РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
№ 1383/27.7.2020г.
гр.Пловдив, 27 . 07
. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
Административен съдия : З. Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2886/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :
“Сиенит Инвест” АД –
гр.Пловдив, р-н Тракия, ул.”инж. Асен Йорданов” № 7, представлявано от П.П. обжалва Решение № РР-3450/21.01.2019г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане
от минерална вода – изключителна държавна собственост, чрез съществуващи
съоръжения от Сондаж № 5 – находище „Хисаря” - № 93 по Приложение № 2 към чл.14
т.2 от Закона за водите /ЗВ/.
Делото
е образувано след изпращане жалбата на Сиенит Инвест АД
против Решение № РР-3450/21.01.2019г., на АС –
Пловдив, от Министъра на околната среда и водите, на основание чл.88 ал.2 вр. с чл.133 ал.1 АПК и чл.71 ЗВ. Изменението в нормата на
чл.71 ЗВ е в сила от 01.01.2019г., оспореният административен акт е издаден на
21.01.2019г., жалбата е от 19.02.2019г. В изпълнение на указания от
19.09.2019г. /л.86/, оспорващото търговско дружество поддържа изцяло жалбата
/л.89 и сл./.
Становища
на страните :
- Жалбоподателят
счита решението за незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби по разрешителния режим в ЗВ и
несъответствие с целта на закона и иска да бъде отменено. Заявено е, че се
касае до съществуващо съоръжение, изградено и въведено в експлоатация от Сиенит
Инвест ООД, чийто пълен правоприемник е Сиенит Инвест АД, съгл. чл.264з ал.2 ТЗ /промяна в правната
форма/, който е титуляр на Разрешително № 01610221/24.07.2009г. за водоползване на минерална вода от сондаж № 5 в Хисаря, за
нуждите на собствения му Хотелски комплекс на територията на УПИ IV-956, кв.108
по плана на гр.Хисаря, с разрешен годишен воден обем от 15 768 куб.м. Поддържа,
че за водочерпенето титулярът
на същото разрешително е изградил, въвел в експлоатация и поддържа с грижата на
добър стопанин и отговорност, съответните съоръжения и система за водочерпене и съхранение, видно от разрешение за ползване №
ДК-07-Пд-208/30.11.2010г. на строеж „Комплексна сграда, уличен водопровод и
канал и уличен водопровод за минерална вода и помпена станция при Сондаж № 5” и
Удостоверение № 16/15.12.2014г. за въвеждане в експлоатация на строеж „подземен
резервоар със суха камера за помпи към извор № 5 – гр.Хисаря”. Посочено е, че
заявлението на Сиенит Инвест АД с вх.№
РР-14-12/06.08.2018г., по което е издадено оспореното решение – е второ по ред,
тъй като първото било преценено от БДИБР като подадено не по подходящия
образец. Обжалваният административен акт е издаден при неспазване на сроковете
по ЗВ и Наредба № 1/10.10.2007г., въз основа на мотиви, които се считат за
незаконосъобразни. Изтъкнато е, че в обхвата на цитираните разрешителни,
издадени след Разрешително № 01610221/24.07.2009г., попада и Разрешително № 31610116/21.11.2018г.,
изд. на Сенид ЕООД – след дата на заявлението на Сиенит
Инвест АД и без да се вземе предвид, че това
дружество като водоползвател на минерална вода за
същия хотелски комплекси, има вече изградени съоръжения за това, както и
съответна инфраструктура. Твърди се, че Разрешително № 31610116/21.11.2018г.,
изд. на Синид ЕООД /с техническа грешка в
наименованието – Сенид ЕООД, според отразения в
отказа ЕИК/, както и заявлението от това дружество – не са връчени на Сиенит Инвест като собственик на съоръжение за минерална вода от
същия извор № 5 в Хисаря, нито като заинтересовано лице съгл. чл.62а ал.5,
чл.70 т.3 и т.5 ЗВ.
Заявено
е, че според Разрешително № 01610221/24.07.2009г. – разрешеният дебит е 0,5
л/сек.; крайният срок е 10 години от началния срок, който е 30 календарни дни
след датата на разрешителното. Титулярът на
разрешителното Сиенит Инвест ООД променя
правно-организационната си форма от ООД в АД, като запазва наименованието си,
като съгл. изискванията на ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ – получава нов ЕИК, което
обстоятелство е обявено в ТР на 02.08.2017г., а Сиенит Инвест
АД е пълен правоприемник на Сиенит Инвест ООД.
Независимо от универсалното правоприемство, се
поддържа, че Сиенит Инвест АД уведомило МОСВ БДИБР с
писмо вх.№ КД-04-569/28.03.2018г. на БДИБР, за промяна на
правно-организационната форма на дружеството. Със заявление вх.№
РР-15-20/26.07.2018г. Сиенит Инвест АД поискало
промяна на титуляра на Разрешителното от 24.07.2009г.
– да се чете Сиенит Инвест АД, предвид неизтекъл срок
на разрешителното и непроменени условията и параметрите на разрешителното, вкл.
редовно заплащани задължения. По това заявление е издаден отказ – писмо изх.№
РР-15-20 /1/ от 31.07.2018г. на БДИБР за разглеждането му, поради неспазен
законовия срок за смяна на титуляра на разрешителното
от 24.07.2009г. Според Сиенит Инвест АД 3-месечният срок
не е преклузивен. Твърди се, че не е налице отказ от
органа по чл.52 ал.1 ЗВ – за преиздаване на разрешително по см. на чл.79 ал.4
ЗВ, като писмото с изх.номер от 31.07.2018г. не е възприето като
административен акт, който да се обжалва. Поради това Сиенит Инвест АД депозирало в БДИБР заявление вх.№
РР-14-12/06.08.2018г. по чл.52 ал.1 т.4, чл.44 вр. с чл.50
ал.7 и ал.8 и чл.60 ЗВ и Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на
подземните води. Във вр. със заявлението от
06.08.2018г., Сиенит Инвест АД било уведомено, че
преписката по това заявление няма да бъде разгледана до окончателно приключване
на процедура по заявление вх.№ РР-15-13/29.05.2019г. на друг нов заявител за
издаване на ново разрешително за водовземане от
минерална вода.
Съображенията
в отказа се оспорени с арг. от липса на получена от
заявителя писмена преценка, представляваща неразделна част от документацията по
преписката по заявлението от 06.08.2018г. /чл.68 ал.1 т.3а ЗВ; чл.62 ал.6 ЗВ/ и
поради това се счита, че такава не съществува. Посочено е, че разрешеният
годишен воден обем по Разрешителното от 24.07.2009г. е 15 768 куб.м., което
обстоятелство не е съобразено при издаване на разрешително по преписка по
заявление вх.№ РР-15-13 от 29.05.2018г. – чл.62 т.1 и т.2 ЗВ. Не е спазена и
нормата на чл.55 т.4 ЗВ – не са отчетени придобитите и непрекратени права за водоползването на минерална вода от Хотелския комплекс, с
учредено право на строеж на Сиенит Инвест ООД – сега
Сиенит Инвест АД, съгл. нот.акт
№ 56/08.08.2007г. за покупко-продажба на идеална част от УПИ и взаимно
учредяване на право на строеж на обекти в предвидени по инвестиционен проект
сгради. Предвид, че Разрешително № 01610221/24.07.2009г. касае единствено
Хотелския комплекс, се твърди че оспореното решение е нецелесъобразно, поради
обстоятелството, че с отказа за издаване на разрешително за водовземане
на минерална вода с титуляр Сиенит Инвест АД – като
собственик на Хотелския комплекс, се засята обществения интерес.
В
писмено становище по същество, адв.Здр.Х. – пълномощник
на оспорващото дружество, поддържа незаконосъобразност на обжалвания
административен акт с искане за отмяната му. Твърди, че разрешително
31610116/21.11.2018г. е издадено без да бъде обявено на Сиенит Инвест АД – грубо нарушение на правилата на чл.62а ЗВ. В
случая посоченото разрешително е изпратено единствено до Община Хисаря, а
Сиенит Инвест АД е заинтересовано лице, тъй като с
разрешителното на Сенид ЕООД се засягат придобити
права на дружеството. Освен това, административният орган не се е съобразил с
факта, че уличен водопровод за минерална вода и помпена станция при сондаж № 5
са в съсобственост на осем юридически и физически лица, при което захранването
на ново лице предполага задължително съгласие от страна на съсобствениците. В
административното производство пред органа не са призовани всички
заинтересовани лица, които водочерпят от Сондаж № 5
/конституирани в съдебното производство като заинтересовани страни/. Според
приетата по делото СТЕ – водовземането от Сенид ЕООД ще се осъществи от изградените вече съоръжения и
съгл. чл.70 ЗВ, собствениците на съоръжението не са уведомени за издаване на
разрешителното на Сенид ЕООД. При съпоставка между
параметрите и условията на разрешителното от 21.11.2018г. и фактическите
констатации в СТЕ, се установи, че не е налице нито прието трасе на
водоснабдителното съоръжение, нито изградено такова, респект. не са монтирани водомери.
Представените от Сенид ЕООД документи за промяна по
време на строителството доказват, че от 2018г. всички срокове за присъединяване
са изтекли.
-
Ответникът Директор на Басейнова дирекция „Източнобелеморски район”, Пловдив, се представлява от
гл.юрисконсулт Н.Г. и оспорва жалбата. В хода на делото - вр.
с възражението за несъобразяване на дата на подаване на заявлението – 06.08.2018г.
от оспорващото дружество и датата на издадено разрешение – 21.11.2018г., бе
заявено, че за разрешителното от 21.11.2018г. жалбоподателят е уведомен, като
разрешителното от 21.11.2018г. е издадено по молба от м.05 – преди молбата на
жалбоподателя. Изтъкнато бе, че в случая има промяна в правната форма на
дружеството и съгл. изискванията на Закона за водите, следва в 3 – месечен срок
да уведоми БДИБР, че желае да се възползва от разрешителното. Поискано бе
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради законосъобразност на
оспореното решение – поради неспазване на 3 – месечния срок за уведомяване
относно промяна в правно-организационната форма, жалбоподателят е загубил
правото да ползва разрешените количества минерална вода по издаденото разрешително,
като същите количества са дадени на друг субект. При подаване на заявление за
издаване на ново разрешително, е указано, че вече няма свободни количества,
които да им бъдат предоставени.
В
писмено становище по същество се поддържа, че съгл. чл.264 ал.1 ТЗ, търговско
дружество може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се
превърне в търговско дружество от друг вид, но това винаги е ново юридическо
лице. С позоваване на чл.79 ал.1, ал.2 , ал.5 ЗВ , е заявено, че срокът по
чл.79 ал.1 т.1 и т.3 е преклузивен и заявлението от
06.08.2018г. на Сиенит Инвест АД е за издаване на
разрешително за водовземане от минерална вода –
изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения, на основание
чл.44 ал.1 вр. с чл.52 ал.1 т.4 ЗВ и чл.136 ал.1 т.1
от Наредба № 1/10.10.2017г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води. Твърди се, че при провеждане на административната процедура по цитираното
заявление са спазени процесуалните правила и материалния закон, при което
оспореният акт е правилен и законосъобразен. Изброени са издадените
разрешителни за Сондаж № 5 от находище Хисаря, като Разрешително 31610116/21.11.2018г.,
изд. на Синид ЕООД е получено и обявено от община
Хисаря надлежно.
Заявлението
за издаване на ново разрешително за водовземане от
минерална вода, подадено от Сиенит Инвест АД на
06.08.2018г., е за необходимо водно количество от 0,5 л/с. В тази вр. е посочено, че със Заповед № РД-175/24.04.2000г. на МОСВ
и заповед № - 09-369/28.04.2000г. на МЗ са утвърдени локални експлоатационни
ресурси за Сондаж № 5 от находище Хисаря, в рамките на Qекспл.
= 1,9 л/с и свободният разполагаем ресурс на сондаж № 5 по Приложение № 2 към
чл.14 т.2 ЗВ, е 0,06 л/с. Тоест, сондаж № 5 не разполага с достатъчно свободен
ресурс, за да се удовлетвори искането от 06.08.2018г. Във вр.
с чл.68 т.3а ЗВ е отказано издаване на разрешително – по реда на чл.62 ЗВ е
установена обективна невъзможност за задоволяване на искането без да се нарушат
права за водовземане, за които са издадени
разрешителни и които се упражняват по силата на ЗВ. Посочено е, че преценката
по чл.62 е отделен етап от административното производство и е неразделна част
от документацията, въз основа на която се издава разрешителното и обективира извършен анализ на допустимостта и основателността
на искането. Твърди се, че в случая оспореният акт е издаден след извършена от
органа преценка на всички обстоятелства по чл.62 ЗВ. В реда на изложеното се
поддържа, че Директорът на БДИБР не разполага с обективна възможност да
удовлетвори искането на Сиенит Инвест АД.
С
Решение № РР-3817/01.06.2020г. на основание чл.62 ал.2 АПК е направена поправка
на Решение № РР-3450/21.01.2019г. /оспореният административен акт/, тъй като
при проверка в регистрите на БД ИБР е установено, че с Решение № РР-1728/10.03.2013г.
е направено изменение на параметрите на Разрешително № 01610039/03.01.2007г.,
изд. на Би Къмпани ООД, като разрешеното да ползва 0,19 л/с е изменено на
разрешено да ползва 0,24 л/с. Посоченото е основание за поправка на оспореното
решение в частта на вписаните параметри по разрешително на Би къмпани ООД. В
тази вр. е изтъкнато, че при пресмятане на реално
предоставените количества за разрешено водоползване,
е видно, че свободното количество от Находище Хисаря, Сондаж № 5 е 0,01л/с,
което потвърждава невъзможност за удовлетворяване на искането на заявителя.
-
Заинтересованите страни : „Би Къмпани” ООД, „СБР-НК” ЕАД, „Астреа
2014” АД, Ринг – П ЕООД, не изразиха становища по жалбата.
- Заинтересованата
страна „ПРО” ЕАД с процесуален представител юрисконсулт Т. счита жалбата за
неоснователна, предвид събраните по делото доказателства. По отношение актът за
поправка на ОФГ бе заявено, че същият представлява не акт за поправка на ОФГ, а
самостоятелен административен акт, но не е относим
към законосъобразност на отказа, извън което – става ясно, че количеството
воден ресурс е по-малко от посоченото в оспореното решение, което представлява
допълнително основание за отказ по искането.
-
Заинтересованата страна „Сенид” ЕООД се представлява
от адв.И. и оспорва жалбата. Поддържа
законосъобразност на оспореното решение.
В
писмено становище по същество /вкл. в писмен отговор по жалбата, л.234 и сл./ е
заявено, че липсата на свободен воден ресурс е мотивирала административният
орган да откаже на жалбоподателя водовземане, което
обстоятелство е обективно и установено по надлежния ред – на база изготвена
Преценка по чл.62 ал.1 и ал.6 ЗВ изх.№ РР-14-12 от 16.01.2019г. Преценката е
отрицателна, тъй като обективно липсват предписаните от закона изисквания за
издаване на разрешително, по-конкретно чл.68 т.3а вр.
с чл.62 ЗВ. Считат се за неотносими към спора
доводите на жалбоподателя по отношение Разрешително № **********.11.2018г.,
изд. на Сенид ЕООД. Посочено е, че заявлението на Сенид ЕООД е с вх. номер от 29.05.2018г. и предхожда
заявлението на жалбоподателя от 06.08.2018г. С молба от 14.01.2020г. ответникът
е представил доказателства за съобщаване и влизане в сила на разрешително №
31610116/21.11.2018г., които не са оспорени. Оспореното решение е правилно по
резултат и жалбата следва да бъде отхвърлена.
- Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив – прокурор А.Трифонова счита жалбата за
неоснователна. Поддържа законосъобразност на оспореното решение – отказът е
основан на обективни причини : не е налице достатъчен ресурс, за да бъде
уважено искането на Сиенит Инвест АД.
1. Жалбата
е допустима. Подадена е в предвидения за това срок, от страна с право на
оспорване /актът е съобщен с известие за доставяне и по данни от обратна разписка
е получен на 05.02.2019г.; жалбата е регистрирана в администрацията на БДИБР на
19.02.2019г./. Решението е неблагоприятен административен акт, пряко засягащ
търговското дружество с отказ за издаване на разрешително
за водовземане от минерална вода – изключителна
държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от сондаж № 5 – находище
„Хисаря” - № 93 по Приложение № 2 към чл.14 т.2 от ЗВ. Както бе посочено, жалбата на
Сиенит Инвест АД против Решение №
РР-3450/21.01.2019г., е изпратена в АС – Пловдив от Министъра на околната
среда и водите, на основание чл.88 ал.2 вр. с чл.133
ал.1 АПК и чл.71 ЗВ. Изменението в нормата на чл.71 ЗВ е в сила от
01.01.2019г., оспореният административен акт е издаден на 21.01.2019г., жалбата
е от 19.02.2019г.
