№ 244
гр. K., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОВКА Б. ПУДОВА
при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело №
20245510100123 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че “K.” АД, с ЕИ:*** (с пр. данни „K.” ООД, ЕИК:***,
преобразувано чрез промяна на правната форма), е търговско дружество,
вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал.1 от ЗКИ.
Основната дейност на "K." АД била отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
кредит с кредитополучател се сключил във формата на електронен документ
и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди, че ответникът Р. Т. С., с ЕГН-
********** кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта
на дружеството на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания
за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената
заявка и предоставените от Р. Т. С. данни, служител на дружеството се е
свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил
самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието
си да получи от тях при условията на дружеството, кредит в размер на 200.00
лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова
услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща,
1
електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с
избиране на изпратения му от „K.” АД линк за потвърждение, сключването на
Договор за потребителски кредит „E.”№ *** г. и желаната сума му била
преведена чрез системата Е-рау и получена от Р. Т. С. на каса на партньорски
офис на „Изипей” АД срещу представена от ответника лична карта.
Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което можело
да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕУУ) и се
считало за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. С попълване
на данните си в заявката за кредит ответникът автоматично следвало да се
счита, че е неин автор. Съгласно разпоредбите на ЗПК на длъжника била
предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел
Общите условия на предлагания му кредит, потвърдил и получил на
посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения
Договор, „K.”, поело задължение да предостави на кредитополучателя заем,
под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение
да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със
следните падежи: 30.06.2023 г., 30.07.2023 г., 30.08.2023 г., 30.09.2023 г.,
30.10.2023 г., 30.11.2023 г. Към 07.11.2023 г. кредитополучателят не погасил
нито една от вноските по кредита, падежите на които настъпили на 30.06.2023
г., 30.07.2023 г., 30.08.2023 г., 30.09.2023 г. и 30.10.2023 г. Служители на
дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством
изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен
адрес, изпращани са SMS-и и са осъществени телефонни обаждания,
непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Р. Т. С. не
осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума. Съгласно чл.86 от ЗЗД Р. Т. С. дължал на
“K.” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизало на 3.15 лв.
На 07.11.2023 г. дружеството подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на което било образувано ч.г.д.
№2608/2023 г. по описа на РС-K. и издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК като съдът дал
указания за предявяване за иск на основание чл.415, ал.1, т.2. Общата сума на
непогасения паричен дълг на длъжника Р. Т. С., с ЕГН-********** към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение била в
размер на 233.15 лв., от която: 200.00 лв. главница по договор за
потребителски кредит “E.” №Д3011209/ 30.05.2023 г., 30.00 лв. договорна
лихва за периода 30.06.2023 г. -30.11.2023 г. и 3.15 лв. законна лихва за забава
за периода 01.07.2023 г. - 07.11.2023 г. Към задължението били направени
разноски за образуване на заповедното производство по чл.410 от ГПК в
размер на 725 лв., както и разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 1025лв. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника Р. Т. С., с ЕГН-
**********, че съществува вземане на „K.” АД сумите: 200.00 лв. главница,
2
30 лв. договорна лихва за периода 30.06.2023 г. - 30.11.2023 г., 3.15 лв.
законна лихва за забава за периода 01.07.2023 г.-07.11.2023 г., по Договора за
потребителски кредит “E.” №*** г. и законна лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира съдебни
разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, редовно призован на постоянния адрес по справка в НБДН, на който
адрес на основание чл.44, ал.1 от ГПК се приемат и за връчени определението
по чл.140 от ГПК с указанията на съда по чл.238 от ГПК, но не се явява в
откритото заседание и не е взел становище по исковата молба.
С молба вх.№4978/04.04.2024 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2608/2023 г. по описа на РС-K. се установява, че
по подадено от ищеца заявление е издадена заповед №*** г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. Т. С., с ЕГН-
**********, с настоящ адрес във В. и постоянен адрес с.Ш., общ.K., ***, за
сумите: 200.00 лв. главница, 30.00 лв. договорна лихва за периода от
30.06.2023 г. до 30.10.2023 г., 3.15 лв. законна лихва за забава за периода от
01.07.2023 г. до 07.11.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано от
08.11.2023 г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото, от
които 25.00 лв. държавна такса и 700.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С
оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда ищецът е
предявил иска за установяване съществуването на вземането му по издадената
заповед за изпълнение.
Установителният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповед №*** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на
чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
3
постановяване на неприсъствено решение.
По делото са представени копия на копия на разглеждане на заявка за
кредит от 18.01.2024 г., договор за потребителски кредит „E.“ №*** г. ведно с
Приложение 1 – към договор за потребителски кредит „E.“ № *** г., разписка
за извършено плащане №*** г., общи условия на „K.“ АД, приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит и заповед БНБ-*** г.
От изложените в исковата молба обстоятелства, неоспорени от ответника
и от приетите по делото писмени доказателства, съдът приема предявеният
иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД за процесуално допустим и по същество вероятно основателен.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение, основано на
сключеният между тях договор за потребителски кредит „E.“ №*** г., по
който ищецът изпълнил задължението си на заемодател, като превел на
ответника чрез системата на Е-pay заемната сума от 200 лв., получена от
ответника Р. Т. на каса на “Изипей“ АД. Срокът на договора изтекъл на
падежната дата на последната погасителна вноска, а именно на 30.11.2023 г.-
факт, който следва да бъде взет предвид съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от заемополучателя на задълженията
по процесния договор за кредит е отрицателен факт, поради което в тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил претендираните парични задължения.
По делото такива доказателства не са представени, а и не са наведени
правоизключващи и правопогасяващи възражения. С представените
доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав на
предявеният иск, поради което съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковата претенция без да мотивира по
същество решението – арг. чл.239, ал.2, изр.1 от ГПК.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, както и 725 лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№2608/2023 г. по описа на РС-K. .
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Т. С., с ЕГН-**********
с настоящ адрес във В. и постоянен адрес с.Ш., общ.K., ***, че съществува
вземане на “K.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
***, за сумите: 200.00 лв. главница, 30.00 лв. договорна лихва за периода от
30.06.2023 г. до 30.10.2023 г., 3.15 лв. законна лихва за забава за периода от
01.07.2023 г. до 07.11.2023 г. по Договор за потребителски кредит „E.“ №***
4
г. и законна лихва върху главницата от 08.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед №*** г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2608/2023 г. по описа на РС-K..
ОСЪЖДА Р. Т. С., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.Ш., общ.K.,
*** да заплати на “K.“ АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ***, представлявано от Марио Алексиев – изпълнителен директор, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
1025 лв. и 725 лв. разноски по ч.гр.д.№2608/2023 г. по описа на Районен съд-
K..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение и да се
приложи по ч.гр.д.№2608/2023 г. по описа на РС-K..
Съдия при Районен съд – K.: _______________________
5