Р Е Ш Е Н И Е
№ 800
28.02.2019 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание на дванадесети февруари 2019 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5756 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД твърди, че на 01.04.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем №
******* г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Заявява се, че договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Заявява се, че „Агенция за събиране на
вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК:
*********, е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК:
*********.
Твърди се, че на *** г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД, в качеството на заемодател и ответника С.М.Д., в качеството на заемател, е
сключен Договор за паричен заем № ****, в съответствие с разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 1500 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал
кредит на кредитополучателя, се уреждали в договора. Заявява се, че
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора. Твърди се, че погасителните вноски, които
заемателят се задължава да изплаща на заемодателя съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договор и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 1666,98 лева, като заявява, че договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 166,98 лева.
Заявява се, че
съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 09.07.2015 г. на 27 равни седмични
погасителни вноски в размер на 24,69 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска е 08.01.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска
е 09.07.2015 г.
Заявява, че с подписването на договора за заем
заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. На основание сключения договор за паричен заем, в случай, че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Заявява, че таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не могат да
надхвърлят 45,00 лв., поради което на ответника е начислена такса - разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно клаузите на договора
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди се, че
поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 1003,86 лева, която е разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер
на 37,18 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем, като погасителната вноска, която ответникът следвало да
заплаща била в размер на 98,92 лева. Твърди се, че на основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор, на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 15.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 121,45 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищцовото
дружество, като сумата, която е погасена до момента е в размер на 1914,00 лв.,
с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение в размер на 706,42
лв., такса-разходи в размер на 45,00 лв., договорна лихва в размер на 150,21 лв.
и главница в размер на 1012,37 лв. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 09.07.2015 г. и не е обявен
за предсрочно изискуем.
Твърди се, че към настоящия момент непогасената част
от задължението на ответника, като заемател по договор за заем на физическо
лице, сключен на **** г. с № ****, е както следва: главница в размер на 487,63
лв., договорна лихва в размер на 16,77 лв., неустойка за неизпълнение в размер
на 297,44 лв., обезщетение за забава в размер на 121,45 лв. и такса-разходи в
размер на 45,00 лв. или обща сума в размер на 923,29 лв.
Заявява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания от **** г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия. Заявява, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на **** г. до
ответника С.Д. е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД Уведомително писмо с изх. № ******** г. за
станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения
адрес в договор за паричен заем № *********** г. Писмото се е върнало в цялост
като в обратната разписка е отбелязано, че пратката е непотърсена. До ответника
било изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. №
*********** г., изпратено чрез куриер на адрес:
*******************************. Писмото се е върнало в цялост, тъй като
получателят не е намерен на адреса посочен в договора за заем. Към исковата
молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх. №
************, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о.,съгласно които,
ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията. Съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, с оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока са цитирани Определение №987/18.07.2011г. на ВКС
по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
С оглед изложеното, за ищцовото дружество „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД възникнал правният интерес от подаване на заявление
за издаване на изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника С.М.Д. за
дължимите суми по Договор за паричен заем № ******** г. Съдът уважил
претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 17890/2017 г., ГО, по описа на
Районен съд – Пловдив е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес от
подаването на настоящата искова молба.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника
С.М.Д., ЕГН **********,***, че същата дължи на ищцовото дружество „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 487,63 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № ********* г.;
сумата от 16,77 лв., представляваща договорна лихва за период от 14.05.2015 г.
до 09.07.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 297,44 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
21.05.2015 г. до 09.07.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата
от 121,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2015 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ответникът чрез о. си п. е депозирал отговор на
исковата молба в предоставения му срок. Оспорва предявените искове по съображения,
изложени в отговора, като заявява, че договорът за цесия от **** г. има за
предмет повече от едно вземане по отношение на различни длъжници. Същият не
може да породи правни последици по отношение на вземането срещу ответницата,
тъй като, доколкото същото съществува, то е възникнало на **** г., т.е. повече
от четири години след сключване на представения по делото рамков договор.