2. Оспореното решение е издадено от Директора на БДУВИР- Пловдив и съдържа
фактически и правни основания.
2.1. Според
фактите, приети за установени и посочени в обстоятелствената част на решението,
издадено по заявление вх.№ РР-14-12/06.08.2018г. в БДИБР на Сиенит Инвест АД, с което е поискано издаване на разрешително за водовземане от минерална вода – изключителна държавна
собственост, чрез съществуващи съоръжения – Сондаж № 5 от находище „Хисаря” -№
93 по Приложение № 2 към чл.14 т.2 ЗВ, съгл. чл.50 ал.7 т.2 ЗВ : Искането е
квалифицирано като такова за издаване на разрешително за водовземане
от минерална вода - изключителна държавна собственост, чрез съществуващи
съоръжения, на основание чл.44 ал.1 вр. с чл.52 ал.1
т.4 ЗВ и чл.136 ал.1 т.1 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и
опазване на подземните води.
За Сондаж № 5 от
находище „Хисаря” - № 93 по Приложение № 2 към чл.14 т.2 ЗВ, е посочено да има
издадени и действащи към 29.11.2018г. – седем броя разрешителни : Разрешително 01610003/06.07.2007г.,
изд. от Министъра на околната среда и водите и продължено с Решение №
РР-3084/20.04.2017г. на Директора на БДИБР, с което на Ринг П ЕООД е разрешено
да водоползва до 0,3 л/с или 9 460,8 м3/г.;
Разрешително 01610039/03.01.2008г., изд. от Министъра на околната среда и
водите и продължено с Решение № РР-3009/09.01.2017г. на Директора на БДИБР, с
което на Би Къмпани ООД е разрешено да водоползва до
0,19 л/с или 5 991,8 м3/г.; Разрешително 01610287/04.12.2009г., изд.
от Министъра на околната среда и водите, с което на СБР-НК ЕАД е разрешено да водоползва до 0,4 л/с или 12614,4 м3/г.; Разрешително
31610016/21.07.2015г., изд. от Директора на БДИБР, с което на Астреа 2014 АД е разрешено да водоползва
до 0,2 л/с или 6 329,1 м3/г.; Разрешително 00114/05.03.2002г.,
последно продължено с решение № РР-2680/17.11.2015г. на Директора на БДИБР и
нов номер № 31610087/17.11.2015г., с което на ПРО ЕАД е разрешено да водоползва до 0,27 л/с или 8 514,7 м3/г.;
Разрешително 31610116/21.11.2018г., с което на Синид
ЕООД е разрешено да водоползва до 0,48 л/с или
15002,0 м3/г. Общо разрешено според посочените данни е – 1,84 л/с.
В заявлението на
Сиенит Инвест АД
вх.№ РР-14-12/06.08.2018г. – за издаване на ново разрешително за водовземане от минерална вода, необходимото водно
количество е 0,5 л/с.
По отношение
експлоатационния ресурс, административният орган се позовава на Заповеди №№
РД-175/24.04.2000г. и -09-369/28.04.2000г. на МЗ, с които са утвърдени локални
експлоатационни ресурси за Сондаж № 5 от находище „Хисаря”, в рамките на Qекспл. = 1,9 л/с. Според
утвърдения локален експлоатационен ресурс за Сондаж № 5 от находище „Хисаря”,
свободният разполагаем ресурс е 0,06 л/с
/1,9 – 1,84 = 0,06/. Предвид данните, е прието, че Сондаж № 5 на находище „Хисаря”
- № 93 по Приложение № 2 към чл.14 т.2 ЗВ, не разполага с достатъчно свободен
ресурс, за да може да се удовлетвори искането с вх. номер от 06.08.2018г. Освен
посочената причина, в обстоятелствената част на отказа е отразено, че при водовземане от Сондаж № 5 ще бъдат нарушени придобити права
на други водоползватели, както и потребностите на
кандидата за водоползвател /чл.55 т.1 и т.2 ЗВ/ и ще
се нарушат обществени интереси.
Описаните данни
мотивирали административният орган да приеме, че не разполага с обективна
възможност да удовлетвори искането – вр. с чл.68 т.3а
ЗВ, според която норма директорът на БДИБР отказва издаване на разрешително,
когато по реда на чл.62 е установена невъзможност за задоволяване на искането и
в частност – обективна невъзможност да удовлетвори исканото водовземане
без да се нарушат права за водовземане, за които са
издадени разрешителни и които се упражняват по силата на ЗВ.
2.2. Приложите
правни основания са : чл.68 т.3а вр. чл.62 ал.1 т.5,
чл.55 т.1, т.2 и т.4 ЗВ и в съответствие с правомощията, произтичащи от
разпоредбата на чл.52 ал.1 т.4 ЗВ.
2.3. Данни от
преписката : В заявлението на Сиенит Инвест АД от
06.08.2018г. /л.50 и сл.; л.28 и сл./ - Приложение № 16 към Заповед №
РД-392/06.06.2017г. на Министъра на околната среда и водите за одобряване на
образец на заявления за издаване на разрешителни по ЗВ, е посочено, че се
отнася за издаване на разрешително за водовземане от
минерални води и е основано на чл.52 ал.1 т.4, чл.44 ал.1 вр.
с чл.50 ал.7 и ал.8 и чл.60 ЗВ и Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване
на подземните води, чрез съществуващи съоръжения. Находището е Хисаря - № 93 от
Приложение № 2 към чл.14 т.2 ЗВ, Сондаж № 5. Относно параметрите на исканото водовземане са отразени : максимален дебит на черпене –
0,5л/с и годишен обем на черпене – 15 768 м3/г.
В скица № 275/04.07.2018г.
/л.57/ са отразени данни за собствениците на УПИ IV-956, кв.108 по плана на гр.Хисаря –
сред които заявителят Сиенит Инвест АД /нот.акт № 56 от 2007г./. В удостоверение на АВп. от 04.08.2017г. /л.61/ е отразено преобразуване с
промяна на правна форма, като преобразуващо се дружество е Сиенит Инвест, ЕИК *********, а правоприемник е Сиенит Инвест, ЕИК *********. ЕИК ********* е отразен в молбата на
Сиенит Инвест АС, с която се поддържа жалбата, както
и в заявлението. Разрешително за водовземане от
минерална вода № 01610221/24.07.2009г. е издадено на Сиенит Инвест
ООД, ЕИК ********* /л.64 и сл./, за подземен воден обект – находище „Хисаря” -
№ 93 от Приложение № 2 към чл.14 т.2 ЗВ, водовземно
съоръжение – Сондаж № 5, разрешен дебит – 0,5 л/сек и разрешен годишен водено
обем – 15 768 м3/годишно. Обект на водоснабдяване е Хотелски
комплекс на територията на УПИ IV-956, кв.108 по
плана на гр.Хисаря, с учредено право на строеж на Сиенит Инвест
ООД, съгл. нот.акт № 56/08.08.2007г. за
покупко-продажба на ид.ч. от УПИ и взаимно учредяване
на право на строеж на обекти в предвидени по инвестиционен проект сгради. Началният
срок на действие на разрешителното е – 30 календарни дни след дата на
разрешителното – 23.08.2009г., крайният срок е 10 години от началния /л.36 – посочено
до 24.04.2019г./. Изменение и продължаване на разрешителното се извършва по
реда на Глава четвърта, Раздел III от ЗВ, в случай,
че не са нарушени параметрите и условията му. Условията, при които е разрешено водовземането, съдържат в т.26 : Да уведомява МОСВ за
промяна на обстоятелствата, свързани със статута и управлението на Сиенит Инвест ООД – гр.Пловдив, подлежащи на вписване в ТР, в
седем дневен срок от издаване на решението на съда, като приложи към
уведомлението нотариално заверено копие на решението. Разрешителното е издадено
от Министъра на околната среда и водите и в същото е отразена предпоставка за
отнемането му – т.2 /л.69/ - При неспазване или нарушаване на целите,
параметрите и на което и да е от условията на водовземането
в разрешителното или при нарушаване на което и да е от условията на чл.79 ал.3
ЗВ.
