Р Е Ш Е Н И Е
№ 1993
гр. Пловдив, 05.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1801 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на М.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1040-21-323 от 13.04.2020 г.
на Ръководителя на ТП на НОИ град София, с което е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-**********/09.
03.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ
град София .
Твърди
се от жалбоподателката, че липсват конкретни мотиви и доказателства за
основанието за спиране на изплащането на паричните и обезщетения по
представения болничен лист. Сочи се, че мотивите на административния орган за
спиране са неоснователни, тъй като за невнасянето на осигурителни вноски върху
деклариран осигурителен доход, е налице бездействие на фирмата, за което тя не носи
отговорност и няма вина.
В
съдебно заседание жалбоподателката К. се представлява от адв. Г., който
представя писмени бележки, претендира разноски. Иска се от съда да се отмени
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по
изплащане на обезщетения и помощи при ТП на НОИ град София, с което е спряно
образуваното пред НОИ производство по изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по представения от нея болничен лист.
Ответникът
по жалбата, в писмено становище чрез процесуалния си представител юрк. П. – Б., оспорва същата. Сочи, че решението на
директора на ТП на НОИ град София е законосъобразно като постановено в
съответствие с материалните и процесуалните норми, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представените по делото доказателства, жалбоподателката има сключен трудов
договор от 18.11.2016 г. с работодателя "МЕГАМОНТ
" ЕООД гр.София, с уговорена длъжност, работно време и трудово
възнаграждение, за който трудов договор е подадено уведомление и същият е
регистриран в НАП на 18.11.2016 г.
Видно
от представеното извлечение от регистъра на болничните листове и решенията по
обжалването им, на жалбоподателката М.Д.К., с ЕГН ********** е издаден болничен
лист № Е20200509269 за временна неработоспособност поради общо заболяване с
предписан домашен амбулаторен режим и отпуск от 13.02.2020 г. до 13.03.2020 г.
Същият е представен в ТП на НОИ София за плащане от работодателя с вх.№ Р14-21-000-00-**********/07.03.2020
г.
От
страна на административния орган е установено, че за процесните периоди от
страна на осигурителя "Мегамонт"ЕООД начислените
суми за ДОО не са внесени от осигурителя.
Видно
от представеното по делото писмо изх.№ 1043-21-146#4/ 14.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ-София, във
връзка с подадените документи за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност от осигурителя "Мегамонт"
е поискано от директор на ТП на НАП София град, да бъде извършена проверка за
установяване наличието на развиване на дейност от осигурителя поради липсата на
внесени осигурителни вноски от осигурителя и подавани данни с осигурителен доход.
С
писмо изх.№ 19-24-03-352/05.03.2020 г.
директора на ТП на НАП-София офис Люлин е посочил, че по отношение на
дружеството е образувано Изпълнително дело № ********* от 2017 г.
При
тези данни с Разпореждане № Д-21-999-00-**********/09.03.2020 г. Ръководителя по изплащането на обезщетения и
помощи при ТП на НОИ град София е спрял образуваното производство по изплащане
на парично обезщетение по болничен лист Е20200509269 при следните мотиви
обективирани и в Решение № 1040-21-323 от 13.04.2020 г. "предвид, че се
касае за недоказан осигурителен стаж и
доход“.
С
обжалваното решение директорът на ТП на НОИ София град е потвърдил
разпореждането като се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал.4,
т.2 от КСО - когато са представени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението. Приел е, че такива доказателства е налице осигурителен доход,
върху който са налице дължими, но неплатени осигурителни вноски по отношение на
жалбоподателката и необходимостта от извършване на проверка от страна на ТД на
НАП, отнасяща се до осигурителния статус на жалбоподателката.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от
лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване
административен акт-решението на директора на териториалното поделение на НОИ,
постановено по реда на чл. 117, ал.3
от КСО във вр. с чл. 117,
ал.1, т."ж" от КСО.
По
същество жалбата е основателна.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо като издадено от компетентен по материя, място и
степен орган, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено от
оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл. 40, ал.3
от КСО във вр. с чл. 40, ал.4
от КСО с оглед представената по делото заповед за оправомощаване.
Същото
е постановено обаче в нарушение на административно-производствените правила и
материалния закон-основание за отмяна по чл. 146, т.3
и т.4 от АПК.
За
да се издадат процесните актове административният
орган е посочил разпоредбата на чл. 40, ал.4,
т.2 от КСО, като в този смисъл са и наведените доводи в обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал.4,
т.2 от КСО длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране
на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са
представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане
за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
Съгласно
§.1, т.3 от
ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно
от горната разпоредба, за да има едно лице качеството на осигурено следва да са
внесени или дължими осигурителните вноски. В случая безспорно за лицето не са
внесени от осигурителя осигурителните вноски, но същите са дължими, поради
което изложеният от административния орган мотив за спиране на производството
по изплащане на обезщетението по представения болничен лист, не съответства на
горната законова разпоредба. Още по-малко е основание за спиране декларираният
от осигурителя висок осигурителен доход. За жалбоподателката е представен
регистриран трудов договор още към момента на сключването му, в който е
уговорено трудовото възнаграждение между страните, чиято истинност не е
оспорена нито в настоящето производство, нито е предмет на разследване от други
компетентни органи.
