Р Е Ш Е
Н И Е
№ 336
гр.
Велико Търново, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на десети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: М. ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 482/2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.П.П. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000101/08.04.2020г.
на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с която
временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
моли да се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Твърди, че в хода на
административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати
съществени на административно производствените правила и материалния закон,
както и несъответствие с целта на закона. Пряко наркотични вещества не бил приемал, като
възможно било по слюнков път да е попаднал в устната му кухина. В заповедта не
била отразена формата на изпълнителното деяние. Не бил предизвикал ПТП, нито се
е държал неадекватно. Липсата на описание на установените факти намира за
нарушение от категорията на съществените, което води до невъзможност на лицето
да организира защитата си. Според жалбоподателя, резултатът от дадената кръвна
проба за наличие на наркотични вещества в кръвта и бил отрицателен, поради
което се опровергава фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ,
тъй като същата е извършена по реда на Наредба от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
В тази насока се сочи, че административният орган не се е съобразил с този факт
и неправомерно е издал оспореният в настоящото производство акт. Моли съда да
отмени ЗППАМ. Не претендира разноски по делото.
Ответникът – Началник
сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено
от фактическа страна следното:
По делото е изискана и
приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като
към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия АА № 194023 от 08.04.2020 г., констатациите по който се свеждат до
следното:
На 08.04.2020 г., в 18:13 часа,
в гр. Горна Оряховица, ул. „Мано Тодоров, алея за хижа Божур, управлява
собствения си лек автомобил ВТ 9800ВА под
въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Установено е с
техническо средство Drug Test
5000 с инвентарен номер ARHJ-0011,
който отчел наличие на кокаин и опиати с номер на пробата 235.
Издаден му е талон за медицинско изследване №
0045735/08.04.2020 г. Водачът дал кръвна проба за химически анализ заверен с
амбулаторен номер 2689 от 08.04.2020г. Теста е започвал в 18.03 часа и завършил
в 18.13часа. Нарушена е разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 – управлява
ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа на така
съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е отнето временно свидетелството за
управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18месеца.
Към административната
преписка са приложени Акт № 194023/08.04.2020 г., Талон за изследване №
0045736, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0268-000102/08.04.2020 г., Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0268-000101/08.04.2020 г., изследване-комбиниран
тест за наркотични вещества 6 параметъра на С.П.П. от СМДЛ „Рамус“, Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества.
По делото се изслушани
свидетелските показания на К.А.И., че жалбоподателят не е употребявал
наркотици, а било възможно тестовете им да се повлияни, защото били направени с
употребявано устройство.
Оспорваната заповед е
издадена в деня на съставяне на АУАН, като в нея е отбелязано издаването на
талон за медицинско изследване, но не и данните дали е проведено такова и с
какъв резултат.
Установява се, че водачът е
дал кръвна проба за химичен анализ, заверен с амбулаторен номер 2689 от
08.04.2020г. Към издаване на ПАМ е нямало резултат от същия по образецът от приложение
№ 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, нито копие на химическата експертиза.
Видно от резултатът от
Протокол за извършена експертиза относно
резултата от химикотоксикологична експертиза
/л. 53 – 55 от делото/ № 20/ТКХ – 197 от Научноизследователски институт по
криминалистика – МВР – Център за експертни криминалистични изследвания от
17.08.2020г., при извършените изследвания на предоставената проба от кръв на
лицето С.П.П. не било доказано наличие на кокаин и опиати, както и на други
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения
към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, следното от правна страна.
Жалбата е подадена в
предвидения от закона срок съгласно чл.
149, ал. 1 от АПК и от лице притежаващо правен интерес, поради което намира
същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, разполагащ с правомощия да постановява актове от оспорения
вид съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед на Директора на ОДМВР-Велико Търново, за
оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на
принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1 от ЗДвП.
В случая, съобразно
възприетото от ответника в мотивационната част на заповедта, предпоставките за
налагане на ПАМ е управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози установено с тест. Показанията на техническото средство обаче са
били оспорени и е дадена кръвна проба за химическо изследване. При наличието на
кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл.
171, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДвП. В случая правното основание за
налагане на конкретната принудителната административна мярка е чл.