Преписката
съдържа инвестиционен проект за обект Хотелски комплекс, подобект Хотел, част ВиК, както и Разрешение за ползване №
ДК-07-Пд-208/30.11.2010г. /л.81, 82/ на строеж : Комплексна сграда, уличен
водопровод и канал и уличен водопровод за минерална вода и помпена станция при
сондаж № 5, в УПИ IV-956, кв.108 по
плана на гр.Хисаря, с възложители – Община Хисаря, Сиенит Инвест
ООД, Подем ЕООД, Анди БГ ООД и четири физически лица.
А / Част от
съдържанието на преписката е Преценка съгл. чл.62 ал.1 и ал.6 ЗВ /л.42 и сл./ -
отрицателна, въз основа на която се постановява решение за отказ да се издаде
Разрешително : Преценката е извършена на основание чл.62 ал.1 и ал.6 вр. с чл.44 ал.1 и ал.2, чл.52 ал.1 т.4 ЗВ и е проверено
заявлението по чл.61 ЗВ, при която проверка било установено, че заявлението и
приложената документация не отговарят на нормативните изисквания. Преценката е
съобразена с чл.62 ал.1 ЗВ и са посочени седем пункта, в обхвата на които –
мотивите в оспорения отказ : С аргумент от издадените към момента на извършване
на преценката разрешителни и с позоваване на утвърдения локален експлоатационен
ресурс за Сондаж № 5 с цитираните по-горе заповеди от м.04.2000г., е прието, че
липсва свободен ресурс за удовлетворяване на искането / Qекспл. = 1,9
л/с.;
свободен разполагаем ресурс - 0,06 л/с /1,9 – 1,84 = 0,06/; заявен ресурс 0,5
л/с/. Ведно с това, при водовземане от Сондаж № 5 при
посочените обстоятелства, ще бъдат нарушени придобити права на други водоползватели, както и потребностите на кандидата и ще се
нарушат обществените интереси.
Във вр. със заявлението вх.№ РР-14-12/06.08.2018г., Сиенит Инвест АД е уведомено писмено от Директора на БДИБР /л.46 –
26.11.2018г.; л.49 – известие за доставяне и получаване на писменото
уведомление – 06.12.2018г./ за това, че в БДИБР има подадено заявление вх.№
РР-15-13/29.05.2018г. за издаване на ново разрешително за водовземане
от минерална вода от съоръжение Сондаж № 5, със заявено водно количество – 0,5
л/с и към 19.10.2018г., като посоченото заявление от 29.05.2018г. е в
процедура, без издаден и влязъл в сила административен акт. Пояснено е, че
компетентният орган процедира по реда на чл.52 ЗВ и в хипотеза, когато две
процедури са с една и съща цел на водовземане
/”всички други цели”/, директорът на БДИБР няма законово основание за отказ за
издаване на разрешително за водовземане от минерални
води по реда на чл.50 ал.7 т.2 ЗВ, за всяка една от процедурите, при наличие на
актуална заповед на министъра на околната среда и водите, за утвърждаване на
експлоатационните ресурси на находище на минерална вода „Хисаря” и при наличие
на свободен ресурс от водовземното съоръжение. В реда
на изложеното, заявителят е уведомен, че неговото заявление от 06.08.2018г. –
няма да бъде разгледано до окончателното приключване на процедурата по
заявлението от 29.05.2018г.
В отговор на
уведомлението с изх. номер от 26.11.2018г., Сиенит Инвест
АД изпраща писмено становище с вх. номер от 17.12.2018г. /л.45/, с което
поддържа, че поради промяна на правната форма и преобразуване на Сиенит Инвест ООД в Сиенит Инвест АД
съгл.- чл.264з ал.2 ТЗ – всички права и задължения са преминали изцяло върху
новоучреденото дружество, поради което се счита, че Разрешително № 01610221/24.07.2009г.
е валидно и може да бъде заявено подновяване три месеца преди изтичане на
24.04.2019г.
Б / Към жалбата
са приложени писмени доказателства, част от които са съдържание на административната
преписка. Доклад с вх. номер от 19.01.2018г. /л.17 и сл./ за изпълнение на
условията в разрешителното от 2009г. за периода 2017г., е подаден от Сиенит Инвест АД, но същият не съдържа информация за промяната –
преобразуване на Сиенит Инвест ООД в Сиенит Инвест АД. В тази вр. е
уведомление от 16.03.2018г. /л.21/ от Директора на БДИБР относно проверка на
декларация по чл.194б ЗВ – същото е адресирано до Сиенит Инвест
ООД. На 28.03.2018г. /л.22/ - в
БДИБР постъпва ведно с платежно нареждане за дължимата такса – и уведомление :
„Уведомяваме Ви, че „СИЕНИТ ИНВЕСТ” ООД е трансформирано в „СИЕНИТ ИНВЕСТ” АД с
ЕИК *********.
Със заявление
вх.№ РР-15-20 от 26.07.2018г. /л.24/ - Приложение № 32 към Заповед №
РД-392/06.06.2017г. на Министъра на околната среда и водите – примерен образец
на заявление за изменение и/или продължаване или преиздаване на разрешително за
водовземане от подземни води, Сиенит Инвест АД е поискало Изменение и Преиздаване на
разрешително 01610221/24.07.2009г., на основание чл.72 ал.1 т.2, чл.78, чл.79 ал.2
и ал.3 ЗВ и чл.172-174 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на
подземните води.
По това
заявление, Сиенит Инвест АД е уведомено от директора
на БДИБР писмено – уведомление изх. № РР-15-20 /1/ от 31.07.2018г. /л.27/ за
следното : Извършена била служебна проверка в интернет страницата на ТР, при
която е установено, че към 02.08.2017г. е прекратено ЮЛ – Сиенит Инвест ООД. Индивидуалното право за използване на водите се
предоставя на конкретно лице, като същото не може да се прехвърля на трети лица
според чл.40 ал.2 ЗВ. Същевременно е налице позоваване на чл.79 ЗВ,
регламентираща случаите, в които трети лица могат да се ползват от правото по
издадено разрешително по ЗВ, като при наличие на някое от основанията в закона,
лицата в срок от три месеца от настъпване на изрично посочените в нормата
обстоятелства, уведомяват писмено органа по чл.52 ал.1 ЗВ – директорът на
БДИБР, дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Указано
е, че ако заявители в посочените случаи в обхвата на чл.79 ЗВ, отговарят на
условията за издаване на разрешително и е спазен срокът, органът по чл.52 ал.1
ЗВ прекратява разрешителното и преиздава разрешително на тяхно име – в ЗВ
липсва друга административна процедура за промяна на титуляра
на разрешителното. В тази вр. е прието, че заявлението от 26.07.2018г. за промяна на титуляра на разрешителното от 24.07.2009г. – не следва да
бъде разгледано, тъй като Сиенит Инвест АД е
образувано на 02.08.2017г. и законовият срок за смяна на титуляра
на разрешителното от 2009г. е изтекъл. Ведно с посоченото, дружеството е
уведомено за последиците от неспазване на тримесечния срок за уведомяване на
органа по чл.52 ал.1 ЗВ – чл.79 ал.5 ЗВ
: действието на издаденото разрешително се смята за прекратено от датата на
възникването на едно от обстоятелствата и се издава ново разрешително по общия
ред.
3. Отказът е
издаден от компетентен административен орган, правомощията на който произтичат
пряко от закона /териториални, материалноправни/ :
Според посоченото в решението правно основание – чл.52 ал.1 т.4 ЗВ – органът,
издаващ разрешително за водовземане от минерална вода
– изключителна държавна собственост, е органът, който отказва издаването му. В
случая няма данни по см. на чл.52 ал.1 т.3 б.“а“ ЗВ, в която хипотеза
компетентен е кмета на общината след решение на общинския съвет /изм. – ДВ, бр.
58 от 2015г. : за водовземане от води, включително от
язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища
на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени
безвъзмездно за управление и ползване от общините;“/. Решението за отказ за
издаване на разрешително за водоползване от минерална
вода – изключителна държавна собственост, е издадено от Директора на БДИБР без
да е налице хипотеза на заместване. Авторство не е оспорено.
Решението е издадено
в предвидената от закона форма, мотивирано съобразно изискванията на чл. 59 ал.
2 т. 4 АПК - съдържа фактически основания и правни квалификации на приетите за
установени факти. Доколкото в разпоредбата на чл.52 ЗВ няма нормативно
установени срокове за издаване на акт от вида на процесния,
срокът за произнасяне по АПК следва да се приеме за указателен/инструктивен.
