№ 61
гр. Шумен, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630102036 по описа за 2023 година
Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 и от Кодекса на труда.
Искова молба от пълномощник на К. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – *** срещу “***” ЕАД, ЕИК : ***, чрез РУ „***“ Варна, със
седалище и адрес на управление – ***. Ищецът сочи, че се намирала в
трудово правоотношение, с ответника, за длъжността “счетоводител“,
прекратено със заповед № 121/без дата, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – до
изтичане срока за изпитване, от страната, в чиято полза е уговорен. Считайки,
че поради сключването на няколко договора за изпитване, при изпълнение от
нейна страна на една и съща работа е нарушена забраната по чл. 70, ал. 5 от
КТ, претендира признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна,
възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето през което е
останала без работа, в размер на 6648 лева/за 6м./, и разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и
основателността на предявените искове, така и по фактите на които се
1
основават. Признава, че между него и ищцата е съществувало твърдяното в
ИМ правоотношение, прекратено на посоченото основание. Сочи, че
уволнението е законосъобразно – работникът изпълнявал различна работа в
предприятието и за всяка нямало пречка да се уговори срок за изпитване.
Иска отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание страните, чрез представители поддържат
заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
частично основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Страните се намирали в трудово правоотношение от 24.01.1996г., за
длъжността „касиер“, която ищцата, изпълнявала в различни клонове и
пощенски станции съобразно организационната структура на ответника, до
19.09.2007г., когато с допълнително споразумение длъжността била
променена на „Контрольор“. С последващо споразумение от 01.04.2011г.
длъжността била променена на „Специалист БЗР в ОПС“. Изпълнявала я, до
06.06.2022г., от когато с процесното допълнително споразумение от
03.06.2022г., длъжността , била променена в „Счетоводител (ОПС I-ва и II-
ра кат.)“ и уговорен срок на изпитване от 6 месеца, считано от 06.06.2022г..
Междувременно, с две допълнителни споразумения от 07.02.2022г./№132 и №
134 – л. 168 и 171/, ищцата приела да изпълнява наред със своите трудови
задължения и тези на вакантната длъжност „Счетоводител (ОПС I-ва и II-ра
кат.)“ и „Икономист (ОПС I-ва и II-ра кат.)“. Тези споразумения не съдържат
уговорки за срок за изпитване, в полза на някоя от страните. За периода
24.10.2022г. – 16.06.2023г., ищцата се намирала в отпуск при временна
неработоспособност, видно от представените болнични листи. Със заповед №
121/без дата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
71, ал. 1 от КТ – без предизвестие, до изтичане срока на изпитване. От
свидетелските показания, на които, в частта им, че ищцата работила основно
икономическа работа и не могла да се обучи на счетоводна, съдът не дава
вяра, поради заинтересованост и на двете свидетелки, в полза на
работодателя, предвид, че е и техен такъв, но в останалата им част, в която
има съвпадение с приетите писмени доказателства, може да се приеме, че
2
ищцата е изпълнявала трудова функция произтичаща от длъжността
счетоводител, по трудов договор за т. нар. вътрешно съвместителство, за
периода 04.01.2022г. до 06.06.2022г., от когато основната и длъжност била
променена от „Специалист БЗР в ОПС“ на „Счетоводител (ОПС I-ва и II-ра
кат.)“. По конкретно свидетелките посочват, че договорите/за вътрешно
съвместителство/ не са фиктивни, получавано е трудово възнаграждение по
тях, същевременно ищцата не е работила счетоводна работа, но е изпълнявала
някаква работа като счетоводител – л. 216, 219.
Според заключението на приетата ССЕ, размера на обезщетението за
оставане без работа, за периода 01.08.2023 – 25.09.2023г. е в размер на
2696,53 лева, предвид представен трудов договор от 25.09.2023г. с друг
работодател.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи :
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността
на уволнението по чл. 71, ал. 1 от КТ е необходимо да са на лице следните
предпоставки – наличие на валиден договор, със срок за изпитване до 6
месеца, сочещ страната, в чиято полза е уговорен срокът и прекратяване на
правоотношението, преди изтичането му, като прекратяващата го страна, не
дължи мотиви за преценката, а и тази ѝ преценка, не подлежи на контрол.
В конкретният случай предвид приложените писмени доказателства
посочените, не са налице. Между страните, не се спори, че при изменение
трудовото правоотношение, чрез промяна на длъжността от 06.06.2022г., от
„Специалист БЗР в ОПС“ на „Счетоводител (ОПС I-ва и II-ра кат.)“, е
уговорен срок за изпитване от 6 месеца, в полза на двете страни. Спорно е,
дали ищцата е изпълнявала работа съставляваща трудовата функция на
длъжността „Счетоводител (ОПС I-ва и II-ра кат.)“, преди уговаряне срока за
изпитване. Отговора на въпроса произтича от неоспорени писмени
доказателства, според които ищцата, по трудов договор за т.нар. „вътрешно
съвместителство“ по чл. 110 от КТ, сключен с допълнително споразумение №
132/07.02.2022г., считано от 04.01.2022г. е изпълнявала трудовите задължения
на длъжността „Счетоводител (ОПС I-ва и II-ра кат.)“, до 06.06.2022г..
Поради това, включването на срок за изпитване в допълнително
споразумение № 649/03.06.2022г., с което е променена длъжността на ищцата
3
от „Специалист БЗР в ОПС“ на „Счетоводител (ОПС I-ва и II-ра кат.)“, е в
нарушение на ал. 5 от чл. 70 КТ – в случая с един и същ работник, в едно
предприятие е сключен трудов договор със срок за изпитване, за една и съща
работа, която той, вече е изпълнявал в същото предприятие, по друг трудов
договор, което противоречи на целта да се провери годността му да изпълнява
работата, преди окончателното приемане. Договора по чл. 110 от КТ е особен
вид, но отделен трудов договор, а в случая се явява първи трудов договор
между страните, за длъжността „Счетоводител (ОПС I-ва и II-ра кат.)“ и от
това, а не изпълнявала ли е и какъв процент от задълженията на длъжността,
ищцата, следва невъзможността на ответника, да сключи с нея втори трудов
договор със срок за изпитване, за същата длъжност, какъвто е оформен с
допълнително споразумение № 649/03.06.2022г. / Решение № 261 от 7.11.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о., ГК /.
Изложеното налага признаване незаконността на така извършеното
уволнение и неговата отмяна.
По иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – поради
характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст,
ищецът следва да бъде възстановен на предишната си работа.
По иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ – същият, е доказан по основание, но в размер от 2696,53 лева, за
периода 01.08.2023 – 25.09.2023г., до който следва да се уважи, като се
отхвърли за сумата от 3951,47 лева, до пълния предявен размер от 6648 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 467,86 лева, представляваща – 30 лева държавна
такса, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 30 лева държавна
такса, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, 107,86 лева
държавна такса, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и 300
лева разноски, за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 801,86 лева разноски в производството, съразмерно
уважената част от исковете, при допускането, че адвокатският хонорар, от
1000 лева е заплатен, по 333,33 лева, за всеки от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 59,44 лева разноски в производството, съразмерно
4
отхвърлената част от иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, при
допускането, че юрисконсултското възнаграждение за него е определено в
размер на 100 лева, в съответствие с чл. 23, т. 1, предложение второ от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на К. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, извършено със заповед № 121/без дата, на основание чл.
71, ал. 1 от КТ – без предизвестие, до изтичане срока на изпитване, на
директор на Регионално управление „***“ – Варна на „***“ ЕАД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, на заемана от нея длъжност, преди уволнението - „Счетоводител (ОПС I-
ва и II-ра кат.)“, при ОПС Шумен, РУ„***“ – Варна на „***“ ЕАД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***.
ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на К. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 2696,53
лева – обезщетение за оставане без работа при незаконно уволнение, за
периода 01.08.2023 – 25.09.2023г.
ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 407,86 лева,
представляваща 107,86 лева държавна такса и 300 лева разноски, по
уважените искове.
ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
***, да заплати на К. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 801,86 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
5
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
сумата от 59,44 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок, от 02.02.2023г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6