РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120107465 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от
Г.Й.Т., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Д. Й. Д., ЕГН
**********, адрес: *, дължи на ищеца сумите 764,10 лева главница, представляваща сбор от
неизплатени суми по фактура за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер
855436, издадена на 23.06.2020 г., с отчетен период от 06.03.2020 г. до 03.06.2020 г., 63,68
лева обезщетение за забава върху главницата за периода 23.07.2020 г. – 18.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.05.2021 г.,
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 25.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3535/2021 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги в имот с
адрес: *. Като абонат на ищцовото дружество с абонатен номер № 855436 е бил длъжен да
плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил тези си задължения по
издадена фактура на 23.06.2020 г., с отчетен период от 06.03.2020 г. до 03.06.2020 г. Същите
произтичат от установено незаконно присъединяване към ВиК системата от страна на
абоната, с което са причинени имуществени вреди на дружеството. Моли се за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
Ответникът чрез особен представител е оспорил исковата молба.
Посочено е, че претенцията е неоснователна, тъй като по делото не са представени
доказателства Д. да е собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на
1
процесния имот. Приложените към исковата молба доказателства не са годни да установят
размера на задълженията. На следващо място са изложени доводи, че фактурата е съставена
въз основа на констативен протокол, който не е подписан от потребителя, в нарушение на
чл. 50, ал. 3 от Общите условия. Тъй като фактурата не е връчена на ответника, същият не е
узнал и за съставения констативен протокол, не се дължи законна лихва върху главницата от
23.07.2020 г. Моли се съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представена от ищцовата страна е фактура от 23.06.2020, неносеща
подписа на издател и получател на описаните в нея услуги, на стойност 764,10 лева, като е
посочено, че същата е издадена на основание облагателна сметка за периода 06.03.2020 г. –
03.06.2020 г. Приложена е облагателна сметка, издадена от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, в която е посочено, че е съставена на основание чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и
констативен протокол № 4/03.06.2020 г. Облагателната сметка е изпратена до Д.Д., но видно
от отбелязването върху обратната разписка същата не е получена от лицето.
Видно от констативен протокол № 4/03.06.2020 г., съставен от служител
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, е извършена проверка на имот на Д.Д. в *, като е
установено, че е налице самоволно свързване към водопроводната мрежа на гр. Камено
посредством маркуч диаметър ¾ цола, защото абонатът е с прекъснато водоподаване заради
неплатени сметки. Видно от протокол за прекъсване на водоподаването, съставен от
служител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съгласно заповед от 23.01.2019 г., това е
сторено на 12.02.2019 г.
Приложена е справка от Агенция по вписванията, видно от която Д. е
придобила 405/610 кв. м. ид. ч. от имота на * чрез договор за дарение на 04.08.1998 г., а на
06.10.2020 г. е прехвърлила същия на трето лице.
Вещото лице, изготвило заключението по съдебно–техническата
експертиза, е констатирало, че водоснабдяваният обект представлява едноетажна жилищна
сграда. За имота е открита партида № 855436 с абонат Д.Д.. В имота е имало монтирано
измервателно устройство, но водоподаването в имота е прекъснато на 12.02.2019 г. чрез демонтаж
на водомера на водопроводното отклонение. Вещото лице е посочило, че е констатирано
неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, като на мястото на сваления
водомер е било монтирано парче маркуч. Възстановено е водоподаването за имота и се е ползвала
вода без уред за търговско измерване на количеството му водомер. Вещото лице е посочило, че
облагателната сметка е изчислена в съответствие с чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Събрани по делото са гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Б.Д. се установява, че същият е съставил констативния протокол и облагателната
сметка, като той е извършил проверката в имота и е констатирал неправомерното
присъединяване към ВиК мрежата. Точно където е бил премахнатият водомер, е бил
монтиран маркуч, от който е изтичала вода към имота. Облагателната сметка съставил в
зависимост от предходна сметка за м. февруари и в съответствие с размера на входящата
тръба, откъдето се захранва маркучът.
Разпитаният по делото свидетел Т., работеща в ищцовото дружество
2
като отчетник измервателни уреди, е посочила, че е присъствала на проверката, когато е
установено незаконното присъединяване. Д. не е присъствала, била в чужбина. В имота
имало жена с дете, които се представили за наематели.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. с чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86
ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано
от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според
представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители
са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че
Общите условия са надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
доказателства – справка от Агенция по вписванията по партида на ответника, по делото се
установи, че от 04.08.1998 г. до 06.10.2020 г. Д. е била собственик на водоснабдения имот,
като на нейно име е открита партида и абонатен номер за водоснабдяване на имота в *. Ето
защо, след като не е установено по делото кой е бил реалният ползвател на имота в
процесния период и да е декларирал писмено за това пред ВиК оператора, то и ответникът
като собственик на имота дължи плащане на начислените суми, тъй като е в договорно
отношение с ищцовото дружество. В чл. 58, ал. 1 от Общите условия на дружеството е
предвидено, че „при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият
и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30-
дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като
представи документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или на вещното право на ползване на имота“.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства –
констативен протокол, облагателна сметка, показания на свидетели и съдебно-техническа
експертиза, както и писмени доказателства, че поради неплатени сметки водоподаването
3
към имота е спряно на на 12.02.2019 г. чрез демонтаж на водомера на водопроводното
отклонение. При извършена проверка в имота е констатирано от служители на ВиК
неправомерно присъединяване към мрежата чрез поставяне на маркуч на мястото на
водомера с диаметър ¾ цола. Въз основа на констативния протокол е съставена на
основание чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. облагателна сметка, в която е посочен
механизмът на изчисляване на търсената от ответника сума, за която е издадена фактурата
от 23.06.2020 г.