171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, съгласно която, при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. От съдържанието на
разпоредбата представляваща правно основание за прилагане на ПАМ е видно, че
независимо, че начините на установяване на концентрацията на наркотични
вещества в кръвта са регламентирани алтернативно – чрез медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, то поредността на изброяването налага да се
приеме, че при установени различни концентрации по два различни начина, както в
случая, следва да се съобрази медицинското и химическото лабораторни изследвания.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, според която при отказ на лицето да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. След
като от изследваната кръвна проба на жалбоподателя безспорно се установява, че
в кръвта не е имало наличие на наркотични вещества, т. е изцяло се опровергават
резултатите от извършеното изследване с техническо средство, то от страна на
оспорващия не е осъществена посочената в акта хипотеза на чл.
171, ал. 1, т. б. "б" от ЗДвП, представляваща предпоставка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В този смисъл и
практиката на ВАС, вкл. най–новата такава изразена в Решение № 67/03.01.2019 г.
по адм. дело № 5442/2019 г. на ВАС, Решение № 15410 от 11.12.2018 г. по адм.
дело № 3123/2018 г.
От събраната по делото
химико-токсикологична експертиза, се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят не е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и,
съответно на съставяне на АУАН, съответно на изземване на СУМПС. В тежест на
административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на
извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена
принудителната административна мярка, в която връзка безспорно е представен
редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена
сила /чл.
189, ал. 2 от ЗДвП/, но лицето разполага с всички процесуални средства за
нейното оборване. В конкретния случай това е и сторено посредством проведеното
медицинско изследване на кръвната проба, при което безспорно се установява
твърдението му за липса на употреба на наркотични вещества от негова страна към
момента на извършената му проверка.
Предвид изложеното се
налага изводът, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява липсата на условията, с възникването на които относимата правна
норма в случаи като процесния, свързва настъпването на определени правни
последици, изразяващи се във временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността. Ето защо съдът намира, че не са осъществени и не са налице
материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния
орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна
мярка в хипотезата на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Безспорно е, че всяка
принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. По своя характер принудителната административна мярка при употреба на наркотични
вещества или техни аналози има цел да преустанови извършването на
административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във
физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да
предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че
последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за
целите на закона за движение по пътищата - да се опази животът и здравето на
участниците в движението, чл. 1,
ал. 2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на
принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е.
преди издаване на акта, с който мярката се прилага.
Така разпоредбата на чл.
172, ал. 4 във връзка с ал.
2, т. 3 от ЗДвП предвижда възможността за изземване на СРМПС и
регистрационните табели на автомобила при установяване на нарушението по чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, т. е. само при установяване на
основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да установят
административното нарушение /в случая посредством проведения на място тест с
техническо средство, въз основа на който се съставя и самия АУАН, а не от
органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените по-горе цели на този
етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката,
да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно
установени кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на
правилото на чл.
171, т. 2а б. "б" предл. второ от ЗДвП. Съгласно същата тази
разпоредба, в случаите по чл. 171, т. 2 букви "в", "к",
"л", "м", "н" и т. 2а, свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта
за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното
превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с
регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по
чл. 171, т. 2 букви "в", "к", "л", "м"
и "н" се определя с наредбата по чл.
140, ал. 2 от ЗДвП.
Независимо от горното и
предвид изложеното, а именно, че в случая се установява безспорно липсата на
употреба на наркотични вещества от С.П.П. при извършената му проверка, то не са
налице съответно и необходимите материално правни предпоставки за прилагане на
ПАМ спрямо жалбоподателя.
Гореизложеното води на
извода, че в случая не са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП спрямо жалбоподателя, поради което и
оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена поради липсата на
необходимите материално правни предпоставки за нейното налагане, съответно
издадена при неправилното приложение на материалния закон, при наличие на
отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК следва да бъде отменена. При тези данните от експертизата
не е необходимо да бъдат обсъждани и кредитирани показанията на изслушания
свидетел К. Илиев и впоследствие направените изследвания от СМДЛ „Рамус“.
При липса на претенции на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се
следват.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.П. ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0268-000101/08.04.2020г. на Началник
сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с която временно му е
отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.