РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЦВ. Д. Д. от гр. София, **************
против Наказателно постановление № 21-4332-025381 от 09.12.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца за
нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
наказателно постановление – по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5,
предл.1 и предл.4, и т.6 от ЗАНН, които съществено ограничавали правото на
защита на нарушителя, който не разбирал за какво точно нарушение е
ангажирана административно –наказателната му отговорност, и
представлявали основание за отмяна на издаденото НП. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
1
призован, се явява лично и с упълномощения си поверник –адв. Ковачева –
САК. Последната в дадения ход по същество пледира за отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, предвид
съображенията изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2021 г. около 04:10 часа жалбоподателят ЦВ. Д. Д.
управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № СА 19
15 ТВ в гр. София. Същият се движел по ул.“Партений Нишавски“ с посока
на движение от бул.“Скобелев“ към ул.“Добруджански край“. В близост до
магазин „Лидъл“ водачът бил спрян за извършване на полицейска проверка.
В хода на проверката водачът на МПС бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, проба № 02816, която
отчела положителен резултат от 1,02 промила в издишания от водача въздух.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 077516 с
отбелязване, че следва да се яви в УМБАЛ „Св.Анна“ в указания срок от 40
минути след връчване на талона срещу подпис. Жалбоподателят подписал и
получил талона за медицинско изследване в 05:00 часа, след което не се явил
в указаното лечебно заведение и не е дал кръв за анализ.
За констатациите от извършената проверка свидетелят В. –на длъжност
мл.автоконтрольор в СДВР - ОПП съставил против ЦВ. Д. Д. АУАН, серия
GA, № 532886/19.11.2021 г., в който квалифицирал установеното нарушение
по по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на
нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал
без възражение.
На място било иззето свидетелството за правоуправление на МПС на
водача и регистрационните табели на автомобила, като същият бил уведомен,
че ще бъде издадена Заповед за прилагане на ПАМ.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение против така съставения АУАН.
Въз основа на съставения срещу Ц.Д. АУАН, било издадено
обжалваното наказателно постановление № 21-4332-025381/ 09.12.2021 г., с
което при идентичност на описанието на нарушението и неговата правна
квалификация, Д. бил санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП с
налагане на „глоба” в размер на 1000 ( хиляда) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет ) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 11.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
2
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН серия GA, № 532886/19.11.2021 г.,
разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, проба № 02816
от 19.11.2021 г. в 04:19:58 часа, талон за медицинско изследване № № 077516,
докладна записка, справка-картон на водача, Заповед № 8121-З-
515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, Заповед № 8121 К-13170/29.10.2019 г.
на министъра на МВР, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., писмо от
СДВР – ОПП изх. № 433200-12241/08.02.2022 г., справка за последваща
проверка на техническата годност на „Алкотест Дрегер 7510“ ; както и от
гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля- актосъставител,
който след проверка на водача на МПС с техническо средство –Алкотест
Дрегер е съставил и връчил на същия срещу подпис АУАН.
От приложената към материалите на делото разпечатка от паметта на
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, проба № 02816, безспорно се
установява датата и часа на извършване на проверката и резултата от нея.
От приложената към материалите на делото справка за последваща
проверка на техническата годност на „Алкотест Дрегер 7510“ се установява,
че към инкриминираната дата използваното техническо средство е изправно,
като е преминало проверка на 03.11.2021 г.
В случая следва да се отбележи, че в тежест на жалбоподателя е да
докаже какво е съдържанието на алкохол в кръвта му, чрез медицинско
изследване. От събраните по делото доказателства не се установява
причината за последващото поведение на жалбоподателя, а именно
неявяването му в посоченото лечебно заведение за даване на кръвна проба за
анализ.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по -горе
фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната
доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189,
ал.2 ЗДвП, показанията на свидетеля- актосъставител и приобщените писмени
доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В настоящия случай жалбоподателят не ангажира доказателства и не
опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН. Същият не
оспорва установената фактическа обстановка, като счита, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
3
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване
на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Вмененото във вина на жалбоподателя административно
нарушение е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния си
състав и съответстващата му правна квалификация, с което по никакъв начин
не се ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е сторил. Ето защо,
настоящият съдъбен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати сочените в жалбата съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на издадения санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват същите с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на 19.11.2021
г. около 04:10 часа жалбоподателят Ц.Д. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № СА 19 15 ТВ в гр. София, като
концентрацията на алкохол, която е надхвърляла законово допустимия
минимум от 0,5 промила, а именно- 1,02 промила, установена по надлежния
за това ред-измерена с техническо средство, чрез отчитане на концентрацията
в издишания от водача въздух.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. изрично е посочено, че
"Концентрацията на алкохол в кръвта... се установява чрез използване
4
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания". Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, в редакцията й с ДВ, бр. 61
от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г. "При отказ на лицето да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото
средство или теста". С изменението на разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата с ДВ, бр. 81 от 2018 г. отново е предвидено, че при неявяване в
определения срок в посоченото място за изследване, концентрацията на
алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство.
В конретиката на настоящия казус се установи, че жалбоподателят Д. не
се е явил в посочения от контролните органи срок от 40 мин., считано от
05:00 часа в процесното лечебно заведение за даване на кръвна проба за
изследване, поради което концентрацията на алкохол правилно е установена
съгласно показанията на техническото средство.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно,
при формата на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на
правоспособен водач на МПС е съзнавал че е забранено да управлява МПС
под въздействие на алкохол, съзнавал е и обстоятелството, че е употребил
такъв и въпреки това не се е въздържал и е управлявал МПС.
Съгласно санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за
срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Кумулативно предвидените от закона наказания за това нарушение са в
5
абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност
да ревизира същите.
Въпреки, че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,
съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Изхождайки от тежестта на
нарушението и личността на нарушителя (който към момента е санкциониран
за нарушения на правилата за движение), както и характерът на засегнатите
обществени отношения, свързани с безопасност на движението по пътищата,
извършеното нарушение от Ц.Д. не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай. Тъй като с нарушението се засягат съществена група обществени
отношения, които са свързани с безопасността на транспорта и живота и
здравето на всички участници в движението, законодателят изрично с новите
изменения в ЗАНН в сила от 24.12.2021 г., в нормата на чл. 29
ЗАНН предвиди, че разпоредбата на чл.28 не се прилага за нарушения,
свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт,
извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, с оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на АНО, който до приключване на съдебните
прения не е поискал присъждането им. В случая разноски се претендират
единствено от процесуалния представител на жалбоподателя, като искането е
направено свроевременно, но същото следва да бъде оставено без уважение,
като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН и
чл.63д от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-025381 от
09.12.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на ЦВ. Д. Д., на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца
за нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7