№ 14316
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110172230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Бигла III“ ООД против „Т...” ЕАД, с която е
предявен иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на
1250 лв., предявен като частичен от иск с общ размер 15 000 лв., с правно основание
чл. 137, ал.2 от ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочената сума, с
която се е обогатил неоснователно, ползвайки в периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024
г., без основание, собствения на ищеца присъединителен топлопровод и абонатна
станция, чрез които да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване жилищна сграда- етажна собственост, находяща се на адрес гр.
София, кв. „Л..., УПИ VІІ-583, кв. 133.
В открито съдебно заседание на 01.07.2025 г., съдът е допуснал на основание чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера му от 1250
лева на 2541.65 лева, като същият се счита предявен за сумата 2541.65 лева, като
частичен от иск с общ размер 15 000 лева.
Ищецът „Б...“ ООД, ЕИК ******* твърди да е собственик, като възложител и
изпълнител на присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 70 мм и дължина по
трасе 15 м и на абонатна станция с мощност 200 kW за О и В и 100 kW за БГВ, за
захранване с топлинна енергия на жилищната сграда в гр. София, кв. „Л..., УПИ VІІ-
583, кв. 133, към който са присъединени етажните собственици на сградата.
Владението на съоръженията е предадено на ответника, който от издаване на
разрешението за ползване на 17.05.2003 г. ги използва за доставяне на енергия.
Въпреки че ищецът изпълнил предписанията на ответника, последният отказвал да
изкупи съоръженията. Поради това ответникът дължал цена за ползване, определена
по методика на ДКЕВР съгл. чл. 36 ал. 3 и чл. 137 ал. 2 ЗЕ. Моли се да бъде осъден да
заплати такава на ищеца за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., в размер на 1250
лв., частично от общо 15000 лв., както и законната лихва от подаване на исковата
молба. Претендира присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т...“ ЕАД, депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че от
приложените по делото доказателства не може да се установи, че ищецът е собственик
на посочените присъединителен топлопровод и абонатна станция. В случай че се
установи по делото, че ищецът е собственик на процесните вещи, ответникът твърди,
че не е налице основание за заплащане на цена за ползване с оглед поведението на
кредитора. В случая било налице неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в
непредоставяне на необходимите документи и неподаване на необходимото заявление,
за да може да бъде изкупено съоръжението от ответното дружество. Поддържа, че по
този начин ищецът се обогатява чрез стойността на дължимата цена за ползване,
вместо да сключи договор за продажба по отношение на процесната вещ. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 137, ал.2 от ЗЕ.
В тежест на ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните юридически факти: 1) изграждане на следните съоръжения:
присъединителен тръбопровод, съоръжения към него и абонатна станция, свързани с
доставянето на топлинна енергия за битови нужди; 2) съгласуване с ответника
относно изграждането на съоръженията; 3) ползване на съоръженията от ответника.
По направеното възражение за злоупотреба с право в тежест на ответника е да докаже,
че ищецът упражнява правата си в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД) или накърнявайки правата или
законните интереси на ответника предвид чл. 57, ал. 2 от Конституцията.
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че
между страните е сключен договор от 15.12.2004 г. за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди, сключен между „Т...“ ЕАД и „Б...“ ООД
в качеството на потребител за сграда и изградената в нея абонатна станция, находящи
се в гр. София, УПИ VII -583, кв.133, с адм. адрес ул. „Й.... Съгласно чл.8 от договора
потребителят се задължава да изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите
условия и изисквания, посочени в становището на дружеството. До прехвърляне на
собствеността на строежа на дружеството (ответника), потребителят е собственик на
строежа. Ответникът се е задължил правата на собственост върху изградените
съоръжения да му бъде прехвърлена от ищеца при условията на чл. 137, ал. 2 ЗЕ с
договора за присъединяване – чл. 23. Страните са декларирали, че до прехвърлянето
на собствеността на съоръжението ищецът е техен собственик.
По делото не е спорно, а и от представеното Удостоверение № 64/16.05.2005 г.
на СО, район – Лозенец за въвеждане в експлоатация; виза за проектиране; становища
на „Т...“ ЕАД относно присъединяването на жилищната сграда на ул. “Й..., скици,
протоколи за проведена 72-часова проба и за приемане на топлоизолация; констативен
акт за установяване на годността за приемане на строежа и списък на потребители на
топлинна енергия в сградата, се установява безспорно, че изградените външен и
вътрешен топлопровод и абонатна станция в сградата, са били присъединени към
топлопреносната мрежа на град София и същите отговарят на техническите
изисквания. Представено е удостоверение № 64/16.05.2005 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“
находяща се в резиденция „Лозенец“ кв. 133, м. Лозенец- III-та част по плана на гр.
София, ул. „Й..., в което като възложители са посочени: за външен топлопровод -
2
Столична община, а за абонатната станция – „Б...“ ООД, „Бигла Консулт“ ООД, „Лима
Риъл Естейт“ и етажните собственици – физически лица.
По делото не е спорно, че процесните съоражения са предадени във владение на
ответното топлофикационно дружество, което е открило абонатни номера за
заплащане на доставяната топлинна енергия и ги ползва. От друга страна, по делото
липсват данни ответникът да е изпълнил своето задължение да му бъдат прехвърлени
правата на собственост върху процесните съоръжения.
Ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че ползва процесните
съоръжения от момента на издаване на разрешението за ползване – 17.05.2003 г.
Съгласно чл. 137, ал. 1 Закона за енергетиката при присъединяване на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното
предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 от същата разпоредба в
случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща
цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Съгласно договора
между страните, топлофикационното дружество се задължава да придобие правата на
собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от
потребителя при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, като до прехвърлянето на
собствеността, потребителят остава собственик на тези съоръжения.
Видно от доказателствата по делото в случая процесното съоръжение е
изградено от ищцовото дружество, въведено е в експлоатация, ползва се от ответника
през процесния период, но собствеността върху същото не му е прехвърлена, въпреки
наличието на законово задължение за това. В тези случаи, за периода до изкупуване на
съоръженията, последното дължи на потребителя, изградил съоръженията за своя
сметка, цена за ползването им. Следователно предявения иск е доказан по основание.
В сключения между страните договор за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди се съдържа изрично извънсъдебно
признание от страна на ответника, че ищецът е собственик на изградените съоръжения
до момента на изкупуването им от ответника. Твърденията на ответника, че ищецът не
е собственик на съоражението не са подкрепени от доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е
осигурил необходимите документи за сключване на окончателния договор за
прехвърляне на собствеността върху изграденото съоръжение. Действително тези
документи са неразделна част от договора за присъединяване, но дали това условие е
изпълнено или не, има значение за сключването на договора за присъединяване, но не
и за придобиването на собствеността върху топлопровода и абонатната станция.
Неоснователно е и възражението на ответника, че причина да не се сключи договор за
прехвърляне собствеността върху съоръженията е ненадлежното окомплектоване на
необходимите документи от ищеца. По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да е изисквал от ищеца представяне на допълнителни документи, които
същият не е представил. Приетите писмени доказателства и заключението на съдебно -
техническата експертиза установяват изграждането на енергийното съоръжение след
съгласуване с ответника и в изпълнение на сключения от договор, като изграждането
му е извършено при наличието на всички технически и нормативни изисквания. Също
така процесното съоръжение е въведено в експлоатация. Твърдяното неправомерно
поведение от страна на ищеца не се доказа по делото. От ангажираните доказателства
3
се установи, че той е изпълнил точно задълженията си по сключения между страните
предварителен договор. Също така изграденото съоръжение отговаря на изискванията
и проектните книжа, каквато констатация се съдържа и в неоспореното заключение на
съдебно-техническата експертиза.
Ответникът се позовава на разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ (нова - ДВ,
бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.). Същата намира приложение за исковия
период, доколкото до влизането й в сила не е изрично предвидено обратно действие,
съгласно изискването на чл. 14, ал. 1 ЗНА. Ето защо посочената правна норма
регулира отношенията между страните след влизане в сила на разглежданото
изменение на ЗЕ до 31.12.2018 г. В § 4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ ДВ бр. 38/2018 г. е
регламентирано, че в случай че сделката по изкупуване не е осъществена или няма
обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от
страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.
С предявяване на иска за заплащане на цената за ползване на съоръжението по
посоченото дело ищецът имплицитно е отправил и покана за осъществяване на
сделката. Последица от отправянето на поканата е поставяне на ответника в забава и
има действие занапред до изпълнение на задължението, т. е. до момента на сключване
на договор за изкупуване на енергийните обекти и съоръжения. Ето защо не е
необходимо отправянето на нова покана за плащане след влизане в сила на
разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.
Въпреки отправената покана от ищеца до ответника за изкупуване на
съоръженията, ответното дружество не е изпълнило договорното си задължение за
сключване на договор за прехвърляне на собствеността. При липсата на договорна
обвързаност между страните, каквато не се установява да е налице, отношенията
между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, тъй като
в случая е налице разместване на имуществени блага, без основание. По реда на чл. 59
ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване се присъжда ако ползващото съответната
вещ лице се е обогатило за сметка на нейния собственик без основание. Всички
заявени от ответника възражения срещу иска останаха недоказани и следователно са
неоснователни. В производството не се установи, нито ответника да е изискал
конкретни документи, които ищеца да не му е предоставил за целите на изкупуването,
нито пък ищеца да е прехвърлил собствеността върху процесните енергийни
съоръжения на трето лице, поради което понастоящем да не се легитимира като
собственик на същите, респ. правоимащ да получи обезщетението за тяхното
използване от ответното дружество, а пък и в договора изрично страните са
уговорили, че до изкупуването им от ответника, за собственик на съоръженията се
счита ищецът.
От експертното заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се
установява, че общата цена за ползване на процесните съоръжения през претендирания
период – 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., изчислена съгласно Методиката за определяне
на цените на предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им съоръжения, е в размер на 2541.65 лева.
Налице са всички елементи на правопораждащия фактически състав по чл. 137,
ал. 2 ЗЕ, поради което ответникът дължи цената за ползването на процесните
съоръжения в претендирания период от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
4
ищецът, който претендира присъждането на такива по представен списък по чл. 80
ГПК за държавна такса – 101.67 лева, за депозит за вещо лице – 400 лева и за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Възражението за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй
като същото е близко до минималния предвид в НМРАВ размер и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и реално извършените процесуални
действия от представителя по пълномощие.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Т...” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я..., да заплати на „Б...“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „О..., на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сумата от 2541.65 лева,
като частичен от иск с общ размер 15 000 лева, представляваща цена за ползването на
изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на
жилищна сграда – етажна собственост, находяща се гр. София, кв. „Л..., УПИ VІІ-583,
кв. 133 за периода 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2024 г. до окончателното
плащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1301.67 лева –
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5