Отказът е
неблагоприятен административен акт и в тежест на заявителя в административната
процедура е доказване съществуването на предвидените в закона предпоставки за
удовлетворяване на искането. При насрочване на делото към страните са отправени
указания по доказателствената тежест, вкл. на
жалбоподателя бе указана възможност за запознаване с административната преписка
и възможност за доказателствени искания.
3.1. Според
данните от преписката, следва, че независимо от твърденията в жалбата,
оспорващото дружество е възприело становището на административния орган за
пропуснат срок по чл.79 ал.2 ЗВ, поради което е подадено заявлението с вх.номер
от 06.08.2018г., по което е издаден отказът.
Както бе посочено
по-горе, т.26 от условията на разрешителното от 24.07.2009г. съдържа изискване
за уведомяване в 7 дн.срок, като административният орган е приложил действащата
след 2009г. норма на чл.79 ал.2 ЗВ : „В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 лицата,
придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно
правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца уведомяват писмено
органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото
разрешително.“. Съответно, съгл. чл. 79 ал.1, т.1 и т.3 ЗВ : „Действието на
издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение
на органа по чл. 52, ал. 1 при: 1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) прекратяване на
правото на водоползвателя на собственост или ползване
върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ
от право на използване на съответния воден обект; 3. (доп. - ДВ, бр. 65 от 2006
г.) смърт на физическото лице, съответно прекратяване на юридическото лице или
заличаване на едноличния търговец;“. Правилно е възприето, че 3 – месечният
срок е преклузивен и тече, считано от настъпване на
изрично посочени обстоятелства и именно правоприемникът в конкретния случай
дължи писмено уведомяване на органа по чл.52 ал.1 ЗВ. Писмено уведомление е
представено на 28.03.2018г. /л.22/ - в БДИБР постъпва ведно с платежно
нареждане за дължимата такса – и уведомление : „Уведомяваме Ви, че „СИЕНИТ
ИНВЕСТ” ООД е трансформирано в „СИЕНИТ ИНВЕСТ” АД с ЕИК *********. Няма спор по
отношение дата на образуване на Сиенит Инвест АД,
преобразувано от Сиенит Инвест ООД – 02.08.2017г. В
тази вр. се съобрази нормата на чл.40 ал.2 ЗВ, приложима
спрямо ТЗ поради действащ специален закон, уреждащ правата и задълженията на
титулярите на разрешителни за водовземане: „
Индивидуално право за използване на водите и водните обекти, предоставено с
административен акт на индивидуално определено лице, не може да се прехвърля на
трети лица.“. Прилагането на цитираната разпоредба е доразвито в ЗВ посредством
установените възможности за промяна на титуляра –
адресата на индивидуален административен акт, създаващ права. Именно в тази
насока е подадено заявление вх.№ РР-15-20 от 26.07.2018г. за Изменение и
Преиздаване на разрешително 01610221/24.07.2009г., на основание чл.72 ал.1 т.2
/“по молба на лицето, в полза на което е предоставено“/, чл.78 / „Заявление за
продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му
пред органа по чл. 52, ал. 1.“/, чл.79 ал.2 /3- месечният срок, който започва
да тече от възникване на обстоятелството от обхвата на чл.79 ал.1 ЗВ/ и ал.3 ЗВ
и чл.172-174 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните
води. Без да се преповтаря в цялост отговора на Директор БДИБР по заявлението,
се отбелязва, че административният орган е посочил еднозначно - заявлението от
26.07.2018г. за промяна на титуляра на разрешителното
от 24.07.2009г. – не следва да бъде разгледано, тъй като Сиенит Инвест АД е образувано на 02.08.2017г. и законовият срок за
смяна на титуляра на разрешителното от 2009г. е
изтекъл. Писменото уведомление да не е индивидуален административен акт,
каквато е тезата на жалбоподателя, от друга страна - не се поддържа обжалване
на отказ от разглеждане на това заявление. При тези данни е подадено
заявлението от 06.08.2018г., по което е издаден неблагоприятен акт. Следва да
бъде отбелязано, че дружеството е уведомено за последиците от неспазване на тримесечния
срок за уведомяване на органа по чл.52 ал.1 ЗВ – чл.79 ал.5 ЗВ : действието на
издаденото разрешително се смята за прекратено от датата на възникването на
едно от обстоятелствата и се издава ново разрешително по общия ред. Съгл. чл.79
ал.5 ЗВ : „При неспазване на срока по ал. 2 разрешителното се смята за
прекратено от датата на възникване на обстоятелствата по ал. 1 и се издава ново
разрешително по общия ред.“. В тази хипотеза не е предвидено издаване на
самостоятелен административен акт, тъй като същият би бил констатиращ, а не
създаващ права и/или задължения, респект. отричащ права. Съставът се позовава
на Решение № 10010 от 20.07.2018г. на ВАС по адм. д.
№ 8958/2016г., според мотивите на което : „Правилно кметът на община - Р. е
приел, че жалбоподателят " Международен туристически център"С.
И." ЕАД- гр. Б. с ЕИК *********, като правоприемник на дружеството -
първоначален титуляр на разрешително за водовземане
от минерална вода № 41610002/07.03.2011 г., а именно: "Международен
туристически център "С. И." ООД - гр. Б., е пропуснал предвидения в
чл. 79, ал. 2 от ЗВ тримесечен срок от възникване на правоприемството
да поиска изменение на вече издаденото разрешително чрез промяна на титуляра му, поради което и на основание чл. 79, ал. 5 от
ЗВ в този случай наличното разрешително се счита прекратено по закон, а
жалбоподателят следва да отпочне пред компетентния за
това орган административна процедура по издаване на ново разрешително. …Жалбоподателят
безспорно се явява правоприемник на прекратеното по т. 3 юридическо лице,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 264 от Търговския закон при промяна на
организационната форма по закон са налице две правни фигури: преобразуващо се
дружество и новоучредено дружество, като новоучреденото дружество става правоприемник
на преобразуващото се дружество, а последното се прекратява без ликвидация. Неоснователни
са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно определяне от страна
на административния орган, респективно - от страна на административния съд на
началния момент, от който тече тримесечният срок по чл. 79, ал. 2 от ЗВ. …началният
момент, от който следва да се брои този тримесечен срок, е датата на вписване
на промяната в правноорганизационната форма на
преобразуващото се дружество в новоучредено такова в Търговския регистър….“. Изрично
е установен началният момент на прекратяването - от датата на възникване на
обстоятелствата по ал. 1. Следователно, след 02.08.2017г. разрешителното по
силата на закона „се смята за прекратено“.
- В реда на
изложеното и във вр. с твърденията в жалбата - при
положение, че действието на разрешителното, издадено на Сиенит Инвест ООД за същия обект, е прекратено, това дружество
обективно няма право, което да противопостави на адресата на разрешителното от
21.11.2018г.
3.2. Съгласно чл. 68 ЗВ
органът по чл. 52 ал. 1
с.з. отказва издаване на разрешително, когато, съгл. ал. 1, т. 3а - по реда на чл. 62
е установена невъзможност за задоволяване на искането. Според чл. 62 ЗВ,
органът по чл. 52 ал. 1
преценява искането, като съобразява предвижданията на влезлите в сила планове
за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и
придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на
околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното
законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и
предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане
и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество;
съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането;
наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б
- 156ж.
Преценката е писмена и е неразделна част от документацията, въз основа на която
се издава разрешителното или отказът за издаване на разрешително.
В процедура по
издаване на ново разрешително по заявлението от 06.08.2018г., към дата на
издаване на оспореното решение за отказ, са съобразени действащи разрешителни
за Сондаж № 5 от находище „Хисаря“ - № 93 по Приложение № 2 към чл.14 т.2 ЗВ.
Спор по отношение шест разрешителни и относно утвърденият локален
експлоатационен ресурс за Сондаж № 5 от находище „Хисаря“ – Q експл. = 1,9 л/с – не е заявен. Оплакването касае
разрешително от 21.11.2018г., за което жалбоподателят счита, че с издаването му
са нарушени негови права.