В
случая административните органи са се позовали на производство по проверка на
дейността на осигурителя от НАП, но тази проверка е започнала по сигнал именно
на НОИ във връзка с постъпилия за плащане болничен лист. Разпоредбата на чл. 40, ал.4,
т.2 от КСО изисква да са представени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението. В случая не са представени каквито и да е доказателства, сочещи
на евентуален отказ за изпащане на обезщетението, като наличието на съмнения не
може да бъде основание за спиране в случай, че не е подкрепено с доказателства.
Съобразно посоченото по-горе, не е такова доказателство неплащането на
осигурителните вноски от осигурителя, а сочи на неизпълнение на задължения на
същия, които по никакъв начин не следва да рефлектират върху правата на
осигуреното лице. В случая липсват каквито и да е постъпили доказателства,
които да обосновават наличие на предпоставките за спиране по чл. 40, ал.4,
т.2 от КСО.
Неоснователни
са и мотивите за спиране, изложени в обжалвания акт, че получаването на
осигурително плащане е пряко свързано със задължението на осигуреното лице
добросъвестно да участва в осигурителното правоотношение като едни от
релевантните факти е внасянето на дължимите осигурителни вноски, които всички
осигурени лица било лично, било чрез своите осигурители, са длъжни да внасят.
КСО изрично разпределя правата и задълженията на осигурителите и осигурените
лица, като неизпълнение на задължения на осигурителите не влече до лишаване на
осигурените лица от права, предоставени от разпоредбите на КСО. Наведените
доводи, че лицето няма качеството на осигурено лице не са подкрепени с
конкретни обстоятелства и съответните доказателства, които да навеждат на този
извод, а в правомощията на органите по ДОО е установяването на всички относими
обстоятелства и събирането на доказателства, като в този смисъл е разпоредбата
на чл. 29 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, както и разпоредбата на чл. 34 от АПК,
които се явяват нарушени от административния орган, чиито изводи не следва да почиват
на предположения.
С
оглед изложеното, следва да бъде постановено решение, с което оспореното
решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 173, ал.1
от АПК следва да бъде отменено и постановеното разпореждане за
спиране на производството по изплащане на парично обезщетение по представения
болничен лист.
В
разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1-3 от КСО, е предвидено, че длъжностното
лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането
или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова
злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и
отглеждане на дете, когато: 1. са обжалвани актове на органите на медицинската
експертиза; 2. са представени доказателства, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не
са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването
им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
От
представените и приети по делото писмени доказателства, както и от съдържащите
се в административната преписка, безспорно се установява, че жалбоподателката е
имала непрекъснат осигурителен стаж като осигурена за всички осигурени социални
рискове.
Съгласно
чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Безспорно
К. е била в трудово правоотношение с работодателя. Същевременно осигуряването
не се поражда от внасянето на осигурителни вноски и следователно не би могло да
се прекрати, когато дължимите осигурителни вноски не са внесени. Неизпълнените
на задължението на осигурителя за заплащане на осигурителните вноски не означава,
че същия не дължи на ДОО осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води
до щета на ДОО, която може да се отстрани по предвидените в закона способи - по
реда на ДОПК или чрез способите предвидени в ТЗ. Наличието на неизправен
осигурител обаче, не може да има за последица прекратяване на правата на
добросъвестните задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като
страна по осигурително правоотношение. Основно задължение по осигурителния
орган по произтичащото от разпоредбата на чл. 10 от КСО осигурително
правоотношение с осигуреното лице е да му изплаща парично обезщетение,
съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По този начин се
осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на обществено
осигуряване.
Като
изправна страна по осигурителното правоотношение М.К. има право да получи
полагащото й се обезщетение от осигурителния орган за срока и в размер,
предвиден в съответните нормативни актове.
Предвид
изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 173, ал.
2 от АПК, Административен съд-Пловдив, десети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-323 от 13.04.2020 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ град София и потвърденото с него Разпореждане №
Д-21-999-00-**********/09.03.2020 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетения и помощи при ТП на НОИ град София, с което е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № Е20200509269,
на М.Д.К.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на
Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ град София за
изплащане на парично обезщетение по болничен лист Е20200509269, издаден на М.Д.К.,
съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – град София да заплати на М.Д.К., с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 250лв. (двеста и петдесет) лева.
На основание чл.119, във връзка с чл.117,
ал.2, б.“ж“ от КСО Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: