№ 1523
гр. В. , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500898 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК подадено от
“Грийн Парк 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
ж.к.“Младост“, бл.110, вх.2, ап.27, представлявано от Н.М.Н., действащ чрез адв.Г.С., със
съдебен адрес: гр.В. ул. ***, против издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№14811/2020г. на РС В..
С възражението се поддържа, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед
за изпълнение на 01.02.2001г., поради което е легитимиран да упражни правата си по реда
на чл.423 от ГПК. Поддържа се, че при връчването на заповедта за изпълнение, е опорочена
процедурата уредена в чл.50, ал.2-ал.4 от ГПК, тъй като връчителят не е положил нужните
грижа и усилия по връчване на книжата. Поддържа се, че удостовереното в съобщението, че
управителят на дружеството е напуснал адреса и не се намира в наемни отношения със
собственика му, не касаят дружеството, поради което разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК е
неприложима и е следвало да се пристъпи към връчване по реда на чл.50, ал.4 от ГПК.
Развити са подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище и се сочи относима
съдебна практика. Моли се за приемане на възражението и даване на указания на заявителя
по смисъла на чл.415 от ГПК. Моли се още, ако възражението по чл.423, ал.1 от ГПК бъде
прието за основателно, да се разгледа искане за спиране на заповедта за изпълнение, тъй
като задължението не се дължи, като са изложени обстойни доводи.
Насрещната страна-заявител е подала отговор на възражението, с който се поддържа
становище за неоснователност на същото. Развити са подробни аргументи за редовност на
връчването на атакуваната заповед, като е посочена съдебна практика в тяхна подкрепа.
Моли се да не се приема подаденото възражение.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
1
Възражението е подадено от лице с правен интерес, пред надлежния съд, в
изискуемата от закона форма, съдържание и приложения, като съобразно неопроверганите
му твърденията, е спазен срока за подаване на възражение по чл.423 от ГПК.
Разгледано по същество възражението е неоснователно, като съображенията за това
са следните:
Районен съд В. е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от “Орион Инвестмънт“ ЕООД срещу длъжник “Грийн
Парк 2009“ ЕООД. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№14811/2020г. на РС В.,
като същото е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед №261792 от 23.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въпросната заповед е изпратена за връчване на длъжника на адрес: гр.В.,
ж.к.“Младост“, бл.110, вх.2, ап.27, който според служебната справка в ТР, се явява седалище
и адрес на управление на дружеството. Видно е от съдържанието на съобщение за връчване,
че длъжностното лице-връчител е посетило посоченият адрес, където не са установени
обозначение или офис на фирмата, както и служител или пълномощник на дружеството.
Наред с това връчителят е събрал данни от живущ на адреса, чиято самоличност е
удостоверена, че управителят на дружеството е бивш наемател, както и че същият е
напуснал на имота от около 10г.
Съгласно чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно.
В конкретния случай връчването на заповедта, е станало при условията на чл.50, ал.2
вр. с ал.1 от ГПК, според които връчването на търговските дружества, се извършва на
актуалният вписан в ТР адрес, като в случай, че лицето е напуснало адреса, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Както вече бе посочено
по-горе от неопроверганото удостоверително изявление на длъжностното лице по
връчването, се установява, че на адреса няма офис /канцелария/ или обозначение за фирма,
т.е. че възразяващото търговско дружество е напуснало адреса, за който няма спор, че е
вписаният в ТР такъв. Ето защо са налице всички предпоставки за прилагане на
фикционното връчване по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, респективно процесното съобщение е
редовно връчено. Факта, че връчителят е положил допълнителни усилия да събере данни,
кой се помещава /обитава/ на адреса, не само, че не опорочава връчването, напротив
съдържа допълнителни аргументи за редовността му. От установеното обстоятелството, че
на адреса живее физическо лице, което няма връзка с оспорващото дружество, следва
извода, че там не се намира канцелария или представител на търговеца, респективно че не е
възможно лично връчване.
В заключение въззивният състав на съдът, намира че оспореното връчване
удовлетворява формалните изисквания на чл.50, ал.2 от ГПК и е редовно, съответно че
възражението на длъжника е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид неприемане на възражението не се дължи произнасяне по искането за
спиране на изпълнението на заповедта.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НЕ ПРИЕМА по реда на чл.423 от ГПК възражението подадено от “Грийн Парк
2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.“Младост“,
бл.110, вх.2, ап.27, представлявано от Н.М.Н., против Заповед №261792 от 23.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№14811/2020г. на
РС В., в полза на “Орион Инвестмънт“ ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3