№ 267
гр. Сливен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500162 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от адв.П., пълномощник на „Моят кредит“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, *******, против
решение № 210/13.03.2025г. по гр.д. № 6030/2024г. на РС – Сливен. Решението
е било съобщено на страната на 20.03.2025г. Същото е било обжалвано в
частта с която предявеният от жалбоподателят против М. С. С., ЕГН
********** от гр.******* положителен установителен иск за признаване за
установено, че ответницата дължи сумата от 267.65лв. по запис на заповед от
18.01.2023г. представляваща неизплатена главница по договор за заем от
18.01.2023г. е бил отхвърлен. Решението е обжалвано само по отношение
неуважения иск за сумата от 152.00лв. представляваща незаплатена главница.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.А., пълномощник на М. С. С., ЕГН ********** от гр.*******, с който
въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Моли се да се потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
1
С разпореждане от 30.05.2025г., СлОС е оставил без движение исковата
молба и е задължил ищеца да посочи, какви точно са исковите му претенции
по пера, размер, основание, налице ли е погасяване на задължението и ако да
кога и в какъв размер.
В отговор на разпореждането на съда е депозирана допълнителна молба
от ищеца/въззивник, в която е посочено, че вземането на страната произтича
от договор за заем, за който е била съставена и заповед за изпълнение. Ищецът
бил предоставил на ответницата сумата от 650.00лв., която била изцяло
усвоена. Била договорена лихва в размер на 115.65лв. – за целия период на
издължаване, както и допълнително дължими суми – такси и неустойки. За
погасяване на задължението били постъпили суми на 10.02.2023г. – 63.00лв.,
26.05.2023г. – 100.00лв., 26.05.2023г. – 15.00лв., 25.07.2023г. – 60.00лв.,
31.07.2023г. – 80.00лв., 31.08.2023г. – 70.00лв., 29.09.2023г. – 70.00лв. и на
31.10.2023г. – 40.00лв. Така общо погасената сума била в размер на 498.00лв.
Първоначално с внесените суми ищецът погасил главница, лихви и разноски.
Така останали да са дължими според него 267.65лв. – главници и лихви и
150.00лв. –такси, които били търсени в заповедното производство. След като
обаче съдът приел, че договорът е нищожен, жалбоподателят преструктурирал
задължението като отнесъл всички платени суми за погасяване на главницата
и така останала сумата от 152.00лв. – главница, която ответницата реално била
получила, но не е върнала (чл.23 от ЗПК). Моли се въззивният съд да измени
обжалваното решение като осъди ответницата да заплати сумата от 152.00лв.
– главница.
По делото е депозиран отговор на допълнителната молба от адв.А., с
която тя е оспорена като неоснователна. В молбата се посочва, че с
допълнителната молба се претендира сумата от 267.65лв., както и сумата от
115.65лв. – договорна възнаградителна лихва, които суми се оспорват като
недължими. Не било ясно, каква главница се претендира, каква лихва, за какъв
период от време, върху какъв размер главница е начислена претендираната
лихва. Договорът за заем бил нищожен, тъй като по него се предвиждало ГПР
в размер на 40.80%, а в действителност той е бил в размер на 250%.
Претенциите на ищеца били неясни и неоснователни. Страната не взема
становище относно твърдението на въззивника за датите, на които са били
извършени плащания, както и за техния размер. Не прави твърдения и не сочи
2
доказателства за други плащания, които да е направила. Моли съдът да и даде
възможност според процесуалното поведение на въззивинка да сочи и други
доказателства.
Страните не са направили доказателствени искания.