В писмено
уведомление изх. № РР-14-12/2/ от 25.11.2018г., Директорът на БДИБР е уведомил
жалбоподателя за подадено преди неговото заявление от м.08.2018г. /а и преди
заявлението от м.07.2018г./ - заявление от 29.05.2018г. Тоест, Сиенит Инвест АД е уведомен за висяща административна процедура по
заявление на друг субект. Правилно - с позоваване на чл.50 ал.7 т.2 ЗВ,
административният орган е посочил, че няма законово основание за отказ за
издаване на разрешително за водовземане от минерални
води, макар и при съществуващи съоръжения, при наличие на свободен ресурс от водовземното съоръжение към момента на разглеждане на
заявленията. Приоритет на заявленията за водовземане
чрез съществуващи съоръжения не е установен, поради което заявленията са
разгледани в тяхната хронологична последователност.
Преценката по чл.62 ЗВ е писмена съгл. изискването на чл.62 ал.2 ЗВ и извършена на основание чл.62 ал.1 и ал.6 вр. с чл.44 ал.1 и ал.2, чл.52 ал.1 т.4 ЗВ , с проверка на заявлението по чл.61 ЗВ, при която било установено, че заявлението и приложената документация не отговарят на нормативните изисквания. Доколкото не е посочено кои документи, изискващи се по чл.60 ал.1, ал.2 и ал.7 ЗВ – не са представени, преценката не е обоснована с конкретни факти в тази си част. Посоченото е относимо и за отразеното в т.3 – не е отразено с кои изисквания за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателства, не е в съответствие инициираното водовземане. Извън това и предвид конкретните основания за отказ, преценката е аргументирана с отсъствие на свободен експлоатационен ресурс за удовлетворяване на искането. Както бе посочено, от издадените към момента на извършване на преценката разрешителни и с позоваване на утвърдения локален експлоатационен ресурс за Сондаж № 5 с цитираните по-горе заповеди от м.04.2000г., е прието, че липсва свободен ресурс за удовлетворяване на искането / Qекспл. = 1,9 л/с.; свободен разполагаем ресурс - 0,06 л/с /1,9 – 1,84 = 0,06/; заявен ресурс 0,5 л/с/. Изводът е обективен и след като жалбоподателят не е спазил срока по чл.79 ал.2 ЗВ, заявлението е разгледано на основанието, на което е предявено – за издаване на ново разрешително. Необходимо е да бъде отбелязано, че двете заповеди от 2000г., на които се е позовал директорът на БДИБР в обстоятелствената част на решението, определили Qекспл. = 1,9 л/с, не са общи административни актове, нито индивидуални административни актове - не създават права и задължения, нито засягат права, свободи или законни интереси на конкретни правни субекти. Те представляват волеизявление по см. на чл. 21 ал. 5 АПК, предхождащо производство по издаване на индивидуален административен акт. На оспорване подлежат решенията - за откази или отнемане на разрешителни, постановени поради липса на разполагаем ресурс /Решение № 4979 от 21.04.2017г. на ВАС по адм. д. № 625/2016г., III О./. С параметрите на определеният експлоатационен ресурс административният орган дължи съобразяване, тъй като спрямо същите преценява наличието на свободен ресурс, който се съпоставя със заявените параметри в искането.
Във вр. с възражението за несъобщаване на преценката по чл.62
ЗВ, се отчита придаденото й със ЗВ значение – неразделна част от
документацията, въз основа на която се издава разрешителното или отказът за
издаването му, но не е предвидено съобщаването й на заявителя – отделно от
административния акт. В тази вр. бе указана на
жалбоподателя възможност за запознаване с преписката.
Заявлението е
разгледано в поредност спрямо останалите и при
съобразяване с разрешеното водоползване на Сондаж № 5
от находище „Хисаря“, въз основа на данните от издадени разрешителни и
конкретните позволени ресурси, които в общ порядък са 1,84 л/с, при утвърден
експлоатационен ресурс – 1,9 л/с. При съпоставка със заявения максимален дебит
на черпене – 0,5 л/с, е направен извод за недостатъчен ресурс, който да
удовлетвори искането. При тези обективни данни, е приложено правното основание
на чл.68 т.3а ЗВ : „Органът по чл. 52, ал. 1 отказва издаване на разрешително,
когато: 3а. по реда на чл. 62 е установена невъзможност за задоволяване на
искането;“. Следва да бъде отбелязано, че нормата на чл.63 т.3а ЗВ е в обвръзка с чл.62 ал.1 т.5 ЗВ – „наличните водни ресурси по
количество и качество“, което означава, че директорът на БДИБР е възприел
именно конкретното фактическо установяване, отразено в преценката по чл.62 ЗВ. Правното
основание по чл.68 т.3а ЗВ е приложено в съответствие с фактическата
установеност. В допълнение се отбелязва, че за разлика от производството по
чл.79а ЗВ /диспозитивна норма/, при което законодателят е предоставил право на административния орган да
избира най-правилното решение за всеки конкретен случай и съдебният контрол се
разпростира единствено върху установяване на факта, че за конкретния случай
административният орган разполага с такова право на оперативна самостоятелност
и че то е упражнено в предоставените му от закона рамки, в производството по чл. 68 ал. 1
т. 3а вр. чл. 62 ЗВ
административният орган е в условията на обвързана компетентност, поради което
дължи съобразяване с факта на издадени и действащи разрешителни за обекта –
предмет на заявлението и в частност – съпоставка между наличния разрешен експлоатационен
ресурс /сбор от данните в описаните в административния акт – разрешителни/,
стойността на поискания в заявлението ресурс и респ. утвърдения локален експлоатационен
ресурс за Сондаж № 5. С тези факти и обстоятелства, установени преди издаване
на акта – е бил длъжен и се е съобразил директорът на БДИБР. Заявленията,
подадени през 2018г. са разгледани в хронологична последователност, предвид
липса на установен приоритет на заявление, подадено от собственик на съоръжение
/съсобственик/.
- Според данните
от преписката, при подаване на заявлението през м.05.2018г., Сиенит Инвест АД не е било титуляр на разрешително за водоползване, поради прекратеното по силата на закона
действие на Разрешителното от 24.07.2009г.
Предвид
отразеното в решението за отказ и основание по чл.55 т.1, т.2, т.4 ЗВ, се
отчита посоченото относно периода след 02.08.2017г. – разрешителното от 2009г.,
изд. на Сиенит Инвест ООД по силата на закона „се смята
за прекратено“, при което дружеството-жалбоподател няма право, което да
противопостави на адресата на разрешителното от 21.11.2018г. и на останалите
адресати на описаните в решението за отказ – разрешителни. Според чл.55 ЗВ при
издаване на разрешително, а и при отказ за издаване на разрешително за водовземане, органите по чл. 52 ал. 1 отчитат: 1. наличните
водни ресурси; 2. потребностите на кандидата за водоползвател,
съответно ползвател на воден обект; 4. придобитите права. Тези критерии са
отчетени в случая, като са съобразени параметрите на исканото водовземане, посочени в заявлението от 06.08.2018г. – 0,5
л/сек спрямо наличните водни ресурси.
3.3. Във вр. с възраженията за несъобразени нормите на чл.62а ал.5
ЗВ и чл.70 ал.1 и т.3 ЗВ следва да се има предвид, че според текста на чл.62а
ал.5 ЗВ : „Съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени
разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат
променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на
собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните
и значимите язовири по приложение № 1.“. Към дата на издаване на разрешителното
от 21.11.2018г. – Сиенит Инвест АД не е титуляр на
вече издадено разрешително по см. на нормата и макар съсобственик на съоръжение
/уличен водопровод за минерална вода и помпена станция при Сондаж № 5/ -
разрешителното от 21.11.2018г. не касае използване на комплексните и значимите
язовири по приложение № 1. В обстоятелствената му част отсъстват данни искането
да е за използване на комплексните и значимите язовири по приложение № 1.
Отделно от това,
вярно е, че съгл. приложимата редакция на чл.70 ал.1 ЗВ /преди изм. от
28.11.2018г. спрямо дата на издаване на разрешителното от 21.11.2018г./ : „Разрешителното
или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 в едноседмичен срок се
изпраща писмено на заявителя, на съответната общинска администрация, на
собственика на съоръженията, както и на заинтересуваните лица, участвали в
процедурата по издаване на разрешителното.“ и жалбоподателят твърди, че
разрешителното не му е изпратено като собственик на съоръжение. За заявлението
от 29.05.2018г. на Сиенит Инвест АД е съобщено и се
съобрази, че чл.55 т.4 ЗВ касае придобити права по см. на чл.49 ал.3 ЗВ : „Придобити
права са: 1. права на водовземане и ползване, за които са
издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон; 2. (изм. - ДВ,
бр. 36 от 2006г.) концесия; 3. вещни права, учредени съгласно гражданското
законодателство.“. Според съдържанието на представеното от Сиенит Инвест АД – разрешително за водовземане
от минерална вода от 21.11.2018г. /л.93 и сл./ - не е разрешена промяна на
съществуващи придобити права, а е налице проект за присъединяване на водопровод
за минерална вода от сондаж № 5 от находище „Хисаря“. В разрешителното е
отразено, че съобщение за откриване на процедурата за издаване на разрешително
е обявено в община Хисаря на 06.11.2018г. и в 14 дн.срок не са постъпили
възражения или предложения за условия в разрешителното с оглед гарантиране на
лични или обществени интереси от заинтересовани лица.
