Решение по дело №59/2019 на Апелативен съд - Варна

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 114

                                    

Гр.Варна, 02.08.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета годинa, в открито заседание в състав:

                                                        

                                                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                            Светослава Колева

 

съдебен секретар Геновева Ненчева

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Денева

НДВ №59 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане от Главния прокурор на Република България, за възобновяване на производство по ВНОХД №1026/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна.

 

В направеното предложение се сочи, че съставът на въззивната инстанция е допуснал нарушения, съществени по см. на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които се припокриват с основанията по чл.422, ал.1, т.5 за възобновяване на наказателното дело. Поради изложените в искането съображения се иска възобновяване на ВНОХД №1026/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, отмяна на постановеното решение от 09.11.2018г., и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

         Представителят на държавното обвинение, изразява становище за основателност на направеното искане, излага доводи в подкрепа на тезата.

         В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, осъденото лице В.Г.Н. се явява и се представлява от адв. П.П.Д., който изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното при въззивната проверка решение.

Осъденото лице Н., моли делото да не се възобновява.

 

След анализ на доказателствата по делото и постъпилото предложение от Главния прокурор за възобновяване на горепосоченото дело, съдът прие за установено следното:

 

С присъда № 170 от 13.06.2017г. по НОХД № 3031/2017г. Районен съд - Варна, НК, 36-ти състав, е признал подсъдимия В.Г.Н. за виновен в това, че на 29.05.2016г. в гр. Варна е причинил на К.А.Т.лека телесна повреда по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, вр. чл. 130, ал.2 НК, за което на основание чл. 78а  НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Със същата присъда съдът е признал подс. В.Н. за невиновен в това на 09.12.2015г. в гр. Варна да е причинил на И. Г. Х. и Ц.П.Ц.средни телесни повреди и на К.В.Ц.и А.М.К.леки телесни повреди по хулигански подбуди, на повече от едно лице - престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, предл.3 и т.12, предл. 1, вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 130, ал.1 НК и на основание чл. 304 НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение.

С решение № 285 от 09.11.2018г. по ВНОХД № 1026/2018г. Окръжен съд - Варна, след въззивна проверка, инициирана по жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители, потвърдил изцяло присъдата.

         Решението е влязло в сила на 09.11.2018г. и не подлежи на касационна проверка.

Предвид гореизложеното и след като взе предвид становището на страните, съдът намира, че направеното предложение от Главния прокурор е основателно и същото следва да бъде уважено по следните съображения:

За да потвърди присъдата в оправдателната й част въззивният съд е приел, че не е доказано авторството на деянието, тъй като не е проведено разпознаване от пострадалите на подс. В.Н.. Според въззивния съд способ за доказване - показване на лицето в съдебната зала не е предвиден в процесуалния закон. Въззивният съд споделил извода на районния съд, че в конкретния случай идентичността на лицето нанесло побоя над пострадалите на 09.12.2015г. е следвало да се изясни посредством способа за доказване - разпознаване на лице при стриктно спазване на чл. 169-171 НПК.

При оценката на доказателствения материал и приетите за установени факти и обстоятелства, въз основа на които е извел правните си изводи относно съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние, Окръжен съд - Варна е нарушил съществено процесуалните правила.

Събраните по делото доказателства са достатъчни  за изясняване на фактите и обстоятелствата, поради което и твърдението, че като не е извършено разпознаване на досъдебното производство, съдът е лишен от възможността да изясни авторството на деянието е незаконосъобразен.  Хипотезата на разпознаване е приложима, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети - чл. 169, ал.1 НПК. В конкретния случай авторството на деянието е било изяснено посредством останалите способи за доказване. Налични са свидетелски показания, които несъмнено посочват, кой е извършителя на деянието. Пострадалите са категорични, че именно подс. В.Н. е лицето, което им е нанесло ударите и което на следващия ден е провело разговори с тях, убеждавайки ги да не подават оплакване. Узнали са неговото име и мястото където работи. В подадената жалба до Окръжна прокуратура - Варна /л. 38-40 от ДП/ пострадалите са посочили извършителя на деянието с трите му имена - В.Г.Н., както и неговата длъжност и месторабота - надзирател в Затвора - Варна. Липсва каквото и да е съмнение относно самоличността на извършителя на деянието, което да налага извършването на други процесуално-следствени действия, в конкретния случай - разпознаване.

В хода на съдебното производство са разпитани всички свидетели, чиито изявления са относими към разкриването на обективната истина,  поради което е събрана необходимата доказателствена маса. Не е съществувала процесуална пречка съдът да изгради изводите си върху заявеното от свидетелите в съдебно заседание и направените в този момент идентификации от тяхна страна. Липсата на документиран резултат от разпознаване не води непременно до недоказаност на обвинението предвид съдържащата се в чл. 14, ал. 2 НПК забрана за придаване на формална доказателствена сила на доказателствата, средствата за тяхното установяване и произтичащата от това процесуална възможност всички факти, включени в предмета на доказване, да бъдат установявани посредством всички допустими средства.

Четиримата от пострадалите  от престъплението - И. Х., Ц.Ц., К.Ц.и А.К., както и трима други очевидци - свидетелите В.В.Д.Б., Д.А.и А.М.категорично посочват подсъдимия В.Н. като автор на деянието.

Въззивният съд безкритично се е доверил на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Г. Г., Т.И., М.И., С.Т.и Х.Р., за да сподели изводите на първата инстанция. Събраните по делото доказателства не са били подложени на внимателна проверка и преценка в тяхната съвкупност, което сочи на едностранчивост и пълно игнориране на доказателствата, подкрепящи обвинението. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите, въззивната инстанция е нарушила чл. 14, ал.1 НПК, с което е допуснала съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 НПК.

Окръжният съд не е изложил убедителни съображения, защо кредитира определени доказателства, а други не. Липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на правно значимите факти и обстоятелства, и превратната им оценка, с отдаване приоритет на едни доказателствени средства пред останалите, е нарушение на разпоредбите на чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 НПК.

Порочната процесуална дейност на въззивната инстанция по оценка на релевантните факти обосновава съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение и формиране на погрешни правни изводи за недоказаност авторството на деянието. Като е признал подс.Н. за невиновен по повдигнатото обвинение, съдът е нарушил закона, тъй като не е приложил закон, който е следвало да бъде приложен.

 

Нарушенията на материалния и процесуалния закон, обосновават хипотезата на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

        

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1  от НПК, АС-Варна

                                 

Р Е Ш И

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №1026/2018 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна.

        

ОТМЕНЯ решение №285 на Окръжен съд – гр. Варна, по ВНОХД №1026/2018 год., постановено на 09.11.2018г.

 

ВРЪЩА делото на ОС - Варна  за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснатите нарушение по приложението на материалния и процесуален закон.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.      

 

                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

                                                                                           2.