Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Стефка
Александрова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12180 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.04.2018 г. по гр.д. № 72698/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 35 състав, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Р.М.Р.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 926, 64 лв.,
представляваща стойност на консумирана, но незаплатена топлинна енергия за
периода м. 06.2014 г. – м. 04.2015 г. и сумата от 21, 41 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. – м. 04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 31.07.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 198, 44
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за незаплатена топлинна
енергия, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52654/2017 г. на СРС, 35 състав, като са
отхвърлени искът за главница за топлинна енергия за разликата над 926, 64 лв.
до пълния предявен размер от 2346, 72 лв., искът за главница за дялово
разпределение над уважената част от 21, 41 лв. до пълния предявен размер от 35,
69 лв., искът за лихва върху главницата за топлинна енергия над уважената част
от 198, 44 лв. до пълния предявен размер от 590, 28 лв., като погасени по
давност, както и искът за лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 10, 17 лв. като неоснователен и недоказан. Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
с която първоинстанционното решение се обжалва в частите, с които предявеният
иск за топлинна енергия е отхвърлен за сумата над 926, 64 лв. до пълния
предявен размер за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., както и искът за
обезщетение за забава върху тази главница е бил отхвърлен за разликата над 198,
44 лв. до пълния предявен размер. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил частично тези искове, приемайки, че
дължимите суми са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Изложени са доводи, че съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия на дружеството,
приети през 2008 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. до края на текущия месец, за който се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия, приети през 2014 г. след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни
сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, като обезщетение за забава се начислява за забавено плащане
на задължението по общата фактура. Твърди се, че задълженията по общата фактура
за м. 06.2014 г. и м. 07.2014 г. са станали изискуеми на 15.08.2014 г. и на
15.09.2014 г., като от тези дати следва да тече давностният срок за
задълженията. Посочва се още, че издадените кредитни известия за прогнозно
начислени суми погрешно са били възприети от ответника и от първоинстанционния
съд като изискуеми задължения по фактури. По изложените съображения се моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, а предявените
искове изцяло уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Р.Р. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Б., с
който се моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части. Посочва, че в
първоинстанционното производство ищецът не е направил разграничение, че към
вземанията по четирите процесни фактури се прилагат различни общи условия,
съгласно които изискуемостта настъпва в различен момент, поради което
направеното с въззивната жалба разграничение е несвоевременно. Намира, че в
общите условия липсва предвиден срок за плащане на задълженията за топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана по аргумент от чл.
84, ал. 2 ЗЗД, а доказателства за отправена и получена покана не са били
събрани по делото.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не е взело становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, а по същество е и правилно по следните
съображения.
По делото не се спори, че ответникът Р.Р. е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г., приложима за процесния период м.05.2013 г. – м.04.2015 г. В
обжалваното решение районният съд е приел, че вземанията за топлинна енергия за
периода м.05.2013 г. – м.05.2014 г. са погасени с изтичането на тригодишна
погасителна давност.
Единственият довод във въззивната жалба е, че за процесните вземания,
по отношение на които искът е отхвърлен по давност, на 31.06.2014 г. е издадена
фактура № **********, която съгласно чл.
33, ал. 2 от общите условия на дружеството е станала изискуема на 15.08.2014
г., а през м. 07.2014 г. е издадена изравнителна сметка, задължението по която
е станало изискуемо на 15.09.2014 г., следователно сумите по фактурата и
изравнителната сметка не са погасени по давност. По така наведения довод
въззивният съд намира следното.
Действащата през процесния
период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна
енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Анализът
на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни
или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до
приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения
са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се
прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня,
в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането
на съответния месец, например за месец март 2014 г. – от 01.04.2014 г., за
месец април 2014 г. – от 01.05.2014 г. и т.н.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните
вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече
погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби
от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
01.05.2013 г. – м. 05.2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 31.07.2017
г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила до 31.07.2014 г., като това обстоятелство не може
да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юни
2014 г. или на изравнителна сметка през месец юли 2014 г. Издаването на такава
фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните
вноски. Видно от приложеното на л. 20 съобщение към фактура от 30.06.2014 г. и
приложената на л. 52 индивидуална справка за отопление и топла вода резултатът
от изравнителната сметка е сума за доплащане в размер на 471, 85 лв. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, приложими за посочената обща фактура от 30.06.2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат стойността на задължението за доплащане съгласно общата
фактура в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата. Аналогично
на изложените по-горе съображения във връзка с чл. 33, ал. 1 от Общите условия
и чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността относно задължението за доплащане тече от деня,
в който задължението е възникнало, т.е считано от 01.07.2014 г., с оглед на което
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 31.07.2017 г., задължението за доплащане по общата фактура от
30.06.2014 г. също е погасено с изтичане на тригодишен давностен срок.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е
правилно в обжалваната част, с която районният съд е приел за погасени по
давност вземанията за периода м.05.2013 г. – м.05.2014 г. и начислената върху
тях лихва за забава, като е уважил претенцията само за заплащане на
задълженията за топлинна енергия за периода м. 06.2014 г. – м. 04.2015 г. и
лихва за забава върху тях, в която част решението е влязло в сила, тъй като не
е било обжалвано от ответника.
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски за
въззивното производство. Разноски следва да бъдат присъдени на процесуалния
представител на въззивемата страна адв. С.Б., който съгласно приложения по
делото договор за правна защита и съдействие е осъществявал процесуалното
представителство безвъзмездно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ
ЗА, в минимално определения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер съобразно предмета на
разглеждане във въззивното производство или 356, 83 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 23.04.2018 г. по гр.д. №
72698/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. С.С.Б. от САК, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 356, 83 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на въззиваемата
страна-ответник Р.М.Р. във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.