- Освен това,
съобрази се, че ЗВ е предвидил самостоятелно основание за отказ за издаване на
разрешително - чл. 68 ал. 1 т. 1 : „ се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2, включително за
задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 43, ал. 2”. Следователно, отказ за издаване
на разрешително, в хипотеза когато се засягат придобити права по смисъла на чл.
49 ал. 3 т. 1 и 2, касае : права на водовземане и
ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на
този закон, вкл. концесия. В този см., вещните права по см. на чл.49 ал.3 т.3
ЗВ, не са засегнати придобити права от обхвата на чл.68 ал.1 ЗВ, тъй като не са
права на водовземане и ползване, за които са издадени
разрешителни и които се упражняват по силата на ЗВ /арг.
от мотивите в Решение № 13803 от 16.10.2019г. на ВАС по адм.
д. № 5132/2019 г., 5-членен с-в/. Посоченото касае възражението за издаване на
разрешителното на Сенид ЕООД във вр.
с придобити права от Сиенит Инвест АД.
Вещното право на
жалбоподателя /възложител ведно с други ФЛ и ЮЛ/ по отношение уличен водопровод
за минерална вода и помпена станция при Сондаж № 5, е защитимо в отношения
между адресата на разрешителното за водоползане,
който ще ползва водопровод за минерална вода от сондаж № 5 от находище „Хисаря“
и съсобствениците на съоръжението.
А / В реда на
изложеното – за обосноваване придобитите права, съобразени спрямо определения
експлоатационен ресурс при съпоставка със заявените параметри от жалбоподателя,
са изискани допълнителни данни – издадените разрешителни на лицата, отразени в
оспореното разрешително и доказателства за съобщаване на разрешително
31610116/21.11.2018г. на жалбоподателя с данни за влизането му в сила.
Представени са и
приети по делото : заверени преписи на издадените разрешителни за ползване и
доказателства за съобщаване на разрешително № 31610116/21.11.2018г. / л.145 и
сл./. С писмо изх. номер от 25.10.2018г. /л.159/, Директорът на БДИБР е
изпратил на Кмета на община Хисаря Съобщение за публично обявяване, съгл.
чл.62а ал.2 ЗВ – за откриване на процедура за водовземане
от минерални води, чрез съществуващо водовземно
съоръжение – Сондаж № 5 в минерално находище Хисаря. За съобщението /л.160/ първоначално
отсъстваше информация относно поставянето му на интернет страницата на органа
по чл.52 ал.1 ЗВ – представена допълнително – л.303, т.2. Община Хисаря е
обявила за откритата процедура съгл. чл.62 ал.2 ЗВ /л.158/ - посредством
поставяне на съобщението на информационното табло в сградата на общинската
администрация на съобщението – на дата 06.11.2018г., за което е уведомила
Директора на БДИБР, л.157. Съобщението за издадено Разрешително №
31610116/21.11.2018г. е поставено на информационното табло в сградата на
общинската администрация на 29.11.2018г., за което е уведомен директора на
БДИБР /л.155, 156/. В съобщението е отразено, че разрешението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14 дн.срок от съобщаването му на заинтересованите
лица чрез директора на БДИБР пред Министъра на околната среда и водите или пред
Административен съд – Пловдив. Повторно описаните документи са представени от
л.283, л.295 и сл.
По отношение
вписаните в оспореното решение разрешени среднодневни
дебити се констатира съответствие с представените разрешителни : л.166 – Астреа 2014 АД ; л. 182 и сл.; л.198 - ПРО ЕАД; л.191 – СБР
ЕАД; л.203 и сл.; л.211 – Ринг-П ЕООД; л.219 и сл. - Би – Къмпани ООД : л.228 –
разрешен дебит 0,19 л/с.
- Отсъства
информация за обжалване на разрешителното от 21.11.2018г. и страните по делото
не поддържат осъществено оспорване по реда на АПК.
- Според
представените доказателства, уведомяване по реда на чл.70 ал.1 т.3 ЗВ – не е
осъществено.
В писмено
уведомление изх. номер от 07.12.2018г. /л.281 и сл./, Директорът на БДИБР е
уведомен от Директор Дирекция „Управление на водите” при МОСВ относно изпратено
на МОСВ разрешително № *********/21.11.2018г. : Посочени са данни от
публикуваните на официалната страница на БДИБР-Пловдив, според които са
издадени 6 бр. действащи разрешителни за водовземане
от минерални води от находище Хисаря – 2 бр. в Регистър на издадени от БДИБР
разрешителни за водовземане и 4 бр. в Общ регистър на
разрешителните за минерална вода, издадени от МОСВ. Съпоставени с отразените в
оспореното решение, разрешителните са издадените на Астреа
2014 АД, ПРО ЕАД, Ринг П ЕООД, Би Къмпани ООД /0,19 л/с/, Сиенит Инвест ООД, СБР-НК ЕАД. Сумарните водни количества по тези
разрешителни са 1,86 л/с и според експлоатационният ресурс на съоръжението –
1,90 л/с, свободните водни количества са 0,04 л/с. Съпоставени със свободните
водни ресурси, възприети по издаденото Разрешително № *********/21.11.2018г. –
0,48 л/с, е налице надвишение на свободните за
ползване водни количества от сондаж № 5, при което е направен извод за
неспазени разпоредбите на чл.55 т.1 и чл.62 ал.1 т.5 ЗВ – отчитане на наличните
водни ресурси, при издаване на разрешително № *********/21.11.2018г. В тази вр. е изискано представяне в МОСВ на справка за свободните
водни количества от сондаж № 5 към дата на издаване на Разрешително № *********/21.11.2018г.,
вкл. и стартирани процедури по ЗВ за изменение, отнемане, прекратяване, от
които безспорно да са видни реално предоставените водни количества. Посочено е,
че в случай на потвърждаване на информацията относно свободните водни количества
в размер на 0,04 л/с, да се предприемат съответните действия по привеждане на
Разрешително № *********/21.11.2018г., в съответствие със ЗВ.
- По отношение
писменото уведомление от МОСВ до Директор БДИБР се отбелязва, че дирекция
„Управление на водите” е отчела и
предоставеното водно количество на Сиенит Инвест ООД
по прекратеното разрешително от 24.07.2009г. на основание чл.79 ал.5 ЗВ – 0,50
л/с. Без това водно количество, общо останалото предоставено водно количество е
в размер на 1, 36 л/с. и остатъкът до 1,90 л/с е 0,54 л/с. При разрешено водно
количество по на Разрешително № *********/21.11.2018г. – 0,48 л/с, остатъкът е
0,06 л/с. Тази стойност е посочена като остатък в оспореното решение. С писмо
изх.номер от 14.12.2018г., БДИБР е уведомила директор дирекция „Управление на
водите” – МОСВ относно действащите 6 бр. разрешителни за сондаж № 5 /л.338,
т.2/.
Представена е
преписката по издаване на Разрешително № *********/21.11.2018г., като в
становище на БДИБР относно съгласуване на преписката /л.301, т.2/ е отразено –
Присъединяването да се осъществи от изградения подземен резервоар 100 м3
със суха камера към сондаж № 5, НМВ Хисаря, разположен в УПИ VI – 950 за минерален
извор и СОЗ пояс I-ви, кв. 26а по
плана на гр.Хисаря. В становище по преписката /л.302/ е указано трасето на
водопровода и местоположението на всички шахти и съоръжения да се съгласуват
със собственика на терена – община Хисаря, съгл. изискванията на ЗУТ. Издадено
е РС № 3/08.02.2018г. за обект : Къща за гости в УПИ I – 667, за хотел и КО,
кв.4 по плана на гр.Хисаря /л.333, т.2/.