В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е предвидено, че „при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения
се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък“.
Отговорността на ответника за плащане на претендираната сума произтича от неизпълнение
на задължението да ползва Вик услуги при наличие на право за това - монтиране на
водомер, отчитащ количеството доставена питейна вода. В случая водомерът е демонтиран
поради неплащане на суми, начислени за ползвана вода, като е установен нерегламентиран
достъп до ВиК мрежата, т.е. създадени са условия за консумиране на вода извън нормативно
установения ред и без това да се отчита и заплаща. За да ангажира отговорността по чл. 37
от Наредбата, не е необходимо да се установява кой е извършил констатираното нарушение
(в този смисъл са напр. Решение № 4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о.,
ГК; Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК;
Определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III г. о., ГК и др.;
Определение № 532 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 496/2020 г., III г. о.). Отговорността
възниква за потребителя, който съгласно разясненото по-горе е именно ответникът Д., тъй
като между страните е било налице валидно облигационно отношение. Съдът намира, че
ищцовото дружество е съставило констативния протокол и облагателната сметка при
съобразяване с изискванията на цитираните норми на чл. 37 и 35 от Наредбата –
извършеното нарушение е констатирано от негови служители, изготвен е изискуемият се
протокол, подписан надлежно, като е изпълнено изискването на чл. 37, ал. 3 от Наредбата,
която разпоредба гласи, че „протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко
един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора“. Ето защо според съда е
налице основание за претендиране на сумата от ответника.
По отношение размера на претенцията съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата „изразходваните,
отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период“, а съгласно чл. 35, ал. 6 „при отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на
вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за
периода до предишен отчет по алинея 1“, а в ал. 1 е предвидено, че „показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца“. Съгласно заключението на вещото лице И.
разходът по пропускателната способност на водопроводна инсталация ¾ цола при изтичане
на водата със скорост 1 м/сек. e 1,26 м3/час. Длъжностното лице към ВиК е приело 4-часово
изтичане (въпреки че в Наредбата е предвидено непрекъснато изтичане) – т.е. в полза на
потребителя, като за 4 часово изтичане на ден общото количество е 5,04 м3, а дружеството е
посочило 5 м3. Въпреки че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 предвижда едногодишен период на
изчисление, като в случая водоподаването в имота е спряно още на 12.02.2019 г.,
начисляването е извършено за 90-дневен период. В чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на
4
дружеството също е предвиден ред за изчисляване на дължимо при незаконно
присъединяване обезщетение, като изчислението е извършено по-благоприятно за
потребителя.
Ето защо и съдът намира, че ищцовото дружество правилно е изчислило
дължимото от ответника обезщетение за неправомерното присъединяване към
водопроводната мрежа.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна
страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на обезщетение
вследствие незаконното присъединяване към ВиК мрежата. След като не е изплатил
задълженията си, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на
отговорността му по отношение на ищеца за сумата, претендирана с исковата молба,
представляваща задължение по фактура, издадена на 23.06.2020 г.
Основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение
за забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор същото
възлиза в размер на претендирания. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника, че обезщетение за забава не се дължи, тъй като Д.
не е надлежно уведомена за съставения констативен протокол и фактура. Съгласно чл. 42 от
Общите условия на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размера на
законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до плащане на дължимата сума. Видно от представената фактура крайният срок за
плащане настъпва на 23.07.2020 г., поради което и считано от следващия ден – 24.07.2020 г.
ответникът е изпаднал в забава.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в исковото и заповедното производство разноски, възлизащи в размер на общо
745 лева, в които е включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Й. Д., ЕГН
**********, адрес: *, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Й.Т., сумата 764,10 лева главница,
представляваща задължение поради незаконно присъединяване към ВиК мрежата, по което е
издадена фактура на 23.06.2020 г. за абонатен номер 855436, с отчетен период от 06.03.2020
г. до 03.06.2020 г., 63,68 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 24.07.2020
г. – 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 21.05.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3535/2021 г. по описа на БРС.
5
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Г.Й.Т.,, сумата от 745 лева (седемстотин четиридесет и пет лева),
представляваща направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6