Определение по дело №431/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../….....03.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                                                                ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно търговско дело № 431 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 9254/06.02.2019г., подадена от Л.Р.Н., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., притежаваща паспорт №****, изд. на 17.11.2014г., ФМС 77706, с постоянен адрес Руска Федерация, г.М.”Н.Т.Ш“, *, ап. 140, срещу решение №166/14.01.2019г., постановено по гр.д. № 10892/2018г. на РС-Варна, с което е осъдена да заплати на „Сочи стар” ЕООД, ЕИК200376264 сумата 4639,41лв. – възнаграждения за календарните 2014г. – 2016г. вкл. по договор от 20.10.2010г. за абонаментна поддръжка и управление на общите части към собствения на ответницата Апартамент №37, съставляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор №02508.87.82.13.21, изградена в комплекс „Принсес резиденс” с административен адрес гр.Балчик, ул. „Залез”, ведно с 1.4833% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 24.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 1.645,48 лева. – мораторна неустойка за забава върху главницата за периода 16.01.2014г. – 16.02.2016г.

В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми и при превратно тълкуване на събраните доказателства. Поддържат се наведените доводи за нищожност на процесния договор поради липса на основание, противоречие със закона, добрите нрави и ЗЗП. Твърди се незаконосъобразност на уговореното в договора отлагателно условие – въвеждане на сградата в експлоатация, тъй като в договора липсва клауза за отлагане на действието му до настъпване и на останалите изискуеми юридически факти от фактическия състав – придобиване на собствеността на ответницата и възлагане на управлението на ищеца с решение на ОС на ЕС. Напротив, договорът е сключен от несобственик, преди въвеждане на сградата в експлоатация, без да е взето решение на ОС на ЕС за начина на управление на общите части, като по този начин е нарушен законоустановеният императивен ред, предвиден в чл.8 от ЗУЕС за поддръжка на сгради в режим на етажна собственост, които не представляват комплекс от затворен тип, каквато е процесната. Липсва основание за сключване на договора между страните, тъй като от една страна действията по сключването му са от компетентността на ОС на ЕС, с каквито ответницата не разполага, а от друга, тъй като ищецът не е инвеститор на строителството, нито собственик на поземления имот и никога не е бил избиран за частен домоуправител от ОС на ЕС, а тези функции за били възложени на трето за спора лице по реда на чл.19, ал.6 от ЗУЕС. Сключването на индивидуални договори за управление от собственици на самостоятелни обекти без решение на ЕС е предвидено в закона само за жилищни комплекси от затворен тип, каквато не е разглежданата хипотеза. В условията на евентуалност се поддържа направеното пред първата инстанция възражение за неизпълнен договор, като се твърди пълно неизпълнение на задължението на ищеца за осигуряване на 24-часова охрана, сметоизвозване и сметосъбиране, поддържане на хигиената на открити и закрити паркоместа. Изводът на съда за изправност на ответника по договора е основан единствено на показанията на свързано с ответника лице и представени фактури за т.нар. „консумативни разноски“, без по делото да са ангажирани доказателства за наети по трудови или граждански договори лица за изпълнение на тези функции, още повече, че дейностите по сметоизвозване и сметосъбиране се извършват от Община Балчик. Претендираните от ищеца разходи за периода 2013г.-2016г. не са за текуща поддръжка и за ток, вода, почистване, асансьор, поради което са недължими, тъй като за същите не е взето решение на ОС на ЕС, а ответницата не ползва имота целогодишно. Поддържа се, че неустоечната клауза е нищожна на самостоятелно основание поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, а в условията на евентуалност е прекомерна по размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за две инстанции.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 9254/06.02.2019г., подадена от Л.Р.Н., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., притежаваща паспорт №****, изд. на 17.11.2014г., ФМС 77706, с постоянен адрес Руска Федерация, г.М.”Н.Т.Ш“, *, ап. 140, срещу решение №166/14.01.2019г., постановено по гр.д. № 10892/2018г. на РС-Варна, с което е осъдена да заплати на „Сочи стар” ЕООД, ЕИК200376264 сумата 4639,41лв. – възнаграждения за календарните 2014г. – 2016г. вкл. по договор от 20.10.2010г. за абонаментна поддръжка и управление на общите части към собствения на ответницата Апартамент №37, съставляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор №02508.87.82.13.21, изградена в комплекс „Принсес резиденс” с административен адрес гр.Балчик, ул. „Залез”, ведно с 1.4833% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 24.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 1.645,48 лева. – мораторна неустойка за забава върху главницата за периода 16.01.2014г. – 16.02.2016г.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2019г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти  - Н.В..

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                       2.