Заявява, че като правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания),
цесията е действителна, само когато има за предмет съществуващи вземания,
поради което предмет на цесия не могат да бъдат бъдещи вземания и такава цесия
е недействителна. При условията на евентуалност счита, че процесният договор за
заем от **** г. е недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, тъй като
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от същия закон. Заявява, че по делото изобщо липсват
представени общи условия към договора. Възразява срещу заявеното вземане в
частта, с която се претендира такса-разходи в размер на 45 лева, тъй като
ищецът не сочи доказателства за това, че са налице основанията за прилагането
на чл. 8 от договора. Счита, че клаузата на чл. 4 от договора за заем
противоречи на добрите нрави и добросъвестната практика. Предвидената в
договора неустойка е уговорена в отклонение от функциите й съгласно чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, включително е прекомерно завишена. Заявява, че от приложените
по делото документи не е възможно да се установи ликвидно и изискуемо вземане,
както и какъв с размерът му. С исковата молба е посочено, че към момента на
изготвянето на същата ответницата е погасила сума от 1914 лева, като не се
посочва колко вноски са погасени, как е погасявано но пера. Нещо повече, не се
сочи дата, от която длъжникът е изпаднал в забава, за колко поредни вноски е в
забава и т.н. Отделно от това счита, че сумата, която е изплатена от
ответницата, напълно покрива заема, като надвнесеното е изцяло неоснователно и
с тази сума ответникът се обогатил неоснователно. Счита, че цесията не е
породила своето действие, не са изпълнени императивните законови норми, които
да доведат до пораждане на отношения между длъжника и кредитора. Твърди, се че
ответницата не е получавала уведомление по чл.99 от ЗЗД, съответно не й е
съобщено по надлежния ред за извършената цесия. Заявява се, че в случая
връчването на исковата молба на особен представител не би могло да се приравни
на връчване на ответника по смисъла на чл. 99 от ЗЗД. Заявява се, че всички
съобщения и уведомления до ответницата са изпращани само до адреса й в ********
и до адрес, който по делото няма данни тя да с свързана с него по някакъв
начин. В договора за заем към момента на сключването му изрично бил посочен и
друг адрес, а именно: ***********, вкл. е даден и имейл адрес, като до тях не
са изпращани никакви писма или уведомления.
Предвид
изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приложеното ч. гр. д. № 17890/2017 г. по описа на
ПРС се установява, че на 09.11.2017 г. ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумите по заявлението. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на исковете,
предмет на настоящото производство. Исковете са предявени в срок.
Липсва спор между страните, а и от представения
договор за паричен заем № *********** г. се установява, че на ***** г. между
ответника в качеството на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД –
кредитор е сключен договор за потребителски паричен заем № *****, въз основа на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 1500
лв. Уговорено е, че размерът на седмичната погадителна вноска е 61,74лв., броят
на вноските - 27, периодичността на същите - седмични и датите на плащане на
всяка вноска – 08,15,22,29.01.2015г.,
05,12,19,26.02.2015г.,05,12,19,26.03.2015г.,02,09,16,23,30.04.2015г.,07,14,21,21,28.05.2015г.,04,11,18,25.06.2015г.,
02,09.07.2015 г. Срокът на заема е 27 седмици, фискираният годишен лихвен процент
– 40 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0, 11 %, общ
размер на всички плащания 1666,98 лв., годишен процент на разходите 47,33 %,
като са отразени допусканията, взети предвид при определянето му. В чл. 3 от
договора е отразено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че
със семата по заема се рефинансира текущ заем, като договорът има силата на
разписка.
Заявено е от заемателя, че е получил общите условия,
които обаче не са приложени като доказателство по делото.
В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се
задължава да представи обезпечения, отразени в разпоредбата, като при
неизпълнение на тази разпоредба, е уговорена неустойка в размер от 1003,86 лв.,
която се заплаща от заемателя разсрочено с всяка от погасителните вноски, като
към всяка от вноските се добавя сума в размер на 37,18 лв. Предвидени са
обезщетения за забава на главницата, както и разходи за извънсъдебно събиране
на вземанията в размер до 45 лв., покриващи разходите за напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори.
На **** г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на продавач – цедент
и ищцовото дружество в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са
се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да
прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на месечна
база. Следващите вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение №
1 със съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и
потвърждаване/съобразно правилата на т. 4. 3. и следващите, то става неразделна
част от договора/. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно
Приложение 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него,
изменящо го съответно. В т. 2. 2. е договорено съдържанието на приложението по
отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т. 4. 3. от договора
е предвидено, че електронните документи по смисъла на този договор са
електронни изявления на лице за контакт, които са записани върху магнитен,
оптичен или друг носител на информация, трансформирани в общоприет формат,
гарантиращ невъзможността от тяхното последващо манипулиране от някоя от
страните и изпратени посредством система за обмен на електронни съобщения. В т.
4. 5. от рамковия договор е предвидено, че страната адресат на електронния
документ потвърждава получаването на документа чрез лицето си за контакт.
Потвърждаването се извършва в разумен срок – 3 работни дни след постъпването в
електронната съобщителна система на адресата. Потвърждаването на получаването
има освен значението по чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕП и значение на постигнато съгласие
по смисъла на този договор, което съгласие поражда прехвърлителния ефект
досежно собствеността върху вземанията, респективно потвърждава получаването на
документите за дълга, съобразно посоченото в Приложение № 2. В т. 4. 7 от
договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът
придобива всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания,
извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне,
включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. В т. 4.
8 от рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на
съответното Приложение № 1 от страна на Купувача, Продавачът се задължава да
предостави на Купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно
императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 4. 9 от рамковия договор продавачът
се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор
за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на
съответното Приложение № 1 от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия, издадено на
основание чл. 4. 8. от рамковия договор, прието като доказателство по делото,
продавачът – цедент е потвърдил, че кредитите, описани в Приложение № 1 от ****
г. към договор за цесия от **** г. са цедирани от продавача „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне на
вземания. В извадката от приложение № 1 е описан договора за заем с ответника,
като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница, общо дължимо по
кредита и остатък от дължимата сума към датата на засичане **** г. в размер от
898 лв. и лихва за просрочие към ****г. в размер на 96,16 лв. Липсва описание
на включените в общата сума вземания т. е. какво се включва в общата сума –
главница, договорна лихва, неустойка и разходи за събиране на вземанията. В
потвърждението на цесията също не е налице пълно описание на процесния договор
за заем.
На **** г., на **** г. са изготвени и изпратени от
цесионера уведомления до ответника за сключения договор за цесия. Видно от
първото съобщение, то е изпратено до постоянния адрес, посочен в договора, като
е върнато с отбелязване, че съобщението не е получено. Второто съобщение към
известието за доставяне на уведомлението е изпратено на адрес на ответника,
който не фигурира в договора за заем, нито в предложението за сключване на
договор за заем, като е върнато, тъй като на адреса няма такова лице. Препис на
уведомлението е приложен към исковата молба и редовно връчен на особения
представител на ответника по настоящето дело.
Цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощил
ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на
Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от ****
Не се установява по делото да са извършвани плащания от ответника нито към
цедента, нито като цесионера след датата на цесията, което се установява от
неоспореното и възприето от съда като обективно изготвено заключение на
съдебно- счетоводната експертиза.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважат предявените искове, дружеството – ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор
за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен
за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на
сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в
това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита
с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер,
включително и тези касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е
предоставил сумата по кредита. С оглед възраженията на ответника за наличие на
неравноправни клаузи, ищецът следва да установи дали същите са договорени
индивидуално в случай, че се твърди такова договаряне. Ответникът следва да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания в т. ч. и възражението си за наличие на законови
предпоставки за обявяване на договора за недействителен, т. е. противоречие с
национални и европейски нормативни актове, накърняване на добрите нрави и
наличие на неравноправни клаузи.
На първо място следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от
приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомления
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД веднъж на адреса, посочен в сключения договор за паричен заем, и
втори път на адрес, който не фигурира по договора за заем, като същите са
върнати, като непотърсени и съответно поради липса на данни за такова лице на
адреса. Липсват както твърдения, така и доказателства за наличие на уговорки
между страните, касаещи връчването на съобщения, поради и което не може да се
приеме, че е налице и фингирано връчване. В случая не се установява да е налице
редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, както се твърди от ищеца, както
в заявлението, така и в исковата молба.
Съдът намира, че няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78
по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК.
В случая обаче длъжникът не е получил препис от
исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението
да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по
реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. Представителната власт на о. п. се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело,
по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления до представлявания от о. п. отсъстващ ответник. О. п. може да
извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5
вр. чл. 34, ал. 3
от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Следователно към настоящия момент цесията не е произвела правно действие по
отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и исковете на
ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи,
че сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не касае действителността на
договора за цесия, а единствено противопоставимостта на същата на длъжника,
която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски
нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за
това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и
по нея се дължи изрично произнасяне, само когато е основателна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива
реално не са направени, поради което не следва да му се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против С.М.Д., ЕГН **********,*** обективно
съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че
С.М.Д. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 487,63 лв., представляваща неизплатена главница по договор
за паричен заем № **** г., сключен с „Изи Асет мениджмънт“АД, вземанията
по който са прехвърлени на **** г. с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****
г. на "Агенция за събиране на вземания“ООД; сумата от 16,77 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 14.05.2015 г. до 09.07.2015 г.
(падеж на последна погасителна вноска); сумата от 297,44 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 21.05.2015 г.
до 09.07.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 121,45 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.05.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 09.11.2017 г., както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението – 09.11.2017 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 17890 по описа за 2017 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с.,
като неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