В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и
представител адв.И. в писмено становище заявява, че поддържа изцяло
въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от
пълномощника си адв.А., която оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и
претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Данните по делото са категорични и безспорно установяват, че
ответницата по иска М. С. е получила в заем сумата от 650.00лв. Налице е
признание от страна на ищеца – въззивник, че договора, по който е бил
предоставен заема е нищожен, поради което по правилата на чл.23 от ЗПК
следва да върне единствено получената главница по него. Налице са данни
представени от ответницата за извършено частично плащане на задължението
( две вноски за общо 141.90лв.), както и информация предоставена от ищеца
за извършени още 6 плащания. Не отговаря на данните по делото
твърдението на адв.А., че въззиваемата е заплатила на 18.01.2023г. сумата
от 650.00лв., която обаче не била осчетоводена в счетоводството на
въззивната страна. Цитираната разписка е всъщност във връзка с
обстоятелството, че на 18.01.2023г. въззиваемата е получила въпросната
3
сума от 650.00лв., която всъщност представлява цялата главница по
договора за кредит. Общо заплатената главница от страна на ответницата е в
размер на 498.00лв. Тя следва да се приспадне от дължимата главница в
размер на 650.00лв. Остатъкът от 152.00лв. – главница е дължим, тъй като
няма доказателства той да е бил заплатен от ответницата.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за цялата
претендирана сума от 267.65лв. Обжалваното решение следва да бъде
частично отменено и да бъде признато по отношение на ответницата, че
същата дължи сумата от 152.00лв., част от сумата посочена в запис на заповед
от 18.01.2023г., представляващ неизплатена главница по договор за заем от
18.01.2023г.
Предвид изхода на спора за настоящата инстанция деловодните разноски
следва да бъдат възложени на въззиваемата страна. Същата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника разноски в размер на 25.00лв. – заплатена
държавна такса.
За първа инстанция разноските следва да се съобразят с
обстоятелството, че ищецът е претендирал сумата 267.65лв., а тя е била
основателна само за 152.00лв. Разноските, които е доказал ищецът са в размер
на 450.00лв. – 50.00лв. – държавна такса и 400.00лв. адвокатско
възнаграждение. Разноските на ответника са били 450.00лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Така при уважени 0.57 % от иска, на ищеца се
следват 256.50лв. разноски, а на ответника се полагат 193.50лв. С
обжалваното решение на ответницата/въззиваема С. са били присъдени
разноски в размер на 32.46лв., т.е. по – малко от дължимото, но тъй като
решението не е обжалвано от нея в тази част, въззивният съд не може да
присъди разликата между дължими и присъдени разноски (161.04лв.).
Аналогично следват да се разгледат претенциите за разноски по
заповедното производство. Там е била претендирана сумата от 959.46лв. при
дължима сума от 152.00лв., уважената претенция съставлява 16% от
претенцията. Заявителят е претендирал разноски в размер на 425.00лв., от
които 25.00лв. ДТ и 400.00лв. адвокатско възнаграждение. Размерът на
дължимите му разноски е 68.00лв. Въззиваемата С. не е доказала разноски по
заповедното производство, не е претендирала такива, няма и въззивна жалба.
4
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 210/13.03.2025г. по гр.д. № 6030/2024г. на РС –
Сливен, в частта с която предявеният от „Моят кредит“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.София, ******* против М. С. С., ЕГН ********** от
гр.******* положителен установителен иск за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата от 267.65лв. по запис на заповед от 18.01.2023г.
представляваща неизплатена главница по договор за заем от 18.01.2023г. е бил
отхвърлен ЗА СУМАТА до 152.00лв.
Вместо това постанови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Моят кредит“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, *******, че М. С. С.,
ЕГН ********** от гр.******* дължи сумата от 152.00лв., част от посочената
главница в запис на заповед от 18.01.2023г., представляваща неизплатена
главница по договор за заем от 18.01.2023г.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН ********** от гр.******* да заплати на „Моят
кредит“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ******* сумите
от
68.00лв. - разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 2882/2024г.
на СлРС;
256.50лв. – разноски по гр.д. № 6030/2024г. на СлРС;
25.00лв. – заплатена държавна такса за въззивната фаза на
производството.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6