по т.10.18 и 10.11 от ОУ, и има ли основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, предвид възражението на ответника за неизпълнение на
задълженията, посочени в т.76.1, т.76.2 и т.76.14 от ОУ, във връзка с което съдът намира
следното:
В случая ответникът се е позовал на общите условия към договора (т.10.18, т.
10.11.,т. 76.1., т. 76.2 и т. 76.14.), които в застрахователната полица е отбелязано, че са
неразделна част от него. В т.10.18 от ОУ е предвидено, че застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на „управление на
застрахованото МПС извън регламентираната пътна мрежа, в участъци с повишен риск от
увреждане като тревни площи, пешеходни тротоари, велосипедни алеи, железопътни линии,
планински, горски или черни пътища, ниви, канавки, наводнени участъци и др. Това
изключение не се прилага за строителна, земеделска, горска техника и вътрешнозаводски
транспорт, чието предназначение предполага придвижването по участъци извън
регламентираната пътна мрежа“, а в т. 10.11 е предвидено, че застрахователят не покрива
вреди причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно
събитие.
Предвид това, за да обоснове наличието на основание за отказ да заплати
застрахователно обезщетение, ответникът следва да докаже, че процесното ПТП е настъпило
извън регламентираната пътна мрежа, в участък с повишен риск от увреждане между
посочените в т.10.18 от ОУ, че е следствие на проявена от водача на застрахованото МПС
груба небрежност, с което поведение последният е нарушил задължението си да пази и
2
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ се установява, че
процесното ПТП е настъпило на участък, разположен да сграда на училище, предназначен за
паркинг и покрит с асфалтово покритие В тази връзка е и заключението на в.л по приетата
САТЕ, съгласно което процесното ПТП е настъпило на тротоарна площ, обособена като
паркинг. Видно от самата експертиза, както и от приложения по делото снимков материал,
съставляващ веществено доказателства /така Решение №573/07.10.2024 по гр.д.№4162/2023
г. на ВКС-І г.о./, които не са и оспорени от ответника, мястото на инцидента съставлява
обособена площ, зад училище /така показанията на св. Х./, покрита с асфалтова настилка,
предназначена за паркиране на МПС-та. От разпоредбата на чл.37, ал.2 и ал.3 от ЗДвП
следва, че паркингът по съществото си е крайпътна територия, предназначена и за движение
на автомобили. Предвид това, настоящият състав приема, че процесното ПТП е настъпило
на място, което не съставлява пешеходен тротоар и не попада в предметния обхват на т.10.18
от ОУ на застрахователя. Доводите в противната насока, поддържани от ответника съдът
отхвърля като неоснователни.
Тези изводи на съда не се променят и от представеното от ответната страна писмо от
р- н *********** на Столична община, съгласно което по ЗРП от 1988 г. процесният терен е
предвиден да бъде зелени площи. От събраните по делото доказателства /заключението на
в.л. и представения снимков материал/ се установява, че предвижданията на плана не са
реализирани – площта е асфалтирана и предназначена за паркинг.
Твърденията на ответника за проявена груба небрежност от застрахования при него
водач, също се явяват неоснователни.
Съгласно т. 3.14. от приложимите ОУ „Груба небрежност“ е форма на виновно
поведение на водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа (грижа, която би
положил и най-небрежният водач) за предпазване на застрахованото МПС от вреди. В
точката са изброени примерни действия и бездействия, като накрая на разпоредбата изрично
е посочено, че изброяването не е изчерпателно. Понятието „небрежност“ не е легално
дефинирано, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че такава е
налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил грижата на добрия стопанин
при изпълнение на задълженията си. Грубата небрежност се отличава от обикновената
небрежност по степен, но не и по форма, и представлява неполагане на тази грижа, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия /така
Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение, Решение № 348 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 2059 / 2023 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение и други/. Преценката за наличие на груба небрежност в
поведението на застрахования зависи от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай
– от конкретните пътни условия и от избраната от водача скорост. Груба небрежност ще е
налице тогава, когато и най-невнимателният водач би намалил съществено скоростта, за да
избегне настъпването на ПТП / Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
3
В настоящия случай от страна на ответника не са ангажирани никакви
доказателства, които да сочат поведение на водача на застрахования при него автомобил,
покриващо посочените признаци. Напротив, безспорно е установено по делото, че
асфалтовата настилка на мястото на ПТП е неравна – има отрязани две дървета, които са
оградени с бетонови блокчета, като блокчетата и тревата вътре в очертанията им около пъна
са до нивото на асфалта. При това положение, с оглед вида и характера на предприетата
маневра, обективно невъзможно е било да бъде възприето от водача на увредения автомобил
препятствието, още повече, че същото не се е очаквало да съществува на това място-
паркинг, както и да бъдат предприети каквито и да било действия за предотвратяване на
удара /така св. Х./. Поради това съдът намира, че по делото не се установява наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, още
по-малко - наличието на груба небрежност като основание за отказ за плащане по заведената
щета от ответното дружество.
По същите съображения съдът прие за неоснователни и твърденията на ответника за
нарушение на 76.1., т. 76.2 и т. 76.14 от ОУ, вменяващи в задължение на водача на
застрахования автомобил да ползва същия с грижата на добър стопанин, да предприема
всички предохранителни мерки за запазването му и да спазва ЗДвП, които да му позволят да
откаже заплащане на застрахователно обезщетение.
Нещо повече - съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинноследствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в общите условия към застраховката, което е значително с оглед
интереса на застрахователя. В съдебната практика се приема, че се касае до такова по вид и
характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и
размера на вредите (Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г., II т.о. и др.),
какъвто не е настоящия случай, а еднократно установено нарушение на общото правило на
чл.20 от ЗДвП не може да се приеме за значително неизпълнение на застрахователния
договор, поради което твърденията на ответника за наличие на основания по т. 76.1., т. 76.2
и т. 76.14 от ОУ, които да му позволят да откаже плащане на застрахователно обезщетение,
са неоснователни.
Поради това съдът прие за доказани всички предвидени в закона предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника - сключването от ищеца на описания в исковата
молба застрахователен договор за имуществена застраховка; настъпване на описаното
застрахователно събитие и щетите по застрахованото имущество, причинната връзка между
тях, поради което същият дължи за плащане на застрахователно обезщетение по заведената
щета.
За определяне размера на дължимото обезщетение са представени разходо-
4
оправдателни документи за заплатена от застрахования стойност на ремонтните дейности,
както и заключение на вещо лице. В случая съдът приема, че застрахователното обезщетение
следва да бъде определено въз основа на представените разходни документи, а не по средни
пазарни цени, доколкото автомобилът е в гаранция и е извършено в оторизирания сервиз за
автомобила, съгласно условията на гаранцията / в т.ч. представените писмени
доказателства/. От представената фактура и касов бон към нея се установява, че ищцовата
страна е заплатила за възстановяването на щетите по автомобила сумата от 5 078,05 лв.,
която сума съответства и на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение.
Предявеният иск е основателен в пълен размер, в който следва да бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
При този оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски в размер на 1 003,12 лева – заплатени ДТ, депозити за ВЛ и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, седалище и адрес на управление-/адрес/, да
заплати на основание чл. 405, ал.1 КЗ на ищеца /фирма/, ЕИК *********, седалище и адрес
на управлениес.З., община ************, сумата от 5 078,05 лв. - застрахователно
обезщетение щета № 710024030107791, ведно със законната лихва от 23.10.2024 г. /дата на
подаване на исковата молба/ до пълното й плащане, както и 1 003,12 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5