В хода на
съдебното производство бе представено РС № 50/24.10.2019г. за обект : Хотел с балнеологичен център и външни басейни – с адресат Сенид ЕООД
Б / В съдебно
заседание с ход по същество бе представено Решение № РР-3817/01.06.2020г. за
извършване на процедура по реда на чл.62 ал.2 АПК за поправка на очевидна
фактическа грешка в оспореното Решение № РР-3450/21.01.2019г. /л.380/, което е
съобщено на Сиенит Инвест АД /л.379, 382 – получено
на 11.06.2020г./. Не бе заявено решението за ОФГ да е обжалвано.
Решението за
поправка на ОФГ е основано на служебна проверка относно оспореното решение за
отказ, при която е установено, че при изписване на разрешено водно количество
минерална вода по разрешително 01610039/03.01.2008г., продължено с Решение №
РР-3009/09.01.2017г., изд. на Би Къмпани ООД – е допусната ОФГ, каквато е
налице и по отношение свободният разполагаем ресурс от сондаж № 5, находище
Хисаря. Поправката се изразява в промяна на разрешеното количество за водоползване на Би Къмпани ООД – вместо 0,19 л/с да се чете
„разрешено да водоползва до 0,24 л/с или 7 568,64 м3/г”
,како и свободният разполагаем ресурс от сондаж № 5, находище Хисаря – вместо
0,06 л/с да се чете „0,01л/с”.
В / СТЕ /л.366 и
сл., т.2/ даде следното заключение по въпроса – от кои съоръжения ще бъде
извършено водоползването; къде, на кои съоръжения ще
бъдат монтирани водомерите и другите технически уреди, които ще обслужват Сенид, при запознаване и с проекта на Сенид
: В близост до сондажа има подземен резервоар, въведен в експлоатация на
15.12.2014г. Минералната вода се довежда до резервоара по водопроводна тръба от
сондажа, както от резервоара със смукателна тръба до суха камера се довежда
вода и в нея става присъединяването на отделните ползватели.В сухата камера са
намират помпени комплекти – 6 бр., като всеки един от тях обслужва един
потребител – създадени са технически условия за присъединяване на общо 6 бр.
потребители. В момента на огледа /03.07.2020г./ са били заети с водоползване 3 бр. от помпените комплекти /за захранване на
хотел Си Комфорт – собственост на Сиенит Инвест АД;
за хотел Централ – на Би Къмпани ООД; за хотел
Гергана – на ПРО АД /. Астрея 2014 АД захранва хотела
си с монтиран помпен комплект в малка самостоятелна сграда в близост до
помпената станция. Описани са пропуски в проектите на Сенид
ЕООД /л.370/, но независимо от показано грешно място в ПУП за трасе за
водопровода за минерална вода, експертът е установил категорично, че
присъединяването за водоползване на обекта „къща за гости”
става в съоръженията, въведени в експлоатация с Удостоверение № 16/15.12.2014г.
/л.20 – за обект „Подземен резервоар със суха камера за помпи към извор № 5” в
УПИ II – 950, кв. 26а по плана на гр.Хисаря/. Техническите уреди на новия водоползвател ще се монтират във вече изградените
съоръжения, ползващи се в момента от тримата водоползватели.
Уточнено е, че за
основа на графичното приложение към СТЕ е ползван проекта на Сиенит Инвест ООД за трасе на минерален водопровод към хотелски
комплекс в УПИ IV-956, кв.108 по плана на гр.Хисаря /л.83, 84/, тъй като в
проекта на Сенид ЕООД не са показани съоръженията.
- СТЕ не е
оспорена и се цени като компетентно изготвена – с приложени специални знания,
въз основа на обективни данни.
- Експертизата потвърждава
неоспорения факт по отношение жалбоподателя – собственик на съоръжение /по см.
на чл.70 ал.1 т.3 ЗВ/, на който е следвало да бъде изпратено Разрешително №
*********/21.11.2018г., изд. на Сенид ЕООД.
3.4. Както бе
посочено по-горе, относно чл.62а ал.5 ЗВ - към дата на издаване на
разрешителното от 21.11.2018г. – Сиенит Инвест АД не
е титуляр на вече издадено разрешително по см. на нормата и макар съсобственик
на съоръжение /уличен водопровод за минерална вода и помпена станция при Сондаж
№ 5/ - разрешителното от 21.11.2018г. не е относимо
към използване на комплексните и значимите язовири по приложение № 1. По
отношение чл.55 т.4 ЗВ : касае придобити права по см. на чл.49 ал.3 ЗВ :
„Придобити права са: 1. права на водовземане и
ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на
този закон; 2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2006г.) концесия; 3. вещни права, учредени
съгласно гражданското законодателство.“. Според съдържанието на Разрешително за
водовземане от минерална вода от 21.11.2018г. /л.93 и
сл./ - не е разрешена промяна на съществуващи придобити права, а е налице
проект за присъединяване на водопровод за минерална вода от сондаж № 5 от
находище „Хисаря“. С арг. от чл. 68 ал. 1 т. 1 : „ се
засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал.
3, т. 1 и 2, включително за задоволяване на собствените потребности
на гражданите по чл. 43, ал. 2”, вещните
права по см. на чл.49 ал.3 т.3 ЗВ, не са засегнати придобити права от обхвата
на чл.68 ал.1 ЗВ, тъй като не са права на водовземане
и ползване, за които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата
на ЗВ. Предвид изложеното, не е нарушена разпоредбата на чл.62а ал.5 ЗВ.
Според
представената информация за съобщаване на Разрешително за водовземане
от минерална вода от 21.11.2018г. – същото не е съобщено по реда на чл.70 ал.1
т.3 ЗВ. В конкретиката на установените по делото
факти, нарушението не е съществено : Утвърдените локални експлоатационни
ресурси за Сондаж № 5 от находище Хисаря са в рамките на 1,9 л/с. Общо
разрешените ресурси по действащите разрешения, вкл. Разрешително от
21.11.2018г., са 1,84л/с. При изключване на параметрите по разрешително от
21.11.2018г., са 1,36 л/с. С данните от поправката на ОФГ /0,24 вместо 0,19 за
Би Къмпани ООД/, резултатът е : общо 1,89 л/с, вкл. разрешителното на Сенид ЕООД. При изключване на разрешителното на Сенид ЕООД /0,48 л/с/, резултатът е 1,41 л/с. Остатъкът до 1,9 л/с по оспореното решение е 0,06 л/с, а
с поправката на ОФГ – 0,01 л/с. При изключване на разрешителното на Сенид ЕООД /0,48 л/с/, в хипотезата на ОФГ : 1,9 л/с – 1,41
л/с = 0,49 л/с. При отсъствие на
спор за разрешен ресурс на Би Къмпани ООД до 0,24 л/с, следва, че дори при
елиминиране на разрешения ресурс на Сенид ЕООД,
остатъкът отново не би достигнал за удовлетворяване на заявения от
жалбоподателя. Тоест, при отмяна на решението и връщане на преписката за ново
произнасяне по заявлението поради несъобщаване по реда на чл.70 ал.1 т.3 ЗВ на
Разрешителното от 21.11.2018г. и респект. незачитането му поради невлизане в
сила – последица от несъобщаването му на Сиенит Инвест
АД, резултатът би бил същия, тъй като би било налице отново основанието по
чл.68 т.3а ЗВ – „по реда на чл. 62
е установена невъзможност за задоволяване на искането;”, която невъзможност в
случая е обективна. В настоящия спор не подлежи на преценка за законосъобразност
разрешителното от 21.11.2018г., както и решението за поправка на ОФГ от
01.06.2020г., но поправената цифра не променя съществувалото към момента на издаване
на оспореното решение правно положение /не е възникнал факт след издаване на
акта/, предвид обстоятелството, че и при елиминиране ресурса на Сенид ЕООД по разрешителното от 21.11.2018г., остатъкът
отново не достига по отношение заявения от жалбоподателя. Съобрази се още, че
евентуално изтичане на срок на издадено разрешително за водоползване,
посочено в оспорения акт, не съставлява факт по см. на чл.142 ал.2 АПК.
По изложените
съображения жалбата се приема за неоснователна.
Мотивиран така и на
основание чл.172 ал.2 АПК, съдът,
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на “Сиенит Инвест” АД –
гр.Пловдив, р-н Тракия, ул.”инж. Асен Йорданов” № 7, представлявано от П.П. против Решение № РР-3450/21.01.2019г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :